Животът, какъвто го познавахме - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

Рейтинг:

  Една книга, която наистина може да те накара да се замислиш.
  В началото имах някои предубеждения към нея, защото до сега не бях чела научна фантастика(това не е моят жанр) и самата мисъл за апокалипсис или нещо такова ми всяваше неособено положителни мисли. Дори признавам, че след първите петдесет страници когато прочетох вече за този сблъсък на астероида с Луната(беше късно вечерта преди да си легна, изключително “умно“ от моя страна) ме хвана параноята. Но на следващия ден виждането ми за книгата се промени. Дори ми се стори интересна ако игнорирам факта колко плашещо ми се струва всичко това.
  Корицата е много хубава и добре направена. Понеже си взех книгата на училище и докато си стоеше на чина ми я разглеждах по-обстойно и забелязах някои дребни детайли, като например, че шрифта на заглавията е съвсем семпъл и самата аз съм го правила, но точно в това е смисъла. Може да са привидно малки и незначителни неща, но на куп образуват тази цялост.
  Книгата е под формата на дневник, който пише шестнадесетгодишното момиче Миранда. Всичко е по дати и никоя не трае прекалено дълго или с размера на цяла глава. В това е и интересното. Обхваща се по-голям промеждутък от време и могат да се научат повече неща имайки предвид каква е по вид книгата. Разделена е на четири части, по-правилно си е четирите сезона, защото всяка е наименувана както следва: Пролет, Лято, Есен и Зима. Преди всяка глава има картинка на Луната и това много ми хареса. Това е и първата книга, която имам с подобни корици. Не е подвързия, а някак.. самата корица продължава и е прегъната навътре.
  Наистина започнах да симпатизирам на цялото семейство на Миранда, което включва майка ѝ и двамата ѝ братя - Мат и Джони. Не знам защо, но проявих големи симпатии към по-големия ѝ брат, Мат, и все още имам. В тази книга всичко е на принципа на оцеляването. След масовите климатични промени и настъпилите катаклизми вече нищо не е наред и надали някога всичко ще се върне по старому. Ужасно е да знаеш, че целият ти труд е бил напразен и вече няма никакъв смисъл дали ще продължиш или не. С този студ сякаш е настъпила нова Ледникова епоха, точно както са измрели динозаврите. Всичко е върнато толкова назад във времето и хората се опитват да оцелеят по всякакъв начин.
  Трудно е да си представиш свят без електричество, технологии и магазини. Ние сме твърде зависими от тези неща и не хиляди, а милиони не биха могли да оцелеят ако изведнъж всичкото това улеснение изчезне. Ние разчитаме на тока за всичко - отопление, светлина... Чрез него работят всички уреди, с които готвим, перем, къпем се... Начинът ни на живот е толкова зависим от всички тези неща и би бил немислим без тях. Не мога да си представя да няма ток и да се налага всичко да се прави по някакъв старовременен, непознат за мен начин. Спомням си лятото когато имаше гръмотевична буря една вечер и беше много силна, та дори успя да спре тока. Оправиха го бързо, но докато нямаше ми се стори толкова странно да нямам нито телевизия, нито компютър или дори лампа, която да свети!
  Като цяло, книгата се оказа по-интересна от очакваното. Несъмнено е за хора, които предпочитат фантастика, а аз съм любител на фентъзито. Все пак в този поджанр, научна фантастика, всичко е хипотеза, докато фентъзито е измислено, сюрреалистично. В бъдещето нищо не се знае и колкото има шанс за едно проспериращо бъдеще, толкова има и за апокалиптичен свършек на света. Ако ви харесва този жанр, навярно книгата ще ви хареса, може би дори повече от колкото на мен. Все пак зависи от мирогледа и предпочитанията. Аз лично смятам, че беше хубава и наистина съм любопитна да прочета и останалите книги от поредицата Последните оцелели.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.