сряда, 24 февруари 2016 г.

Изгубеният символ - Дан Браун

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Тази книга ми беше малко по-странна от предходните, защото тематиката ѝ ми бе по-далечна. Не точно далечна, но... масоните са ми твърде непонятни и колкото и да е консервативно от моя страна, не мога да ги възприема. Просто не разбирам що за... група са.
  Не бях коментирала предните две корици, но на тях всичко си бе очевидно и бе точно на място. Не че на тази не е, напротив, много ми е интересно как е направен този восъчен печат и отзад състарения лист, папирус до колкото съм запозната исторически.
  Този път действието се развива в Америка, може да се каже, че героят Робърт Лангдън е на „своя територия“. През цялото време бях останала с впечатлението, че той е от Ню Йорк, но всъщност е от Бостън, а мястото на действие в Изгубеният символ е Вашингтон. Интересно е, че не съм запозната особено много със столицата на една от най-големите държави в света. Все пак Ню Йорк успява да вземе цялата слава за себе си. Но едно нещо ми беше познато - института Смитсониън. Обичам историческите музеи, вълнуващо е да видиш нещо от преди толкова много време и ако не друго, то бих искала да посетя този музей във Вашингтон. Той разполага с огромна колекция  и е един от най-богатите на експонати музеи в света.
  Както винаги, авторът успява да пробуди у читателя много въпроси и го кара да се замисли над написаното в книгата и дали не е вярно. Само че няма от къде да е сигурен в това, което е най-голямата дилема, всъщност. Аз обичам мистериите, те успяват да накарат мозъка ми да работи повече от обичайното и да търси отговорите в самия себе си. Много ми е интересно как изведнъж героят бива осенен сетил се за скрития смисъл на някоя загадка. Една от причините да не може да се сети всеки за символиката е липсата на конкретните знания. Той е професор по изкуство и теология, логично е да знае тези неща, но не и четящия.
  Тази книга освен, че ми бе най-странната е и най-дългата. Отне ми повече време да я прочета, плюс че го правя само в свободното си време, а покрай училище имам и достатъчно много други неща. Книгата е интересна като за трилър, но не бих казала, че ми е любимата.
  Исках да споделя и нещо, което прочетох в анотацията за книгата. То важи не само за нея, но и за предходните, а и за всички трилъри, в които в основата е залегната някоя историческа загадка.
„И оставящ читателя със същия въпрос в края на книгата:
АМИ АКО Е ВЯРНО?!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар