събота, 24 юни 2017 г.

Hotel Valhalla: Guide To The Norse Worlds - Rick Riordan

 Допълнителна книга към поредицата „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това не са новели, а нещо като пътеводител, но то и се нарича така де. По структура ми напомни за Пътеводителят за посветени към Братството на черния кинжал. Просто там също има разни такива досиета, само че там е на Братята, а тук е на боговете и разни други същества от трилогията, както и интервюта.
  Корицата ми прилича на кожа и това е страшно яко. Много искам някаква стара книга с кожена подвързия, това е яко! Както и това отстрани, което май играе ролята на подвързия и също е много хубаво.
  Книгата е написа под форма на пътеводител за всеки новодошъл айнхеряр, запознавайки го с хотел Валхала, със света, в който е попаднал и неговото устройство. Частично книгата е от гледната точка на Хъндинг. Някак това е интересно, поредната му възложена задача от мениджъра Хелди. Самият пътеводител започва с представяне на Деветте свята, а после с досиетата най-напред, разбира се, на боговете. С някои има интервюта, а пък към други разни истории, което разнообразява.
  След тях са митичните същества, които обитават някои от останалите светове като елфите, джуджетата, гигантите и валкириите. Честно казано, мен ме заинтригуват джуджетата заради техните способности да правят най-различни неща, както и валкириите, които са жени-воини и на мен това много ми харесва. Тези са ми любими, а пък елфите ме интригуват заради тяхната външност и въздушния им свят(аз съм привлечена от елемента въздух). И накрая, фантастични същества като Фенрис, който всъщност харесвам и Рататоск, тая катерица наистина е побъркана!
  Като цяло книгата се чете бързо, защото структурата ѝ не е плътен обемен текст, а е доста разпръснато и кратко. Също и има доста илюстрации, което на мен пък ми харесва, обичам илюстрациите. Много ми харесва тази на световното дърво, просто е интересно и ми харесва. Ама с наименованията определено много трудно се оправям. Скандинавските езици са толкова особени и нямат нищо общо с това, което съм учила или съм била запозната до сега.
  Не знам защо, но аз обичам да чета всички допълнителни новели/книги към поредиците. Просто съм си такава, въпреки че това изобщо не е задължително, но не виждам защо да не го направя? Харесвам поредицата, а и обичам да съм прочела всичко, иначе ми е някак непълно (да, знам, че съм малко особена, но съм си такава). Но пък и не виждам причина да не ги прочета.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

The Hammer of Thor - Rick Riordan

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Омръзна ми да чакам Чукът на Тор на в електронен вариант и реших да я прочета на английски. И без това оригинала ще е къде по-добре от превода (МНОГО по-добре). Пък и трябва да свиквам да чета само на английски, не трябва да се глезя и да си търся все на български.
  Щеше да е лудост да сложа българската корица, която не прилича на нищо, след като тази е толкова яка! Много харесвам оригиналните корици, на Мечът на лятото също е невероятно хубава и цветово са толкова наситени и това ми харесва най-много.
  Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно. Чак недоумявам как така гигантите(пък и разни други същества) успяват да откраднат чука на Тор толкова често. Толкова ли не си го пази та непрестанно се оставя да му го отмъкват под носа? Това е едно от най-силните оръжия на Деветте свята и е доста безотговорно да го губи като някакъв химикал, нали?
  За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. Сега и доста повече... усложнения. Като постоянна заплаха от някого да нападне света или пък някой зъл план, че тези ги има в изобилие. Компанията отново се събира - Сам, Блиц, Харт, Магнус и най-новото попълнение Алекс. Естествено, те трябва да намерят чукът Мьолнир, защото това е единственото нещо, което плаши гигантите да не нападнат. Само че този път не е толкова просто, след като е намесен Локи и неговите подмолни игрички са като план в плана.
  Магнус и приятелите му имат пет дни, за да намерят начин да върнат чука иначе Сам ще бъде принудена да се омъжи и то не за този, на когото е обещана. Пътят им е осеян с много препятствия и далеч не е толкова просто да се сдобият с нищо от това, от което се нуждаят. А и отклоненията са достатъчно много и достатъчно усложняващи и отнемащи от времето, което и без това е оскъдно.
  Локи е много противоречив образ. Едновременно можеш да изпиташ съжаление заради наказанието, на което е подложен, защото зад илюзиите той всъщност е изтърпял много и прилича на изстрадал воин жадуващ за отмъщение. От друга страна, верен на природата си, той винаги мисли всевъзможни подлости и измами и това създава много проблеми, а и отношението му дори към собствените му деца не е никак по-мило. Така че аз през цялото време се колебаех дали го харесвам или не, но определено не бих ако възнамерява да предизвика Рагнарьок.
  Честно казано тези около 500 страници почти не ги усетих, някак всичко ми се стори доста бързо. Може би, защото в електронен формат бяха само 230 и от там на мен ми заприличаха на съвсем малко. Аз обичам големите книги, те някак ми се струват като малки като ги чета, което е странно, но пък аз никога не спадам към общото, така че...
  Харесвам и Скандинавската митология вече. Преди просто не я разбирах, все още ми е малко неясно заради трудните наименования(наистина са много по-сложни от гръцките и египетските), но успях да я възприема и ми харесва. Невероятно е как Риърдън е успял да вплете няколко различни поредици в едно цяло, съчетавайки различни митологии и богове, които сякаш съжителстват заедно. Но е много вярно, че всички те могат да съществуват докато хората не толкова вярват в тях(не както е било в езическите времена), а говорят за тях, а истории има много и те непрестанно се четат или изследват, така че е нормално всички те да съществуват едновременно.
  Боговете на Асград са малко странни и всъщност са доста земни като образи, но и гръцките и римските богове не са нещо строго и величествено. Рик Риърдън ги е пресъздал като по-хуманни и много по-обикновени, но и забавни образи. Пък и това е интересното, като например бога на моретата, Посейдон, облечен в хавайска риза и къси панталони. За безсмъртни хилядолетни богове те са доста съвременни и... модерни, така да го кажем.
  Както и останалите поредици до сега, тази за Магнус Чейс също е страхотна и много ми харесва. Книгите са написани в един типичен за Риърдън приключенско-фентъзи стил пропит с чувство за хумор. Мисля, че това е характерно за неговите книги и ги отличава, както и е причина да бъдат харесвани.

вторник, 20 юни 2017 г.

Which editon?

 Преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е МОЕТО и не смятам да се обяснявам защо.
  Реших да озаглавия този пост така, защото това с изданията за мен е много значим въпрос. Това включва художественото оформление, езика или превода, цената - всичко, в което се състои една книга. Напоследък забелязах една изключително неприятна тенденция - рязък ръст в цените на книгите, а страниците са си все същите, та дори и по-малко. Смятам, че това е много лошо за българските читатели тъй като всеки гледа цената, в това спор няма, и като видиш една цена от 20-25 лева, напълно логично е да се откажеш да си закупиш книгата, колкото и да е хубава.
  Конкретен пример за цената мога да дам с Империя на бури. Егмонт направо съвсем се самозабравиха. Кралица на сенките е почти също толкова голяма(с мъничка разлика) и струва 19.90, т.е. беше 19.90, защото вече е 24.90, а Империята е 27.90! Това са цели 8 лева и аз не виждам защо. Понеже исках да я притежавам, тъй като имам и останалите книги от поредицата, бях готова да си я купя, но когато има намаления, например на 23-ти април - Деня на книгата. Но с редовната си цена аз никога не бих я взела, това е твърде много каквито и да са им основанията. Такива бяха намеренията ми преди да разбера, че в Книгомания я има на английски и то за 18.90. Без да се замислите, коя ще изберете? При положение, че мога да се сдобия с оригинала, тук в България, за почти с 10 лева по-малко, иска ли питане коя ще избера. Определено харесах този сайт и ще го посещавам по-често, не си струва да давам повече за преведена книга, която не е нито по-добра, нито преводът може да се сравнява с оригинала (заедно с грешките). В крайна сметка си я взех, отново на Деня на книгата дори с намаление и ми излезе 15 лева! Май разликата стана доста голяма, а? И съм страшно доволна от решението си и изобщо не съжалявам, че имам книгата на английски, а и вече я прочетох и се чувствам дори по-доволна, няма по-хубаво от оригинала.
  На немалко преведени книги съм виждала сменени корици, нали да са различни, оригинални... при Ибис това безапелационно им се получава и техните обичам повече, неведнъж съм го казвала. Те са си направо мастър в тази област! Но други... само похабяват книгите и вместо да запазят хубавите корици, те ги съсипват и в резултат има едно жалко посредствено подобие. Най-ярко ми се открояват книгите от Магнус Чейс и боговете на Асгард. Когато видях оригиналите останах без думи, толкова уникално яки са! В същото време, тези на Егмонт не струват, особено втората. Как може, това си е направо престъпление! Да има такива разкошни корици, а те да си правят свои, които приличат на детски драсканици! *Не искам да обидя някой, ако му харесват, но това си е лично мое мнение.*



  Изобщо няма съмнение кои бих избрала само на пръв поглед. Тук направо няма място за сравнение. Уви, Егмонт имат и други такива корици. Не мога да разбера защо променят нещо след като очевидно не им се получава? Най-просто е да запазят кориците, само да добавят заглавия на български и готово. Добре, че на Изборът запазиха, щеше да е твърде жалко да ги заменят, те са твърде хубави.
  Третото нещо освен цената и кориците, е, разбира се, превода. Да, допускат се понякога печатни грешки докато пишеш, но има някои, които изобщо не са такива. Не просто правописни, ами в самия превод. В тази класация начело за мен попада Бард. Страшно възмутената съм от техните преводи и изобщо не обичам да чета преведени от тях книги, неслучайно реших да чета Игра на тронове на английски само и само да не са преведените от Бард. Те са превели Джон Сноу, Джон Сняг! Това е име, не просто думата сняг! Много имена произлизат от конкретни думи като стане дума за литература и по тази логика трябва да превеждаме всичко. Скарлет да не би да трябва да е Алена? Звучи нелепо. Друго издателство с безумни и ужасни преводи е Егмонт и съм срещала не една ужасна грешка и ми идва да се възмутя гласно. Като започнем от преведените им имена, които звучат абсурдно, както и много груби грешки в самия превод и това е възмутително. Чудя се има ли редактори или въобще някой, който да чете тези книги след като са преведени криво-ляво от някой си?! Не изглежда да са, защото ако са... ами още по-лошо.

  Държа да поясня още веднъж, това си е лично мое мнение, не го налагам, но няма да приема някой да ми налага своето.

  И няколко въпроса, вие какво предпочитате: да си закупите книгата на английски(или в оригинал в зависимост от езика) или преведена на български? Кои ви харесват повече по принцип?

неделя, 18 юни 2017 г.

Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДЕВЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Точно тя вече бе по мой вкус. Пейн може също да е жена-войн, но при нея нещата стоят съвсем различно от Хекс.
  Сиво-синия фон на корицата е наистина страхотен и много ми допада. Жената също отговаря отлично за образа на Пейн.
  О, сега се сетих, че още в ревюто си за книгата на Вишъс забравих да спомена, че обожавам уникалните му диамантени очи, следователно и на Пейн, нали са брат и сестра, близнаци. Имат черни коси, които са в идеално допълнение на очите и мисля, че това ги завършва перфектно.
  През цялото време се дразнех на майка ѝ и как я е държала в онова тъпо „Светилище“ където да не прави нищо, а всъщност е била и в една безтегловна нечовешка форма, защото не е имало друг възможен начин, по който да я задържи там. И как би могла като всичко е еднообразно и досадно, дори времето. Виждаш постоянно едно и също нещо винаги! Но бе хубаво, че най-сетне бе свободна и отиде при Ви.
  Още по-хубаво бе когато се запозна с доктор Манело. Още от началото се досетих за нещо, което се разкри чак в края, просто го усетих по някакъв вътрешен инстинкт. Също и съм много любопитна да разбера кой е бащата на Манело, но докато той не реши да се подложи на семейната регресия това едва ли ще стане скоро.
  Добре, няма да крия, че не бях доволна накрая, че в книгата не се случи нещо, което исках още от самото начало. Ако пренебрегнем този факт всичко други си е добре. Пейн и Мани наистина си подхождаха и ако не бяха заедно щеше много да ме е яд. Надявам се Мани и Ви да завържат поне донякъде приятелство, защото Ви не бе никак добре настроен към партньора на сестра си ала се надявам да промени мнението си.
  Мога да кажа само, че това е третата книга, която наистина си заслужава да се прочете от Братството. Неукротима любов определено си заслужава четенето.

петък, 16 юни 2017 г.

Класиките, които обичам


Освен обичайните фентъзи и други съвременни книги, които чета, аз съм чела и класики, които всъщност много обичам. Е, не всички класики, които съм чела ми харесват, все пак not all books are my cup of tea, right? Но има някои, които наистина много, много харесвам и този пост е специално за тях. Истината е, че едни от най-любимите ми книги ever са класики и ще се наредят на първите две места (оп, малък спойлер).

1. Граф Монте Кристо от Александър Дюма


  Този роман ме остави без думи и без дъх. Толкова много ми хареса и я прочетох буквално за няколко дни - над 1200 страници, но имаше основание защо. Толкова добре изграден роман и толкова забележителен герой. Граф Монте Кристо олицетворява истинско търпение и постоянство осъществявайки своето отмъщение. Наистина е впечатляващо колко добре планирано е всичко и как той търпеливо го изпълнява точка по точка като по учебник. А толкова много бих искала да я притежавам, но я има в луксозни и скъпи издания, които уви, не мога да си позволя.
  Бях толкова възхитена докато пишех ревюто си и все още смятам, че то е едно от най-хубавите ми и аз много си го харесвам. Просто тази книга ми е оставила много силно и трайно впечатление и за мен тя има специално място. Този класически шедьовър на всички времена продължава да е единствено по рода си. Ако препоръчвам на някого да прочете някоя класика, то тази ще стои начело в списъка ми! Граф Монте Кристо е единствена по рода си и друга като нея няма да има, такива шедьоври в световната литература се срещат рядко и остават в историята.

2. Клетниците от Виктор Юго


  Друг класик, чийто голям фен съм, е Виктор Юго. Но безспорно неговите книги са доста тежки и трябва да си психически настроен и готов да ги прочетеш. Дори аз не прочетох тази и другата му книга, които съм чела наведнъж, защото просто не бях готова. Стилът на Юго е труден и нелесно се осмисля. Но Клетниците е друг шедьовър в световната литература и много критици биха се съгласили с това, защото малко са книгите, които могат да се сравняват с нея.
  Книгата е изградена много майсторски като историята е много широко разгърната и от начало не може да се разбере точно за какво ще става въпрос. Затова и аз бях прекъснала четенето ѝ понеже не разбирах за какво ще се разказва и това ме отказа, но по-късно реших да продължа и да видя какво ще стане. Просто Виктор Юго е истински майстор, разказва за толкова много хора, съдби... Накрая разбрах и смисъла на книгата, все пак се нарича Клетниците и няма една конкретна сюжетна линия, а много. Но накрая толкова много ми хареса и наистина се влюбих в книгата, която ми бе втората на Юго, но после за нея. Все пак ако някой реши да се захване с него, определено няма да е лесно четиво и може да не се получи от първия път, като при мен. Но не се отказвайте то него, защото толкова богати, обстойни и дълги книги с тяхното морално значение трудно могат да се намерят.

3. Парижката Света Богородица от Виктор Юго


  От самото начало знаех, че тази история ми е позната. И си спомних, че като малка съм Гърбушкото от Нотр Дам - една адаптирана версия за деца. В течение на романа ми стана ясно точно колко адаптирана, защото доста от нещата не съвпадат, но и Малката русалка на Андерсен в оригинал далеч не е като тази на Дисни (както и повечето от приказките, ако се замисли човек). Все пак е имало причина да изрежат или променят някои неща, но в общи линии е спазено основното - циганката Есмералда, Квазимодо, абат Фариа и други герои от творбата.
гледала едно анимационно филмче
  В типичен за Юго готически стил, той сякаш осъжда героите си на нелека съдба. Но в това сякаш има нещо красиво и дори тъжният край изглежда прекрасен в неговите романи. Неговите герои са обречени на своята съдба още преди живота да ги е погълнал. Той засяга бедните среди и действието се развива точно около такива хора, най-вече в Париж по онова време. Романите му безспорно са свързани и с историческия период, в който са създавани през XIX век, което няма начин да не е така, но и са толкова характерни за Романтизма. Особено Парижката Света Богородица, която разказва не една история и тежка съдба. Мен точно това ме впечатлява у класическите книги и това ме привлича най-много да ги прочета. А Виктор Юго ми стана един от любимите автори заради толкова сходните ни стилове и... склонността към тъжния край(аз определено имам такава). Може да не е и наполовина колкото Клетниците, но и Парижката Света Богородица не е по-малко добра и аз прочетох първо нея и мога да кажа, че изключително се радвам, че притежавам и двете.

4. Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл


  Признавам, че реших да го прочета заради книгите Младият Шерлок Холмс, който издателство Ибис решиха да издадат и на мен ми стана интересно, но не бях чела оригинала. И като се реших, за почнах да ги чета, всички. Прочетох всяка една история за Шерлок Холмс и ми беше наистина много интересно. Обичам трилърите и криминалните романи, а по-добро в това отношение от Шерлок Холмс? В повечето случаи, някоя класика е основополагаща за някой жанр или конкретна тема, в случая тази. Има много истории след това за прочутия Шерлок Холмс, които не са от Сър Артър Конан Дойл, което само по себе си показва колко известен е той и надали има някой, който не е чувал за него.
  Детективът Шерлок Холмс няма равен на себе си. Той наистина е единствен по рода си и докато четях наистина се убеждавах в това. Дори най-сложното престъпление той го правеше да изглежда като нещо съвсем простичко. Точно това ме впечатляваше най-много у него и се изумявах как успява така чрез неговата дедукция да сведе всичко до нещо просто. Като в математиката, когато се опростява едно уравнение, за да достигнеш до нещо познато и лесно. Надали има по-популярни герои от Шерлок Холмс и доктор Уотсън, те са като комбина, която винаги върви заедно. Мисля, че това е най-известните английски книги и англичаните могат да са горди с това. Има дори прословутата 221B Baker Street и ако отида в Лондон, задължително ще я посетя, все пак това е свързано с най-известния детектив на света! Определено за мен беше много интригуващо и приятно четиво, защото е в един от любимите ми жанрове. Е, не всеки си пада по криминалета както аз, но въпреки това бих го препоръчала, все пак това е Шерлок Холмс! И още една книга, която не притежавам, ех защо?