петък, 18 август 2017 г.

Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Четвъртата и последна книга от Хроники на чародейците. Плановете ми бяха след като приключа с Прелестен хаос да продължа с Красиво момче, но да спра точно преди последната книга? Не, нямаше начин. Така че плановете ми рязко се промениха, защото трябваше да завърша поредицата и да знам какво ще се случи.
  Корицата ми напомня на една картинка, която бях използвала в обработката на един дизайн. Само гарвана де, просто се сещам за нея. Но в случая се сещам кой беше този гарван ама му забравих името (не е толкова важно и няма да го търся).
  Краят на предходната книга беше наистина гаден и нямаше как да приключи всичко просто така. Напротив, оказа се, че е станала една голяма грешка и може да се каже, че саможертвата на Итън е била напразна. И тук идва ролята на тази книга - да се поправи грешката. Е, разбира се, това изобщо не е толкова лесно колкото звучи.
Итън иска повече от всичко да се върне при Лена и поема риска да отиде до Съвета на пазителите, за да поправи стореното, което друг му е причинил. Но наистина той не се справя сам с всичко това. На практика получава помощ от много хора, включително приятелите си.
  Прелестно изкупление е разделена в две сюжетни линии - от гледната точка на Итън или на Лена, каквито са частите на книгата. Смяната на гледните точки ми помогна да разбера по-добре Лена (защото с нея имам проблем още от втората книга). Честно казано това вече отмина, но когато си изградиш лошо впечатление то трудно се променя. Извън това, беше наложително да се разказва от името на Лена, за да може да се представят събитията, които се случват в света на живите.
  Не очаквах някои от основните злодеи в историята да приключат така. Видя ми се почти... лесно. Обикновено очаквам велика битка или нещо такова, но беше някак... skip-нато, защото трябваше да помогнат на Итън и да му направят една „спешна доставка“. Имам чувството, че заради това малко се претупа и не знам, почти се зачудих сама „Ама това ли беше? Той така ли ще свърши?“ Но пък от друга страна - страхотно представяне на Линк, ето че и смъртните също си имат своите предимства.
  Книгата не беше лоша, разкриха се и последните загадки, въпреки че в началото майката на Итън пак искаше да крие от него. Ясно, че не иска да го загуби отново, но не е честно спрямо него да взима решението вместо него. Това пак ме вбеси, но добре, че беше леля му и му каза всичко. Но за мен това беше като нишка, която бе започнала отдавна да се разплита и тук вече окончателно се разплете.
  Може би очаквах нещо по-голямо за финал. А пък може би вече се спойлнах твърде много пъти още преди това и ефекта съвсем ми се загуби. Но все пак... единствено завръщането на Итън не ми беше много достатъчно. Честно казано за мен Хрониките на чародейците имат някои върхове и спадове, в един момент ми харесваше, в друг - не. През повечето време самата аз се колебаех дали ми харесва толкова или не. Прелестни създания, първата книга, беше много хубава и ми даде големи очаквания. Когато не се сбъднаха мнението ми падна и смятам, че можеше да е и по-добре. Липсваха ми някои неща и не мога да кажа, че тази поредица ми е особен фаворит.

сряда, 16 август 2017 г.

Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ТРЕТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Тази книга направо ме разтърси из основи. Краят беше... разтърсващ, май това описва много добре Прелестен хаос като цяло. Наистина не знам какво да очаквам във всяка следваща книга от Хроники на чародейците, но това... определено беше неочаквано. *Няма да издам нищо повече, ще трябва да прочетете сами и да разберете.*
  Дори разбирам какво представлява и самата корица. Ауч! След като знам края на третата книга... направо всичко ми се струва много гадно (не като грозно, в другия смисъл).
  Толкова се радвам, че Лена премине през онзи отвратителен период, в който беше една дразнеща хленчеща чародейка (цитат по памет от Лив). Наистина беше нетърпима в онова състояние и щеше да стане Мрак от своята глупост, защото не желаеше да сподели! Мразя героини, които се държат очебийно глупаво (когато употребявам подобни словосъчетания, значи наистина много съм се раздразнила и това е било прекалено вече). Но стига за ужасната втора книга. Прелест хаос направо ме срази. Не очаквах нищо подобно или пък може би и аз като Итън се надявах да стане нещо друго, както той се опитваше да избегне истината до последно (в случая... е разбираемо и не беше от глупост, това е заключение, до което никой не би искал да достигне).
  Естествено, след Седемнадесетата луна идва и Осемнадесетата. Тази идея на авторките малко не ми допада толкова вече. Просто като вземе да е едно и също - шестнадесета, седемнадесета... та чак до деветнадесета луна, започва да се повтаря и губи красотата си. В началото беше нещо специално и хубаво, но после... взе да ми се изтърква и просто си очаквам във всяка книга песента. И реално погледнато, едва тук съвсем бегло се спомена нещо свързано със заглавието на поредицата, но естествено, пак никой не иска да казва нищо (защо ли се учудвам, тук да ти кажат нещо направо без увъртания ще е аномалия!).
  След като Лена раздели луната си, направо настъпи периодът на Апокалипсиса, защото всичко тръгна с краката нагоре и целия свят започна да се променя. По едно време се ядосах на Лена, защото постъпката ѝ беше крайно глупава, да причини масова разруха, защото не можа да вземе решение. Но после ми мина, а пък и май... не е само нейна заслугата.
  Този път, за разлика от филма, датата 21-ви декември присъстваше тук и беше важна, но в астрономически план като най-дългата нощ в годината, зимното слънцестоене. Цялата книга премина в периода до тази дата и всеки очакваше... ами най-лошото.
  Предположенията ми за Итън се бяха оказали верни, той е специален и е важен, и ами... обичам когато съм права. Неговата роля в цялата поредица е от първостепенна важност, дори самите чародейци не стоят в такъв център като него. Така че вярвам, че и в последната книга ще заеме голямо място, защото все още нищо не е свършило и най-голямата битка предстои.
  Всеки път когато четях Ейбрахам Рейвънуд се сещах за президента Линкълн. За капак фамалията на Линк е Линкълн и майка му се споменава с нея, което още повече ме навеждаше на мисълта за президента. Пък и той е историческа фигура, към която имам по-специално отношение (родена съм на същата дата като него!).
  Трудно е да напишеш ревю, когато се въздържаш да не издадеш някой спойлер. Но Прелестен хаос наистина беше много бурна и изпълнена с действие. Особено след като я прочетох бях толкова преизпълнена с емоции... Уви, нямах възможност да напиша ревюто веднага след това, сигурно щеше да е по-хубаво и да отразява емоциите ми, но... Накратко, тази книга ми хареса и просто не мога да чакам да прочета последната, трябва да разбера какво ще се случи по-скоро!

понеделник, 14 август 2017 г.

Currently Top 10: Movies


  Това е втората част от поредицата за настоящите ми топ десет. Много е вероятно филмите, които ще изброя да са по книги или обвързани с книги. Някои от тях са ми all time favourites затова изобщо не се учудвайте ако не са нови, а всъщност доста старички, но пък си ги харесвам и съм гледала много повече от веднъж. Не знам какви ще са следващите ми Currently Top Tens, но когато се сетя за нещо тогава. Може да прозвучи странно, но харесвам повече американската дума movie отколкото film. Просто филм е толкова... скучно и еднакво на повечето езици, а муви звучи по-различно и ми харесва, предпочитам го.


1. Сам вкъщи


Не мога да започна класация за филми без Сам вкъщи. Това са най-любимите ми филми ever! Гледала съм ги милион пъти и не ми пречи пак да ги гледам. Особено обичам да гледам тази трилогия по празниците, та кой не ги харесва? Умишлено съм сложила само трите части, защото не харесвам следващите, не е същото и ми стоят по-скоро изкуствено. Тези си бяха класика, новите са като реплика. Има ли други фенове на Сам вкъщи освен мен? Кевин и Алекс са големи образи, винаги се смея от сърце когато гледам тези филми, точно заради това обичам комедиите.

2. Капан за родители


Друг филм, който обожавам и съм гледала милион пъти - Капан за родители. Толкова е забавно и интересно, просто много ми харесва. Харесвам идеята за разделените близначки, които се откриват случайно на един летен лагер и решават да се разменят. Най-любимото ми е когато погаждат номера на Мередит. Този филм на Дисни е върхът!

3. Тримата мускетари


Третият (е, по-скоро петият) филм, който съм гледала също страшно много пъти. Много харесвам версията от 1993 на Дисни, актьорите ми допадат много, а също и това, че е пропита с доза хумор, а стана ясно, че аз обичам комедиите. Странно е, че съм гледала стотици пъти филма, но така и не съм чела книга. Не знам, нещо сякаш не мога да се накарам да я прочета, веднъж започнах, но като не ми напомни за филма и това ме отказа. Май вече съм си създала една представа и не ми се руши. Може би пък някой ден ще я прочета, кой знае. Но аз лично горещо препоръчвам тази версия на филма - има от всичко по много и актьорския състав е чудесен!

4. Реликвите на смъртните: Град от кости


Ще започна с това, че аз не харесвам сериала Ловци на сенки, изглежда ми смехотворно и просто няма начин да се принудя да гледам това нещо. Предпочитам филма с Джейми Бауър и Лили Колинс, харесва ми и е доста приемлива версия за филм по книга. Всъщност дори гледах първо него после прочетох книгата (не нарочно, но така стана, след като си го изтеглих не можах да се сдържа да чакам да прочета книгата). Харесвам тези актьори, особено Джейми в ролята на Джейс, както и останалите. Отговарят много достоверно на героите от Град от кости и на мен много си ми харесва този филм.

5. Спийд Рейсър


Гледах този филм за първи път по телевизията. Имаше един период, в който страшно много ми се гледаше, но така и не ми се отдаде възможност да го направя. Не и изцяло да седна и да си гледам филма, а само частично някои кадри, но е факт, че ужасно много ми харесва. Всъщност май е по някакви комикси или нещо такова, знам, че има някаква анимирана версия също, но този филм... леле, ефектите са страхотни. Харесвам идеята за такова алтернативно бъдеще, супер развити технологии и автомобилните състезания... Спийд Рейсър ме вдъхнови за една моя история, Агуа Делмаре, в която има и фантастични елементи също. Освен страхотните ефекти и самите състезания, много харесах актьора играещ Спийд - Емил Хърш. Просто смятам, че този филм е страхотен и е един от любимите ми с коли.

6. High Strung


Попаднах на този филм съвсем случайно и толкова много ми хареса. Просто е наистина интригуващ и е добър. Случаят с High Strung беше нещо като със Спийд Рейсър - имаше период, в който бях страшно запалена по него. Комбинацията от класическа и съвременна музика, балет и модерен балет... е уникална! Горещо го препоръчвам, много е интересен. А Руби и Джони са като създадени един за друг. Пък и Никълъс Галицин не е никак лошо. Не знам за вас, но аз почти обожавам този филм, прекрасен е!

7. Рубиненочервено


Харесвам трилогията за Рубиненочервено, даже много, но и филмите ми допадат, ако трябва да съм честна. Понякога просто искам да видя нещо фантастично на екран. Затова харесвам добрите фентъзи филми, където магията и всичко останало е пресъздадено достатъчно реалистично. Пък и отчасти тук има и исторически моменти, а пък аз страшно си падам и по исторически филми. Така че нямаше как да не ми харесат филмите (добре, че са субтитрите, иначе и думичка не разбирам от немски). Е, някои неща не отговарят на книгите (но пък кой ли филм по книга е 100% достоверен?), но филмите не са лоши.

8. Троя


Имам си своята... obsession по Троянската война. Това може би е един от любимите ми периоди в историята и съм луда на тема Троя. Чела съм Илиада, разбира се, и по-скоро съм обсебена на тема Ахил. Страшно много ми харесва и да речем, че Брад Пит спомага доста за това. Но няма как да отрека, че много го харесвам, а и обожавам комбинацията руса коса - сини очи. Гледала съм този филм доста пъти, края е гаден, защото не искам Ахил да умира, просто... твърде секси е да умре (неведнъж съм го споменавала, това е моята логика :д). Но въпреки всичко пак го гледам, дори да ми е гадно, че главният герой умира (не е спойлер, всеки го знае, че е така). Харесвам и други филми с Брад Пит, може би трябва да направя цял пост за това, имам дори и книга за него (когато съм обсебена по нещо не си шегувам).

9. Наследниците


При наличието дори на повече от необходимата бройка книги, се спрях точно на тези двата. Може би защото онзи ден изгледах втората част и просто ми се иска да видя и третата част (надявам се, че ще има такава). Искам да видя още от децата на злодеите, толкова ми е интересно. Тези, които видях до сега... ами не са ми достатъчно. Много харесвам песните Rotten To The Core, Ways To Be Wicked и What's My Name, страхотни са. Пък и някак харесвам самите актьори, допадат ми. Много добре отговарят на образите и ми се иска да видя поне още един филм за Наследниците, а може и книга от Мелиса Де Ла Круз.

10. Карибски пирати



Трябва да призная, че съм гледала само първа и втора част. Така и не съм стигнала до третата, зациклих, просто не ми остава такова време да седна и да гледам филм(не си падам много по тези неща, аз обикновено ги слушам, защото хем съм на компютъра, хем телевизора върви, но схващам всичко, иначе не ме свърта на едно място и да не правя нищо). Но все някой ден ще изгледам останалите три части, защото е интересно и първите две ми харесаха, просто все не ми се удава възможност да го направя. Но Проклятието на черната перла си беше the best.


  В началото на този пост се чудех кои филми ще посоча. Накрая се чудих кои да не сложа, за да не превишавам цифрата десет. Е, трябва да си призная, че така или иначе I cheated, защото на няколко места посочих поредица от филми и числото изобщо не е десет, но... Поне по номера е спазено, така че измамих само частично, нали?
  А вие гледала ли ли сте някои от тези филми? Ако да, какво мислите за тях? Какви филми бихте ми препоръчали базирайки се на вкуса ми гледайки тези тук?

събота, 12 август 2017 г.

Прелестен мрак - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ВТОРА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Честно казано, не зная какво да очаквам от която и да е от книгите в Хроники на чародейците. Всичко е толкова загадъчно и покрито в мъгла... Аз самата не знам какво мога да очаквам да се случи и за какво ще чета.
  Корицата е доста подходяща. Тези стълби и тунелът определено са много тематични и имат важна роля в тази книга. Щеше да е учудващо ако не беше избран такъв образ за корицата.
  От началото Прелестен мрак започна да ме дразни и така поне до половината. Точно заради това свалих една звезда в Goodreads, щяха да са четири, но бях прекалено раздразнена, за да ѝ дам тази още една звезда и ги свалих на три. Причината беше, че изключително мразя, когато сметнат, че е по-добре да държиш главния герой в неведение и оправданието е, че „това е за негово добро“. Вбесяващо е! Как може да е за нечие добро да не знае какво да очаква, от какво да се пази и когато изпадне в тази беда, а ами няма нужната информация, защото това е за негово добро. Не мисля, че ако си в неведение ще се справиш по-добре. Поне като знаеш няма да си представяш десетократно по-лоши неща. Супер глупаво ми се вижда да криеш истината от някого, вземайки решението от негово име, че така е по-добре. Дай му истината, той ще знае по-добре как да се справи с нея. И това неведение трая в 2/3 от книгата, нямаше как да не ме вбеси.
  Като „бонус“ на предходното, Лена също се държеше дръпнато с Итън. Той е готов да рискува всичко за нея и прави всичко, а тя започна да страни от него и да го държи също в неведение. Направо чудесно! Все едно всички се наговориха да не му казват нищо и да го държат настрани, все едно така става по-добре той като поема сам инициатива и се впуска в дълбокото без да знае какво да очаква. Нейното отношение беше последната капка, която определи дали ще отнема тази една звезда както и сторих.
  В останалата една трета от книгата вече започна да ми харесва повече. Ама и всички останали сметнаха, че вече трябва да разкрият множество от тайните на Итън (а, добър ден, когато стана опасно тогава се сетиха). Самият той получава видения и вече далеч не е като преди, а има повече неща, които не знае и за които не предполага, а са достатъчно важни и трябва да научи. Не е никак приятно някой да се разполага с информация, касаеща него и да взима решение дали ще му каже или не. *може би спойлер* Лена беше твърдо решила, че тя е Мрак и толкова се самообвиняваше... направо беше вглъбена в това, държеше се така с месеци и в един момент на мен самата ми писна и това никак не ми помогна да харесам книгата повече.
  В крайна сметка не беше толкова лошо, но когато се струпат силно негативни неща на куп, трудно се променя мнението ти. Аз лично мразя да съм в неведение и смятам това за най-безсмисленото и глупаво нещо. Колкото и да е лоша истината, едва ли е толкова ужасна колкото това, което ти минава през главата (а то може да бъде дори десеторно по-зле, знам от личен опит).

Dream Dark


  Това е една доста кратка допълнителна новела към поредицата. Действието се развива непосредствено след Прелестен мрак и преди Прелестен хаос. Всъщност самата книга е концентрирана върху Линк, най-добрият приятел на Итън. Това момче е толкова изпълнено с енергия и е с толкова свободен дух. Направо е невероятно при наличието на такава майка - Мис Линкълн е главатарят на ДАР(Дъщерите на Американската революция, една абсурдна организация ако питаш мен) и тя контролира всички май, целия град. Синът ѝ, разбира се, няма как да е изключение, тя направо го тероризира с толкова ограничените си разбирания. Ясно е защо той се впуска така стремглаво във всякакви опасности и приключения.
  Мисля, че с Ридли някак си пасват. Тя може да се опитва да го играе безчувствена и лоша, да се прави, че не ѝ пука, но определено се крие повече зад черупката. Трудно е да си го признае заради своята мрачна природа.
  Всъщност не очаквах това, което се случи с Линк. То май беше най-голямата ми изненада в Прелестен мрак. Просто се чудя за напред така ли ще остане или отново нещо ще се промени? Направо е иронично как се разменят някои неща в книгата.

четвъртък, 10 август 2017 г.

Тъмното пророчество - Рик Риърдън

   КНИГА ВТОРА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Не знам защо си мислех, че Изпитанията на Аполон е трилогия, може би бях забравила след като мина доста време откакто прочетох Скритият оракул. Просто се надявах мъничко, че ще има развръзка по-скоро, но щом има още три книги? Не, развръзка скоро няма да има.
Изобщо не бях обърнала внимание на корицата по-рано, но сега знам кои са грифоните и точния момент от книгата. Всъщност ми става малко тъжно, но няма да давам спойлер защо.
  Аполон си е все същият - изритан от Олимп, лишен от своята божественост и приклещен в тялото на Лестър Пападопулос. Неговите изпитания тепърва започнаха и ще има и още, а единственият шанс да се превърне отново в бог е да ги изпълни до едно. Поне така се надява и той. Мисля, че да се превърне в човек и да опита от този живот, на полубоговете е като един доста добър урок за Аполон, но би бил чудесен и за всички останали богове, защото те абсолютно са се откъснали от смъртния свят живеейки безгрижно и сякаш всичко е игра. Най-добрият начин да оценят своята безсмъртност и божествени сили, е да ги загубят. Смятам, че Аполон трудно ще забрави дните си като човек и по-добре.
  Никога не съм си падала особено по римската история и виждам защо. Този нов триумвират е съставен от най-видните и жестоки императори съществували някога. Вторият, естествено, няма как да отстъпи по слава на първия, Нерон, нали? Но е много по-дразнещ и е като мегаломан по себе си - името му не е чак толкова прекрасно та да го лепва на всичко. Силно се надявам да не се появи повече в следващите книги, крайно неприятен е.
  Харесва ми как Риърдън е свързал всичките си поредици - за Пърси Джаксън, за Кейн, за Магнус Чейс... толкова много и различни светове и богове, но всички съществуват едновременно. Чудя се дали ще има някакъв проект, който да касае всички им и така де, героите да се срещнат, някаква много по-голяма заплаха от сега и да се налага всички да обединят силите си. Би било доста интересно.
  Първоначално изпадането на Аполон бе наказание от баща му Зевс след войната с титаните. Но може би е било абсолютно целенасочено и Зевс не го е наказал, а го е изпратил с мисия, защото изпитанията му не засягат само него самия. Затова сега съм в очакващо нетърпение, когато четох Пърси Джаксън беше по-лесно - всички книги бяха излезли и можех да ги прочета една след друга, за разлика от това.
  Също и съм доста заинтригувана от Мег, според мен у нея има нещо специално и се чудя как ли ще се развият нещата. Е, не е тайна, че ги шипвам с Аполон. Имам някои теории и силно се надявам между тях да има нещо. А и Мег е специална, тя е като Персефона, другата важна дъщеря на Деметра.
  Много харесвам книгите на Рик Риърдън, той представя митологията по един съвременен и различен начин. Той е представил боговете по един забавен начин придавайки им един човешки облик. Харесват ми и полубоговете, които непрестанно се впускат в някакви приключения, защото въпреки всички те не са точно нормални деца и опасностите ги съпътстват, точно като факта, че са деца на богове. Нямам търпение за следващата книга за Аполон, която май няма да излезе скоро (е, не по-рано от догодина).