сряда, 18 април 2018 г.

Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МАГИСТЕРИУМ“

  Настина много ми харесаха първите две книги, но тази... с две думи беше пълно разочарование. Страшно кратка, а са набутани супер много неща. Не знам вкусът ми ли е станал толкова лош или някои поредица колкото повече напредват, съвсем се развалят? Защото впечатленията ми от Сребърната маска са... просто ужасни. Не очаквах това от автор като Касандра Клеър, наистина.
  Харесва ми как заглавието на всяка книга е свързано с конкретната година в Магистериума. Първата е желязна и следователно книгата беше Железният изпит. Много, много по-интересна от тази, между другото.
  Всичко в Сребърната маска като се започне от сюжета и развитието на героите е като претупано и повърхностно. Цялото това бягство и уж пленничество в дома на Майстор Джоузеф изобщо не ми се стори като такова. Кал все така не е наясно със себе си злодей ли е или не е. Това взе да става банално, уж в него всъщност е душата на Констанит Мадън, той е него, но е и напълно различна личност. Няма никаква логика.
Алекс изглежда чисто и просто като зъл тинейджър. Изобщо не можех да го възприема като супер злодея, за който трябваше да мине. И предвид какво направи с Аарън, това Кал и останалите да се отнасят с него като досаден съученик беше абсолютно нелепо и недопустимо! Аз нямаше да стоя и една секунда с него на едно място без да се опитам да го нападна, а те нито Кал, нито Тамара показаха някаква видима емоция освен раздразнение към убиеца на техния приятел! Що за глупост?! Липсва ми Аарън, той ми беше любимия герой.
  Джаспър... в един момент уж е приятел и помага, а в следващия се превръща в нарцистичното си аз, което не го е грижа особено за останалите. Почти се чудех каква е неговата роля като изглеждаше само там като някакво безцелно допълнение, което се оказа въвлечено в цялата тая драма по стечение на обстоятелствата. А Тамара... през цялото време тя е била умната, разумната и всичко това, а тук беше принизена до ролята на детско любовно увлечение с Кал. Наистина, точно това липсваше към и без това цялата нелепа история. *Ъгхм, иронията си личи от километри.* Тази любовна афера беше нещо, което се появи изцяло от нищото и същевременно Тамара абсолютно не подкрепяше Кал и го заряза заедно с Аарън при първия удобен момент. *Съжалявам ако е спойлер.*
  Цялото това с любовната драма беше абсолютно излишно и ненамясто. А цялото това с „дали тя ме харесва“ беше до ниво на дразнещо. Особено когато Кал си втълпи, че тя ще го вика точно с такава цел когато искаше да обсъждат плана им за бягство и новостите, които са открили. Просто исках да клатя глава от възмущение, това беше страшно, страшно глупаво.
  Имаше също цял куп въпроси, които останаха да висят във въздуха. Те просто бяха вметнати, но обяснение? Никакво. Като смъртта на Джерико, връзката между братята, какво всъщност изпитва Константин към брат си - защото хем е искал да го върне, хем чисто и просто го е използвал без да му пука. Или ресурсите на Майстор Джоузеф и всичко останало? Не, това изобщо не ти е необходима информация. *Да, когато съм ядосана говоря страшно много в сарказъм.*
  Намесата на Анастасия в тази книга ми беше още по-неприятна. Никак не ми харесва като героиня, дразнеща е и ми се струва превъртяла(колкото и грубо да звучи) след като е загубила синовете си и сега си търси нов син. Това силно ми прилича на психическо разстойство, тая жена има нужда от лекар, това не е здравослово. Особено да хвърля новооктрития си „син“ в лапите на лъва... Пълна липса на логика според мен.
  Имах чувството, че чета книга, която нямаше нищо общо с предходните, особено с Железният изпит и Медната ръкавица. Не видях нищо от това, което ме бе впечатливо първоначално и ми беше харесало в тази поредица. Харесваше ми идеята за магическо училище, да проследя пътя и етапите, и трудностите по време на Магистериума. Някак беше много по-добре поднесено и имах толкова по-големи очаквания. Цялото това обещание за приключение, обучение и магия... беше запленяваща комбинация, но от Бронзовият ключ нататък всичко тръгна надолу. Страшно съжалявам, че трябва да е така. Все още си спомням ясно как получих като подарък първата книга с промоцията на Егмонт, беше си чист късмет, който не очаквах и книгата се оказа толкова заинтригуваща. Все пак ще прочета и последната книга, искам да видя как ще приключи всичко, дано този път Холи Блек и Касандра Клеър се справят по-добре, искрено се надявам.

неделя, 15 април 2018 г.

Кървава целувка - Дж. Р. Уорд

   КНИГА ПЪРВА ОТ „НАСЛЕДСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Откакто си възобнових четенето на Братството и приключих с излезлите до момента книги от основната поредица се канех да започна с Наследството на черния кинжал. Може би бях мъничко скептично настроена, просто се чудех до колко ще бъде като Братството, дали ще е също толкова добра... Но най-сетне прочетох Кървава целувка и oh, my God, наистина беше добра!
  Още когато видях корицата на издателство Ибис и бях totally inlove! Понякога дори ми се иска да имам всяка една тяхна книга само заради уникалната корица, дори и да знам, че не искам да прочета книгата и не е мой тип. Кориците са твърде хубави, за да им устои човек!
  Харесва ми как започна Наследството - много е интригуващо и има всичко това, което обичам в тази поредица. Харесва ми как сюжетът е относно обучаващите се млади вампири в новата тренировъчна програма, но и също съдържа моменти с Братята и всички останали всъщност. Предполагам, че трябваше да прочета книгата в хронологическа последователност, т.е. след Сенките, защото така малко се обърках кое точно и в коя книга се беше случило, защото знам повече, от колкото се предполага за точно този момент, в който се развива книгата. Така че наистина, четете книгите в реда на издаването им, че става много объркващо да се връщаш назад като с ретроспекция. 
  Отне ми твърде много време според мен да прочета книгата, но наистина съм страшно заета покрай университета сега като наближава края на семестъра покрай всичките изпити и курсови работи. Как ми се иска да можех да чета за известно време... просто четене и нищо друго. Ето как си завиждам за пропиляното лято миналата година, толкова много време имах за това, а едно, че прочетох много малко книги и друго, че половината абсолютно съжалявам, че прочетох.
  Все още съм стъписана от това как започна самата книга. Бях доста шокирана да разбера какво точно ще представлява тренировъчната програма и какво всъщност Братята бяха подготвили за младите вампири, много от които изобщо не успяха да преминат този „подбор“. Ами както гласи една френска поговорка "à la guerre comme à la guerre" (на война като на война). Наистина дадоха най-доброто от себе си в тази нощ.
  Парадайз е кръвна дъщеря на Първия съветник на краля, както и част от най-елитното съсловие на глимерата, произхождаща от основаващо семейство(съжалявам ако съм неточна в превода си, чета на английски). Следователно задълженията ѝ са предопределени още от раждането: да стои вкъщи, да бъде красива, да върши някакви досадни домакински неща, които една аристократска лейди трябва да върши и разбира се, да ражда наследници. Да, това мисля, че обобщава ролята на жената във всеки един аристократичен свят. Обаче, тя не иска този живот за себе си. Наистина е нечестно да няма право на избор за своя живот. Но едно нещо е напълно вярно: Парадайз има много грижовен и добър баща, който е и достоен мъж. Мисля, че кралят има най-добрия съветник, който може да иска. Тренировъчната програма е нейният шанс за бягство, да прави нещо различно и нейно, нещо, което не се предполага да прави. И познайте какво, красавецът, който се появи в рецепцията ѝ тотално промени уравнението.
  Крейг е с обикновено потекло. Той не е от знатен произход и след като губи семейството си по време на нападението на лесърите, той няма нищо друго останало на този свят, затова тренировъчната програма е най-големият му и единствен шанс да направи нещо смислено с живота си. Това, което не очаква е да срещне привлекателната рецепционистка, която му даде формуляра и при това да се държи през цялото време. Когато смесиш чисто привличане и двама вампира резултатът е всичко друго, но не и безобиден. Особено когато и двамата копнеят един за друг и връзката им е неизбежна. Наистина харесвам това примитивно обвързване, това желание, така че знаеш, че точно този мъж/тази жена е единственият/та, той или тя е твоята половинка. И свързването във всеки един смисъл на думата... о, да, тази част най-много ми харесва.
  В Кървава целувка, освен новата сюжетна линия с новите герои, виждаме малко повече за Бъч и Мариса тъй като и не имат своите проблеми във връзката си, ами животът на обвързаните невинаги е розов. Те също имат и значителна роля в някои от събитията, засягайки работата на Мариса и Бъч като треньор в програмата.
  Като цяло съм наистина доволна от Кървава целувка. Съдържа абсолютно всичко като всяка една друга книга на Братството. Тази сюжетна линия с нови герои е доста интересна със сигурност. Дж. Р. Уорд отново привлича читателите със своя тъмен страстен свят на вампири. Много ме заинтригуваха и останалите герои, които са също толкова цялостно изградени като тези двамата и искам да прочета историите на всичките всъщност. Пейтън е доста забавен, интересно ми е каква ли ще бъде неговата книга. Как ми се иска да прочета  Blood Vow и Blood Fury, но ги нямам. Е, определено ще чакам с нетърпение това да се случи и да излязат още много книги!

събота, 31 март 2018 г.

Wrap Up - January, February, March


Реших да не правя повече месечни равносметки, защото не винаги съм много редовна и затова ще правя равносметка на всеки три месеца. Е, след първото тримесечие тази година мога да се похваля, че съм прочела 21 книги според Goodreads. Повечето нямат ревю в блога ми, защото са от поредицата Бен Хоуп, за която направих една друга публикация. Обожавам ги тия книги и през февруари и март прочетох всички от осмата нататък. Да, наистина не мога да им се наситя.

1. Споделени Тайни - Колин Хувър

Всъщност не ми допадна особено. Имам проблем с книгите на Хувър, просто не са мой тип.

2. Рафа: Моята история

Обожавам книгата на Рафаел Надал! Толкова е... откровена и прекрасна! Препоръчвам я на всеки тенис почитател, а и не само. Наистина си заслужава, остави ме с невероятно прекрасно впечатление и ме кара да се усмихвам всеки път щом се сетя за нея. Просто Рафа е един възхитителен човек!

3. Разплата - Лекси Блейк

Тази трилогия на Лекси Блейк е страшно интригуваща. Харесвам семейство Лолес, пък и аз съм върл привърженик на трилърите, така че...

4. Дяволската лейди - Джоана Шуп

Тази книга постави началото ми на серията от негативни ревюта. Като за начало се пренаситих от обикновени романтики и ще им дам пауза за сега. Ама и тази книга не си беше нищо особено и останах супер разочарована.

5. Сенките - Дж. Р. Уорд

Минаха към две години откакто прочетох предходната книга на Братството и най-сетне се върнах към тази поредица. Беше ми домъчняло и отдавна се канех да си я продължа и най-сетне го направих.

6. Звярът - Дж. Р. Уорд

Изненадах се, че тази книга ми хареса толкова. Точно този сюжет не очаквах, че ще е точно мой тип, но се оказа нещо съвсем различно.

-----------
Нямам направено ревю на български, но ако трябва да съм честна прочетох и петнадесетата книга The Chosen като и без това си чета на английски, а е излязла и аз я имах. Нямам търпение за следващите и съм и любопитна издателство Ибис какви ли прекрасни корици ще направи!

7. Брилянтните - Маркъс Сейки

Уау, тази книга е брилянтна! Страшно много ми хареса, много интересен трилър. Издателство Ибис отново проявиха отличен вкус с избора си на книги. Харесват ми книгите, които издават - в 90% от случаите са точно мой тип.

8. Нокът - Джули Кагава

Отвратителна книга. Възмущавам се на себе си, че си изгубих времето с това нещо. Толкова нелепа и глупаво написана, че още ме е яд задето я прочетох.

9. Произход - Дан Браун

Очаквах доста повече от автор от такава величина като Дан Браун. Тази книга беше доста слаба в сравнение с останалите и ми бледнееше отвсякъде. Надявам се ако има следваща в поредицата за Робърт Лангдън да е по-добра от тази.

10. Кулата на зората - Сара Дж. Маас

Почти забравих, че съм прочела тази книга. Мисля, че е една от любимите ми в тази поредица. Страшно много ми хареса. Разбира се, четох я на английски. Нямам търпение в края на годината като излезе и последната, ще си направя хубав коледен подарък.

Десет ревюта от общо 21-а прочетени книги. Малко е объркано, няколко от тези книги съм прочела в края на 2017-а явно и бройката е останала там, но за тази година със сигурност имам 21. Е, дванадесет от тях са от поредицата Бен Хоуп (докато чаках да пристигне 8-мата книга прочетох трите новели, защото не можех да се сдържа повече и исках нещо с Бен Хоуп). Ами двадесетина книги за три месеца не е перфектния резултат, знам, че мога и по-добре, но определено това не е единственото, което върша. През декември миналата година смятах да правя публикация относно четенето ми и университета, но я отложих и така и не съм я довършила, някой заинтригуван да го направя? Обещавам, че ако го, ще разкажа повечко как е във Великобритания. 😊

неделя, 25 март 2018 г.

Tower of Dawn - Sarah J. Maas

  КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“


  Обожавам я, обожавам я, обожавам я! Мисля, че това е една от любимите ми книги в поредицата Стъкленият трон. Наистина много ми хареса приключението на Каол и Несрин до тези далечни земи изпълнени с щастие, ред, хармония... всичко. Антика ми напомни на Двора на мечтите от поредицата Двор от рози и бодли в някои отношения. Понеже и двете са били защитени от хаоса, някак скрити от войните и анархията случващи се наоколо имайки възможността за развитие и култура. Антика е отдалечена и защитена(до сега) от случващото се в северния континент, самата страна е много по-развита и е като едно мечтано място за живеене. Установих, че харесвам всяка една част от нея. А тази империя... това е пример за една почти перфектна страна управлявана от мир и справедливост. Наистина бих желала да живея там.

  Харесвам тази корица повече от тази на български. Белият шрифт ми стои твърде обикновено, а съм виждала тази и на живо, наистина е яка. Пък и четох тази книга на английски, разбира се. Сега като се замисля, последните две книги от Стъкленият трон съм чела на английски. Само съжалявам, че не съм чела и останалите в оригинал, a shame. 
  Пътят на Каол е доста по-труден обаче и достигането на Антика е едва една част от него. Той трябва да намери начин да възстанови и излекува тялото си, когато пострада в битката в края на Кралица на сенките(това ми се струва толкова отдавна вече, четох тази книга преди толкова дълго време). Каол има късмет с най-добрата лечителка в Торе Сесме, само че ако тя се съгласи да го направи. Несрин, от друга страна, открива своя собствен път в тази книга. Но и двамата са на мисия да помогнат на хората си, което ще открият, че няма да е никак лесно.
  Харесва ми как Кулата на зората е разделена на две основни сюжетни линии разделяйки историята на Каол и тази на Несрин с техните собствени премеждия. Не е относно само заради войната, но и е свързана със самите тях. В далечна, почти небивала земя Капитанът на гвардията и (може да има несъответствие с превода, нямам идея как е, защото както казах и по-горе, не чета на български) Ръката на краля ще открият съдбата си. Защото истинското изпитание тепърва предстои.
  Истината е, че харесвам по равно как се разви историята между Ирин(това име дори на английски ми е странно, предполагам си го произнасях по мой си начин и тук малко импровизирах с написването му) и Каол както и Несрин и Сартак. Наистина обожавам всяка една частица от Кулата на зората. Смятам, че от книгите, които прочетох от началото на тази година, тази обезателно е най-добрата.
  Структурата на империята напомня малко на Османската империя и начинът, по който се наследява трона. Но има една голяма разлика, че няма значение от пола на децата - и принц, и принцеса може да бъде управлява, което е огромен, огромен плюс. Но като цяло е интересно и интригуващо, харесва ми как го е измислила Сара Дж. Маас.
  Мисля, че самата книга си загатваше, че развръзката наближава, защото има толкова много разкрития... Правейки книгата още по-интересна, разбира се. Сега като знаеш всички тези неща, предстои финалният сблъсък и още повече какво ще стане след онзи доста неприятен край на Империя на бури. Убедена съм, че Сара е подготвила нещо епично за читателите и нямам търпение да разбера какво.
  Обожавам края на книгата. (Е, не точно съвсем последната глава, ако сте прочели ще знаете.) Беше... о, искам да прочета още! Последната (уви!) книга от поредицата ще излезе този октомври и смятам да си направя един прекрасен коледен подарък тогава. Но толкова да не ми се иска да свършва една от любимите ми поредици. Помня как не исках да я прочета, така де, не ѝ давах шанс и Юли както винаги се опитваше да ме навие, е, радвам се, че успя както и за много други. Двете имаме сходен вкус и по-често трябва да си се доверяваме една на друга за това, аз лично знам, че няма да съжалявам.
  P.S. Ако не сте чели тази поредица, то определено трябва да го направите ASAP. И това е по-скоро трябва, отколкото съвет. :D

сряда, 21 март 2018 г.

Need a hero? Ben Hope is your man.

He's sexy.
He's badass.
He's one kind of a man.

   Още в края на миналата година ноември - декември започнах да чета една много интересна трилър поредица. Не съм правила отделни ревюта на книгите в блога, защото не е много популярна на български и прецених, че е по-добре да направя този по-свободен и обобщен пост. Заглавието на поредицата носи името на главния герой (нещо типично за трилърите, което съм забелязала) - Бен Хоуп. Да, поиграх си закачливо и със заглавието на този пост, но наистина е така. Бен е точно типът герой, който може да те спаси в напечена ситуация без никакви супер сили просто being a badass. Бен е бивш САС военен (всички готини мъжки парчета в трилърите май са някакви такива, което ги прави още по-яки) и като такъв има определени... умения. Той е умен, секси, атлетичен и е добър в това, което върши. Следвал е две години теология, но е прекъснал, след което отива в армията и успява да се изтигне до последен ранг Майор (ако не ме лъже превода на български, че просто не мога да си го обясня какво точно трябва да е званието major). Естествено, една от предпоставките за добрите постижения в такава професия е абсолютната липса на здрав разум на моменти. Което ми напомня за цитата на Лудия шапкар:

"Ти си луд, напълно побъркан, изперкал! Но ще ти кажа една тайна: най-добрите хора са такива.""Алиса в Страната на чудесата"
   Всеки добър човек си има своя недостатък. Бен е добър по душа, но методите му са... малко крайни, малко жестоки понякога, малко извратени, но точно това харесвам най-много у него. Той е перфектния войник и обикновено идва като гръм от ясно небе на всеки, който си има работа с него, защото първоначално изобщо не очакват да си имат работа с човек с толкова добър профил.
   Бен е съвършен - руса коса, сини очи, изкривено чувство за хумор и ass kicking character - все казвам, че това е моята сродна душа. Толкова много ми напомня за самата мен и колко е як във всяко едно отношение... Наистина фенгърлствам ама много.
Това са новите корици в новото издание и са просто великолепни,
обожавам ги!
   Друга черта, която много харесвам у него - той не се бои да убива, просто го прави когато се налага. Няма предразсъдъци, няма замисляне, нищо. Той го прави и е добър в това. Не че тези, които убива не са си го заслужи напълно, че и отвъд. Мен страшно ме дразни като започнат глупостите с не си цапай ръцете, не падай на нивото му, не си заслужава, остави на властите да раздадат справедливост. Не, всичко това е bullshit, не може този да е радикалист и да убива и накрая да му дадеш затвор за награда, което е равносилно да го изпратиш на почивка. Пък и в много случай или убиваш, или биваш убит, а Бен избира първото.
   Тази трилър поредица не е като нищо, което съм чела до сега. Не е за обичайните исторически събития/артефакти и т.н., които обикновено биват засягани в книгите, защото това са винаги интересни и актуални теми. Това, което авторът Скот Мариани развива е по-нематериално и по-не толкова известно сякаш. Да, известно си е разбира се, но не е като да кажеш Екскалибур или Атлантида, за което всеки е чувал. Бен изобщо не е специалист в археология или нещо подобно, не е изследовател, не е историк, нито нищо, но е обучен за най-добрите 22-ма САС военни с такова обучение, правейки го един на хиляда, та дори и повече. Този елитен отряд има способности равносилни на цели армии, те са бързи, умни, интелигентни, добри разузнавачи и добри преследвачи. Всички тези качества накуп правят почти съвършения индивид. Неслучайно Бен е така добър в намирането на неизвестни неща... и хора.
   След като напуска САС поради разкритието на задкулистни политически игри, които той не може да приеме, той се отдава на частна практика като кризисен консултант. С други думи, помага в отвличания намирайки най-вече отвлечени деца, нещо тясно свързано със собственото му минало, което го преследва и до днес.
   Всъщност част от първите книги ги има на български, но не са много нови, поредицата е недовършена и затова надали някой би обърнал внимание. Което изобщо не ме изненадва, че е недовършена, нещо абсолютно нормално затова изобщо нямам желание да чета на български. Първата книга е с оригинално заглавие The Alchemist's Secret, а на български е Ръкописът на Фулканели. Ами много е глупаво да преведат заглавието, така че да разкрият половината от същността на книгата. Типично по български да си изменят заглавието както на тях им харесва без да се замислят, че издават основната идея на книгата, която се предполага да разбереш в процес на четене. Ето затова не препоръчвам книгите на български, абсолютна загуба на време с неясно доколко прецизен е превода.
   Бях прекъснала за известно време четеното на останалата част от поредицата(стигнах до седмата книга включително), защото нямах осмата, но наскоро се сдобих с нея и главоломно се върнах на вълна Бен Хоуп, обожавам тези книги. Толкова са вълнуващи, изпълнени с екшън, на моменти дори брутални, но и толкова забавни - толкова много цитати си отбелязвам, че мога да напълня цяла тетрадка с цитати от книгите за Бен Хоуп, защото той е един много... забележителен герой и обикновено е прям, казва каквото мисли (досущ като мен) и става изключително забавно. А аз страшно се забавлявам когато чета сарказъм и черен хумор. Вече съм прочела четиринадесет от шестнадесетте излезли до момента книги и почти съм в трагично състояние, защото искам да прочета още, а не ми остана нищо. До края на следващата седмица най-вероятно ще съм приключила, а изобщо няма да ми се иска да съм. Но следващата книга излиза скоро, така че нямам търпение!


   Наистина искрено бих препоръчала тази поредица. Бен е уникален герой, единствен по рода си. Поне може да му дадете шанс като видите за какво става въпрос, но от своя страна аз мога да кажа, че няма да съжалявате. Това е като екшън филм, само че стократно по-добро от филма. Както започнах и публикацията си, ако ви трябва герой, Бен Хоуп е точният човек.