четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Уинтър - Мариса Мейър

   КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Не усетих кога мина времето и кога я прочетох. Тази поредица толкова много ми хареса! Определено започнах да си подобрявам мнението за научната фантастика и да харесвам повече този жанр. Не е лош и също си е интригуващ когато книгата е написана добре. Но определено е по-добре когато става дума за някое далечно бъдеще, антиутопия, а не апокалипсис(това малко ме плаши и ставам параноична докато чета).
  Хм, страшно много ми се прииска да имам книгите на английски, защото тези тъмно сини корици... изглеждат много яко. Напълно в контекста, напомнят ми за космоса и звездното небе... не знам, по-добре ми изглежда от колкото черно. Но специално тази корица помня, че я бях видяла още преди когато я издадоха от Егмонт - просто момичето поразително много ми заприлича и все още продължава да ми прилича на Юли. В гръб направо можеш да кажеш, че тя е позирала за снимката, наистина!
  Историята поразително много наподобява тази на Снежанка. Не знам до колко ми направи впечатление в предишните книги, но тук... Уинтър влезе много достоверно в образа на Снежанка и всички подробности около нея бяха почти като в приказката. Злата мащеха, която завижда на доведената си дъщеря задето е така красива и обичана от всички. Факт, че Уинтър е неземно красива въпреки белезите(причинени ѝ, разбира се, от Левана) и народът я обича. Само че Уинтър е избрала да не използва дарбата си и това ѝ причинява постоянни видения и затова много хора я смятат за луда и тя е свикнала с тези определения.
  Уинтър, както се вижда и от самата корица, има тъмна къдрава коса и обикновено наистина носи такива дрехи. Може и да я мислят и наричат куку, но тя определено не е съвсем загубила разсъдъка си както смятат повечето. Въпреки всичко тя помага на хората и се опитва да спаси по някакъв начин невинните попаднали в лапите на мащехата ѝ. Така спасява и Скарлет, не съвсем свобода, но самият факт, че ѝ спасява живота е достатъчен. И като всяка принцеса, тя си има своят принц. Е, не точно принц, защото той е един обикновен страж, но без съмнение в нейните очи е дори повече от това. Те се познават от деца и Хиацинт е единственият ѝ приятел, ако не броим любимците ѝ, които са животни и не са истински приятели. Допадна ми, че Хиацинт е рус и синеок... една моя много любима комбинация.
  В сравнение с началото, главните герои са значително множко и всеки си има своята отделна история, но точно това е интересното. И е много гадно, че нито една от двойките не се осмелява да се разкрие пък и то колкото пъти бяха разделяни... Тази книга е и кулминацията, и развръзката на цялата поредица Лунните хроники. Синдер вече е готова да повдигне революция и да си върне престола и ще го направи с помощта на приятелите си. Също и всеки от тях преживява израстване и някак образите им се разширяват и надграждат. В началото бяха съвсем едни, но в края бяха по-зрели и по-широко разгърнати, откроени.
  Винаги когато настъпваше някакъв напрегнат момент на действие ми се щеше всичко да се развие добре и да успеят, но като гледах и номера на страницата... ами той беше достатъчно красноречив. Но пък беше много интригуващо и на мен много ми хареса. Особено много се впечатлих и ми допадна към края точно един момент, който е съвсем сходен с приказката и авторката го е завоалирала много добре.
  Само може би бях мъничко разочарована накрая, защото ми се искаше толкова много... Така де, исках да има съюз между Луната и Земята, само че между други двама души, но... Като изключим това, развитието за останалите двойки ми хареса и за някои беше крайно време да си признаят. Ами смятам, че Уинтър както и останалите книги са много хубави и не виждам защо някой, който обича фентъзито(все пак фентъзито и научната фантастика не са кой знае колко различни едно от друго). Много харесах тази поредица и с удоволствие я прочетох точно в момент, в който имах силна нужда да се разсея с нещо.

вторник, 14 февруари 2017 г.

Крес - Мариса Мейър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! *проблемите на книжния плъх*
  Харесвам кориците на Егмонт, защото са черни, но пък оригиналните са едни тъмносини... пак цвят, който обичам, така че май ги харесвам по равно. Обаче момичетата на българските корици много ми приличат на едни кукли, наричат се BJD(ball-jointed dolls), която е ръчно изработена и струват доста скъпо. Те са супер реалистични и определено много хубави(вижте в Гугъл). Просто като гледам ръцете и свръзките прилича точно на тези кукли, чиито тела са точно по такъв начин свързани, а и на предходните си личеше колко съвършено изглеждат лицата им като на куклите.
  Когато променях статуса си в Гуудрийдс за тази книга съвсем случайно в полезрението ми попадна името Thorne в резюмето. Отне ми няколко секунди докато осъзная за кого става въпрос и че всъщност Егмонт са направили буквален превод на фамилията на Трън, като много по-логично е да е Торн. Защо ще я превеждат? Това е вън от всякаква логика и няма смисъл. Иначе по тази логика Синдер трябва да е Пепел, а Скарлет Алена, но не звучи добре, нали? Всяко име си има някакво значение и ако тръгнем да правим преводи ще бъде много тъпо. Това ми напомни като превода на Джон Сноу на Бард - Джон Сняг, въпреки че и тук си има нещо такова - Уинтър я превеждат като Зима, което също ми се вижда глупаво.
  Тази книга, най-малко по-корицата, очевидно става дума за приказката за Рапунцел - момиче затворено някъде и стои в изгнание само. Историята е почти същата, но разбира се, с някои разлики като за начало научната фантастика. Крес е заточена на един сателит, който обикаля Земята и така тя е едновременно близо, но и далеч от планетата. Тя е щит, но е и много добър хакер и кралската утайка(по-скоро чародеите и самата кралица) се възползва от уменията ѝ. Тя има същата дълга коса, но не може да я спусне и да я спасят. В началото започна много добре и от една страна ми се искаше всичко да се беше развило добре, но тогава навярно повечето неща в книгата нямаше да се случат и от друга страна това не е добре, защото всичко щеше да се обезсмисли. Така че си е добре както си е, иначе всичко щеше да стане твърде бързо и нямаше да има никакво действие.
  Прави ми впечатление, че на всяка книга любовната история не завършва точно с хепи енд, но то и никоя от тези книги не е края и предстоят още неща, така че има логика да е така. Този път забъркан в любовна история се оказа Трън(звучи ми толкова ужасно, предпочитам Торн, напомня ми за Блекторн от Реликвите, а там не е преведено, нали?!). Странно, но двамата с Крес си отиват и единствено към нея той проявява истинско отношение и успя да се влюби в нея въпреки временната си слепота, но все пак за любовта не са нужни очи, а да виждаш със сърцето и да се вгледаш в душата на човек. Но всичко си оставаше свързано и сюжетът е много последователен. Винаги се впечатлявам когато авторът успява да съчетае всичко съвършено, последователно и всичко си е на мястото. Едновременно се следи развитието и събитията при всички герои докато в един момент пътищата им се пресичат и се обединяват.
  Много харесвам Лунните хроники и даже сега се чудя няма ли някоя допълнителна книга случайно... просто много интересно ми стана и искам още. Съдбите на всички герои са преплетени и е толкова заинтригуващо. Крес както и предходните книги беше много интересна и вече нямам търпение да прочета и Уинтър.

неделя, 12 февруари 2017 г.

The Valentine's Day Book Tag


Миналата година пропуснах да направя този таг, но ми се искаше затова тази година реших да си реванширам. Но пък за сметка на това няма да правя за рожден ден и за да компенсирам и това някак просто пускам тага малко по-рано, защото днес е рождения ми ден! Видях този таг от Павлина и така реших да го направя.

1. Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.

 Аз искам някаква силна връзка, някоя изпълнена със страст и любов, някоя... изпепеляваща. Да, точно това е думата, която търся. Може би искам връзка като тази между Фейра и Рис(Двор от рози и бодли). Искам едновременно да е силна и бурна, но и онази, платоничната. Някак тяхната ми изплува най-ярко в съзнанието.

2. Връзка, която не се е получила. – Вие искахте те да се съберат, но това така и не се е случило.

Кала и Рен от трилогията Нощна сянка така и не бяха заедно, за което адски много ме беше яд. Харесвах го от самото начало и предпочитах него, но... краят тотално ме разочарова.

3. По кого сте си „падали“? Независимо от персонажа.

Уил (Адски устройства), Джейс (Реликвите на смъртните), Зейдист (Братството на черния кинжал), Рис (Двор от рози и бодли), Дориан (Стъкленият трон), братята Дьо Грас (от поредицата Дьо Грас), Райън Бенет(Красив негодник), Джон Сноу (Игра на тронове) ... Май така мога да изброявам до утре.

4. Най-ужасната връзка. - Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.

 С риск да се повторя с Нощна сянка, не харесвах Кала и Шей и просто не ги виждах заедно, но... тя избра него.


5. Вашият любим любовен триъгълник.

Мразя любовните триъгълници, вбесяват ме. Дразнещо е как героинята трябва да избира между двама души. Определено няма да отговоря на този въпрос, защото мразя любовните триъгълници и определено нямам нито един любим (избягвам да чета всякакъв такъв род книги).

6. Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета… (и без спойлери)

Краят на Принцеса с часовников механизъм ми скъса сърцето. Не е точно трагично, но... донякъде пак е и беше прекрасно ужасно. Да, голямо изразяване, ама е така.

Тагвам Юли, Теди, Ралица и Теми.

петък, 10 февруари 2017 г.

Скарлет - Мариса Мейър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. Ох, никак не е честно. С това темпо скоро няма да завърша поредицата след като всяка следваща книга става по-дълга, а аз трябва да се въздържам поне докато не отминат най-неотложните ми ангажименти...
  Харесвам корицата, много, но просто... нямаше как да си затворя очите за доста явната подробност и важен детайл от портретната характеристика на Скарлет - тя е рижа и къдрава, а тук е медено руса и права. Неслучайно и името ѝ е Скарлет и често се случва да използват играта на думи: 
„Как се казваш?“     „Скарлет“      „А, заради косата?“
  Ами мисля, че става от ясно от по-ясно какъв е цветът на косата на Скарлет, а в превод scarlet е ален, аленочервен.
Всичко толкова напомня на приказката за Червената шапчица. Авторката много умело съчетава приказните мотиви със самата идея и сюжета на книгата. И всичко е едновременно толкова тясно свързано. Отново очакванията ми историята да се развива само и около Скарлет бяха опровергани, но не мога да кажа, че не бях доволна. Синдер се появяваше и то достатъчно често тъй като тя е ключова фигура и всичко ще се върти около нея заради ролята и самоличността ѝ.
  В някои моменти беше така добре изпипано и така добре завоалиран мотива за героите от Червената шапчица, че чак останах възхитена. Особено когато беше онова с Вълка и Ловеца... наистина много недвусмислен намек. Странно обаче, но през цялото време си мислех за фентъзи... неща. Просто направих връзка с познатите ми елементи.
  Скарлет е толкова темпераментна и своенравна, в някои моменти имах чувството, че така ще се разгневи, че ще се прояви някоя лунна дарба у нея. Е, поне щеше да е интересно. Като в приказката, тук също я има и бабата, само че е изчезнала. Баба ѝ, Мишел Беноа я няма и Скарлет е убедена, че е отвлечена, въпреки че полицията ѝ отказва помощта си. Но за един ден се случиха толкова много събития... Даже ми е трудно да повярвам, че за толкова кратък срок станаха толкова много неща. В единия момент си вършеше обичайните задължения с доставките и фермата, а в следващия - съревноваваше с времето да спаси баба си преди да е станало твърде късно. А междувременно се налага да бяга и за живота си. И всичко започна с един уличен боец когото наричат Вълка.
  Останах мъничко разочарована, че нито веднъж не бе използвано истинското му име, а просто този безличен прякор, с който определят всички им. Само че той не бе големият лош вълк от приказката, защото е много по-различен от това. Не съм сигурна имаше ли някъде споменат цвета на косата му, този детайл ми убягваше през цялото време, но очите му са зелени и това ми напомни за един мой герой в една от историите ми, двамата имат доста общо помежду си. Бях сразена и от невинността му и колко уязвим всъщност бе той. Бяха направили от него чудовище, но вътрешно гореше искрата на малко момче насилствено превърнато в звяр. Кралица Левана наистина е безмилостна и жестока след като причинява това на младите момче само и само да си осигури армия. Нещо повече, тя е луда и обсебена, има мания за сила и власт.
  Резюмето само загатва някои детайли от книгата и те кара да тръпнеш в чакане. През цялото време чаках кога най-после ще се съберат Скарлет и Синдер, защото беше ясно, че те ще си помогнат взаимно. Имам чувството, че всичко до сега беше само завръзката и аз нямам търпение да разбера още. А пък има да се случи още толкова много... Синдер и Скарлет само подклаждат интереса и въпреки някои разкрития, има действие, което все още предстои. С огромно нетърпение искам да прочета останалите две книги и ще се постарая това да стане възможно най-скоро.

сряда, 8 февруари 2017 г.

The Secret Life Of A Book Blogger Tag


Вече се завърнах редовно в блога си и сега е ред на един друг таг, който бях поканена да направя. Понеже доста беше западнал, сега ще се постарая да го разнообразя със всичко възможно. Благодаря на Юли за тага!

1. От колко време си блогър?

И аз като Юли си направих блога през април 2015, но също като нея пропуснах да отпразнувам първата си годинка на блогър. Възнамерявам тази година да отбележа втория му рожден ден като реванширане за първия.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

Не ми се иска да спирам. Може да имам временен застой понякога(като през този Януари), но окончателно да спра... не, не искам. Навярно ще започна да публикувам по-рядко наесен след като стана студентка, но не мисля да спирам. Смятам, че ще има други неща, за които да пиша и ще се радвам да го правя.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Ами това да изразявам себе си, да си имам свое място, да се запознавам с други четящи хора и разбира се, книгите, които изпращат издателствата...

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

Ами понякога ми се налага да изразя не съвсем истинското си, предимно отрицателно, мнение за някоя книга, която ми е от издателство, защото те са ми я пратили и това за тях е един вид реклама и не мога да кажа „беше ужасна, не ми хареса“. Някак трябва да завоалирам думите си и да се изразя по-меко ако не ми е харесала чак толкова, защото когато нещо наистина ти харесва няма защо да си пречупваш думите. Като цяло се старая да избирам книги, които знам, че ще ми харесат, иначе... резултатът не е добър.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?
Ами зависи, тъй като аз искам да открия точно това, което съм си представила и понякога по-малко, друг път повече време. Като цяло половин час може би докато ги намеря и подготвя изцяло(за таговете ми е нужно да добавя и надпис). Аз мразя да използвам много снимки в ревю, излишно е и прави впечатлението за голям обем, което не е реално. Пък и дразни, аз искам да прочета ревюто на книгата, не да се разсейвам с разни снимки.

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)
Сара Дж. Маас, Касандра Клеър, Рик Риърдън, Дж. Р. Уорд, Дан Браун, Анди МакДермът, Кийра Кас. 
Само че нямам интервю не само на никого от тях, но и като цяло на никого, много гадно, нали?

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Обичам вкъщи да ми е удобно, затова винаги нося блуза и някакво долнище на анцуг.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Аз си имам предварително готова снимката на за ревюто, веднага щом съм решила, че ще прочета книгата аз откривам снимка на корицата и си я запазвам в специализираната папка за кориците за ревютата ми. Това отнема броени минути и то много преди да направя самия пост, а иначе също толкова, за да създам публикацията и да започна да пиша.

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?

Ами полезна е, защото мога да намирам някоя нова книга и в същото време да преценя дали ще ми хареса или не(понякога само едно резюме не е достатъчно). Не съм от постоянните следящи блогъри, също и не коментирам често, някак аз не съм такъв тип човек, както и такъв, който общува с всички. Но все пак ми харесва да съм сред това общество, тъй като всички ние сме четящи хора и имаме доста общи теми, особено ако харесваме едни и същи книги.

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?

Ами трябва да се постарае да го разпространи, иначе няма как да го видят хората. Но и трябва да бъде редовен, поне 4-5 пъти в месеца може да отдели. Не е нужно да са само ревюта, добре е да разнообрази с нещо, а идеи има - тагове, книжни постове, постове свързани с поредици и други. Може би като цяло е това.

Май вече всички направих този таг, но все пак ако някой не го е правил, може да се чувства свободен да го направи!