неделя, 14 януари 2018 г.

Споделени тайни - Колийн Хувър

  Малко се позабавих с първия си пост за 2018-а. Добре де, първата седмица бях заета, а следващата четох и не можех да се откъсна от книгите си. Колкото и да ми се щеше да се занимая малко с блоговете си, нуждата да чета беше по-силна от мен, особено в два вечерта.
  Получих тази книга през декември благодарение на прекрасното издателство Ибис, но когато се прибрах за празниците в България... оказа се, че има толкова много неща, които да свърша и бях наистина in a hurry or in a rush, whatever you prefer. Някъде из цялата дандания успях да прочета една-две книги (well, тази очевидно е едната), но така и не можах да стигна до блога си да направя ревю - too many things to do and so little time to do so. Съжалявам за английския, но не мога да се сдържа, инстинктивно ми идват някои неща така.
  Признавам си, влюбих се в тази корица. Мисля, че е с актьорите от филма (или май е сериал, бях останала с впечатлението, че е филм)? Може би не, не съм сигурна, но всичко е направено много красиво. Както винаги, разбира се.
  Освен Споделени тайни, по-рано миналата година бях чела и Жестока любов. И двете са написани по един специфичен за Колийн Хувър начин. Романтични съвременни истории, които далеч не са толкова простички. Нейните герои винаги са... не искам да прозвучи зле, не го казвам в такъв контекст, те просто са доста изстрадали и са наранени. Да, наранени е точната дума и се нуждаят от спасение.
  Това е една дълбока и разтърсваща история за една жена, която трябва да намери отново пътя към себе си и да възстанови разрушения си живот. А решението на това намира в лицето на един млад художник, който твори картините си с извадки от реалния живот. Как? С малки бележки съдържащи тайните на неизвестни хора, които Оуен превръща в чисто изкуство.
  В книгата се разказва за героиня на име Обърн, която е на 21-а години и вече е загубила най-важното нещо в живота си и сега просто се мъчи да свърже двата края. Изправена пред невъзможна ситуация, тя е отчаяна и търси всякакви начини, за да подобри материалното си положение. Когато се натъкна на една любопитна сграда, буквално покрита с парчета хартия с най-дълбоките, най-мрачните признания на хората, написани на нея, тя няма представа какво ще открие вътре. Тя със сигурност не очаква да намери странен, абсурдно красив и много талантлив художник, който на практика я молеше да работи за него.
  Това, което Обърн не знае е, че Оуен има своята тайна. Има ли ли сте усещане за дежавю? Е, това е нещо такова. Той я познава от преди, но... не може да си обясни от как и от къде. Така че балансът на тяхната връзка беше много интересна, тъй като и двамата се влюбват един в друг, като всеки от тях съответно криеше своите тайни, които биха могли да променят живота и на двама им...
  Нямаше как да не се сетя, че Обърн е от английската дума auburn за един много специфичен цвят коса. Нещо между кестеняво и червено, което всъщност доста ми допада. Не е рижо, защото е тъмно и има кафеви нюанси, но точно заради това ми харесва.

  П.С. Съжалявам, че ще цитирам на английски, но нямам книгата пред себе си на български и не мога да възпроизведа точно пасажа, който исках, затова го намерих на английски.

“They are the past and this is the present, and Auburn is… somehow both. She would be shocked if she knew how much of her past has affected my present, which is why I won’t be sharing the truth with her. Some secrets should never turn into confessions.”

 Начинът, по който е написана Споделени тайни... това е перфектното съотношение между затопляща и затрогваща история. Харесвам начина, по който авторката ни е предала тази красива... книга (за да не се повтарям с предното си изречение, мразя да се повтарям, да, авторски проблеми). Всичко е толкова красиво написано и предадено по един невероятен начин. Книгата бе страшно истинска и очарователна, действително.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.С. Ако не видели и филмовата адаптация на книгата, определено трябва да ѝ хвърлите едно око. Трейлъра изглежда стахотно!

неделя, 31 декември 2017 г.

My Year 2017 (or not so) in Books

  Видях този пост от Юли, само че аз реших да го направя в the very last day of the year. Oops, някои неща ми идва да ги кажа на английски, на български не ми звучи добре. Това е като цяло най-непродуктивната ми година откакто започнах интензивно да чета. Разбира се, предизвикателството ми отново беше от 100 книги и новата година пак ще е толкова(важно е да бъдем оптимисти 😂), но дори не успях да стигна 70! Е, 69 е почти 70, но и не е.
  2017 беше една много натоварена година - последна година в гимназията, бал, матури, изпити, университет, чужбина... направо се чувствам изцедена. За твърде големи периоди не бях чела, в което е и проблема да не си изпълня предизвикателството. Януари, май, септември/октомври не съм чела абсолютно нищо, което обяснява тази липса. Нямаше как да наваксам за толкова малко време цели 30 книги. Сега отделям доста внимание на университета, защото е това, което искам да правя(за разлика от училище където в 95% е пълна загуба на време), но намерих компромисен вариант с четене в автобуса и книжно успявам да преживея. Но ми предстои свободен месец Януари(кой да знае някои първокурсници в зависимост от специалността нямат изпити след семестрите първата година и съм още по-доволна, че съм в чужбина, а не да продължавам да си губя времето тук) и ще чета наистина на макс.


Снимките не се получават добре по-големи на моя дизайн затова по-добре да продължите на сайта.

Continue in ⇒


(снимката е линк)


А вие колко книги прочетохте тази година?

~~~

Честита Нова Година и нека бъде много кижна за всички!

вторник, 28 ноември 2017 г.

P.S. Все още те обичам - Джени Хан

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА“

  От два месеца не съм публикувала нищо в блога си, дори в новия, който ми е на английски просто, защото не ми остава време за това. Но определено чета, е, в автобуса, но всеки ден прекарвам там поне един час, така че това не е никак малко време и то на вятъра ако не правя нищо. Така че по книга на седмица - по-добре от колкото съм си представяла преди университета.
  Корицата отново е сладка и доста си отива с предходната. Харесва ми, направена е много очарователно. А аз обожавам гланцираните корици на Ибис, страшно се възхищавам на някои от книгите им, които имам когато са в ръцете ми!
  Мисля, че прочетох първата книга от трилогията - До всички момчета, които съм обичала през юни(а защо карам на спомени вместо да погледна в блога си не зная). Краят беше гаден, но началото на P.S. Все още те обичам продължава точно от където спря другата, което е добре.
   Харесва ми да чета за семейството на Лара Джийн - Кити, Марго, баща им, както и самата Лара Джийн + най-новият член, Джейми, малкото сладко кученце. Всъщност най-много харесвам Кити(да, не е главната героиня, но...), защото е забавна, много умна за възрастта си и е една голяма хитруша. Някои неща дори не би трябвало да ги знае, но тя е опасна, което страшно ме развеселява.
  Този път връзката на Лара Джийн с Питър е истинска и исках да им се насладя напълно. Но разбира се, винаги се намират разни “доброжелатели“, които да се намесят в щастието им. Тинейджърите могат да бъдат истински малки зли създания и зад стените на гимназията определено цари един своеобразен свят. А чувствата са още по-объркано нещо. *въздиша* Не е лесно да си тинейджър.
  Не съм голям почитател на любовните триъгълници, защото мразя да избирам, страшно трудно избирам неща, защото искам и двете всъщност и там идва проблемът - няма как да избереш две момчета, две блузи или нещо друго да, но това... Така че съм съпричастна на Лара Джийн, намеси ли се още едно момче и става пълна каша с чувствата. Но тя се справя доста добре накрая. Понякога просто... сърцето ти вече е избрало, но ти просто не го знаеш все още.
  Любим момент от книгата ми е когато Питър казва на Лара Джийн, че може да му разбие сърцето и да прави каквото си поиска с него. Няма да поставя точния цитат, защото... е, спойлер, ще трябва да си го разберете сами. Но точно това с разбиването на сърцата ми напомни за един друг цитат, добре де, няколко от Вината в нашите звезди, въпреки че не съм чела книгата:
„Не можеш да избираш дали да бъдеш наранен на този свят... Но можеш да избереш, кой да те нарани.“
„За мен би било привилегия точно ти да разбиеш сърцето ми.”
  Well, така е. Нито Лара Джийн, нито Питър могат да опазят сърцата си неприкосновени в своята клетка, като хора, ние непрекъснато се нараняваме едни други било то несъзнателно или нецеленасочено, то просто се случва. Не можеш да се опазиш от това, но можеш да избереш кой да го направи.
  Книгата ми хареса и честно казано се чудя какво ще стане в последната книга от трилогията. Лара Джийн вече е на прага на колежа, пораснала е и ѝ предстоят още толкова много неща. Привидно нейният живот е на обикновено момиче, но все пак е необикновен сам по себе си и аз съм любопитна да разбера и останалото, което ѝ е подготвила Джени Хан.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 30 септември 2017 г.

September Wrap Up


  Исках тикви, защото тази година за първи път ще видя истински Хелоуин. Любопитна съм и винаги ми е интересно да науча и видя нови неща. Предусещам как тази равносметка ще бъде страшно кратка както и следващите месеци може изобщо да няма такава. Сега съм в Абърдийн, Великобритания и трябва да свикна с толкова много неща... Особено климата, грр тук е винаги студено и имам чувството, че през цялата година е дълбока есен. А да не говорим колко е трудно да се адаптирам да говоря, виж сега четенето и писането е друго нещо, но говоренето... Знам какво и как да кажа, но по пътя до устата ми нещо се прецаква. Много кофти, но ще трябва да се адаптирам и уви, да се прежаля с четенето за неопределен период от време. 😭
  Както и да е, да премина към супер кратката си равносметка за месец септември (само две книги, пълна трагедия!). Направо не мога да повярвам, че откакто съм тук не съм прочела нито една книга! Боя се да започна, защото искам да чета и ще пренебрегна всичко останало. :/

1. Повелител на сенките - Касандра Клеър

Лейди Полунощ беше малко пасивна и нетолкова добра, но Повелител на сенките... леле, определено беше феноменална. Страшно много исках да я прочета преди да съм въвлечена във всички тези неща и съм толкова благодарна на издателство Ибис, че ми я изпратиха! Няма какво повече да кажа, ако сте чели Реликвите няма начин да не я прочетете! *thumbs up*

2. Игра на омраза - Сали Торн

Влюбих се в тази книга! Толкова сладка, очарователна, приятна... не, наистина ми е в top favourites! Голямо сладурче с прекрасна корица. Отново много благодаря за възможността, че я получих от Ибис, прекрасна селекция на книги! Игра на омраза е толкова забавна и няма начин да не ви плени от самото начало, гарантирам.

Само две... силно се надявам за напред поне една месечно да има(как ми паднаха стандартите, не е истина...).

сряда, 20 септември 2017 г.

On the threshold of University: soon to be a Fresher

  Тази публикация няма да е свързана с книги или нещо подобно. Новата учебна година започна, а аз се радвам, че вече няма да се занимавам с нищо от това повече(наистина ми беше писнало от всички тези глупости). Така че искрено съжалявам тези, които още не са завършили, не искам да ви вгорчавам още първите дни, но... най-лошото предстои, повярвайте ми.
  Както стана ясно, тази година завърших (най-сетне!) и ми предстои да бъда студентка (юхуу!). Е, може би вече съм, защото се записах. Най-вероятно се досещате от снимката, че аз ще бъда студентка във Великобритания, е, не в Лондон както би ми се искало, но... Пак е хиляди пъти по-добре от тук. Предстоят ми много неща и много промени, точно като първата година в гимназията, но и началото навсякъде е трудно. Винаги съм искала да уча в чужбина, желанието ми беше да съм във Великобритания, където и да е, но не и тук (моля никой да не оспорва това мое решение, искам да бъда в чужбина и това е, няма смисъл от излишни спорове). Което и не ме прави милиардер, да подчертая.
  Казах, че този пост няма да е свързан с книгите, но май излъгах. Ще спомена, че поради предстоящата ми следваща степен на обучение най-вероятно четенето ми ще остане доста назад в списъка. Колкото и да ми се иска, ако успявам да прочитам по една книга на месец... ще бъде страхотно. Трябва да се фокусирам върху само върху един аспект и за жалост това не са книгите.
  Ще уча в Абърдийн със специалност Computer Science. Навярно за някои това би прозвучало доста трудничко и си е така. Но определено искам да се занимавам с програмиране, софтуер... особено дизайн, но това ще остане по-нататък във времето. Честно казано ще ми бъде трудно най-напред докато свикна, защото всичко е ново и абсолютно различно.
  Бях споменавала неведнъж, че ще започвам да чета книги само на английски и ето я причината. Заминавам да уча в страна, където се говори само на английски и искам да свикна всичко да е така и затова спрях и да си купувам книги на български, защото така или иначе после ще искам да ги имам на английски. Пък и в оригинал е много по-хубаво да се чете. Може и да нямам време, но затова пък съм се запасила с достатъчно електронни книги, филми и други неща, все пак е по-добре да съм подготвена.
  Също имам една идея, която смятам да реализирам. Смятам да си направя блог на английски, което е абсолютно логично и не съм сигурна какво ще стане с този. Нямам желание да го зарязвам, но... трудно ще е да поддържам два блога. Все още не знам как ще се стекат обстоятелствата, но е сигурно, че ще имам и друг блог, който вече е в проект. Всъщност вече е създаден и ще дам линк към новия си блог на английски:

Shattered Shelves



  В момента каквото и да кажа ще са най-различни предположения, защото и аз не знам какво да очаквам. След време може би пак ще напиша нещо такова когато не съм в такова голямо неведение и не съм така незапозната с нищо. Ами остава ми да пожелая успешна година на всички, които не са завършили и на мен успешни четири години в университета!