вторник, 28 юли 2015 г.

Shirley - Charlotte Brontë

 Рейтинг:

  Предишната книга бе 460 страници и било то заради размерът ѝ, а и защото темпото ми на четене на английски бе отслабнало, я прочетох с триста зора и то толкова бавно! Тази по нищо нямаше да ѝ отстъпи, та тя дори бе около 660 страници, но аз буквално четох през редовете и си го признавам.
  В началото ми се стори малко по-интересна от Джейн Еър, но Шърли бе дори по-скучна. През половината книгата се говореше за Каролайн(Caroline може да се прочете по ред различни начини и на мен така ми харесва), а пък Шърли се появява една след първата 1/3, тоест 200 страници някакви си врели-некипели и тогава тя, а после още 100 се говори за Каролайн и чак тогава в оставащите 300 за Шърли. Подразни ме, защото щом е наречена така книгата би трябвало да се говори за тази героиня, а не за друга през половината време.
  С две думи, има уредена сватба с Робърт Мур, но той не я обича, а обича братовчедка си, Каролайн. Не разбирам какви се тези неща преди да се обвързваш с твой родственик, това е кръвосмешение за Бога! Шърли е амбициозна и не го обича, но се влюбва в брат му, Луи. Всичко това го пише в резюмето(без че му е братовчедка де), така че не е спойлер.
  Особено не ми хареса начинът на писане на авторката като се обръща често с "reader", т.е. "читателю". На едно място имаше цяла страница с реплики на френски и накрая чак написано, че “целият по-нататъшен разговор е преминал на френски, но все пак това е английска книга и ще го преведа“. А, добър ден, преди една страница май не се бе сетила, че книгата е на английски, а и такова обръщение в книга, направо не бе за вярване. Разбирам защо тази книга е съвсем малко известна от тези на Шарлот Бронте, има защо.
  И последно се сетих за съкращенията. Имаше цели реплики на даден герой, от които направо нищо не се разбира! Всичко е написано половинчато от порядъка на o' t' и т.н. Е, представете си тези букви(да, букви, защото те не могат да се нарекат думи) в едно изречение, което ти трябва да разбереш. Аз такива ги прескачах автоматично, защото само си губех времето да гадая. То да съкратиш една дълга дума, но такава като of или the.. направо е абсурдно, само букви ли ще се оставят, какво е това?!
  Накрая станаха хепи енд с две сватби и мисля, че се досещате кой с кого. Но книгата не ми хареса и не я препоръчвам на никого.
  Държа да упомена, че не съм се шегувала за нищо ако някои от думите ми звучат хиперболизирано, това е самата истина(това важи и за предходната книга с Джейн)!

понеделник, 27 юли 2015 г.

Jane Eyre - Charlotte Brontë

 Рейтинг:

  Отне ми доста време докато разбера, че заглавието, а и името на героинята се чете Джейн Еър. Все си мислех за Ейре - истинското ирландско наименование на Ирландия, може би защото се пише почти по същия начин Éire и от там се бърках.
  Историята сама по себе си разказва за Джейн Еър, сирак, чийто родители умират още като е малка. Остава с леля си, която я мрази, но я праща в нещо като пансион когато е на десет. Общо взето Джейн има труден живот. Тази книга не е мой тип, но я прочетох заедно със следващата, чието ревю ще пусна след тази, защото една приятелка ми ги подари за рождения ден. Така съм свикнала с фентъзито, че всички останали жанрове са ми изключение и то само ако наистина ми хареса нещо друго.
  На кратко, осем години по-късно Джейн става учителка на едно момиченце Адел и там се влюбва в господаря, който е с двадесет години по-възрастен от нея. Това е най-известната книга на авторката Шарлот Бронте. Сестрите Бронте са три - Шарлот, Емили и Анн, и трите писателки! Доста интересен факт признавам. Но това не е основателна причина, за да се влюбя още малко в книгата.
  Като цяло.. не е лоша, но ако аз трябваше да си я купувам не бих я избрала. Забравих да спомена, че е на английски и това допълнително усложни нещата заради съкращенията на думите, които аз не зная. Имаше цели изрази дори диалози на френски, за мен не е проблем, но смятам, че не всеки знае френски и ако не го е учила надали дори ще може да ги прочете при положение, че дори няма обяснение под линията, никакъв превод. Да, разбирам, че в оригинала от преди два века е нямало такива неща, но какво пречеше на това прословуто издателство Collins Classics да ги добави?
  Книгата е написана от първо лице и ми беше доста трудно да свикна да чета в тази гледна точка, защото предпочитам неутралната.
  Накрая всичко се развива приблизително добре и има хепи енд. Историята е малко скучна и няма да си кривя душата, не препоръчвам книгата освен ако някой чак толкова държи да я прочете, но не вярвам да има някой такъв.

неделя, 26 юли 2015 г.

Кралят - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДВАНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Всъщност едва сега осъзнах, че не бях направила ревю на Кралят, въпреки че я прочетох още миналата седмица. Бях с пълното съзнание, че съм и не ми идваше дори на ум, че може да не съм, но когато видях публикациите си ми стана ясно, че съм забравила.
  Първо ще кажа, че отлагах тази книга от пет месеца или там от когато излезе. Защо? Е, на това не мога да отговоря. Нямам идея защо исках да я чета лятото и така да си натрупам още и без това пълния списък. Друг път няма да правя подобни глупости, но този път станалото - станало.
   Много държа да коментирам корицата. Възхитителна е! Мъжът използван за снимката и един вид ролята на Рот е повече от секси(все пак аз обожавам мускулести мъже, а този е страхотен!). А лилавото.. страхотен нюанс, който ме кара още повече да харесвам корицата! Любопитно ми е каква ли ще е на следващата, тринадесета книга, защото нали Ибис си има свои собствени корици, които впрочем, са уникални.
  Но към книгата. Най-напред ще отбележа, че този път нямаше нито една сцена, отделен епизод един вид на някой лесър, даже почти не бяха споменати и направо се изумих. Обикновено не само, че присъстват, но и са такъв важен субект, а тук.. Въртяха се сцени главно около Бет и Рот, Сола и Асейл, Трез и Селена... Поне тези три двойки ми направиха най-голямо впечатление.
  Още от преди знаех, че тази книга не е за Рот и Бет, а за тяхното дете или по-скоро нещата се въртяха около това тъй като то не е родено, че да става дума за него самото. През цялото време се чудех какво ще стане, защото и двамата имаха основание за бебето и бяха прави, така че дори не знаех какво може да се случи. Най-вече се опасявах от някое тъжно развитие. Прочетох я доста бързо, така де тя е само 500 и нещо страници, а аз съм чела над 1300, нормално е да ми се струва малка.
  Май открих „сродната си душа“. Асейл е секси, готин е и отговаря напълно на критериите ми за перфектен мъж, естествено е и опасен, как иначе? И може да се нарече социопат-убиец, защо ли ми е така познато?
  Въобще книгата е много интересна и не по-малко хубава от предишните. Изумявам се от себе си как съм могла да чакам толкова дълго, за да я прочета, та тя е страхотна и непременно трябва да я прочетете ако не сте още, а следите поредицата.

събота, 25 юли 2015 г.

Characters Book Tag

Още един таг, който видях от Ники и се радвам да направя.

1. Кой е най - добрият "ритащ задници" герой? – Ето това е труден въпрос. Кой от братята(Братството на Черния кинжал) да посоча като всички ми харесват и отговарят на въпроса? Може би Зейдист, все пак той ми е любимия от всичките.

2. Кой герой не харесвате изобщо? – Не харесвам Шарлот, братовчедката на Гуен от трилогията за Рубиненочервено. Тя отговаря идеално на определението задник.


3. Ако можехте да излезете на среща с герой от книга, кой щеше да бъде той и защо? – О, защо трябва да избирам? Страшно много ми се иска да кажа Зейдист, но първо, че е обвързан и второ, дори да не беше нямаше нито да се съгласи, нито да ми обели и една дума. Затова може би ще е някой друг, НЕобвързан и понеже не се сещам за конкретен пример ще го оставя така.

4. Ако можехте да промените герой от книга, кой щеше да бъде той и по какъв начин? – Еванджелин(Ухание на мрак). Мразя наивните героини и тя е толкова.. слабохарактерна, дори не може да каже и една дума на Майкъл, сериозно, това е дори дразнещо!

5. Кой герой е направил много грешни избори, които не са допринесли по никакъв начин за книгата? – Америка Сингър, поне в първата книга. Така де, толкова много упорства и изобщо не се напряга да погледне по друг начин на Максън, та тя се държеше така гадно с него и продължаваше с шибаното си упорство за този Аспен!

6. Кой герой е бил най - добрия злодей, когото обичате да мразите? – Лейлъл(Атлантида). През цялото време той бе доста мразен, но аз си го харесвам дори и сега.

7. Любим второстепенен герой с голямо сърце – Хрумва ми единствено за Мариус(Клетниците), който се появява доста след средата на книгата и е добър според мен.

8. Коя ви е любимата двойка от книга? – От всяка поредица, която съм чела си имам любими двойки. Но може би най-много Зейдист и Бела; Зачарел и Анабел; Дариъс и Грейс.

9. Кой герой мислите за най - силен? – Всички от Братството са силни, както и Лордовете, Ангелите, героите на Атлантида...

10. Любим главен герой – Най-трудния въпрос от целия таг. Харесвам толкова много герои, че да посоча само един е направо непосилно.. Знам, че ще се повторя, но хайде да е три за щастие - Зейдист.

Единствено ще тагна Юли, но всеки, който иска да направи тага може да се счита за тагнат.

петък, 24 юли 2015 г.

The Opposites Book Tag

Видях този таг в блога на Ники и ми стана интересен, та се канех да го направя от доста време..

1. - Първата ви книга – ще се съглася с нея, че ако става дума за първата ми закупена или пък прочетена книга, обезателно не я помня. Било е доста отдавна и сигурно е била детска книжка, а аз имам с дузини такива.
- Последната ви закупена книга – Последната книга, която си купих е Книга на легендите заедно с Железния изпит.

2. - Евтина книга – Загадъчни ухания, купих си я само за 5 лева.
- Скъпа книга – Въпреки че е подарък и като гледам вече не се предлага на пазара, Феите на цветя струва 25-26 лева до колкото помня.

3. - Книга с главен герой момче/мъж –Труден въпрос. Всички книги, които чета са някакви романтични с двама главни герои, но сега се сетих за една: Граф Монте Кристо - Александър Дюма.
- Книга с главен герой момиче/жена – Мисля, че Ухание на мрак от Марго Бъруин, защото в центъра на действието е главно Еванджелин.

4. - Книга, която сте прочели бързо – Почти всичките си книги ги чета бързо. Но доста бързо за размерът си прочетох Книга на легендите.
- Книга, която сте прочели бавноКлетниците от Виктор Юго.

5. - Книга с красива корица – О, това е лесно. Всяка една от Изборът.
- Книга с грозна корицаПарижката Света Богородица, никак не ми харесва корицата на тази, която аз имам.

6. - Книга, в която действието се развива в България – Аз не чета български книги, навярно някоя от литературата, която съм чела преди. Дори тази на Алеко Константинов не е, така че явно не се сещам за никоя..
- Книга, в която действието се развива в чужбина – Всяка прочетена от мен книга се развива в чужбина, така че, която и да се погледне в блога ми отговаря на този въпрос.

7. - Тънка книжка – Ще копирам отговорът на Ники: „Мисля, че най – тънката, която имам, е “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад.“
- Дебела книга – Двата тома на Клетниците.

8. - Художествена литература – Хм, всичките ми книги са художествена литература, другите не ме вълнуват.
- Нехудожествена литература – А да, имам няколко биографии: Осмели се да мечтаеш, Хари Биографията и Бъдете силни.

9. - Романтична книгаНезабравима разходка от Никълъс Спаркс.
- Криминална книгаИскрящ цианкалий на Агата Кристи.

10. - Книга, която ви прави щастливиГраф Монте Кристо.
- Книга, която ви натъжаваКлетниците.

Понеже тагът е стар и навярно повечето са го правили, ще тагна Юли, защото знам, че тя не го е правила. Иначе всеки друг, който иска може да го направи. :)

четвъртък, 23 юли 2015 г.

23 July 2010


На този ден преди пет години се сформира най-известната британска група в наши дни, която покори света. Благодарение на нея се завърнаха отново бой бандите, защото те дадоха този начален тласък. Те са One Direction.
Исках да направя тази публикация за любимата си група, защото те напълно го заслужават. Днес се навършват цели пет години и по този случай аз реших, че искам да направя нещо в блога си. Публикувам я в 22:22 неслучайно, защото има часова разлика с Великобритания, с нас е два часа и де факто когато при нас е десет, там е осем и така няма никакви времеви неточности.
Защо ги харесвам ли? Няма как да дам конкретен отговор на въпроса, но мога да опитам да обясня. Те са симпатични, очарователни, красиви(спор няма), но са също и забавни, добронамерени и с големи сърца, а това е повече от външните черти. Обичам ги, защото са такива каквито са, а именно себе си.

***

С тази публикация исках да покажа и част от нещата, които имам на групата. Не са много и повечето са моя изработка, но просто никъде няма къде да си намеря дори най-обикновени гривни, а това е друг въпрос за нашата забутана страна, в която няма нищо. Повечето ми техни неща са плакати и то от списание Браво(че от къде другаде?).
Всичките ми списания съдържат или плакат, или нещо друго с 1Д. Аз си ги взимах само тогава и разбира се, имам специалния брой от 2012 със синя гривна и един друг през 2013(те са най-отгоре върху всички останали).
Иначе имам всякакви тетрадки с нещо свързано с тях - статии от интернет, всичките им песни(да, преписала съм абсолютно всичките им песни), разни други просто така.. Въобще имам доста свои неща, които съм правила, защото няма от къде другаде да се сдобия с нещо по-различно от плакат..
Направих си на един лист разни неща с това  1D + OD както и за 1D Day.





Всички рисунки и подобни неща съм си ги правила аз. Необходимо ми е само да гледам от една снимка, за да мога да я изкопирам точно. Така обичам да рисувам, да имам някакъв „модел“ и от мен да се изисква само да го направя същия като на снимката.
Нарочно няма да качи снимки на двете книги, които имам, защото съм правила отделни ревюта за тях: Осмели се да мечтаеш; Хари - Биографията.
Отделно от горните снимки исках да отделя тези. Намерих един сайт с рамки за снимки и от там си направих следните календари. Иначе предходните години си взимах от Браво когато и 1Д присъстваха, но тази година едно, че тях ги нямаше, друго че никоя друга звезда не ми допадна и затова не си го взех. Това са всичките ми гривни, които имам на тях, като две, очевидно, са от Браво. Двете рамки със снимки са ръчно изработени, много по-забавно е да си ги направиш само от колкото да ги купиш наготово(но първата ми е подарък, неслучайно има.. надпис отдолу ;д). А тези листчета? Това са цитати на всеки от One Direction поотделно и няколко общи. Всеки цвят е за различен човек: бял - общи; син - Луи; зелен - Найл; червен - Хари; жълт - Зейн; оранжев - Лиам.





Ами като цяло това исках да споделя чрез тази публикация. За мен днес е специален ден, защото тези пет прекрасни същества станаха едно цяло, станаха.. One Direction! А посоката е една...
Тази година има официален фен проект наречен Five Years Five Minutes и ми харесва как е наречен, защото тези пет години сякаш изминаха като пет минути. А ако ви е интересно да разберете повече за него напишете това в социалните мрежи: #5years5minutes

One Band
One Dream
One Direction

"Being a directioner doesn't just mean you've been there since the beginning, it mean you'll be there till the end."

And I'm proud to be a directioner!

Железният изпит - Холи Блек и Касандра Клеър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МАГИСТЕРИУМ“

Рейтинг:

  Железният изпит е първата книга от поредицата от пет книги наречена Магистериум. Най-напред ще кажа, че нямах абсолютно никакво намерение да си я взимам. Дори не знаех за нея преди да видя Лятната тийн селекция на Егмонт и тогава си казах „Какво пък, така и така ще си взимам Книгата на легендите, не пречи да взема и тази подарък щом я дават. Нали е книга, а аз обичам книгите и щом няма да дам нищо за нея не виждам причина да не отида до Хеликона, за да си я взема.“ Също се чувствам длъжна да упомена, че за пръв път чета съвместна работа между автори, в случая авторки де. Просто не мога да си обясня как двама души могат да пишат една книга и колкото и да се мъча да разбера не се получава. Може би понеже съм винаги соло и груповата работа хич не ми се отдава и това е главната причина, за да на мога да си обясня съвместния труд.
  Според мен книгата е грешно определена за „7+“. Само защото корицата е анимирана и вътре героите са дванадесетгодишни не значи, че трябва да е още малко детска. Та в нея се говори за магията на елементите и тези деца, които имат потенциал, отиват да се обучават в Магистериума, за да може да се научат да контролират способностите си и да не наранят тези около тях. Обожавам неща свързани с четирите елемента(тук са пет, защото има още един).


   Неслучайно качвам тази снимка. Първата е комбинацията на тези пет елемента е сливането им, знак, който има и на входа на сградата на Магистериума. На втората са поотделно като това над чертата го има като разделител или преход из главите вместо “***“, например. Допълнителния елемент, очевидно, е хаос.
  Самият сюжет на книгата е много вълнуващ и веднага ми стана адски интересно. Понеже започнах да я чета вечерта не ми стигна времето да я довърша, а наистина си изгарях да разбера края. Очевидно бях тотално запленена от книгата.
  Сюжетът е следния - Калъм изобщо не е предвиждал, че някога ще влезе в това място и прави всичко възможно да се провали на този така наречен приемен изпит - Железния изпит, както е озаглавена и книгата. Точно в това е най-големият контраст - въпреки всичко и опитите му да се провали, той все пак е приет и то при един от най-добрите Майстори, всъщност, най-добрият.
  Друго, което ме впечатли в самата книга е, че има картинка преди всяка глава(както се вижда и на снимката). Обичам илюстрациите и харесвам всички книги, които имат подобни неща. Размерът ѝ, иначе, е съвсем приличен - малко над 300 страници. Лично според мен си заслужава да се прочете. Тримата главни герои, които са и на корицата, са Калъм, Аарън и Тамара. А главният антагонист - Врагът на Смъртта, за него специално има много какво да се научи и е може би най-любопитния образ в цялата първа книга. И определено има с какво да ви изненада.
  Според мен цялата поредица е много заинтригуваща и аз вече съм решена да я следя. Даже нямам търпение да излезе втората книга, Медната ръкавица, през септември ако не се бъркам. За любителите на фентъзи това е една чудесна възможност да прочетат нещо толкова заинтригуващо и различно. Аз неслучайно съм така запалена по тези нови серии от Магистериум.

  Много искам да споделя любимият си пасаж от книгата, свързан с елементите:
Огънят гори, водата тече,
въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.

сряда, 22 юли 2015 г.

Книгата на легендите - Шанън Хейл

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА  „ЕВЪР АФТЪР ХАЙ“

Рейтинг:

  Тази книга или по-скоро трилогия имаше доста критика. Защо? Само защото прилича на детска книжка. Според мен е една напълно абсурдна причина все едно никой не е чувал поговорката „Не съди за книгата по корицата ѝ“.
  Като казах корица, за мен тази е просто невероятна! Харесва ми как е направено под формата на ключалка тази снимка вътре и двете момичета, поправка Рейвън Куин и Епъл Уайт, около нея. Самият знак на Евър Афтър Хай е като истински герб или лого на поредицата. Още повече ми харесва тази рамка по края все едно това е някаква стара и ценна книга(поне такива съм виждала по историческите филми).
  Колкото до самата книга, смятам, че си е също толкова интересна. Само защото героите са анимирани на истинска анимация не значи, че задължително пък трябва да са детски. Може да си ги представиш и като истински хора, какво толкова? Помня, че гледах един филм по Супер 7 на Евър Афтър, но така и не стана ясно какъв е краят, липсваше продължение и мисля, че ще го открия в книгите посредством.
   Вътре страниците са много хубави и не виждам защо някой може да има нещо против тях. Страшно готино е да има някакви картинки или в случая - рамки по края. Само ще вмъкна, че това отдолу е мушама с принцеси, на мен ми харесва и нямам нищо против това. Споменавам ги от една страна, защото ми харесват, и от друга, защото една моя приятелка се изрази съвсем нехайно когато я видя(купих си я през юни и бях втора смяна, тоест преди училище), че „прилича на детска книжка“, а детското по нея било „тъпо“. Мога да кажа, че аз не се влияя от подобни коментари и си имам собствено мнение, така че всеки си има своя гледна точка на нещата и никак не ми харесва някой да ми натрапва своето мнение както тя направи, все едно ме винеше, че съм си я взела.
  Ако трябва да избирам между Последовател или Бунтар, определено ще избера второто. Напълно съм на страната на Рейвън, защото всеки трябва да има право на избор, а не всичко да му е определено още от раждането. Това е някак тъпо и се надявам да разкрият, че няма опасност ако не подпишат Книгата на легендите и всеки да следва своите мечти и желания, а не да бъде такъв какъвто приказката му налага да бъде.
  Книжката е малка и доста интересна. Прочита се бързо, стига да искаш да я прочетеш, разбира се. Все пак ако някой иска да я прочете, не виждам защо да не го стори. Най-важното е да желае да го стори, а не да се влияе от мнението на другите!

вторник, 21 юли 2015 г.

The Zombie Apocalypse Book Tag

Да си призная, нямах абсолютно никакво намерение да правя този таг още когато видях думата зомби в него, но когато Юли го качи и видях за какво става въпрос, признавам си, стана ми интересно. И ето че го правя, разбира се. Само ще кажа, че аз ще избера само от книжните си книги, защото не ми се занимава с тези в електронен формат.
Най-напред ето какво трябва да се направи:

Трябва да избереш 5 книги, има 10 въпроса и една книга отговаря на два. Отваряш на произволна страница и чието име първо прочетеш- то е отговорът на въпроса.

 Книгите, които избрах:

1. Изборът - Кийра Кас
2.  Тъмна любов - Дж. Р. Уорд
3. Книга на легендите - Шанън Хейл
4. Железния изпит - Холи Блек и Касандра Клер
5. Загадъчни ухания - М. Дж. Роуз

Книга 1: Изборът

1. Кой ще е първият човек, който ще умре?
Само не Америка или Максън, само не тях...
...
О да, Крис! Знам, че тя беше едно от момичетата в Избора, но дори не помня дали това е било цялото ѝ име или е просто прякор, но няма никакво значение. И без това никак не я харесвах.

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата?

Щом няма да убивам никого.. да спъна не е кой знае какво.
 ...
Ан, главната прислужничка на Америка. Нямам нищо против нея, но щом се налага..

Книга 2: Тъмна любов

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби?

Само не някой от братята или Бет. Нека е лесър!
Хавърс.
Оу, ще го преживея, и още как. Този лекар ми лази по нервите още от първата книга, а те са дванадесет(до сега)!

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата?

Бет. Бих казала да бе да, но не бих рискувала да си навлека гнева на огромен мъжки вампир, при това крал.

Книга 3: Книга на легендите

5. Кой е идиота на отбора?

В тази книга поне има доста герои и ще е интересно какво може да се падне..
...
Хънтър. Кой беше той? Така и не мога да ги запомня всичките кой на кого е дете! А да, синът на Ловеца. Той беше един от малкото приятни герои, жалко че се падна той.

6. О, да, кой е мозъкът на отбора?
Такам, това също ще бъде интересно като знам кои са героите..
...
Намерих име, исках да потърся кой е и го забравих. Мда, не се шегувам. Сега е наред втори рунд и този път ще го запиша веднага.
...
Епъл Уайт. Предишния беше по-интересен, сигурна съм, но като не мога да си го спомня.. Поне тази роля на нея ѝ приляга. Нали е дъщеря на Сноу Уайт и е бъдеща кралица..

Книга 4: Железният изпит

7. Кой е лечителя на отбора?

Тук вече ще ми бъде интересно кой ще е.

Алекс. Е, той става, но можеше и да е някой друг де, ама нищо.

8. Кой е експерта по оръжия?
Всъщност, надявам се да е Майстор Руфъс, защото останалите са деца, няма как от тях да очаквам да са експерти по каквото и да било.
Майстор Руфъс. Аз наистина получавам това, което искам и се убедих за пореден път!

Книга 5: Загадъчни ухания

9. Кой е отборният боец?

О, стига. Защо оставих тази книга да е последна?! Който и да се падне ще бъде К-А-Т-А-С-Т-Р-О-Ф-А-Л-Н-О!
Жаки. Като я знам, каква солидна „мотивация“ има ама направо ще иска да се бие, ужас!

10. Кой е капитана на отбора?

О не, още по-зле става. Май наистина трябваше да си избера друга книга..
...
Роби. О, страхотно! Братът и сестрата да са асата на отбора, просто чудесно.

Тагвам: Briana Knows и Jeina.

понеделник, 20 юли 2015 г.

Граф Монте Кристо - Александър Дюма

Рейтинг:

  Граф Монте Кристо е неслучайно една от световните класики, призната като непреходен бестселър и всепризнат като един от най-добрите приключенски романи в света, същевременно и едно от най-вълнуващите произведения в литературата. Според мен това е един от най-явните примери за Романтизма. Авторът, Александър Дюма-баща, е един от най-популярните автори на приключенски романи и е написал над 400 романа. Наистина впечатляваща цифра и ако са дълги като този, над 1300 страници, то дори не искам да си представям колко време му е отнело да ги напише, навярно целия му живот!
  Наистина има голяма ирония в това, че не я прочетох миналата година тъй като бе част от така наречената “задължителна литература“, но реших да го направя сега. Истината е, че просто ми хареса и ме заинтригува изключително много и още преди месеци започнах да мрънкам на мама, че искам да я прочета и понеже я нямаме у нас поисках да ми я вземе от библиотеката. Там пък стана една объркана история - там имали само том 2 от нея и другите две части, следователно първа и трета, ми липсваха и ги изтеглих в електронен вариант. Но независимо от тези, ще ги нарека, премеждия аз успях да я прочета и то само за четири дни.
  Само ще вмъкна, че тези книги са просто една от вариациите за Граф Монте Кристо. Просто харесах тези корици и затова публикувам тях. Иначе има много издания и на най-различни издателства. Това от библиотеката бе по-старо и затова са в три тома, а не - два, както се среща най-често.
  Няма да крия видното си задоволство от прочитането на този шедьовър, дори напротив, казвам го явно. Не съм чела нещо по-заинтригуващо и възхитително от този роман разказващ за историята на Едмон Дантес. В основата му стоят вечните човешки ценности: справедливост, състрадание и способност да простиш, който се впускат в яростна борба с желанието за мъст. Навярно повечето са чували историята за превръщането му в образа на Граф Монте Кристо - обикновен моряк осъден несправедливо, който прекарва 14 години от живота си в най-кошмарния затвор за времето си, а после след още десет години най-сетне задейства изкусния си план.Едни от най-важните лица в романа са бащата на Дантес, любимата му Мерседес, Фернан, Кадрус, Вилфор, Данглар и приятелят у когото вижда втори баща - абат Фариа, единственият човек с когото споделя дългите години в затвора.Основните конфликти се крият в проблема за отмъщението и възмездието, а именно това символизира графа. Той е богат и мистериозен, но с предвидените си стъпка по стъпка ходове безпощадно унищожава враговете си. Впечатли ме начинът, по който успява да постигне целите си една по една и то напълнно безпогрешно. Но неоспоримо всичко се дължи на най-ключовия фактор, а той е търпението. Без него надали би чакал толкова дълго след като е свободен, за да им отмъсти, но той самият знае, че за да постигне пълно отмъщение е необходимо да чака и така и прави. Изумявах се как подреждаше всичко така сякаш е пригодено за него и винаги той владееше положението. Точно това са качествата, които най-много завиждам у него и неслучайно ме впечатлиха.
  Има толкова много неща в книгата, че не мога да коментирам всички от тях поотделно и те са напълно пръснати из ума ми и отделни части от тях изплуват в съзнанието ми. Бих искала да отделя на всеки внимание и да ги удостоя със заслужаващото им, но така бих разказала цялата книга, а смятам, че казаното от мен бе напълно достатъчно, а и все пак се изучава в училище, така че няма как да не се синтезира там и да не разбереш за какво ще става въпрос поне повърхностно. В цялата литература за десети клас нямаше нищо по-заинтригуващо и интересно от това произведение и сама се учудвам как въобще са го вмъкнали в учебната програма, но имам чувството, че всяка попаднала там книга просто ме кара да не я харесвам, защото начинът, по който се разглежда ми е досаден, тъй като кой с ума си ученик има желание да стои там и да слуша за някакви си книги, които не го вълнуват? За мен са изключения творбите, към които не тая неприязън и тази е една от тях.
  Мога да кажа, че ако някой се колебае дали да я прочете било поради предубеждения или масивният й размер просто няма нужда да се чуди, защото си струва и то определено! Даже нещо повече, напълно си заслужава да я прочетеш, защото оставя едно трайно впечатление в душата, което не можеш да обясниш, но и не можеш да отречеш. Аз го усещам и знам, че надали ще я забравя скоро или пък.. някога. Граф Монте Кристо е една от най-уникалните книги, които съм чела и с удоволствие ще кажа, че не просто ми харесва, а я обикнах!
  Спомням си, че бях взела един цитат от романа в своя история и като прочетох заглавието на книгата ми прозвуча така познато, сякаш го бях чувала и преди, а не помнех да съм. Понеже го видя на самия й край реших да го споделя:
  „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът.“ - Граф Монте Кристо, Александър Дюма
"Класически трилър на отмъщението. Шедьовър на приключенската литература."
The Observer

неделя, 19 юли 2015 г.

The Sick Book Tag

Бях на почивка и дори не разбрах, че съм тагната(не че бих го направила съвсем навреме ако бях видяла де). И разбира се, да благодаря на Юли, че ме е тагнала. Струва ми се странно интересно, все пак аз такива странности си имам, че мога ли да виня един толкова безобиден таг? Та така, да пристъпя към тага, а едни уточнения преди това за него ги е писала тя и не възнамерявам да ги пиша и аз.

1. Диабет- сладка книга, наистина сладка.

Тайните дневници на мис Миранда Чийвър, наистина сладка и романтична!

2. Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш.

Прочетох Ухание на мрак, но втори път няма да се подлъгвам по красива корица. Сега в Хеликона е намалена и преди бих си я взела без да се двоумя, но след като знам за какво става въпрос не бих си дала парите за нещо подобно.

3. Грип- книга, която се разпространява като вирус.

Вината в нашите звезди и всички на Джон Грийн. Не мога да ги възприема и това е. Твърде сладникави са за моя вкус и по-скоро ще прочета нещо от училищната литература, но нищо не е в състояние да ме убеди да прочета някоя от неговите.

4. Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често.

Аз също не препрочитам книги, никога. Но ако го правех.. бих препрочитала отново и отново Пробудена любов, обожавам я!

5. Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ.

Докато четях Граф Монте Кристо към края вече си умирах да разбера какво ще се случи, но последно четох Железният изпит и понеже късно започнах да я чета и трябваше да си лягам, та нямах търпение да я завърша, защото много ме заинтригува.

6. Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление.

Не харесвам всички книги от 50 нюанса, просто не струват изобщо. Както и “След“.

7. Астма- книга, която те остави без дъх.

Може за някои да прозвуча странно, но едни от най-любимите ми книги са Клетниците и Граф Монте Кристо.


8. Недохранване- книга, която не дава храна за размисъл (едно наум, че забравих израза и две наум, че иначе няма смисъл с "болестта".)

Ами.. Загадъчни ухания. Така де, накрая нямаше голям смисъл и не мисля, че би дала каквото и да било, най-малко пък нещо за размисъл.

9. Travel sickness (мислех си за морска болест, ама не е същото)- книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.
Трилогията Скъпоценни камъни(не ми се изброяват книгите), Изборът, Парижката Света Богородица и др.

Наследницата - Кийра Кас

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „ИЗБОРЪТ“

Рейтинг:

 Четвърта книга на една от най-любимите ми поредици.. Не я очаквах, признавам, докато не я видях в онази презентация на Егмонт за художествената литература за 2015, която, разбира се, не спазиха. Вместо през март излезе през май и тогава дори имаше още едно закъснение заради, което аз си я взех по-късно и много се бях ядосала тогава.
  За корицата съм малко разочарована. Да, хубава е, но не като предишните. Сивото не е по мой вкус и никак не ми допада. Твърде безличен и монотонен цвят, който изобщо не харесвам. А и роклята не изглежда така пищна и разкошна като другите, а е по-семпла. Това ми напомня за сериала Елиза и как в третия сезон с дъщеря ѝ тя носеше едни рокли дето ама изобщо не приличаха на тези на майка ѝ и направо разваляха всичко.
  Май обърнах твърде много внимание на корицата. Да се прехвърлим на съдържанието. Принцеса Идлин наистина е малко високомерна и леко превзета. Нейната история се различава на светлинни години от тази на майка ѝ и може би е малко разочароващо. Очаквах нещо друго всъщност.. Нейният Избор е ами.. доста по-различен, най-напред, защото е първия оглавен от принцеса и се избира измежду момчета, а не момичета. Всичките тези контрасти си оказаха влиянието и в началото трудно възприех ситуацията, признавам. А пък за нея.. изобщо няма какво да се говори. Тя никога не бе искала подобно нещо и е убедена, че накрая ще завърши тази тирада, както я определя, без да се омъжи, но според мен греши. Мога да се обзаложа, че тя ще се влюби, ако вече не е, в Кайл. Те просто са като създадени един за друг. И не, това не е спойлер, а едно чисто мое предположение, в което мисля, че няма да сгреша.
  Двадесет години по-късно, въпреки че кастовата система е премахната тя все още има своите невидими окови над народа и това е огромна пречка. Преди сякаш с онези бунтовници беше по-добре, защото бе ясно кои са враговете на короната, но сега.. те не са. По-добре всичко да е ясно от колкото да се чудиш и да недоумяваш кой може да е.
  Като цяло книгата ми хареса, а краят.. за него просто нямам думи. Направо ме накара да изгарям от нетърпение да прочета последната пета книга, която все още не е излязла, та тя дори корица и резюме си няма на английски.. Но искрено се надявам авторката да не ни натъжи с някое гадно развитие, ама наистина!
  Може би ще се повторя, но аз обезателно препоръчвам поредицата Изборът и не знам дали и колко отрицателна критика има, но аз я харесвам и си заслужава да се прочете.

събота, 18 юли 2015 г.

The Summer Book Tag

Понеже обичам да правя тагове и естествено, как да не направя и този таг?

1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото.

 

 2. Коя книга прави деня ви по-хубав?

Може да прозвуча странно, но харесвам Граф Монте Кристо и то много.

3. Намери жълта книжна корица:

Намерих три.



4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?

Не чета на плажа. Веднъж опитах, но беше крайно..неудобно. Малко замърсих книгата си, а и с този пясък, ръцете изцапани от плажно мляко и морска вода.. ама никак не са подходящи условия за една книга.

5. Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?

Не се сещам за конкретен пример, харесвам цели поредици като Братството на Черния Кинжал, Lords of the Underworld и Angels of the Dark.

6. Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?

Клетниците, ама изобщо не исках така да става накрая. Никак не беше честно спрямо главния герой Жан Валжан, който бе изстрадал толкова много и заслужаваше малко щастие..

7. Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?

Повечето книги, които съм чела имат такъв край, но сега няма да изброявам толкова много. Сещам се за всички книги от Atlantis.

8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?

Не съм сигурна, но тази корица мисля, че отговаря на въпроса.



9. Коя е поредицата, която се надявате да прочетете това лято?
Ох, наумила съм си да чета Шерлок Холмс, но кой знае..

Тагвам: Всеки, който все още не е тагнат.

четвъртък, 16 юли 2015 г.

Totally Didn’t Need Book Tag

Отново бях тагната, но нямах време да направя тага, а реших да има малко разнообразие след толкова много ревюта. Просто си имам план за ревюта и тагове и ще си го следвам. А да, много благодаря на Юли, че ме тагна и за това. Та така, да започнем.


1.Напълно нямаше нужда от продължение/ продължения.

Това ще бъде малко в бъдеще, но само за този пример се сещам. Абсолютно излишно е повторно издаване на “Нещата, на които не ни учат в училище“. Малоумно е да си даваш парите два пъти за едно и също нещо.

2.Напълно нямаше нужда да има повече от една гледна точка.

Принципно не съм чела книги с повече от една гледна точка, така че не знам какъв пример да дам. Явно само на този въпрос няма да отговоря както се очаква, не съм чела книги с повече от една гледна точка ако не броим Осмели се да мечтаеш, но това е биография, не художествена литература.

3.Напълно нямаше нужда да се сменя корицата по средата на поредицата.

Ъъ че на коя поредица на всички книги кориците са еднакви? Ако бяха би ми втръснало.

4.Напълно нямаше нужда от любовен триъгълник.

 Обезателно Ухание на мрак. Просто напълно излишно и това ми изгради цялото отрицателно мнение за книгата, което имам всъщност. Съгласна съм и с Юли, това че любовния триъгълник в Дневниците на вампира е най-гаден от всички. Аз лично винаги съм предпочитала Деймън и Елена.

5.Напълно нямаше нужда тази книга да бъде включена в поредица.

Не се сещам за такава. Харесвам всяка книга в поредиците си, някои повече, а други - по-малко.

6.Напълно нямаше нужда от тази ситуация, в която не е ясно какво ще се случи по - нататък.

Не обичам предсказуемия край, въпреки че с моя ум мога да отгатна и най-трудните неща за разгадаване, ала друго си е да тръпнеш да разбереш какво да се случи, все пак.

7.Напълно не трябваше да има само една гледна точка.

Скъпоценни камъни, къде-къде по-хубава трилогия би се получила ако бе в трето лице, а не от първо ама..

8.Напълно нямаше нужда от всичката тази прехваленост.

Ще копирам Юли само в две неща: 50 нюанса и След. Напълно безсмислена прехвалване на нещо, което не заслужава и 1/100 (една стотна) от цялата си популярност.

9.Напълно нямаше нужда от препратка към друга книга (например: феновете на това биха харесали това).

И аз както Юли не обръщам никакво внимание на тези неща, но ако не бяха препратките надали щях да забележа, за отделената поредица Ангели на мрака от Лордовете.

10.Напълно не заслужаваше моето време.

Напълно не заслужиха моето време Ухание на мрак и Нещата, на които не ни учат в училище. Определено не си струват чак толкова и ако знаех за какво става дума надали бих ги прочела, но.. стореното - сторено.

Тагвам: Йоана, Ева К., Nikki, Briana Knows и Jeina. Надявам се, нямате нищо против да ви тагвам.

П.С. Ако някой иска да го тагвам може да напише тук в коментарите, защото не се познавам с много хора. Общо взето знам десетина души и тагвам тях стига да не са правили конкретния таг, ако всички са.. просто не ми остава никого, затова нямам против да познавам още хора, за да не се изчерпвам така понякога. :)

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Unpopular Opinions Book Tag

Бях тагната от Юли доста отдавна вече, но просто нямах време да го направя, а в последно време направих доста ревюта(привидно не си личи, защото са пръснати из месеците, но отворите ли профила ми в Google + ще се убедите, че е така) и исках малко разнообразие и почивка. Та да започваме.

1. Популярна книга или поредица, която ти не харесваш:

Лесен въпрос, не харесвам прословутите “50 нюанса“. Нарочно не приложих обичайния си стил когато назовавам книги и са наклонени, защото не смятам, че тази поредица или трилогия, или каквото ще да е там понеже май има още излезли книги, го заслужава.
Напълно съм съгласна с мнението на Юли за това, дори не може да се определи с нищо, защото ще е обидно за самата дума, не за 50 нюанса.
Също ужасно много не харесвам “След“. Та това е пълна простотия и как може хората да я четат! Дори аз, която не съм ги чела книгите и никога няма да ги прочета знам за какво се говори - обичайното миличко момиче и лошото момче, естествено, че са привлечени един към друг, това е като закон и ето че следват едни три прости стъпки: стават гаджета; правят секс; карат се и късат . А сега си представете тези трите в един безкраен кръговрат. И цялото това е в не знам колко стотици глави и книги, като всяка от тях е от по окоо 700 страници. Извинете ама това е малоумно и да си даваш парите за тази простотия.. По-добре да си купя учебник, по-смислен ще е от това, убедена съм!

2. Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш:

Не си спомням за нещо, което чак пък да е било мразено, не знам. А да, сетих се. Нещата, на които не ни учат в училище. Мнения колкото искаш, дори моето може да се каже, че е отрицателно, но не съм чела друга книга, която да е „по-скоро мразена“, нищо че аз не я обичам.

3. Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш):

Така мразя любовните триъгълници.. ама направо ги ненавиждам! Така не само поставяш себе си в много неловка ситуация, но и другите двама души също и накрая ВИНАГИ ще има ПОНЕ един наранен! Затова по-добре в началото си кажи кой искаш, без такива глупости, с които напразно да се усложнява всичко.  Спомних си, че в Ухание на Мрак Еванджелин въпреки всичко беше с Майкъл, който не виждам какво толкова му намери и нарани човека, който въпреки всичко наистина я обичаше, а накрая финалът бе доста незадоволителен и в крайна сметка не знам дали остана с правилния.

4. Популярен жанр, към който рядко посягаш:

Рядко мога да посегна към научна фантастика, даже никога. Не харесвам този жанр и е против природата ми да чета за извънземни, космос, апокалипсиси(просто последното го ненавиждам и ме дразни до най-малката нервна клетка в тялото ми!) и т.н.  

5. Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш:

Хари Потър, просто не понасям поредицата на Дж. К. Роулинг. Не виждам нищо интересно в нея и никой не може да ме накара да я прочета, абсурд! Може да харесвам фентъзито, но в това не виждам нищо интересно и ми е скучно-дразнещо дори. А и също ми е втръснало да гледам този така наречен магьосник с очила. Просто ми е тъпо и не го възприемам.

 6. Популярен автор, който не успява да ти се хареса:

Джон Грийн, Стефани Майер, Анна Тод, Е. Л. Джеймс...

7. Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.):

Вече споменах по-горе, че ненавиждам любовните триъгълници и няма да се задълбочавам повече в това. Мразя и това с “доброто момиче и лошото момче“, не знам има ли на къде по-изтъркано от това. Видя ли нещо такова просто ми се повдига вече, до такава степен ми е втръснало.
Пък да не говорим, че забранената любов е ужасно дразнеща! Какво толкова има в това, че двама души се обичат, въпреки че им е “отредено“ да се женят за друг или ако е фентъзи, да са различни същества?! Просто не виждам смисъл.

8. Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш:

Прословутото Афтър, няма да обяснявам отново защо. Но бих искала да цитирам нещо от Юли. Единственото, което правят в това нещо е “карат се, чукат се и се сдобряват“ в някъде към 400 глави. Не, мерси, по-добре ще е да прочета книга от задължителната литература, но не и това.

9. Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник?

Малки Сладки Лъжкини и Дневниците на вампира, само дето и на двете всичко се проточи и взе да ми втръсва. В първото постоянно се проточва кой е този А и аз отдавна прекъснах гледането на този сериал, защото просто не исках да го гледам повече, не знам. А във второто също го зарязах преди време, но може някой път да довърша последния сезон, има такава възможност, за разлика от другото, където няма.

Тагвам: Jeina и Briana Knows, ако никой не ви е тагнал до сега, че аз малко закъснях, отново.

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Нещата, на които не ни учат в училище - Емил Конрад

 Рейтинг:

  Честно казано, ако една моя приятелка не ми беше подарила книгата му надали щях да си я купя, а още по-малко прочета. Преди два-три месеца беше доста обсъждана и още по-критикувана. Така или иначе я имам затова реших да я прочета, за да мога да си изкажа и аз своето мнение, а по-добре се формира след като разбереш за какво става въпрос вътре в книгата.
  Като цяло бих могла да я опиша и с две думи - общи приказки. Май това я описва най-точно. Ще цитирам Юли(не буквално, защото не си спомням думите ѝ), но наистина толкова месеци я писа и какво ли не беше преди да излезе, а за какво? За едно книжле от стотина страници със шрифт, който е поне с един пункт по-голям от нормалния в повечето книги! В електронен вариант на Word броят им сигурно е и по-малко, а под 90 не знам на къде.. Та дори аз съм писала по-дълги неща с моите истории, а като се има и в предвид, че е художествена литература и над 100 стр. в Word, книжно биха били почти двойно. Значи аз с моите фикшъни пиша повече от него и една история я завършвам за половин месец(за писането става въпрос) и не е като да мисля „общи приказки“. Нищо, че неговото е нехудожествена литература, пак е твърде малко. Имам биографии, които са двойно по-големи от неговите и на дебелина, и на самия размер на книгата.
  Страниците с тези “видеота“ заемат още пространство, следователно намаля още повече. Честно казано ако някой ще дава 9,90 за това.. не си струва. Миналото лято с някакво намаление си купих Загадъчни ухания за 5 лева и това бе далеч по-изгодно честно казано. Даже взех две бройки, едната подарък, че една приятелка имаше рожден ден съвсем скоро.
Друго, което доста ме възмути са онези не десет, ами цели 17 ПРАЗНИ страници за главата Ти. Аз за празни листи ли плащам или за книга?! Защото ако искам първото ще си купя тетрадка дето е десет пъти по-евтина. Започнах да я пиша и може би ще я кача в блога си когато я завърша, за да видим как се справих с есе в свободна форма, защото си е това, но на произволно избрана тема.
  Общо взето най-хубавото от всичко бе, че се сдобих с автограф и снимка с него, защото не съм виждала никой друг известен. Емил Конрад като влогър е много добър, но не става за писател. Определено литературата не е неговата сфера и няма смисъл да пише втора. Не виждам смисъл да се издава наново с нечия друга допълнителна глава. Защо да си купуваш, на практика, две едни и същи книги?
  Мисля, че моето ревю или мнение като цяло не се различава почти по нищо от повечето, защото това си е факт и просто не мога да си изкривя душата и да кажа, че е много хубава като не е. Написаното вътре наистина може да има доза истината и да е вярно, но си е просто есе на свободна тема, което е станало по-дълго или не, по-скоро сборник с есета на свободни теми. Да, точно това е. Ако някой смята, че си струва да я чете.. да я прочете, не го спирам, но на мен не ми е от тези, които препоръчвам, така че въпрос на личен избор.

сряда, 1 юли 2015 г.

Summer To Be Read List (Part 1)

Част първа, защото не знам кога ще завърша тези книги също и дали ще прочета останалите, които съм си решила. Честно казано те не са толкова много, но са прекалено.. големи и заради това не зная кога бих могла да ги приключа като имам и други планове - най-вероятно следващата седмица ще ходя на почивка, а възнамерявам като прочета книгите от този списък да пиша по още една история, за да е готова предварително...

Та да започнем със списъка...

1. Нещата, на които не ни учат в училище
Ако зависеше от мен надали щях да си я купя, но приятелката ми я подари за рождения ден. Всъщност стана точно на деня, в който отидохме, за да се срещнем в книжарница Хеликон с него. Може би най-хубавата част от самата книга е, че имам автограф от Емил Конрад, даже два и на една снимка, плюс че се снимах с него. Но все пак я имам като подарък и не мога да не я прочета при това положение, аз си чета книгите, които ми подаряват.


2. Наследницата
Ето тази книга искам да прочета с огромно желание. Все пак е част от една от най-любимите ми поредици. Нямам търпение да излезе и тази с новелите - И заживели щастливо. А петата.. то дори не се знае кога ще излезе или как ще се казва, но аз толкова много я искам. Поне да видя корицата, за да знам какво да очаквам да се присъедини към библиотеката ми, в която, впрочем, почти няма място и на новото се побират само по-малките и май скоро ще правя разни размествания..

3. Shirley
Още един подарък за рождения ми ден. Явно приятелките ми знаят какво да ми подаряват. Тази е една от двете, които ще чета на английски. Честно казано нямам представа за какво точно се разказва, но е меко казано доста дебеличка - 700 страници. Очевидно се разказва за някакво момиче, Шърли, но повече не мога да кажа, защото не зная.

4. Jane Eyre
Заедно с предишната ми ги подари едно и също момиче. Двете са на английски и са от Collins Classics, тя е сравнително по-малка от предишна, към 450-480 страници. Отново се говори за някакво момиче, но този път е Джейн. Отново не зная за какво става дума точно, но се надявам да е интересна. И двете са от авторката Charlotte Brontë.

5. Граф Монте Кристо
Тук ситуацията е доста объркана. Първо ще започна да я чета в електронен вариант, средата е на книжен, а края отново на електронния. Просто се оказа, че романът е доста дълъг, а в библиотеката го нямат. Да, взех книга за пръв път от библиотека, защото тази, направо се чудя, я нямаме у нас, а пък от този период ние имаме книги, което е странно. На снимката затова изглежда така опърпана понеже не е моя. Всички мои книги са добре запазени, а някои дори нямат разлика с чисто новите, все пак ги пазя достатъчно старателно.

 6. Кралят
Отлагам я от колко? Цели пет месеца, а този е шестия! Наистина този път съм се престарала добре. Не знам защо, но исках да я чета лятото, нещо, което не мога да обясня, просто сама не намирам достатъчна причина. Явно желаех да е сега, въпреки че отново кога не знам. Може би след Граф Монте Кристо(аз ги чета по друга последователност, различа от тази, това си е просто списък с бройките, а не конкретно упоменат списък с тяхната подредба на четене). От чисто любопитство хвърлих око на края на книгата и видях за какво става дума и знам какво в крайна сметка ще се случи и още повече ми е интересно да я прочета. Знам още от преди, че тази книга не е за Бет и Рот, а за тяхното дете, именно затова е кръстена Кралят.

7. Книга на легендите
Някой може да сметне, че е детска заради корицата или пък заради страниците, които според мен са страхотни с тези мотиви по тях. Аз харесвам и двете, даже най-напред я пожелах заради корицата, защото наистина стои отива на библиотеката ми. Но кой не би харесал тази рамка по края с орнаментите и картинката на замъка под форма на ключалка заедно с ключа и всичко златно по нея? Аз я харесвам и ще я прочета с най-голямо удоволствие.

8. Железният изпит
Не беше планирано нито да я чета, нито да си я купувам. Всъщност за второто не се изразих правилно, аз не я купих, а я взех подарък с Книга на легендите от Лятната тийн селекция на Егмонт в Хеликона. Още не си я бях купила поради лични възпрепятствания и случайно видях за това с книгата-подарък в страницата на Егмонт във фейсбук. Казах си какво пък, все пак ще я взема подарък, а това е книга и аз никога не отказвам книга. Затова на следващия ден отидох и си ги взех и заради това закъснях за час и то солидно, но пък беше физкултура и не беше нищо кой знае какво, така че бях в по-изгодната позиция, дори не получих закъснение.

П.С. Ревюта на книгите предстоят постепенно след като ги прочета, защото съм доста заета и не знам кога ще имам време да ги правя.