понеделник, 20 юли 2015 г.

Граф Монте Кристо - Александър Дюма

Рейтинг:

  Граф Монте Кристо е неслучайно една от световните класики, призната като непреходен бестселър и всепризнат като един от най-добрите приключенски романи в света, същевременно и едно от най-вълнуващите произведения в литературата. Според мен това е един от най-явните примери за Романтизма. Авторът, Александър Дюма-баща, е един от най-популярните автори на приключенски романи и е написал над 400 романа. Наистина впечатляваща цифра и ако са дълги като този, над 1300 страници, то дори не искам да си представям колко време му е отнело да ги напише, навярно целия му живот!
  Наистина има голяма ирония в това, че не я прочетох миналата година тъй като бе част от така наречената “задължителна литература“, но реших да го направя сега. Истината е, че просто ми хареса и ме заинтригува изключително много и още преди месеци започнах да мрънкам на мама, че искам да я прочета и понеже я нямаме у нас поисках да ми я вземе от библиотеката. Там пък стана една объркана история - там имали само том 2 от нея и другите две части, следователно първа и трета, ми липсваха и ги изтеглих в електронен вариант. Но независимо от тези, ще ги нарека, премеждия аз успях да я прочета и то само за четири дни.
  Само ще вмъкна, че тези книги са просто една от вариациите за Граф Монте Кристо. Просто харесах тези корици и затова публикувам тях. Иначе има много издания и на най-различни издателства. Това от библиотеката бе по-старо и затова са в три тома, а не - два, както се среща най-често.
  Няма да крия видното си задоволство от прочитането на този шедьовър, дори напротив, казвам го явно. Не съм чела нещо по-заинтригуващо и възхитително от този роман разказващ за историята на Едмон Дантес. В основата му стоят вечните човешки ценности: справедливост, състрадание и способност да простиш, който се впускат в яростна борба с желанието за мъст. Навярно повечето са чували историята за превръщането му в образа на Граф Монте Кристо - обикновен моряк осъден несправедливо, който прекарва 14 години от живота си в най-кошмарния затвор за времето си, а после след още десет години най-сетне задейства изкусния си план.Едни от най-важните лица в романа са бащата на Дантес, любимата му Мерседес, Фернан, Кадрус, Вилфор, Данглар и приятелят у когото вижда втори баща - абат Фариа, единственият човек с когото споделя дългите години в затвора.Основните конфликти се крият в проблема за отмъщението и възмездието, а именно това символизира графа. Той е богат и мистериозен, но с предвидените си стъпка по стъпка ходове безпощадно унищожава враговете си. Впечатли ме начинът, по който успява да постигне целите си една по една и то напълнно безпогрешно. Но неоспоримо всичко се дължи на най-ключовия фактор, а той е търпението. Без него надали би чакал толкова дълго след като е свободен, за да им отмъсти, но той самият знае, че за да постигне пълно отмъщение е необходимо да чака и така и прави. Изумявах се как подреждаше всичко така сякаш е пригодено за него и винаги той владееше положението. Точно това са качествата, които най-много завиждам у него и неслучайно ме впечатлиха.
  Има толкова много неща в книгата, че не мога да коментирам всички от тях поотделно и те са напълно пръснати из ума ми и отделни части от тях изплуват в съзнанието ми. Бих искала да отделя на всеки внимание и да ги удостоя със заслужаващото им, но така бих разказала цялата книга, а смятам, че казаното от мен бе напълно достатъчно, а и все пак се изучава в училище, така че няма как да не се синтезира там и да не разбереш за какво ще става въпрос поне повърхностно. В цялата литература за десети клас нямаше нищо по-заинтригуващо и интересно от това произведение и сама се учудвам как въобще са го вмъкнали в учебната програма, но имам чувството, че всяка попаднала там книга просто ме кара да не я харесвам, защото начинът, по който се разглежда ми е досаден, тъй като кой с ума си ученик има желание да стои там и да слуша за някакви си книги, които не го вълнуват? За мен са изключения творбите, към които не тая неприязън и тази е една от тях.
  Мога да кажа, че ако някой се колебае дали да я прочете било поради предубеждения или масивният й размер просто няма нужда да се чуди, защото си струва и то определено! Даже нещо повече, напълно си заслужава да я прочетеш, защото оставя едно трайно впечатление в душата, което не можеш да обясниш, но и не можеш да отречеш. Аз го усещам и знам, че надали ще я забравя скоро или пък.. някога. Граф Монте Кристо е една от най-уникалните книги, които съм чела и с удоволствие ще кажа, че не просто ми харесва, а я обикнах!
  Спомням си, че бях взела един цитат от романа в своя история и като прочетох заглавието на книгата ми прозвуча така познато, сякаш го бях чувала и преди, а не помнех да съм. Понеже го видя на самия й край реших да го споделя:
  „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът.“ - Граф Монте Кристо, Александър Дюма
"Класически трилър на отмъщението. Шедьовър на приключенската литература."
The Observer

2 коментара:

  1. Това е една от малкото книги от списъка със задължителна литература, които прочетох с огромно удоволствие, без да мога да си поема дъх. Велика, само така мога да я опиша. Все още седя и си мисля за Едмон и всички герои на Дюма, удивена как е възможно да съм така пленена от историята им. Тръпки пробягват по кожата ми.
    А твоята рецензия е чудесна! Много се зарадвах да видя това любимо заглавие в блога ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за хубавите думи, наистина се постарах да се получи добре, защото много ценя тази книга. Напълно подкрепям мнението ти, защото направо се влюбих в тази книга докато я четох! Абсолютно всичко написано от теб е вярно относно нея и аз се чувствам по същия начин!

      Изтриване