Гондолата на времето - Ева Фьолер

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“

Рейтинг:

  С една дума: възхитителна! Гондолата на времето е една от най-интересните книги, която съм чела и не мога да повярвам, че преди не бях погледнала дори резюмето ѝ! Заплени ме от началото до края и наистина не я оставих цял ден докато не я завърших, защото нямаше как. Истински съм благодарна на издателство Ибис, че ми изпрати точно нея, просто е уникална!
  Корицата е толкова възхитителна. Аз дори нямах представа, че по закон всички гондоли трябва да са черни и първоначално този червен цвят за мен не беше странен докато не започнах да чета, разбира се. Момичето е доста красива, а и някак.. всичко е така добре замислено, че просто нямам думи! И тази сфера наподобяваща часовник... от известно време постоянно търся някаква хубава снимка с часовник и тази е направо невероятна! Корицата очевидно е страхотна и аз я харесвам не по-малко от самата книга.
  В началото и аз като Ана не разбирах почти нищо. Този сърбеж ми стана интересен от самото начало и знаех, че все пак е с някаква цел, няма как да се е появил от само себе си. Когато попадна от настоящето в 1499 беше доста.. заинтригуващо. Според мен пътуването в миналото е много вълнуващо, винаги съм си падала по книги свързани с отминали епохи и дори нямах представа, че Предренесанса може да е толкова зашеметяващо прекрасен. Мислех че само баловете през XVII-XVIII век са били толкова пищни и затова изпитвах симпатия към този период, но вече харесвам и Ренесанса. Авторката е описала повече от чудесно обстановката през петнадесети век и те кара да се чувстваш все едно наистина си там и това е най-изумителното. Благодарение на тази книга вече харесвам дори повече Венеция, този град ми се струва още по-привличащ от преди.
  Себастиано ми грабна вниманието още с първото си появяване и вече нямах търпение отново да се появи. Наистина харесвам сините очи и това ми направи доста силно впечатление. След като Ана сама го откри вече си знаех, че между тях може да има нещо, просто си пасваха идеално! Клариса е герой със смесени качества. Ту ѝ вярвах, ту не... Накрая вече дори не знаех дали да ѝ вярвам или не. Шанса това, което изричаше да бъде истина или лъжа бе петдесет на петдесет. Бартоломео в началото ми се стори, че може да не е добър, но той се доказа напълно и то противно на моите очаквания, за което се радвам.
  Истината е, че повече ми харесваше в XV век и почти не ми се искаше Ана да се връща. А и някак..по-добре им бе на тях със Себастиан да са там, можеха да контактуват спокойно и всичко да си е.. перфектно! Когато прочетох думата пазители се сетих веднага за един анимационен филм, който бях гледала - Чудната петорка, един доста некачествен превод на английското Rise of the Guardians. Нямат нищо общо помежду си, но след като и филма ми бе направил силно впечатление се сетих веднага за пазителите, които бранят от мрака.
  Ролята на маските в историята ме заинтригува и будеше интереса в мен. Както и чудесен избор за онези маски картинки с маска, които са като интервали за отделяне на различни части в произведението. Малко се изненадах, че цялата книга се състои от четири части заедно с пролог и епилог. Очаквах глави и това ме озадачи, а и ако исках да прекъсна четенето си щеше да е по-трудно, но не се оказа така. Разказана е от гледната точка на Ана и още една книга от първо лице, в която да се влюбя.
  А краят... той бе повече от обещаващ. Накара ме вече да желая да прочета и следващите книги. Цялата трилогия е просто невероятна и нямам търпение да бъдат преведени и другите две книги.
  Книгата е прекрасна и наистина си заслужава четенето! Дадох ѝ оценка пет, защото дори 4.5 ми се видя малко, тя напълно е заслужила най-високата възможна рецензия. Силно я препоръчвам на всеки да я прочета, наистина си заслужава!
  Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.