събота, 31 октомври 2015 г.

Creatures Of The Night Book Tag


Тази снимка е от Дневниците на вампира, но накратко резюмира целия таг и затова избрах нея. Какъв по-идеален ден да пусна таг за създанията на нощта от Хелоуин? Благодаря на Юли за тага.

1. Вампири - Любимите ми вампири са от Братството на Черния кинжал. Харесвам особеностите на расата на Дж. Р. Уорд, а мъжки вампири са невероятно привлекателни.

2. Върколаци - Понеже наскоро четох за върколаци и ми хареса, Нощна сянка от Андреа Креймър. Това според мен са съвършените върколаци.

3. Зомбита - Не съм чела за зомбита, единствените, за които се сещам бяха в първата книга от Intertwined, защото главния герой имаше и способността да връща мъртвите, само че като зомбита и трябваше да ги убива след това.

4. Духове - Това наистина не си спомням да съм го чела някъде. Освен.. в Адски устройства Теса може да се преобрази във всекиго, дори вече умрял и това означава, че те са духове, но пък и в третата книга действително си имаше един дух, така че...

5. Вещици/магьосници/заклинатели - Истината е, че точно за вещици не съм чела, въпреки че ги харесвам. Единствените примери, които мога да дам са за Магнус Бейн и Евър Афтър Хай, където има вещици.

6. Феи - Спомням си, че една от книгите в Лордовете беше с феи и мисля, че е десетата, но трябва да проверя. ... Да, тази е, The Darkest Craving, където главната героиня и расата ѝ са феи.

7. Демони - Цялата поредица Lords of the Underworld е пълна с тях, защото воините са обсебени от най-различни демони от кутията на Пандора. Също демони има в Адски устройства.

8. Ангели - Точно за ангели съм чела не една книга. Най-подходящия пример - поредицата Angels of the Dark, която много харесвам.

9.Извънземни - Добре, може да съм чела за един куп други същества, но за извънземни не съм. Не ми харесват и не възнамерявам да чета научна фантастика, тя не ми е по вкуса.

10.Хора със свръхестествени способности - Скъпоценни камъни, Гондолата на времето, Intertwined, Загадъчни ухания... Има доста книги, в които някой герой просто има някакви способности, които не са уточнени точно какви са.

Тагвам: Ева, Briana Knows и Йоана.

петък, 30 октомври 2015 г.

Най-грозната от всички - Шанън Хейл

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ЕВЪР АФТЪР ХАЙ“

Рейтинг:

  Втората книга от трилогията Евър Афтър Хай е не по-малко интересна и се убедих, че съдържа много повече моменти, от колкото филма, който бях гледала. Незнайно защо не мога да го намеря, бях го гледала по Супер 7 веднъж през пролетта. Но отлично си спомням моментите в него и в сравнение с книгата, той е ощетен от някои доста значими неща, но беше хубав, аз обичам анимационните филми.
  В тази книга се обръща малко повече внимание на останалите герои, както се вижда и от корицата, на първата бяха Епъл Уайт и Рейвън Куин, следователно дъщерите на Сноу Уайт и Злата кралица. Тук са Ашлин Ела, дъщерята на Пепеляшка, и Сериз Худ - тази на Червената шапчица. Има логика, защото се обръща внимание на тях и има смисъл да са изобразени там. След като започнах за корицата ще довърша. Наистина е красива. Харесва ми как са направени тези завеси, всъщност обожавам такъв тип завеси като от преди векове, които са имали аристократите! И честно казано, лилавият цвят ми харесва, много.
  След като Рейвън не подписа Книгата на завета сега всичко тръгва по съвсем различен начин. Аз напълно я подкрепям, защото всеки има правото на избор, а не да следва едни глупави правила и да живее живота на родителите си. Глупаво е, трябва да си имаш свой живот, а това не значи, че ще е перфектен и всичко ще бъде „цветя и рози“ или пък ще върви „по мед и масло“ и точно заради това не съм съгласна с мнението на Епъл и напълно подкрепям бунтарите. Рейвън не желае да бъде зла или да върви по стъпките на майка си, на нея ѝ харесва да е добра, да е с приятелите си и да последва собствената си съдба, такава каквато сама си я направи. И не е единствена, и по тази причина сметнах Епъл за егоистична, защото мисли само за своя „щастлив край“, а дали всички са на същото мнение не е от значение. Но все пак накрая мнението ми малко се подобри за нея, защото е доста умна и интелигентна, а заедно с Рейвън са много добър екип. Вместо да са протагонист и антагонист в една приказка, на тях повече им подхожда да бъдат приятелки и по-скоро им е писано да бъдат такива.
  Най-грозната от всички е по-дълга от първата, в което няма лошо, а и се чете бързо. Друг въпрос е, че покрай училище нямам толкова време, но при други обстоятелства бих я прочела за нула време. Според мен цялата трилогия е прекрасна и не съжалявам, че си купих първата книга, с която се запалих по Евър Афтър. Обичам приказните герои и напоследък нашумелите неща с техните деца са много интересни. След като го споменах, направи ми впечатление, че в Евър Афтър най-големият злодей е Злата кралица, а в Наследниците - Злодеида. Според мен си заслужава да се прочетат и никой нищо не губи ако ги прочете, а напротив, само може да спечели, защото това си е книга, а винаги е хубаво да се четат колкото се може повече книги!
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Неутолимо желание - Кресли Коул

 Рейтинг:

  Отдавна исках да прочета тази книга, защото ме бе заинтригувала и сега ми се отдаде тази възможност. Заинтригувах се от тези различни същества и всичко останало.
  Както обикновено, ще започна с корицата. Възхитителна! Всичко е съчетано просто..перфектно! Хората, вълкът, луната... Тези три основни единици са в пълен синхрон и се допълват съвършено. И двамата имат толкова изумителни стъклени очи. След като вече прочетох книгата осъзнах, че облеклото на момичето има много повече вложен смисъл, от колкото предполагах. Също има и прекрасна коса, която изглежда фантастично!
  Като за начало.. В началото очаквах нещо съвсем друго, признавам си го. Може би нещо от сорта на Братството или Лордовете, знам ли. Все пак е фентъзи, паранормална романтика и съм чела цели такива поредици, с които направих някаква аналогия. Поне разбрах какво е на читателите ми когато протакам до безобразие, тук беше същото. Изводът: не е приятно, ама никак. Като цяло е интересна, но смислово бих разделила книгата на две части. Първата, като увод и завръзка, но нищо повече. Втората, обаче, съдържа кулминацията и развръзката. Лично аз харесах втората и то много повече от първата, защото там има действие, а и най-сетне Емалин се дърпа по-малко докато не спира окончателно. В един момент започнах да съм съпричастна на Лакрен, защото тя беше упорита и неотстъпчива до неузнаваемост!
  Главната героиня, Емалин, е хибрид. Това е най-точното определение, защото представлява полувампир и полувалкирия. Най-малко книги съм чела за валкирии и са ми интересни какво представляват. Тук вампирите са доста по-различни от тези, за които съм чела до сега. Описани са като кръвожадни, безскрупулни кръвопийци, а тъй като аз съм огромен почитател на вампирите това не ми се понрави особено. А и не се хранят, това е..странно. В началото бе една доста крехка, уязвима и слаба героиня. Но с времето се промени и ако се сравни началото и краят сякаш у нея имаше светлинни години напредък. Но пък е доста красива и самата ѝ уникалност е най-заинтригуваща.
  Лаклен, ликан, който е бил в плен сто и петдесет години. Представях си върколаците по друг начин, както обикновено, превръщане във вълк и прочие, това е обичайното, но тук го нямаше, което малко ме разочарова. Лаклен щеше да е много, много красив върколак. Цели петнадесет десетилетия е прекарал умирайки и съживявайки се отново благодарение на своята безсмъртност. Това ми напомня за The Darkest Night от поредицата Lords of the Underworld, където Мадъкс е прокълнат да умира всяка нощ по един и същ начин и да се завръща на сутринта, за да умре отново вечерта. Само дето неговото бе проклятие, с основание, а Лаклен е пленен и изтезаван, в което има разлика. Обичам високите, мускулести мъжки персонажи и Лаклен е точно такъв. Харесвам всичко от него като започнем от дългата коса, очите(предпочитам ги сини вместо жълти)...
  Неутолимо желание е една хубава книга. Не съжалявам, че съм я прочела, защото определено имаше какво да ми предложи. Според мен е сравнително леко четиво и ако искате да направите пауза между други, по-тежки книги, които четете, тази е подходяща за тази цел.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Островът на изгубените - Мелиса Де Ла Круз


КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НАСЛЕДНИЦИТЕ“

Рейтинг:

  Оказа се още по-хубава, от колкото очаквах.
  Предисторията от филма "Наследниците" наистина няма почти нищо общо със самия филм. Двете неща са абсолютно коренно различни и точно това му е хубавото на всичко. Отдавна се канех да прочета книгата, след като вече бях гледала и филма. Интересен е и ми хареса, а книгата дори повиши интересът ми към самата история(филм или книги, и двете са чудесни)!
  Прииска ми се да имам тази книга най-напред заради корицата. Дори сега продължавам да ѝ се възхищавам. Толкова е готина с този зелен цвят и отхапана от едната страна червена ябълка! Не би ми омръзнало дори само да я съзерцавам, защото е изумителна и направо я обожавам!
Тази книга ни показва Аурадон и Островът на изгубените преди действието във филма и как четиримата главни герои всъщност стават приятели. Вълнуващо е да проследиш всеки един етап от изграждането на приятелството им, както и поотделно всеки един от героите - Мал, Карлос, Иви и Джей, всеки дете на всеизвестен злодей. Харесва ми факта, че е представен дори още един друг важен герой - принц Бен. Той далеч не е това, което привидно изглежда. Той има отговорности и може да се направи съпоставка с децата на злодеите - той е роден с определени задължения и очаквания към него, и той като тях е в сянката на родителите си и на плещите му лежи това да бъде оприличаван като синът на еди-кой-си. Смятам, че това дори е като някакво бреме понякога.
  В книгата има преплетени най-различни елементи като този за приключението ми хареса най-много. Но освен това, тя ни представя и как злодеите-родители не ги е грижа дори за собствените им деца. Всеки един от тях все още живее в миналото и мечтае за това, което не е могъл да постигне. Опитват се да ги направят своите идеали и никога не са доволни от тях. А те нямат никакъв избор какви да бъдат, само защото са се родили нечии деца.
  Карлос е доста притеснителен всъщност и не подозирах какъв е всъщност. Определено книгата може да разкрие много повече дори от най-добрия филм. Джей създава впечатлението на един крадец, който си няма цел в живота, което в началото може би е така, но във филма се вижда промяната у него и израстването, което постига като всички останали. Иви е живяла десет години затворена в замъка на майка си, което ми се струва ужасно потискащо. Според мен е било ужасно нечестно да бъде така само защото Злата кралица и Злодеида не се разбират. Според мен Иви не е просто красива, тя е умна и има много повече от хубава външност. И накрая Мал. За мен тя не е зла, дори да иска да бъде такава. По-скоро всеки един от тях си мисли, че, защото иска да се докаже пред родителя си, въпреки че той не го заслужава. Злодеида е най-ужасната майка от трите - Круела може да използва синът си за лична прислуга, но това е малко в сравнение с непрестанните упреци на Злодеида и как тя постоянно я кара да ѝ се докаже, че е достойна да носи името си.
  Книгата е наистина много вълнуваща и интересна. Харесах я от самото начало до самия край. Смятам, че ако си гледал филма, трябва да прочетеш и тази предистория, защото Островът на изгубените има много какво да предложи.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

вторник, 27 октомври 2015 г.

Завещанието - Кристен Ашли

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГДАЛИЙН“

Рейтинг:

  Сладка, очарователна и просто невероятно заинтригуваща!
  Не съм чела романтики сякаш от цяла вечност! И не мога да повярвам, че бях сложила толкова крайно всички романтики под общ знаменател, нещо, което самата аз мразя, а допуснах да подценя този жанр до толкова. Определено си разбрах грешката и няма да я повтарям за напред. Тази книга ми отвори очите за доста неща и ми хареса още от самото начало. И не вярвам, че не проявих желание да я прочета, въпреки че бях видяла резюмето ѝ в интернет!
  Корицата - възхитителна! Толкова много съм я наблюдавала докато държах книгата в ръцете си и пак не ми омръзва да въздишам по нея. Тя е толкова.. толкова красива и нежна. Дори виолетовия цвят на гърба ѝ е страхотен. Все повече и повече се изумявам как успяват да сътворят толкова невероятни корици, истински шедьовър!
  Историята разказва за една четиридесет и четири годишна жена, която работи в средата на модния бранш. Първоначално ми се стори странно да чета за толкова по-голяма жена и преди да разбера това си мислех, че е двадесет-двадесет и няколкогодишна. По описанията наистина приличаше на млада жена, а и работата ѝ загатваше точно това. Джоузефин е много симпатична, изискана и изключително интелигентна. Харесвам я, както и работата ѝ. Преди имах тайни симпатии към модния дизайн и това е доста интригуващо за мен.
  Джейк, мислех го за поредния секси тип, но някак всичко около него бе толкова загадъчно и ми се прииска да разбера какво се крие зад хубавия му външен вид и за живота му. Но да открия, че притежава стриптийзклуб, не беше от нещата, които очаквах да разбера. Ала определено е много красив и привлекателен и има това, което обичам най-много - сини очи. Аз наистина обожавам сините очи! Той също е на около възрастта на Джоузи, но колко точно така и не бе уточнено, но аз нямам против. Другото, което ме изненада е факта, че има семейство, по-точно - три деца. Конър, Амбър и Итън са много добри деца и ми харесват. Изброих ги точно в последователността, в която са по възраст, като Конър е най-големия. Харесвам Джейк по ред причини и заради него дори ми допадна, мъничко, бокса. Авторката съвсем успешно успява да предаде този адреналин и емоциите по време на мачовете и да накара читателя напълно да се потопи в историята. За пръв път чета нещо от нея, но вече я харесвам. Останах впечатлена как вплита две различни гледни точки - от първо лице и от трето, като преобладава първо, но има глави в трето и всичко си е на мястото, изобщо не е неуместно използвано.
  Книгата може да е дълга(цели 600 и малко отгоре страници), но си заслужава напълно да се прочете! Толкова е сладка и очарователна. Успях да я прочета за няма и два дни, наистина до толкова я харесах. Лека е, а и всичко се случва благодарение на това така заветно "завещание". По-скоро благодарение на бабата на Джоузи, Лидия. Тя направи и за двама им толкова много и тя е нещо като непряк герой в историята. Починала е, но оказва толкова голямо влияние на..всичко! Изключително съм впечатлена от развитието, което претърпяват героите и как преоткриват себе си и щастието. Джоузефин се крие зад една маска и въпреки бляскавия разкош, който я заобикаля, тя не е щастлива. Джейк се разкъсва между работата си, по-скоро две - тренировъчната зала сутрин и клуба вечер, и семейството си. Впечатляващо е как е успявал да намери някакво равновесие за всичко и да не се преуморява, тъй като за баща, който сам гледа трите си деца е много труд, но той очевидно го постига.
  Толкова романтична и толкова прекрасна! Напълно си струва да се прочете и аз горещо я препоръчвам! Допуснах грешка като я подцених в началото и сега я обикнах напълно. Ако някой се колебае дали да я прочете, няма какво да му мисли - непременно трябва да я прочете, защото е толкова уникална и пленителна, че рядко можеш да прочетеш така добре написана история, която да те плени изцяло.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 23 октомври 2015 г.

Fall Time, Cozzy Time Book Tag

Този таг го видях да се върти из Google+ поне преди десетина дни, но понеже не бях чела нищо и нямах ревюта го оставих за по-нататък. Сега след като имам цели три ревюта реших да го направя, защото е интересен и подходящ за вече напредналата есен. А тази картинка е още по-подходяща тъй като навън е студено, вали и уикенда са ми точно такива плановете - чаша горещ шоколад и книга.

1. Падащи листаСветът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти  нюанси на корицата

 Това ще е мъничък проблем, книгите ми са все в тъмни или неутрални нюанси, които пък ми харесват, но тази отговаря на есенната тематика.



2. Топъл пуловерНай - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания 

Хм, скоро не съм чела някоя такава книга. Това по-скоро би била някоя романтика, сещам се единствено за Незабравима разходка, Тайните дневници на мис Миранда Чийвър и Какво се случи в Лондон.

3. Есенна буряВятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря

Бих чела фентъзи - със или без дъжд, по всяко едно време. Това е любимият ми жанр и чета главно в него, но ако харесам някоя книга не ми пречи да я прочета независимо какъв е жанра.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш

 Ще ми се да се разменя с Кала от Нощна сянка, само че никак не ми се ще да се изправя пред избора между Рен и Шей. Това ще е най-трудното от всичко... 

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание

Поредицата Магистериум, като едната авторка, Касандра Клеър, е феноменална! Обожавам написаните всички книги от нея свързани с Реликвите на смъртните и е една от най-любимите ми авторки.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи

 Бих крила някоя, която е с по-разголен..мъж или пък от Евър Афтър Хай, защото останалите смятат, че са детски само заради кориците, което е тъпо, но...

7. Тиквен пай: любима есенна храна.

Есента не ми е предпочитан сезон и почти не се сещам какво обичам по това време. Всъщност има една баница с тиква, която прави мама и много харесвам, а обикновено я прави наесен, така че избирам нея.

Тагвам: Илияна

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Медната ръкавица - Холи Блек и Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГИСТЕРИУМ“

Рейтинг:

  Когато си помисля, че не мога да бъда по-заинтригувана, се оказва точно обратното.
  Втора книга ми се стори дори още по-интересна. Завърших я толкова бързо, а не исках да свършва. Медната ръкавица е още по-вълнуваща от Железния изпит след като веднъж си чел за тези неща и са те пленили веднага. Наистина нямах търпение да я прочета, а сега дори по-заинтригувана да разбера какво ще се случи по-нататък.
  Корицата е хубава и интересна. Този път героите са повече, добавени са Пакостник и Джаспър. Така може би е било най-правилно, защото според мен те също ще се окажат доста значими герои. Много харесвам и илюстрациите преди всяка глава. Наистина са страхотни и много ми харесва да има някакви изображения в книгите.
  Втората книга от Магистериума разкрива много повече неща от предходната. След като Кал знае, че той е Врагът на смъртта се опитва да го скрие от всички. Медната година е на път да започне, но всичко се обърква. В началото смятах отношението на Алистър, баща му, за твърде лошо към Кал и че той ще постъпи твърде егоистично, но в края ми промени мнението и смятам, че за напред ще има по-голяма роля в поредицата и то положителна.
  Джаспър, никак не го харесвах, но в тази книга нещо ме накара да променя мнението си за него. Може би наистина не е толкова лош и заслужава да му се доверят. Според мен дори те четиримата са много добър отбор. А може би в следващите книги той ще стане част от техния екип, но това са само предположения, следващите книги все още не са написани, което ме навежда на мисълта, че трябва да чакам доста докато излязат в България, но се радвам, че издателство Егмонт реши да преведе тази уникална поредица!
  Постоянно си мисля дали Кал не може да оправи кракът си или наистина е късно за такива целебни магии. Ужасно е този негов недъг да му създава толкова голямо неудобство. Но неговата най-специалното у него е неговата същност.
  В първата книга бях много изненадана да разбера, че Аарън е макар. Това беше едно от двете най-неочаквани неща и е странно всички да се отнасят с него като с рядък предмет. От друга страна е логично, защото макарите са много малко и за тях е от огромно значение.
  Може би най-много очаквам в книгите да разбера повече за тяхното обучение, уроците им... Всичко е така вълнуващо и различно и това ме пленява. Обичам истории с елементите, защото са си класика във фентъзито. Тази поредица е едно от най-добрите фентъзи, които съм срещала. Авторките наистина са много добри и за пореден път се убедих, че Касандра Клеър е една от най-любимите ми авторки след като започнах да чета всички книги от Реликвите на смъртните.
  Наистина си заслужава да се прочете и ако някой гледа възрастовата граница, то тогава е твърде повърхностен. Не бива да се съди нещо толкова добро по тези косвени критерии. Най-важно е съдържанието, а то е страхотно!
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 21 октомври 2015 г.

Животът, какъвто го познавахме - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

Рейтинг:

  Една книга, която наистина може да те накара да се замислиш.
  В началото имах някои предубеждения към нея, защото до сега не бях чела научна фантастика(това не е моят жанр) и самата мисъл за апокалипсис или нещо такова ми всяваше неособено положителни мисли. Дори признавам, че след първите петдесет страници когато прочетох вече за този сблъсък на астероида с Луната(беше късно вечерта преди да си легна, изключително “умно“ от моя страна) ме хвана параноята. Но на следващия ден виждането ми за книгата се промени. Дори ми се стори интересна ако игнорирам факта колко плашещо ми се струва всичко това.
  Корицата е много хубава и добре направена. Понеже си взех книгата на училище и докато си стоеше на чина ми я разглеждах по-обстойно и забелязах някои дребни детайли, като например, че шрифта на заглавията е съвсем семпъл и самата аз съм го правила, но точно в това е смисъла. Може да са привидно малки и незначителни неща, но на куп образуват тази цялост.
  Книгата е под формата на дневник, който пише шестнадесетгодишното момиче Миранда. Всичко е по дати и никоя не трае прекалено дълго или с размера на цяла глава. В това е и интересното. Обхваща се по-голям промеждутък от време и могат да се научат повече неща имайки предвид каква е по вид книгата. Разделена е на четири части, по-правилно си е четирите сезона, защото всяка е наименувана както следва: Пролет, Лято, Есен и Зима. Преди всяка глава има картинка на Луната и това много ми хареса. Това е и първата книга, която имам с подобни корици. Не е подвързия, а някак.. самата корица продължава и е прегъната навътре.
  Наистина започнах да симпатизирам на цялото семейство на Миранда, което включва майка ѝ и двамата ѝ братя - Мат и Джони. Не знам защо, но проявих големи симпатии към по-големия ѝ брат, Мат, и все още имам. В тази книга всичко е на принципа на оцеляването. След масовите климатични промени и настъпилите катаклизми вече нищо не е наред и надали някога всичко ще се върне по старому. Ужасно е да знаеш, че целият ти труд е бил напразен и вече няма никакъв смисъл дали ще продължиш или не. С този студ сякаш е настъпила нова Ледникова епоха, точно както са измрели динозаврите. Всичко е върнато толкова назад във времето и хората се опитват да оцелеят по всякакъв начин.
  Трудно е да си представиш свят без електричество, технологии и магазини. Ние сме твърде зависими от тези неща и не хиляди, а милиони не биха могли да оцелеят ако изведнъж всичкото това улеснение изчезне. Ние разчитаме на тока за всичко - отопление, светлина... Чрез него работят всички уреди, с които готвим, перем, къпем се... Начинът ни на живот е толкова зависим от всички тези неща и би бил немислим без тях. Не мога да си представя да няма ток и да се налага всичко да се прави по някакъв старовременен, непознат за мен начин. Спомням си лятото когато имаше гръмотевична буря една вечер и беше много силна, та дори успя да спре тока. Оправиха го бързо, но докато нямаше ми се стори толкова странно да нямам нито телевизия, нито компютър или дори лампа, която да свети!
  Като цяло, книгата се оказа по-интересна от очакваното. Несъмнено е за хора, които предпочитат фантастика, а аз съм любител на фентъзито. Все пак в този поджанр, научна фантастика, всичко е хипотеза, докато фентъзито е измислено, сюрреалистично. В бъдещето нищо не се знае и колкото има шанс за едно проспериращо бъдеще, толкова има и за апокалиптичен свършек на света. Ако ви харесва този жанр, навярно книгата ще ви хареса, може би дори повече от колкото на мен. Все пак зависи от мирогледа и предпочитанията. Аз лично смятам, че беше хубава и наистина съм любопитна да прочета и останалите книги от поредицата Последните оцелели.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Нощна сянка - Андреа Креймър

  КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НОЩНА СЯНКА“

Рейтинг:

   Грабваща вниманието от първата до последната страница!
  Не мога да повярвам, че преди не съм проявявала желание да я прочета! Само корицата е в състояние да те накара да искаш да я имаш, а съдържанието просто няма равно. За пръв път чета книга от Андреа Креймър, но съм изключително впечатлена. Ако не бях на училище, щях да стоя до по-късно вечерта докато не я завърша, защото просто си умирах да разбера какво ще стане, а сега съм дори още по-любопитна след като я завърших.
  Корицата - една от най-уникалните, които съм виждала и имам удоволствието да притежавам. Всичко е съчетано така перфектно, че просто нямам думи да я опиша. А и тази красива гланцирана подвързия... Първата ми съвременна книга с подвързия. Всичко е просто уникално около дизайна на тази книга!
  Харесвам върколаците на Андреа Креймър, те нямат нищо общо с това, което съм чела преди и наистина са хилядократно по-хубави. Няма никакво разкъсване на дрехи или нещо подобно когато се преобразяват, както и Шей се чудеше, около което. Просто се преобразяват, с една мисъл и хоп, вече са във вълча форма. Толкова по-хубаво е от досадното и банално разкъсване на дрехи, а после да търсят какво да облекат... Нейния вариант е все едно това е някаква трансформация, чрез която просто избират в коя форма да са без да загубят нещо от другата, защото тя просто е останала на заден план, все едно в някакво друго вътрешно измерение.
  Историята се върти около любовния триъгълник между Кала Тор, Рен Ларош и Шей Доран. Успя да разкъса дори мен наполовина в колебания между двамата и ето защо никак не обичам любовните триъгълници - винаги се налага да избираш между двама души, които много харесваш. При мен за първи път се случва да харесам и двамата, обикновено ми допада само единия, а към другия съм безразлична и затова сега ми е повече от сконфузено. Рен е силен, привлекателен и точно тази стихийна страст ме привлича толкова силно. Шей от своя страна  също е привлекателен, но някак по-сигурен, по-земен и това пак ми се струва доста привличащо. Ако бях на мястото на героинята, дори не знам как щях да избера един от двамата.
  Кала е силна героиня, боец. А видът ѝ няма равен - платинено руса коса и златисти очи, именно тя е изобразена на корицата. Тя е родена да бъде воин, а не декоративна кукла, в каквато майка ѝ иска да се превърне. Съюзът, който ѝ предстои е това, за което е подготвяна през целия си живот и това е нещото, за което тя е предопределена. С разкритията, до които достигат с Шей, обаче, тя далеч не е сигурна, че това е, което иска да стори. Точно тук се наблюдава разминаването между „искам“ и „трябва“, защото преди това нещо като „искам“ не е съществувало.
  Пазителите - абсолютен антагонист в трилогията. Те въртят всичко и всички на пръста си и смятат, че върколаците им принадлежат. Затова те ги контролират и определят бъдещето им без капчица съвест. Ужасно е да се държат с тях като свои роби, а те да им го позволяват безпрекословно. Точно заради това съм напълно на мнение, че те трябва да им се опълчат и да извоюват обратно свободата си.
  Книгата е повече от уникална и я четох с огромно желание. Краят ме накара с още по-голямо любопитство да искам да разбера какво ще стане и дори не знам как ще дочакам да разбера. Наистина си заслужава да се прочете Нощна сянка, повече от невероятна е и аз я препоръчвам с най-огромно удоволствие!
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

The Bookalicious Tag

Видях този таг още когато Юли го направи, но тогава исках да направя шоколадовия таг и поради това оставих този за октомври.

1. Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?

Аз не взимам книги от библиотеката поради причината, че там и да искам никога не си намирам каквото търся. Само това лято за пръв път взех една и то, разбира се, беше непълна(втората от трите разделени книги за Граф Монте Кристо). Така че 0% от библиотеката, 96% от книжарницата и 4% - електронни книги.

2. Кой герой би искал/а да бъдеш и защо?

Да избера само един е много трудно. Може би Гуендолин Шепърд или Теса Грей, не знам. Повечето героини, които знам са от поредици и за тях има главно по една книга. О, или Бет Рандъл, тя също ми харесва.

3. Коя е любимата книга от детството ти?

Спомням си, че най-много обичах мама да ми чете една малка книжка, която се казваше Коледа в гората и все още я помня, наизуст! Убедена съм, че и тя също.

4. Коя е любимата ти книга?

Точно за този въпрос съм виждала картинка гласяща това: „Да питаш книжен плъх да посочи любимата си книга, е като да накараш майка да избере любимото си дете.“ Може би тези, които повече харесвам са Шерлок Холмс, Гондолата на времето, Адски устройства(и трите книги), Граф Монте Кристо, Братството на черния кинжал и други.

 5. Купуваш ли книги втора ръка?

Книги? Втора ръка?! Предпочитам всичките ми книги да са нови. Така де, за 1-2 лева разлика надали ще спечеля нещо, ако си взема стара книга. Поне при учебниците е толкова - продаваш без пари, а ги купуваш почти като нови, ирония.

6. Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)

Ето това е труден въпрос. Ако вземем само от Братството всички главни герои, после от Атлантида, Лордовете, Ангелите, Адски устройства... А това са само поредици и във всяка давам поне по 4-5, така че бройката ще стане доста солидна.
Но ще посоча няколко от най-любимите ми мъжки персонажи: Зейдист от Братството, Дариъс от Атлантида, Мадъкс от Лордовете, Зачарел от Ангелите и Уил от Адски устройства.
За женски персонажи бих избрала Гуен от Скъпоценни камъни, Бет и Бела от Братството и Теса от Адски устройства.
И може би още много други.

7. От коя поредица имаш най-много книги?

Ами имам и трите от Адски устройства, от Братството две(за сега) и две от Скъпоценни камъни, като третата все още я нямам. О, и всички излезли до момента от Изборът!

8. Коя  е любимата ти корица?

Как да посочиш само една като има толкова много, които харесваш?





Май толкова стигат, за да не прекаляваме, но тези са едни от най-хубавите и общо взето ги имам всичките, за което съм невероятно щастлива.

9. Кой е любимият ти вид книга?

Навярно това е жанр. Определено фентъзи, но има изключения ако някоя книга много ми е харесала, но принципно чета главно фентъзи.

10. Коя е първата книга, която прочете?

Май и аз ще напиша като Юли. По собствено желание помня, че в 3 или 4 клас прочетох Пипи Дългото Чорапче. Въпреки че май не е било особено голямо щом я четох цяло лято, но все пак съм искала.

11. Кой е любимият ти филм по книга?

Обикновено филмите по книги не са достоверни, но много харесах този на Реликвите на смъртните, наистина е много добър, нищо че все още не съм го гледала.

12. Къде е най-доброто място за четене?

Чета най-често на дивана в края, където е облегалката или пък на един стол, който специално съм приспособила за тази цел(той не е обикновен, без да има къде да си сложиш ръцете, точно заради това е и хубав де).

13. Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?

Аз пиша фен фикшъни, но не и по нечия чужда идея. Предпочитам своите, защото това за мен си е плагиатство.

14. Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?

То тогава със сигурност бих избирала доста внимателно, защото не искам накрая да вземат да не ми харесат. Сега не се сещам за конкретни примери, но определено някои, които не съм чела, защото да препрочитам е скучно понеже знам какво ще се случи вече.

15. Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?

Две са, които са най-дебелите - Клетниците и Граф Монте Кристо, които са 1400+ страници.

16. Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?

Наистина зависи от идеята. Имам доста фикове, не съм много сигурна кое заглавие бих избрала от всичките.
Перфектното убийство
Нишки от пепел
Търсачи на тайни
Принцът пират
Ерата на забравените
и други.

17. Колко книги прочете миналия месец?

Понеже наскоро направих публикация относно това, само 7.

18. Коя е последната книга, която прочете?

Принцеса с часовников механизъм, има и РЕВЮ.

19. Представяш ли себе си в книгите, които харесваш?

Хмм.. да, определено да.

20. Коя е любимата ти книжарница?

Тук не може да се каже, че има толкова много книжарници, по-точно видове, а не брой. Ходя най-вече в Хеликон и Приятели, защото те са тези, в които най-вече има повече книги.

21. Твърди или меки корици?

Ами ако книгата е до 500-600 страници става да е с меки, те повечето ми са такива, но за големите, дебелички тухли по-добре твърди.

22. Имаш ли повече от едно копие на същата книга?

Да. Имам немалък брой книги, които са по две бройки(учебна литература най-вече са) и не знам защо са купувани по две.

23. За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?

Чела съм и за двете, както и още дузини други, но най-много обичам да чета за вампири. Тях наистина ги обожавам. Но ако книгата е хубава нямам против и с каквото и да е друго същество.

24. Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?

Навярно, но 80% от тях няма да са закупувани лично от мен и са стари. Под стари имам предвид книги от Виктор Юго и такива, имаме доста от тях, а лично моите са си доста по-малко.

25. Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?

Тоест, кога прочетох книга от български автор? Нямам абсолютно никаква представа. Не харесвам българските автори и такава книга съм чела преди мноого години. Дори за тази година(11 клас където се учи само българска литература) не съм прочела нищичко. Преди години знам, че четох една дебела книга с произведенията на Алеко Константинов, защото ми харесваше, но нищо друго.

Нормално е въпросите във всички тагове да имат нещо общо, но пък вкусовете се променят, както и навлизат нови и нови заглавия, така че те могат да изместят старите или пък не, различно е за всеки. Наистина от доста време се канех да направя тага, но все не ми остава време, не че сега имам ама...
Тагвам: Ева, Илияна и Йоана.
А всеки, който желае да направи тага, може да се смята за тагнат.