Островът на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НАСЛЕДНИЦИТЕ“

Рейтинг:

  Оказа се още по-хубава, от колкото очаквах.
  Предисторията от филма "Наследниците" наистина няма почти нищо общо със самия филм. Двете неща са абсолютно коренно различни и точно това му е хубавото на всичко. Отдавна се канех да прочета книгата, след като вече бях гледала и филма. Интересен е и ми хареса, а книгата дори повиши интересът ми към самата история(филм или книги, и двете са чудесни)!
  Прииска ми се да имам тази книга най-напред заради корицата. Дори сега продължавам да ѝ се възхищавам. Толкова е готина с този зелен цвят и отхапана от едната страна червена ябълка! Не би ми омръзнало дори само да я съзерцавам, защото е изумителна и направо я обожавам!
Тази книга ни показва Аурадон и Островът на изгубените преди действието във филма и как четиримата главни герои всъщност стават приятели. Вълнуващо е да проследиш всеки един етап от изграждането на приятелството им, както и поотделно всеки един от героите - Мал, Карлос, Иви и Джей, всеки дете на всеизвестен злодей. Харесва ми факта, че е представен дори още един друг важен герой - принц Бен. Той далеч не е това, което привидно изглежда. Той има отговорности и може да се направи съпоставка с децата на злодеите - той е роден с определени задължения и очаквания към него, и той като тях е в сянката на родителите си и на плещите му лежи това да бъде оприличаван като синът на еди-кой-си. Смятам, че това дори е като някакво бреме понякога.
  В книгата има преплетени най-различни елементи като този за приключението ми хареса най-много. Но освен това, тя ни представя и как злодеите-родители не ги е грижа дори за собствените им деца. Всеки един от тях все още живее в миналото и мечтае за това, което не е могъл да постигне. Опитват се да ги направят своите идеали и никога не са доволни от тях. А те нямат никакъв избор какви да бъдат, само защото са се родили нечии деца.
  Карлос е доста притеснителен всъщност и не подозирах какъв е всъщност. Определено книгата може да разкрие много повече дори от най-добрия филм. Джей създава впечатлението на един крадец, който си няма цел в живота, което в началото може би е така, но във филма се вижда промяната у него и израстването, което постига като всички останали. Иви е живяла десет години затворена в замъка на майка си, което ми се струва ужасно потискащо. Според мен е било ужасно нечестно да бъде така само защото Злата кралица и Злодеида не се разбират. Според мен Иви не е просто красива, тя е умна и има много повече от хубава външност. И накрая Мал. За мен тя не е зла, дори да иска да бъде такава. По-скоро всеки един от тях си мисли, че, защото иска да се докаже пред родителя си, въпреки че той не го заслужава. Злодеида е най-ужасната майка от трите - Круела може да използва синът си за лична прислуга, но това е малко в сравнение с непрестанните упреци на Злодеида и как тя постоянно я кара да ѝ се докаже, че е достойна да носи името си.
  Книгата е наистина много вълнуваща и интересна. Харесах я от самото начало до самия край. Смятам, че ако си гледал филма, трябва да прочетеш и тази предистория, защото Островът на изгубените има много какво да предложи.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.