понеделник, 11 април 2016 г.

Освободена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Петата книга от поредицата е за Вишъс. Не ми е от най-любимите братя, защото Вишъс си пада по садо-мазо неща, които не са по моя вкус. Просто не ми допадат и не виждам нищо толкова еротично в това. Но пък има толкова гениален и съвършен ум, че как да не му завиждам поне мъничко като аз обичам да знам много неща и непрестанно обогатявам общата си култура? Моята памет е силна и съм достатъчно умна, но много бих искала да притежавам неговия интелект. Компютрите за него са като онези игри тамагочи, с които всеки един е играл като дете. Въобще разбира от всички технологии, науки, езици... А като прибавим в бонус и ръката му, която може да изпепелява разни неща... как да не го харесвам още повече?
  Харесва ми мъжът на корицата, напълно подходящ за Ви, но момичето е малко.. обикновено. Аз си я представях другояче. Този тъмно червен нюанс наистина ми харесва. Ако трябва да избирам между червено и зелено бих предпочела червеното, то е по-огнен и жив цвят, а противно на него зеленото се води цвета на плодородието и спокойствието, странно защо на мен ми действа далеч не „успокояващо“.
  Историята на Вишъс и Джейн е по-различна от тази на останалите братя, но несъмнено и Вишъс също си има своята мрачна тайна. Няма да коментирам нищо за интимните сцени в книгата, защото на мен не ми се понравиха повечето от неговите предпочитания, но пък е хубаво да има и малко разнообразие, защото ако всичките бяха еднакви сигурно щеше в един момент да стане еднотипно и скучно. Доктор Джейн не ми е най-голямата фаворитка, но накрая ме беше много яд какво се случи с нея. Тя е добра и с Вишъс наистина си подхождат. Само тя може да го разбере и успява да види, че зад интелектуалеца се крие нещо повече, крие се... сърце и душа.
  Също много се изумих от това кои са родителите на Вишъс. Оказаха се доста... известни, особено майка му. Хареса ми постъпката ѝ накрая, което доказва, че го обича, било то и по свой си начин, но ако аз бях на негово място също щях да я мразя за дето ме е оставила с така наречения ми баща, който ме мрази и тормози, а като се има и в предвид, че е бил единствения му син... това си е било пълен абсурд да се държи с него по този начин. Обикновено в средновековните страни хората са се гордеели с мъжки наследник и така са го искали, а той... Не, наистина не го разбирам.
  Поне се радвам, че краят бе задоволителен и напълно в стила на Дж. Р. Уорд. Освободена любов напълно отговаря на очакванията и до сега ми хареса всяка една книга от поредицата, която мисля че е една от любимите ми.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар