вторник, 31 май 2016 г.

May Wrap Up

Този месец успях да прочета само 6 книги, но съм убедена, че Юни няма да е по-добър. Даже не знам изобщо ще успея ли да чета. Имам много ангажименти и просто те са по-важни. Лятото ще си наваксвам с четене, защото сега трябва да се съсредоточа над други неща.

1. Взривоопасна истина

Втората книга от поредицата Дьо Грас. Страхотна поредица, наистина много ми харесва и е много интересна. РЕВЮ

2. Хрониките на Магнус Бейн

Допълнителна книга към поредицата Реликвите на смъртните съдържаща кратки истории за магьосника Магнус Бейн. РЕВЮ

3. Лейди Полунощ

Първата книга от новата поредица на Касандра Клеър - Тъмни съзаклятия, spin-off на Реликвите на смъртните. РЕВЮ

4. Херцогинята куртизанка

Една интересна книга от романтичните романи на издателство Егмонт. Също и първа книга от поредицата Порочни лъжи. РЕВЮ

5. Короната - Кийра Кас

Възхитителния финал на една от най-любимите ми поредици - Изборът. Тази последна книга е наистина уникална и е зашеметяващ завършек на прекрасната серия от романи от Кийра Кас. РЕВЮ

6. Смъртоносна пустош

Третата книга от поредицата Дьо Грас. РЕВЮ

неделя, 29 май 2016 г.

A To Z Bookish Survey

Видях този таг най-напред в един френски блог, но предпочетох да го намеря на английски, за да няма неясни неща в заглавието и т.н. Все пак не всички знаят френски. Английския вариант на тага взех от The Perpetual Page-Turner, а френския от тук - La bouquineuse. Понеже азбуката е латинска, много и е вероятно да не съвпадат всички думи с българския превод и азбуката, направих един междинен вариант.

A като Author: Автор, от който имаш най-много книги.

 Мисля, че Касандра Клеър, защото общо от всички поредици с ловците на сенки имам 11 книги. Но когато събера всички от Братството на черния кинжал, ще имам повече от Дж. Р. Уорд.

B като Best: Най-доброто продължение някога.

Героите на Олимп е съвършеното продължение на Пърси Джаксън и боговете на Олимп.

C като Currently reading: Коя книга четеш в момента?

В момента се каня да започна да чета Стъкленият меч от Виктория Айвярд.

D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш?

Обикновено докато чета не ям и не пия нищо, но ако ожаднея пия вода.

E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книжни книги или електронни книги?

Определено книжни е за предпочитане, но моите средства за книги са ограничени и в този случай е-книгите са най-добрата ми възможност.

F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията?

Понеже в този период трябва да е някой на тази възраст, избирам Джейс от Реликвите на смъртните. Определено ще е най-страхотното гадже на света.

G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс?

Алена кралица както и Оковите на миналото. Това са две книги от поредици, които не вярвах, че толкова много мога да харесам. Добре, че им дадох шанс.

H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу?

Доста мислих над този въпрос. Много харесвам Граф Монте Кристо, това ми е една от най-любимите книги и ужасно много ми хареса.

I като Important: Важен момент в живота ти на читател.

Като реших да прочета всички книги от Братството на черния кинжал след като вече имах едната и се запалих по поредицата.

J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а.

Последно прочетох Смъртоносна пустош от Щефани Рос.

K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш?

Не чета и не възнамерявам да чета поезия и драматургия. Тези жанрове не са мой тип. Също не харесвам неща с роботи, зомбита и съм доста песимистична към научната фантастика.

L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела?

Граф Монте Кристо и Клетниците са все по 1400 страници и не помня да съм чела нещо по-дълго от тях.

M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза?

Помня, че много ми хареса Двор от рози и бодли и изобщо не преувеличих в хвалебствията си тогава, защото направо се бях влюбила в нея.

N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш?

Имам общо 5 рафта, но те далеч не са много или пък са големи, защото нямам абсолютно никакво място за книги.

O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж?

Аз не препрочитам книги, но неведнъж съм отваряла Пробудена любов, за да препрочета нещо от нея. Така че ако препрочитах някоя книга би била тази.

P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш?

Обичам да чета на дивана, особено в единия край, за да се облягам на ръкохватката.

Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява?

„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго.“ - Граф Монте Кристо, Александър Дюма
Този цитат се е запаметил в ума ми и наистина ми навява много емоции.

R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател?

Че не дадох по-рано шанс на Двор от рози и бодли. Та тя излезе януари, а аз не я харесах по неоснователни причини и я прочетох чак април! Също и Алена кралица, която отсъдих много тесногръдо понеже не бях чела книги от първо лице и заради това не исках на я прочета.

S като Series You Started And Need To Finish(all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края?

Това условие да е завършена наистина ме затрудни. Повечето поредици, които съм чела не са завършени и не се сещам за някоя, която да е. А да, поредицата, по която се запалих сега е завършена, но Егмонт са в процес на издаването ѝ - Дьо Грас. Страхотна е и много ми харесва.

T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги.

 Само три?! В условието никъде не пише, че не може да са поредици, така че...

1. Братството на черния кинжал - Дж. Р. Уорд
2. Реликвите на смъртните - Касандра Клеър
3. Изборът - Кийра Кас

U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...

Фентъзи и трилър. Има много книги, които бих изброила, но тези две понятия обобщават всичко.

V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение?

Хм, очаквах Двор от мъгла и ярост, но тя току-що излезе, така че... не знам. Повечето книги, които очаквам още не са написани, така че е трудно да се каже кои.

W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик?

Когато чета една книга не мога да се стърпя докато не я прочета колкото се може по-скоро. Може би това е моят най-лош навик, защото мога да прочета една книга дори за ден. Една книга много трудно се задържа за по-дълго в мен, просто чета наистина бързо и съм много нетърпелива.

X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно.

Това е трудно тъй като библиотеката ми не е пред мен. Но ще се опитам. Ако правилно съм си спомнила, точно на това място се намира Гондолата на времето.

Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи?

Сега си поръчах Пробудена любов тъй като най-сетне я има налична след допълнителния тираж на издателство Ибис.

Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно?

В случая е да съм чела до късно. Отдавна не съм чела чак толкова до късно, но докато четох Смъртоносна пустош едната вечер стана малко късничко.

Тагвам: ЮлиParis love и Памела.
Currently Reading:
Currently Reading:
Currently Reading:

четвъртък, 26 май 2016 г.

Смъртоносна пустош - Щефани Рос

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДЬО ГРАС“

Рейтинг:

  Тази книга е просто уникална! Убеждавам се все повече и повече ми харесват братята Дьо Грас и не съжалявам, че дадох шанс на тази поредица. Ако не беше корицата на тази книга, навярно изобщо нямаше да обърна внимание на другите книги, но тя провокира интереса ми и се радвам, че това се случи. Беше ми любопитно от самото начало да прочета точно тази книга и най-сетне го направих.
  Вече изразих впечатлението си от корицата, но не мога да се въздържа да не го направя отново. Пейзажът отзад и мъжът, който е много привлекателен са просто убийствена комбинация. Което ме кара да вярвам, че издателство Егмонт могат да правят дори по-хубави корици от оригиналните.
  Понеже постепенно се споменават всички от братята в книгите, не съм напълно сигурна как изглеждат и останалите двама, но мисля, че Роб беше единствения с кестенява коса и разбира се, сини очи, които са отличителната черта на братята Дьо Грас. Роб е адвокат, единствената нормална професия в това семейство като че ли. Но за сметката на това е скучна и Роб водеше един доста уседнал живот с почти еднообразно ежедневие. Не мога да повярвам, че този ген жадуващ за адреналин у Дьо Грас е бил потискан толкова дълго и е бил оставен да работи над скучни дела в офис. Но явно и Роб осъзна това, защото дори малкото адреналин направо пробуди тялото му. Харесва ми неговият голям интелект и бърз ум, обичам интелигентните мъже, защото ако е само физическата красота... ще бъде непълно.
  Кат Джонсън е рейнджър в националния парк „Йосемити“. Тя непрестанно се обвинява за случилото се в миналото и така се самонаказва. Тя изобщо не подозира за срещата си с Роб докато не се налага тя да го води из парка. Първоначално тя го смята за един разглезен богаташ, който не е свикнал изобщо да се движи и се надява да се откаже още на първия ден, но очакванията ѝ съвсем не се оправдават. Тя получава един крайно привлекателен млад мъж, който много добре знае какво прави и е далеч по-способен от колкото тя предполага.
  Подаръкът на братята му за рождения ден наистина успя да промени живота му изцяло. Можеха да изкарат една невероятна почивка сред природата наблюдавайки пуми, но нещата далеч не се стекоха според предвиденото. Разбира се, винаги ще се появи някакъв луд психопат, който да провали всичко. Крок е гениално луд, защото безспорно идеите му са безупречни, но е жалко, че използва ума си за такива цели. Но донякъде мога да му симпатизирам, защото е загубил цялото си семейство за... нищо. Само че не мога да приема, че нападна Роб и Кат застрашавайки живота им неведнъж.
  Направи ми впечатление, че във всяка книга се намесват последователно някои от братята както следват книгите. Кратката поява на Дом успя да ме заинтригува много и нямам търпение да излезе неговата, която е и следваща книга в поредицата. Интересно пред какво ли ще се изправи той.
  Смъртоносна пустош е изпълнена с екшън и адреналин на макс, определено добре олицетворява заглавието си. През цялото време си мислех, че книгата е 550 страници и чак накрая погледнах, за да разбера, че са 536. Направо надеждите ми се сринаха, толкова ми се четеше още. Силно се надявам от издателство Егмонт да преведат и новелите за Скот, Калил и Хамид, защото много ми се иска да ги прочета.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 22 май 2016 г.

Короната - Кийра Кас

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „ИЗБОРЪТ“

Рейтинг:

  Прочетох Короната, но малко се забавих с написването на ревюто й. Не мога да повярвам, че това е краят на една от най-любимите ми поредици! Помня когато си взех първата книга и дори не подозирах, че от трилогия ще се превърне в поредица.
  Всяка корица си е уникално по своему, но тази е наистина възхитителна! Харесвам този лек виолетово-розов оттенък и колко бляскави неща има за фон. Просто всичко е толкова... възхитително! Наистина това буквално е черешката на тортата. Тя е идеалното допълнение към останалите четири книги, плюс И заживели щастливо.
  Историята на Идлин за мен беше малко по-особена. Най-вече, защото тя толкова много се различава от тази на майка й. Америка и Максън бяха... съвършени един за друг и обичам всяка една от трите книги, които са за тях двамата. Идлин е много твърдоглава и тя се отнася към Избора с много по-голямо пренебрежение от колкото майка й. В Наследницата тя почти не го приемаше на сериозно и изпращаше господата да си отиват у дома с лека ръка. Поведението й не ми направи най-доброто възможно впечатление и затова гледах на нея по по-различен начин. Но тук успя да промени мнението ми, защото тя се промени. Но все още предпочитам Америка, онази любовна история няма равна на ничия друга.
  Мина цяла година от както четох Наследницата и спомените ми бяха значително... редуцирани. Но идеално си спомнях едно: бях убедена, че Идлин обича Кайл и че при тях ще се случи нещо подобно като при Америка и Максън. Е, може би беше доста лекомислено от моя страна да прибързвам със заключенията. Но поне мога да си призная, че Короната ме изненада. Идлин до последно не изневери на характера си и постъпи както реши - избра да се омъжи за този, когото обича. И тук си прилича с майка си - и двете осъзнаха в кого са влюбени чак накрая.
  Короната ме остави с точно една дума на уста: уау. Уау, защото събитията в нея бяха много повече от неочаквани. Изненада ме не само избраникът на Идлин, но и доста други неща. Кийра Кас наистина се бе постарала доста да изненада читателите си с неочаквания развой на събитията. След края на предходната книга толкова много се бях притеснила за Америка и слава богу, че е добре. Но е толкова странно героите, за които преди това съм чела в тяхната собствена история, сега да са родители и да имат коренно различна роля.
  Толкова много "ако". Ако Арън бе престолонаследникът надали щеше да се ожени за френската принцеса, а какво ли щеше да стане с Идлин? Въобще нищо не би било същото и колкото и необичайна да беше тази история, тя бе точно такава, каквато трябваше да бъде. Дори Джоузи започна да ми става симпатична, точно както и Селест в Единствената. Не само тя, всички, които достигнаха до Елита бяха най-подходящите и всеки от тях може да поддържа приятелство с другите, досущ като Америка в нейния Избор. С малката разлика, че те са момчета, но това е незначителна подробност.
  Короната е една много хубава книга. Накрая не ми се искаше да свършва. Защо трябваше да е толкова кратка? Исках да прочета още! Краят й ме вдъхнови по начин, който и аз самата не очаквах. С огромно нежелание ще трябва да се сбогувам с герои, които толкова много обичам и ми се иска да имаше още книги. Надали ще има втора така поредица. Изборът си е единствен и може да бъде само един.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 18 май 2016 г.

The Fandom Book Tag


Видях този таг от Юли и понеже ми хареса реших да го направя.

1. Доктор Ху - Книга с (предимно) синя корица


 2. Марвел - Книга с (предимно) червена корица


 3. Семейство Симпсън - Книга с (предимно) жълта корица


 4. Хари Потър - Книга включваща магия


 5. Свръхестествено - Книга, в която главният герой се съживява(идва отново към живота)

 Ако не бъркам втората с третата книга, но мисля, че трябва да е тази.


6.Чародейките - Книга за сестри

  
7. Вината в нашите звезди - Книга за пациент, боледуващ от рак


 8. Пърси Джаксън - Книга с гръцка митология


 9. Досиетата Грим - Книга, която включва чудовище


 10. Мерлин - Книга или поредица, която искаш да има продължение (още книги)


 11.Стар Трек - Книга, в която действието се развива в космоса

  Не е точно в космоса, но е друго измерение, където се намира легендарната Атлантида и се достига чрез портали.

12. Orphan Black - Книга за клонинги/клониране

 Не знам, но не си спомням да съм чела такава книга и нямам идея коя да посоча.

13. Игрите на глада - Книга, в която деца са убивани или умират

 Не съм я чела, но знам, че за това става въпрос.

 14. Бъфи-Убийцата на вампири - Книга с badass героиня



15. Шерлок - Книга с психопат/социопат


16. Breaking Bad - Kнига за наркотици

Не си падам по подобни тематики с алкохол и наркотици, за мен това е твърде... клише. Сигурна съм, че не съм чела такива книги.


17. Игра на тронове - Книга с дракони


 18. Futurama - Книга с роботи

И аз не се сещам за друг пример.


19. Heros - Книга с хора със специални сили



20. Имало едно време - Книга вдъхновена от приказки


 21. The Walking Dead - Книга за зомбита


22. Властелинът на пръстените - Книга с елфи


23. Firefly - Книга, която не е много известна, но ти я обичаш


24. Замръзналото кралство - Книга, в която действието се развива през зимата в студен климат


Понеже не знам кой е правил тага, тагвам всеки, който не го е правил, а желае да го направи.

понеделник, 16 май 2016 г.

Херцогинята куртизанка - Джоана Шуп

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“

Рейтинг:

  Това беше книга, която поисках спонтанно и не съжалявам за решението си. Още като прочетох резюмето и се заинтригувах. Обичам историческата романтика и Херцогинята куртизанка се оказа, че е точно по мой вкус.
  Корицата е много красива и този небесно син нюанс е направо възхитителен. Обожавам синьото, но светлите нюанси са ми направо слабост. Първоначално червената коса ми се стори някак странна, но щом започнах да чета всичко веднага си дойде на мястото и защо дори на снимката имаше нещо не както трябва у нея.
  Тази история е по-различна от повечето, които съм чела, защото там обикновено героинята е свенлива, сдържана и благородна дама, която не си позволява такива... неща. Но пък точно това привлече интереса ми. Джулия е една нещастна жена станала жертва на тези патриархални привички, омъжена насила заради пари. Тя просто е купена от едното семейство, за да са омъжи за сина им. Е, друг въпрос е, че въпросното семейство е много високо в йерархията и титлата херцогиня е мечта за всяко момиче. Само че съпругът ѝ се оказва по-голям кретен от колкото може да се очаква и я напуска веднага след сватбената церемония. Само заради тази си постъпка заслужава да го удари и сега се чудя защо не го направи нито веднъж като той си го заслужи многократно? Изоставя я да се справя сама цели осем години, а сама жена почти без средства и никаква подкрепа, освен от леля ѝ, Тео, която е единствената ѝ роднина. Когато си в безизходица наистина можеш да прибегнеш до крайни мерки, неслучайно животното, притиснато до стената е най-опасно. И така се превръща с Джулиет Лейтън.
  Никълъс Сийтън, херцог Колтън, е олицетворение на покварата, похотта и разгулния живот. Той обикаля Европа през годините като само си търси място където да се скрие, далеч от клюките и злите езици на родната Англия. Като втори син, той е низвергнато дете и няма абсолютно никаква стойност за родителите си до смъртта на брат си, Хари. Това го кара да стане херцог по неволя. Звучи странно „по неволя“, защото кой не би искал такава титла, но Ник е отраснал с ясното съзнание, че брат му ще бъде следващият херцог и изобщо няма подготовката за такъв. Не че се опитва да направи нещо по въпроса де. Виновен е за това, че оставя Джулия, която няма вина за нищо, но друг да решава вместо теб също не е никак приятно. Само че всичко можеше да е коренно различен ако не беше толкова безумно твърдоглав, досущ като нея. Но те двамата се допълват съвършено, а и си приличат ужасно много. Развитието всъщност ми харесва и краят беше много хубав, отговарящ на всичките ми очаквания.
  Съветите на мис Пърл Кели като предисловие преди всяка глава ми се сториха доста... интригуващи и определено ми харесаха. Смятам, че да доста интересни и явно тази жена е успяла да сътвори истинско чудо с невинната херцогиня обучавайки я и давайки ѝ съвети.
  Никак не харесах Темпълтън, братовчедът на Ник, от самото начало. Той бе точно от онези типични снобски особи, които ламтят за власт и пари. Самият факт, че изнудва Джулиет намалявайки все повече и повече издръжката ѝ, за да я накара да легне с него говори достатъчно. Овдовялата съпруга на брата на Ник не ми вдъхваше особено доверие още от първата ѝ поява. В нея имаше нещо не както трябва и се усещаше като надвиснало напрежение във въздуха. Определено ме изненада до къде може да стигне или по-точно до къде е стигнала.
  Книгата е много заинтригуваща и наистина много ми хареса. През цялото време тръпнех от желание да разбера какво ще се случи и изкушението да погледна края беше... огромно. Тази книга изобщо не е невинна и ако някой не е свикнал с това, то тази книга определено не е за него. Нямам търпение да излязат следващите книги от поредицата, защото безспорно ще са много интересни.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 14 май 2016 г.

Лейди Полунощ - Касандра Клеър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ“

Рейтинг:

  Най-сетне успях да прочета тази книга, каня се да го направя от толкова време. Бях любопитна да разбера за какво ще се разказва в тази нова spin-off поредица на Реликвите на смъртните, защото единствено знаех, че действието се развива в Лос Анджелис и е свързано с онези деца Блекторн, които се появиха в Град на небесен огън. Е, в Лейди Полунощ определено не са деца, поне повечето от тях.
  Изключително много харесвам корицата на издателство Ибис, дори една идея повече от оригиналната, защото този синкав нюанс е просто... великолепен! И зелената рокля много, много ми харесва, тя допълва ефекта и ако беше бяла нямаше да създава точно това впечатление, което прави в настоящия си вид.
  Като началото на всяка една нова поредица, най-напред трябваше да свикна с новите герои. Ужасно много ми липсват Клеъри и Джейс, които бяха бегло споменавани от време на време, все пак те са в Ню Йорк, а това е Лос Анджелис. Пет години по-късно всички са доста променени и нима е възможно Джейс да е по-секси от колкото беше? Не знам защо до сега не си бях представяла парабатаи, които да не са и двамата момчета. Трудно е да свикнеш с нещо различно, когато си привикнал към нещо. Бях свикнала с парабатаи като Джем и Уил и Джейс и Алек, което ме е предразположило към такива очаквания. Ема и Джулиън не са обикновени парабати и дори се чудя защо станаха такива като и без това щяха да разрешат на Ема да отиде с тях в Лос Анджелис. Просто... обезсмисляше се и само усложняваше нещата. На тях просто... им личи колко много се обичат и това не е просто приятелска или братско-сестринска любов. Джулиън обича братята и сестрите си и това е напълно различно.
 В Реликвите и Адски устройства имаше все някакъв злодей, който се готви за война и просто... всичко беше битки и действие, проблематиката беше коренно различна. В Тъмни съзаклятия всичко е толкова по-различно. През повечето време е една огромна мистерия, която те трябва да разгадаят. Ема е твърдо решена да открие истината заради собствените си родители и може би това е основополагащата причина да започнат с цялото това нещо. Е, семейство Блекторн има и друг подтик да го направи.
  Останах изключително впечатлена от силните семейни връзки в семейство Блекторн и как Джулиън се грижи за по-малките си братя и сестри. Той се е превърнал в техен родител на дванадесетгодишна възраст и неговото детство напълно се е стопило, защото някой е трябвало да се грижи за тях и просто най-подходящият е бил той. Но и те го приемат като такъв. Той е влязъл в ролята на възрастен от една много ранна възраст и се справя с много повече неща, от колкото останалите предполагат.
  Изобщо не ми беше минавало през ума, че Лейди Полунощ може да е буквално. Бях го възприемала метафорично, просто название и дори не ми бе хрумвало, че то може да е нещо като прякор на един истински съществуващ човек. Май това беше спойлер.
  През повечето време не беше толкова бурна и бързо развиваща се, пък и аз през повечето време не бях сама докато четях и трудно се концентрирах и май затова не усетих мудното протичане на действието. Но наистина около последните 200 страници бях повече на спокойствие и можах да се насладя напълно на края. Там вече останах почти без думи, беше толкова... неочаквано и...
  Много ми допадна Марк като герой и не знам защо от началото си помислих, че между него и Кристина може да има нещо. Някак... надявах се те взаимно да се излекуват един вид, но може би този път сгреших. Но той е толкова очарователен и ранен... а аз просто имам слабост към красиви момчета с наранени души.
  Нямам идея кога ще излезе следващата книга и чакането докато излезе наистина може да е убийствено. До сега имах чудесната възможност да ги прочета когато си поискам след като са излезли и ги има налични. Нямам търпение да прочета скоро книга от Касандра Клеър отново и силно се надявам поне от Магистериума да излезе през есента. В началото Лейди Полунощ не е така силна, но като продължиш да четеш става все по-добра и в края не ти се струва достатъчно, защото има много какво още да се случи, а и свършва така... отворено. Определено оставя доста на въображението докато чакаш следващата книга да излезе.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 12 май 2016 г.

Хрониките на Магнус Бейн - Касандра Клеър

 Рейтинг:

  Тази допълнителна книга към Реликвите на смъртните съдържа единадесет неразказани досега истории свързани с магьосника Магнус Бейн. Докато четях ми направи впечатление, че историите в нея са преди последната шеста книга, някъде около Град на изгубени души и Град на паднали ангели. Интересна е, защото Магнус е един ослепителен герой, в буквален и преносен смисъл, който просто няма как да се забрави или пропусне.
  Образът, който е на корицата ми се струва напълно достоверен и представя Магнус точно такъв, какъвто си го представям. Тя не се различава с почти нищо от оригиналната, освен с по-близкия си план. Направи ми впечатление, че историите, които са били издавани като отделни книга си имат за корица някакъв отрез от цялата картина, все едно с тях можеш да сглобиш пъзел един вид.
  Хрониките на Магнус Бейн съдържа истории от най-различни периоди както от миналото, така и от настоящето. Не знам дали всички магьосници са такива, но Магнус притежава един определен чар, харизма, която те привлича веднага. Той рядко е сериозен и това, че има чувство за хумор и обича да се забавлява далеч не означава, че е глупав или невеж. Не, това е последното, което може да бъде един велик магьосник. Наистина бях любопитна да разбера историята за Перу и защо му е забранено на Магнус да отива там. Накрая и аз като него все още се чудя защо. Е да, той беше като истинско бедствие за тази страна, но то... не касае ли само мунданите? Или може би аз съм тесногръда, което не е напълно изключено.
  Беше ми много приятно да зърна старите познати образи на Теса и Уил отново. Наистина харесвам Адски устройства и героите много ми липсват, особено Уил след като сега и Теса, и Джем ги има. На пръв поглед, когато се е споменавало родословието на Херондейл след Уил и Теса всичко звучи просто като едни имена, но зад всяко едно от тях се крие по една история. Дори Стивън Херондейл, най-злополучния потомък, също си има такава.
  Освен различни исторически моменти, в историите е ясно откроен вкуса на Магнус към „дами и джентълмени“ както самият той се изразява. Строго погледнато, аз съм против всички хомосексуални неща, но за Магнус и Алек реших да направя изключение, което може би е единственото, което ще направя изобщо. През вековете е бил с какви ли не, но може би безсмъртието в един момент отегчава и се нуждаеш от малко разнообразие, което обяснява всичко.
  Много е жалко, че Магнус напуска Лондон, аз обожавам този град и колкото и да харесвам
други градове, този ми е залегнал на сърцето. Изобщо не бях подозирала, че Магнус има каквато и да е връзка с човешката история и това в Париж беше... определено запомнящо се. 
  Докато четох за Рафаел Сантяго ми стана гадно, защото след като знаеш какво ще стане и ти е мъчно да четеш за някой, който вече е мъртъв. Така беше и с Уил, който ужасно много ми липсва.
  Не си бях представяла как точно е изглеждало началото на Кръгът, който създаде толкова хаос и благодарение на него последваха крайно неприятните събития като Студената война, завръщането на Валънтайн и Тъмната война предизвикана от сина му, Себастиян/Джонатан Моргенстърн. За пореден път се убедих в безчовечността на Валънтайн и неговите изкривени виждания. Още като млад ловец на сенки е бил толкова безксрупулен и просто е невероятно как е успял да настрои толкова много млади нефилими на своя страна. Постъпвали са крайно несправедливо към долноземците и това далеч не е било единствения път. Преди Съглашението самите ловци на сенки са били толкова арогантни и с чувство за превъзходство над останалите, което не е справедливо. Върколаците, феите, вампирите, магьосниците... всички имат нещо специално и това ги отличава от останалите, никое от тези създания не е обикновено или низше.
  Всички истории са забавни и интересни. Не са задължителни, но пък не виждам защо да не се прочетат, защото колкото повече има от ловците на сенки - толкова по-добре. Но тази книга не е просто сборник с разкази, той навлиза много по-дълбоко в душата на Магнус и разкрива много повече за него, от колкото може да се разбере от другите поредици. Харесвам Магнус точно заради това, което е и смятам, че той е точно толкова уникален, колкото и името си.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 10 май 2016 г.

Взривоопасна истина - Щефани Рос

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДЬО ГРАС“

Рейтинг:

  Наистина тези братя дьо Грас могат да ти влязат под кожата. Без съмнение всички до един са привлекателни, красиви и са като магнит за опасности. Определено не е трудно да се привържеш към тях, но е много по-трудно да кажеш кой от тях ти харесва най-много. Те са толкова харизматични, че надали има някой, който да не го спечелят веднага.
  Корицата е... magnifique! Избрали са много подходящи хора, които да отговарят на образите на момчетата. Едновременно си приличат, но и си личи, че са различни. Немските корици също са хубави, но тези на издателство Егмонт ме карат да искам да си прегърна книгите.
  Джей е точно този немирен малък брат, който влудява по-големите си братя. Е, той разполага с четирима такива. Интересно е как всички са си избрали опасни професии, дори Джей, най-малкия от петимата е агент на ФБР. Но независимо от този факт, той е отдаден на работата си и се справя чудесно. Колегите му го уважават и е провеждал не една успешна акция. Признавам си, че това с ФБР ми допада, защото аз си падам точно по такива криминалета. Направо ми е трудно да повярвам, че и петимата си приличат толкова много - еднакви тъмни коси и сини очи. Тази комбинация  направо... убийствена.
  Много са забавни отношенията на Джей с новата им шефка, която е вечно намръщена и страни от тях. Двамата са като куче и котка, карат се постоянно и то за най-малкото. Забавно е как в самото начало Джей се оплакваше на брат си, Люк, от нея, а в края беше тъкмо обратното. Разликата е очевидна.
  Елизабет е от типа жени „ледена кралица“. Въпреки че леда е последното нещо, с което може да се свърже червената ѝ коса. Една интелектуалка, която не си позволява никакво разпускане и емоции, но много често така се случва с надарените деца - те отрастват самотно и изолирано от останалите. Заради умствените си заложби те правят съвсем различни неща от връстниците си. Бет прави впечатлението на сурова личност в началото, защото тя самата си е изградила тази защита около себе си. Но освен умна е и много избухлива. Професията ѝ направо си е на мястото така, че изобщо не може да се опасява, че може да е беззащитна, защото жена с пистолет владееща ръкопашен бой е всичко друго, но не и беззащитна.
  Трудно е да отгатнеш в един трилър кой е престъпникът, защото обикновено е този, когото най-малко очакваш, а и е много добре прикрит. Автора никога не набляга на него и му създава алиби, правейки го напълно невидим на пръв поглед. Да речем, че просто направих предположение и в този случай то се оказа вярно.
  През цялото време всичко беше доста неясно, особено с предателя в отдела... Все едно историята на Люк се повтори само, че в по-модерен вариант. За няколко дни преживяха толкова много все едно бяха на война - бомби, мини... Но освен с напрегнати ситуации, авторката разнообразява и с комични моменти, които разведряват обстановката. Също и ми хареса участието отново на братята Казим и в края когато Елизабет видя Хамид за първи път беше описан толкова добре, че започнах и него още повече да го харесвам.
  Обичам книгите с ФБР, защото те ми създават по-ясна представа за действителността, защото моето въображение ми показва едно, а то всъщност може да е съвсем друго. Харесва ми как един след друг откриват любовта, което много ми напомня за Браството на черния кинжал, където същото се случва и с братята. Те един по един се влюбват и си има за всекиго поотделно. Нямам търпение да прочета и следващата излязла книга, която е за Роб. Също е интересно и как всички предпочитат съкратените си имена, които до едно са едносрични, но пък те ми се струват по-хубави от целите.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 1 май 2016 г.

Easter Book Tag


Честит Великден! Христос Воскресе!

Видях този таг от Илияна и смятам, че сега е най-подходящия момент да го направя.

1. Зайци - книга, която искате да има продължение - силно се надявам издателство Ибис да продължат поредицата за Спиндъл Коув, защото е ужасно интересна.

2. Яйце - книга, която ви е изненадала - последната книга, която прочетох, Оковите на миналото, дори не подозирах, че може да е толкова интересна. Преди дори не бях поглеждала за какво става въпрос.

3. Преследване - книга, с която сте се сдобили трудно - Пробудена любов, чаках месеци докато най-сетне я има отново налична и си умирам от нетърпение да си я взема.

4. Агънца - книга от детството ви, на която все още се наслаждавате - като малка аз не четях много книги, имах единствено малки книжки с приказки и една от тях беше Коледа в гората както съм споменавала доста пъти.

5. Пролет - книга с корица, която те кара да мислиш за пролетта - 


6.Исус - религиозна или духовна книга,която обичаш - сещам се за Парижката Света Богородица, все пак действието се върти около тази катедрала и мисля, че е достатъчно религиозно, а и книгата си е много добра.

7. Възкръснал - книга от починал автор - предходната е такава, но съм чела и други книги на автори от предходни епохи: Граф Монте Кристо, Шерлок Холмс, Искрящ цианкалий...

8. Кошница - книга намираща се във вашия списък с покупки от доста време - Пробудена любов, защото дълго време я нямаше налична, както и Вълче биле, с която най-сетне се сдобих вече.

9. Бонбони - книга, която смятате за сладка - сладка... Слепият херцог е сладка, също и Сладко поражение. Това са едни чудесни любовни романи, които много харесвам.

Тагвам... всеки, който иска да направи този таг.