неделя, 31 юли 2016 г.

July Wrap Up

За разлика от Юни, Юли беше много по-добър месец. Е, не толкова, колкото би ми се искало, но все пак след поредица от слаби месеци и много заетост, Юли бе сравнително ползотворен. Трябва да се има на предвид, че до около 20-ти аз изобщо не съм чела и в оставащите около две седмици мога да твърдя, че успях да прочета доста и смятам, че не е никак малко за малко повече от десет дни. Е, за щастие, сега ми предстои цял един месец само за мен и за напред ще си възвърна отново режима на четене.

1. Завръщане на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

Това бе първата книга, която официално прочетох този месец както и след повече от един месец прекъсване без абсолютно никакво четене. Беше кратка, а аз - в огромно желание за четене и като се комбинират тези две неща... нямаше как да не я прочета бързо. И в крайна сметка нямам търпение за втория филм на Наследниците. РЕВЮ

2. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман

Едното от най-големите ми разочарования. Очаквах много повече и имах толкова желание да прочета цялата трилогия, но аз дори не успях да издържа да прочета и първата книга. Изобщо не беше това, което резюмето предполагаше, че е. Което много ме раздразни, защото мразя лъжовни резюмета, които целят да заблудят читателя само и само да прочете книгата. РЕВЮ

3. Изчезналата библиотека - А.М. Дийн

Книгата, която реших да прочета след като останах разочарована от Лявата ръка на Бога. Ето това вече си е един хубав трилър с историческа загадка. Точно каквито ги обичам. Беше много интересна и много ми хареса. РЕВЮ

4. Венецианският договор - Марина Фиорато

Още един исторически роман, който много ми хареса и си обещах да прочета още книги от Марина Фиорато. Много са хубави, свързани са с реални исторически неща и се развиват повечето в Италия, а аз започнах все повече да искам да посетя Италия. Много приятна книга и въпреки че ме остави в такова очакване за нещо повече, пак си ми харесва много. РЕВЮ

5. Орденът на асасините: Ренесанс - Оливър Боудън

Не знаех какво да очаквам от тази книга и поредица като цяло, защото е базирана на компютърна игра. Но всъщност ми хареса и е интересно. Има много екшън и интригуващо действие, а героите са страхотни. Интересна поредица, която мисля да прочета цялата. РЕВЮ

6. Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън

Поставих си за задача да прочета и втората книга до края на Юли, тоест тези последни няколко дни на месеца, и успях. Целта ми беше това ревю да влезе за месец Юли, а не за Август. Също беше хубава и ми допадна. Не са лоши книги, наистина. РЕВЮ

събота, 30 юли 2016 г.

Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Мога да кажа, че тази книга също беше доста интересна и мисля, че в следващите нататък ще се наложи да се разделя с Ецио, защото той вече е зрял мъж, а и действие май се прехвърля на друго място и период. Гадно ми е, защото той ми харесваше много.
  Много ми допада корицата, защото тя е буквално като извадена от трейлъра и е толкова яко насред цялото това множество с червени дрехи и той със своята бяла мантия. Просто е толкова... яко.
  Винаги съм харесвала битките и кръвопролитията, дори като малка не съм имала проблем с такива филми. Може би наистина нещо не ми е в ред, просто винаги съм имала особени предпочитания, като за момиче. Не знам дали имам желязна психика или извратено подсъзнание, а може би и двете? Е, стига съм коментирала себе си. В тази книга борбата на Ецио срещу тамплиерите продължава като той се изправя срещу друг, нов враг на ново място. Рим е бледо подобие на процъфтяващия град, който е бил някога и сърцето на древната и могъща Римска империя. Кланът на Борджиите продължава да управлява там и да сее погром и разруха сред населението. Чезаре Борджия, синът на Папата, е много по-подъл и опасен от баща си. Той е истинско олицетворение на злото. Той също е историческа фигура, която действително е съществувала и може би в книгата е малко поукрасена.
  Както и в първата книга, Ренесанс, действието отново се развива в голям промеждутък от време и събитията понякога са накратко описани. Все пак тази поредица е базирана на една екшън игра и като цяло не може да бъде така описателна като една точно художествена литература, където си има конкретна сюжетна линия, която се развива обширно. Тук се следват най-вече събитията от играта, а там има най-вече екшън и се набляга на него.
  Братството също ми хареса, не е лоша книга и бих прочела и останалите, но ще е след седмица, защото ще заминавам на почивка. Не бих казала, че е стопроцентово мой тип поредица, но не бих я прекъснала така както Лявата ръка на Бога, защото тази ми е приятна и все пак е интересно. А самата игра и клипчетата(трейлърите) са уникално изработени. Неслучайно не се сдържах и ще споделя клипа, който видях на сайта на издателство Ера на страницата на тази книга.
  Ецио е толкова умел воин и неведнъж останах възхитена как се бие и как убива без да му мигне окото. Той прави това, което трябва да се направи и не се бои да го стори, което искрено предизвиква респект у мен към него. Определено ще ми липса като герой, защото свикнах да го има след първите две книги и по-нататък ще е гадно без него. Той е интересен персонаж и определено ще го запомня за напред. А пък Орденът на асасините... ако някой ден имам възможност да видя какво представлява и играта, ще я играя със сигурност.

Аз съм Ецио Аудиторе да Фиренце. Непобедим съм, защото съм посветен в традицията на асасините.”


Този трейлър ми беше достатъчен, за да се убедя да прочета поредицата и нарочно мисля да го споделя, защото може да премахне съмненията и на други като мен.

петък, 29 юли 2016 г.

Орденът на асасините: Ренесанс - Оливър Боудън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Не бях сигурна какво да очаквам от тази книга или да кажа по право поредица. Всъщност нямах си и на идея каква може да е тази игра, на която са базирани книги и скоро ще има и филм както видях в официалния сайт. Всъщност се оказа интересно и на мен ми допадна.
  Корицата на всяка книга е оригиналната, но това ме радва повече, защото са просто уникални! Едновременно съдържат оригиналния си произход от играта, но и една нова нотка застанала върху книга.
  Интересна идея на автора да напише поредица базирана на компютърна игра. Признавам си обаче, че точно тази игра бих играла при това с удоволствие. А за човек, който не играе игри и е доста скептично настроен към тях, това означава много.
  Главния герой, Ецио Аудиторе, е буен младеж, чиято кръв кипи и банковите дела на баща му изобщо не го влекат ала изглежда, че той ще наследи семейния бизнес. Докато не обвиняват несправедливо семейството му и баща му и братята му са екзекутирани, а той се зарича да отмъсти. Може би казах твърде много или пък не, защото това е едва началото и има още много, а краят е далеч. Действието се развива във Флоренция, поне първоначално, още един от градовете, които със сигурност искам да посетя в Италия. Не знам каква е тази мания по Италия, която развих, но вече със сигурност съм прочела дузина книги, чието действие са развива там. Младият Ецио е принуден да напусне родното място с майка си и сестра си, отивайки при чичо си. Но там открива нещо повече от укритие.
  Чела съм и други книги с асасини и съм наясно какъв смисъл има понятието в литературата и точно това ми допада. Убиец. По-точно наемен убиец. Ецио е изпълнен с желание за отмъщение и му се удава идеалната възможност за това. Той става част от Ордена на асасините и се изправя срещу тамплиерите, заклетия и отдавнашен враг на асасините. Като цяло действието в книгата е доста всеобхватно и може би всичко става твърде бързо. Все пак сбити двадесет години между едни 328 страници(как е възможно да са толкова малко на български като оригиналните са 516, тази книга да не е формат А3?!). И точно това беше гадното, защото някъде можеше и да е по-подробно с повече описания, но... и така си е добре. Само че с изминаването на тези години и някак да наблюдавам съзряването и вече остаряването на Ецио... това вече беше гадно.
  Ецио е много привлекателен, спор няма. Има сивосини очи и тъмна коса, много ми допадна униформата му на асасин, особено спусната качулка, не знам какво намирам в нея, но ми допада как осигурява известно прикритие. Останах впечатлена как се промъква незабелязано навсякъде особено катерейки се по сгради и ходейки по покривите. Асасин може и да има значение на наемен убиец, но тук те не убиват, защото им е платено да убият някого. Те убиват тези, които са извършили престъпно дело, които всъщност са тамлиерите, защото те са истинското зло и те вършат всякакви подмолни действия за власт и пари.
  Смятам, че книгата е интересна и на мен ми хареса. Доста се чудих докато четох като се случи всичкото това в книгата и цял един епос приключих, какво ли следва след това, но с резюмето на втората книга, Братството, си дадох отговорите на всички въпроси. Определено действието в книгата се развива точно по време на Италианския ренесанс - общоизвестен е фактът, че Ренесансът започва най-напред в Италия през XIV-XV век. Първата книга, Ренесанс ми хареса и смятам, че и другите ще са интригуващи затова мисля да ги прочета.
„Ще отмъстя на онези, които предадоха семейството ми.
Аз съм Ецио Аудиторе. Аз съм асасин…“

четвъртък, 28 юли 2016 г.

The Ultimate Game of Thrones Book Tag

Чудех се какъв таг да направя и случайно видях този тук Zezee with Books, но както очевидно се вижда е създаден от Orang-utan Librarian. Не съм чела или гледала Игра на тронове, затова няма да говоря нищо за самата поредица след тага и ще го променя малко като махна тези части и оставя само въпросите. Всъщност избрах този таг, защото наскоро знам, че излезе нов сезон на Игра на тронове и всички напоследък се прехласнаха само по това.


1. “We do not sow”: Книга, която не би си купил/а.


 Ухание на мрак от Марго Бъруин - така се радвам, че не си купих тази книга. Щях да се подведа по красивата корица, но добре, че първо я прочетох и като видях какво представлява изпитах облекчение, че не си я купих както имах желание да сторя.


2. “Fire and blood”: Книга, която предизвика силни емоции в теб.


 Принцеса с часовников механизъм от Касандра Клеър. Много силно ми въздейства тази книга, защото краят ѝ бе... много съкрушителен. Въпреки че беше хепи енд, наистина бе много тъжно да видиш живота на лента на герой, за който до сега си прочела няколко книги и си го заобичала така силно като Уил...


3. “Winter is coming”: Любимото ти зимно четиво.


Не съм чела много зимни книги и това ми е доста труден въпрос по принцип. Ако е книжка с приказки - да, добре, ще измисля нещо, но роман... Последните оцелели: Изгубени завинаги със сигурност се развива през зимата.

  
4. “Family. Duty. Honour.”: Книга със силни семейни връзки.


 Братята Дьо Грас определено имат много силни семейни отношение и са много сплотени. И петимата поддържат връзка помежду си и са като приятели, помагат си и не се опират на известните си и богати родители. Но и с тях поддържат семейни връзки и мисля, че те са идеалния пример.


5. “Growing strong”: Книга, за която си имал/а ниски очаквания, но са нараснали.


 Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас. Честно казано изобщо нямах очаквания, дори не знаех за какво става въпрос и не исках да я чета, но разбрах колко дълбоко съм грешила. Направо се влюбих с тази книга и мисля, че я давам за n-ти път за пример, но наистина много ми хареса.


6. “Ours is the fury”: Книга, която те е разгневила.


 Щях да чета сега трилогията Лявата ръка на Бога от Пол Хофман, толкова силно желание имах както и такива очаквания, но след като започнах с първата книга бях меко казано разочарована. Бях гневна, че се водеше по жанр фентъзи, а аз грам такова нещо не бях видяла в половината книга, защото не я дочетох, нямах абсолютно никакво желание да продължа, нямаше за какво. Май наистина ме бе разгневила.


7. “Unbowed. Unbent.Unbroken.”: Книга, към която имаш непоколебима отдаденост.


Може би Пробудена любов от Братството на черния кинжал от Дж. Р. Уорд, защото много я обичам и тя ми е най-любимата от цялата поредица, въпреки че вече има 14 или 15 книги, не съм сигурна. Тя си беше една от първите книги, които прочетох преди няколко години и се запалих така по четенето. Затова си ми е любима и много скъпа за мен, така се радвам, че вече я притежавам след като Ибис направиха допечатка.



8. “A Lannister always pays his debts”: Книга, към която се чувстваш задължен.


 Може би Изборът от Кийра Кас, защото това бе първата книга, която лично си купих. Както неведнъж съм споменавала, нашите не ми дават пари за книги и тогава за първи път настоявах за книга(беше около 8 март) и пак не стана. Най-накрая аз си я купих сама, защото просто трябваше да я притежавам. Винаги ще я помня, защото тя бе една от любимите ми книги и все още си я обичам по същия начин.


Тагвам: Юли, Ева и Elena T.

сряда, 27 юли 2016 г.

Венецианският договор - Марина Фиорато

Рейтинг:

  Тази книга определено се оказа много заинтригуваща и не останах разочарована, защото тя напълно отговори на очакванията ми. Обичам хубавите исторически романи, като този. И за пореден път се убедих, че трябва да посетя Италия!
  Корицата е възхитителна! Издателство Кръгозор са се справили блестящо с изработката ѝ, наистина. Момичето в горната част, а отдолу изглед към Венеция с прочутия изглед на Канале Гранде. Тъмните цветове в преливаща багра и тези на залеза са съвършено комбинирани.
  Авторката Марина Фиорато пише исторически романи с пряко свързани исторически събития като тук подобно използвано и заложено в сюжета е Чумната епидемия в периода 1575-1577. Действието се развива основно в последната година и отшумяването на „Черната смърт“ след това. Харесва ми начинът ѝ на писане и мисля, че може да прочета и други нейни книги.
  Главната героиня Фейра е туркиня, лекарка, което ме изуми. Понеже на запад жена лекар е немислимо, не вярвах, че в Османската империя това изобщо е възможно след като там отношението към жените е дори по-лошо. Тя работи като кира на валиде султан, която е майката на султана и най-могъщата жена в империята и османския свят. Само че Фейра не е изобщо обикновено момиче, защото има доста... разнообразни и значими корени. Хареса ми да видя Константинопол, т.е. днешен Истанбул, през погледа на Фейра. Имах чувството, че също съм там и мога да видя и обходя всичко, което и тя. Този град е наистина впечатляващ и ми харесва. Още при споменаването на името на валиде султан - Нурбану, то ми беше познато. Признавам си, че съм гледала частично Великолепният век - турски сериал за най-великия османски султан Сюлейман и неговата любима Хюррем. Харесваше ми и благодарение на него имам по-голяма представа за османската история. Освен всичко тя е и много красива, все пак майка ѝ също е била голяма красавица. С коси в различни кестеняви нюанси, които са още по-прекрасни заради дължината и обема си, както и кехлибарени очи.
  Доктор Анибале Казон, който току-що се е дипломирал по медицина в най-престижния университет и е получил разрешение да практикува срещу чумата има шанс да приложи знанията си на практика. Той е действително твърдоглав, но и много добър в работата си. Докато шестимата лекари съответно на шестте квартала на Венеция са пълни шарлатани и изобщо дори не знаят какво да правят с болните от чума пациенти, той намира решението на проблема. Изолира болните на един от множеството острови на Републиката и го превръща в своя импровизирана болница. Костюмите на лекарите против чума действително са доста... плашещи, но е факт, че предпазват от всякакъв контакт с външната среда. Но останах силно впечатлена от портретната му характеристика - дълга вълниста коса, която е оставил да порасне, за да осигури допълнителна засища и да прикрие оголената плът на врата му, но пък точно така много ми харесва. Той също като Фейра е много красив, но заради ужасни чумни маски тази му красота е вечно скрита. А очите му... те са сравнени с цвета на лагуната и мисля, че това е най-ослепителното от всичко.
  Самата идея, че тази чумна епидемия може да е причинена от турците звучи доста шокиращо. Това трябва да е един доста умело скалъпен план, за да сработи както трябва. Към цялата тази заплетена ситуация се прибавя и архитектът Андреа Паладио, действително съществуваща историческа личност. Той е нагърбен със задачата да построи църка върху руинете на о.Джудека от самия дож. Днес тя е известна като Ил Реденторе.
  Фейра и Анибале започват да работят заедно в неговата болница след като тя преминава пред доста премеждия стигайки във Венеция и откривайки спасение в дома на архитекта. В началото отношенията им са доста остри, даже студени, но постепенно и двамата започват да се учат един от друг. Постепенно между тях се изгражда връзка и всичко това със споровете и работата им разпалва любовта им. Толкова много исках да видя поне една целувка, добре де, имаше една, но когато той е болен и току-що се е спасил от най-лошото не мисля, че е най-романтичното нещо. Може би просто ми беше твърде малко, исках много повече, но не, трябваше да се задоволя само с това. Но иначе всичко много ми хареса.
  Книгата е наистина прекрасна и много ми хареса. След като прочетох Венецианският договор смятам да погледна и останалите книги на Марина Фиорато и да дам шанс и на други, защото много ми хареса и една хубава историческа романтика няма равна. Наистина бих я препоръчала, защото е прекрасна.

неделя, 24 юли 2016 г.

Covers: BG vs. Original


Понеже исках да имам някаква публикация, а ревю ще имам в следващите дни, реших да направя тази, защото и без това се каня да я направя отдавна. Не е нещо ново, но просто исках да го направя за себе си.


Първите две корици, които избрах да сравня са на Тъмна любов, първа книга от Братството на черния кинжал. Всъщност, която и да бях избрала от поредицата, резултатът ще е един и същи. Не знам как го правят и постигат, но издателство Ибис имат един от най-страхотните корици ever. Дори не може да стане дума за сравняване между тази вляво и оригиналната вдясно. Двете са на светлинни години една от друга и аз определено обожавам българската.

Мога да кажа, че само съжалявам, че от издателство Ибис не бяха решили да превеждат тази поредица по-рано. Разликата между тези две корици и меко казано огромна. Избрах Пророчеството от Валхала, защото тук разликата е по-голяма, от колкото в Храма на боговете. В българската корица освен земята и автомобилите има вода, сняг и планински върхове - от всичко по много. И всичко е съчетано съвършено като дъга, но далеч по-хубава бих казала.

Едновременно семпли, но и толкова прекрасни. Може би тази на издателство Егмонт ми харесва една идея повече, защото изглежда много стилно, а в другата е твърде рязка разликата между черното и бялото. Пък и предпочитам черното, изглежда по-добре. Но и в българския вариант на Красив негодник има страхотно комбиниране на черното и червеното, което е направо страхотно.

Ето тук бих казала, че съжалявам, че не притежавам книгата с оригиналната корица. Първо, защото мразя змии и второ, защото е толкова... яка! Тези разтварящи се врати и момчето, което е на прага да влезе, крият такава мистериозност и привличаща загадъчност, в комбинация с алхимичните блестящи символи си е наистина страхотно. Докато българската Ключът на Блекторн... почти ми бледнее пред нея, защото тези кръгове не са особено впечатляващи, не и като мистериозна врата, криеща някакви тайни.

Избрах също и Сладко поражение просто, защото не мога да ѝ се наситя да я гледам. За българската говоря, разбира се. Тя е толкова сладка и възхитителна! Определено няма защо да искам да имам другата. Не само е толкова добре нарисувана като истински шедьовър, но и гланцираната корица... навярно съм прокарала ръка си през тази книга милион пъти! Обожавам я и тази е една от най-добрите на издателство Ибис според мен.

Тук сравнението би било много по-трудно. Харесвам и двете корици на Лейди Полунощ. Странно е как като съм ги разположила така те са почти като огледални образи. Харесвам този по-синкав специфичен нюанс на българската корица, но и оригиналната да притежавах пак щях да съм щастлива и да я харесвам. Тук определено не мога да дам категорично мнение.

И последните, които избрах реших да са на Похитителят на мълнии. Новите корици на Пърси Джаксън са просто... уау! Наистина няма друга дума, която да опише впечатленията ми от тази. Егмонт надминаха себе си с тези корици и толкова много ми се ще да ги притежавам, но с новата им по-скъпа цена... това ще стане още по-трудно, уви.


Надявам се този различен пост да е бил интересен, малко рядко ми се случва да разнообразявам така блога си най-вече заради чист мързел, защото ми отнема доста време, а аз предпочитам да правя нещо друго. Но се радвам, че най-сетне успях да направя тази публикация, защото се каня от толкова много време, че и аз вече забравих от кога точно.

петък, 22 юли 2016 г.

Изчезналата библиотека - А.М. Дийн

Рейтинг:

  Ето това вече е исторически трилър, който харесвам. Още като прочетох резюмето знаех, че тази книга е точно от тези, които обичам. Всичко свързано с някаква мистерия и историческа загадка ме привлича, а тук бях заинтригувана още от самото заглавие.
  Корицата е добра, съдържа нотката мистериозност, подходяща за един трилър, но оригиналната... Тя е на съвсем друго ниво. Съдържа и елементи от книгата, които просто те заинтригуват още повече, защото не можеш да откриеш значението на тези символи, не и преди да я прочетеш. А и как е съчетано всичко... малко са книгите, на чийто оригинални корици се възхищавам толкова и тази е една от тях.
  Всеки е чувал за прословутата Александрийска библиотека. Тя не е обикновена библиотека, тя е библиотеката. Това е най-голямата и богата библиотека в света съществувала някога създадена от Птолемей II и продължена и разширена от неговите наследници в сърцето на египетския град Александрия, наречен на Александър Велики. Мистериозно изчезнала през VI век, никой не знае как тя изведнъж се „изпарява“ от лицето на земята. Има много теории и спекулации, но в крайна сметка, това си остава една от най-големите исторически загадки. А каква по-голяма мотивация да прочетеш книгата от това, че изчезналата Александрийска библиотека изобщо не е изчезнала?
  Добре, признавам, че думата библиотека беше ключова да привлече интереса ми. Аз обожавам всякакви места с много книги, там направо се чувствам в рая! Но само ако си представиш, че тази легендарна библиотека съдържаща невъобразимо знание под формата на книги, свитъци, пергаменти с общ брой вариращ от милиони е наистина фундаментално.
  За първи път в такава книга ученият не е мъж, а жена - Емили Уес. Тя е млада преподавателка в колеж и няма нищо общо с четиридесетгодишните професори, учени или нещо съвсем различно, които съм срещала в други криминални романи. Сюжетът се заплита от самото начало с убийството на всеизвестния професор Арно Холмстранд в кабинета си в самия колеж. Емили се оказва замесена в нещо, за което изобщо не подозира дори, че съществува. Да, разбира се, че библиотеката. Книгите могат да събудят много интересни въпроси. Относно тази... ами ако наистина съществува и ако вместо изчезнала е просто скрита? Точно преди да умре, професорът ѝ оставя следи, специално направени за нея, с които да открие Александрийската библиотека. Направо се изумих на гениалния ум на този доста възрастен човек, но все пак щом е толкова гениален в областта си, има защо да измисля такива загадки. Най-забавно беше като надхитрява лошите и всичко това под носа им.
Емили започва опасна надпревара с тези, които са убили професора и не само него, като за два дни успява да премине през три континента. Ще спестя възможно най-много подробности, но може да загатна едно-две неща. Нямах представа колко много забележителни неща има в Оксфорд, освен университета, разбира се. Това ме подтикна да искам да го посетя. Да, очевидно едното място е във Великобритания. Вълнуващо е да вървиш по някакви заплетени следи с едва няколко нищожни улики, които да ти подскажат правилната посока. Точно заради това обичам трилърите, защото можеш да преживееш всичко едновременно с героя. След като прочетох книгата, от любопитство отворих да видя двореца Долмабахче в Истанбул и наистина се оказа много впечатляващ, определено бих го посетила ако отида някога в Истанбул. Това е дворец в западен стил и е просто толкова... разкошно и внушително.
  Теорията на автора А.М. Дийн звучи доста правдоподобно и определено е доста изненадваща. Читателя има съвсем различни предположения докато стигне до самия край. Все пак кой не си представа библиотеката да съществува до днес и всичкия този богат архив да е подреден на стотици хиляди рафтове, маси, шкафове? Целта на Александрийската библиотека е било да запази и съхрани познанието на света във всяка сфера - политика, история, наука, военни тактики и всичко за всяка една страна. Това е доста мащабен проект. Толкова е жалко, че всичко е изгубено, не, изчезнало в историята... Сега има създадена нова библиотека Александрина през 2002г. в град Александрия на предполагаемото място на античната ѝ предшественичка.
  Май си запълних ревюто с данни, които бяха леко странични от книгата, но иначе бих издала нещо, а най-гадно е да си развалиш изненадата преди да прочетеш един трилър, тогава цялата магия се губи и е гадно. Но определено книгата много ми хареса. Изчезналата библиотека е повече от вълнуваща и преплита в себе си не само мистерията за Александрийската библиотека, но и две съпътстващи я общества, които са възникнали още от древността. Бих казала, че я препоръчвам, защото е много интересна и наистина ми хареса.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Лявата ръка на Бога - Пол Хофман

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ЛЯВАТА РЪКА НА БОГА“

Рейтинг:

  Книга, от която очаквах толкова много, а всъщност изобщо не беше това, което мислех, че е. Толкова добри ревюта и обещаващо резюме, а всъщност далеч не е така.
  Най-малкото, пишеше, че това е фентъзи, но прочетох половината книга и нямаше дори следа от фентъзи. Това ме ядоса най-много. В резюмето се споменава това, което се случва чак накрая на книгата - да му кажат кой и какъв е. Което е много подло и заблуждава читателя.
  Дори корицата навежда на коренно различна мисъл от самото съдържание. Всъщност тя подсказва за това, което аз предполагах, че трябва да става въпрос. Един отмъстител, убиец, който е точно лявата ръка на Бог. Но като цяло мисля, че и до третата книга тези неща са доста оскъдни.
  Като цяло историята е за някакви Изкупители, които взимат малки момчета и ги обучават да се бият, а междувременно се отнасят с тях като с най-низшите животни. Те имат своите изкривени представи относно християнската религия и всичко е толкова... изкривено и никак не ми се понрави да чета за някакви измислени наименования и изкривяване на християнството.
  Прочетох книгата само наполовина, не можах да стигна до края, защото не беше това, което очаквах и когато изпиташ подобно разочарование желанието ти за четене се изпарява. Героите са интересни образи, така е, най-вече Кейл, който е главния герой. Той е мистериозен образ и има наистина силно самообладание, за което силно ме впечатли. Но като цяло е смесица от кървав роман изпълнен с насилие и битки, по-скоро за някой любител на хорър, от колкото на фентъзито. На някои места има наистина гнусни неща и не бих казала, че е много приятно четиво.
  Запалих се най-вече да прочета тази трилогия заради тази извадка в резюмето на втората, Петата погибел, защото ми се стори доста забавно:
- Имате подходящ цвят за ангел на смъртта, господин Кейл. Но сте малко нисичък.
- Прав сте. Но ако ви отрежа главата и стъпя на нея, ще стана по-висок.
  Не бих казала, че препоръчвам тази книга, освен ако не си падаш по силно извратени неща и нямаш против ужасите.

понеделник, 18 юли 2016 г.

Songs Book Tag

 Нямах намерение да правя таг преди да пусна ревю, но все още не съм започнала да чета нищо, но съвсем скоро ще го направя след като вече съм напълно свободна и мога да се наслаждавам на лятото си. Много благодаря на Юли, че ме е тагнала.

1. Ryan Star - Losing Your Memory: Книга, чийто сюжет сте забравили почти веднага след прочитането ѝ

Ухание на мрак, беше доста разочароваща и никога не съм била така щастлива, че прочетох книгата в електронен вариант, а не си я купих, защото имах такова намерение. Е, радвам се, че не го сторих, защото само щях да си дам парите на вятъра. Та то дори по време на самата книга не схващах за какво става въпрос, беше крайно объркана и безсмислена и сюжета никакъв го нямаше, всъщност.

2. Fall Out Boy - Centuries: Съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена
 Мисля, че Реликвите на смъртните, защото е уникална поредица и наистина трябва да бъде запомнена в следващите поколения. Това е една от най-страхотните поредици, които съм чела заедно с предисторията, продълженията и т.н. Обожавам ги!

3. Tove Lo - Not On Drugs: Книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като "дрогирани", докато сте я чели
Със сигурност Двор от рози и бодли! Докато я четох направо бях като опиянена, а като се сетя, че преди това не ми харесваше(по не знам каква причина?) и нямах желание да я чета. Е, определено губех доста, защото толкова много ми хареса и направо си личеше и в ревюто ми, че е така.

4. Mkto - Classic: Класическа любовна история
Чела съм няколко класически книги, но в тях като цяло основния смисъл е друг. Темата не е точно любовта. Парижката Света Богородица, може би? Възнамерявам да прочета и Анна Каренина.

5. Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой
 Мисля, че Блейлок от Братството на черния кижнал. Не знам, не си падам по хомосексуалните неща и това между Блей и Куин като цяло го минах повърхностно, защото просто ми е гадно, окей?

6. Pink - Fucking Perfect: Герой, който обичате именно заради недостатъците му

 Зейдист от Братството на черния кинжал, въпреки че не смятам, че неговите са недостатъци. Това, което му се е случило не го прави дефектен или един вид непълен. Аз го обичам именно заради тези му черти.

 7. Selena Gomez - Revival: Герой, минал през голяма трансформация

 Селена Сардотиен aka Елин Ашривер Галантиус(Стъкленият трон), която претърпява доста неща докато най-сетне приеме същността си и честно казано като герой тя израства много. Авторката я подлага на много трансформации и изпитания докато тя се превърне в тази, която е.

8. Bruno Mars - Runaway Baby: "Лошо момче" от книга, което сте харесали

Ривендж от Братството на черния кинжал брои ли се? Защото той донякъде си е отрицателен герой и е много „лошо момче“, е до колкото един вампир може да е момче. Или Джей от Наследниците, защото той е лош и е момче.

9. Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня

 Определено Изабел Лайтууд(Реликвите на смъртните), защото е хем забавна, хем страхотно се разправя с всички. Е, единствената разлика е в средствата, които употребява.

10. Hailee Steinfeld - Rock Bottom: Двойка, преживяла множество "падения" и "възходи" във връзката си

 Мисля, че идеалният пример са Клеъри и Джейс, защото те двамата... просто тяхната връзка е широко описана в шест книги и те минават през какво ли не докато не достигнат своя хепи енд. Въпреки всичко любовта им продължава да е все така силна. Най-напред беше това, че са уж брат и сестра, което до такава степен усложни чувствата им и всичко... беше ужасно гадно да гледаш как и двамата се тормозят на практика за нищо. После се появи Себастиян, който беше повече от „идеален“ заместник на баща си Валънтайн. Определено всички читатели са станали свидетели на трудностите им по време на цялата поредица.

Тагвам: Габриела Николова и Памела.

вторник, 12 юли 2016 г.

Вечните детски класики

Няма нещо, което да обичам повече от класическите филми и приказки. Направи ми впечатление, че всяка нова адаптация е все по-далечна от нещата, които имаше когато аз бях дете. И мисля, че преди всичко беше по-хубаво, защото сега вече всичко и толкова... изкуствено и изопачено. Всичко се адаптира спрямо новите неща и някак, губи се магията на детски приказки, които аз обичах и гледах като малка.

Най-напред силно такова впечатление ми направиха филмите Барби: Специален отряд. Още едно доказателство за комерсиалността и на филмовата индустрия. Показват на децата неща за супершпиони, кражби, роботи... А къде изчезнаха феите и принцесите? Просто се чувствам... разочарована. Първият филм на Барби, който не ми хареса и в него бяха вкарани „модерни“ неща беше Барби в тайната на феите. Има филми, които съм гледала дузини пъти и пак бих гледала, но този не исках дори да видя и втори път и мисля, че това си е достатъчно красноречиво.
за Барби. Аз обичам Барби като всяко момиче, предполагам, и наистина обожавам първите филми като тези с Принцесата и бедното момиче, Магията на Пегас, 12-те танцуващи принцеси, Принцесата на острова и т.н. Те си бяха просто класика. Дори самата им направа не е с този „3Д ефект“ и далеч повече ми харесват така. Те са приказни, красиви и точно подходящи за едно дете. Но в последните години започнах да придобивам леко негативно отношение, защото те все повече и повече ги изменят, за да заприличат на времето, в което живеем. Дори последният филм е Барби в специален отряд. Като сравня първите и последните филми, темите им се различават и то драстично. Едни от най-любимите ми са Барби в 12-те танцуващи принцеси, Барби и диамантения дворец, Барби във вълшебството на дъгата, Барби в пеперудената фея, Барби в приказка за малката русалка, Барби в приказна история за модата и Барби в академия за принцеса. Като цяло не съм гледала последните филми, но те наистина не ме заинтригуват. Има нещо в тях, което не ме привлича и не проявявам желание да ги гледам.

Няма нещо, което да обожавам повече от Дисни! Това е любимата ми филмова компания, те правят най-страхотните анимационни филми и дори игрални има, които са много добри


Обичам повечето класически герои и адаптациите на Дисни по класическите приказки са... прекрасни! Като започна от Пепеляшка, Снежанка... та чак до Мики Маус. Харесвам повечето филми и герои с някои  изключения като Книга за джунглата. Това нещо не го понасям от дете, нито филма харесвах, нито книгата можех да прочета. Ами беше ми скучно и змията ме отвращаваше. Тарзан ми е къде-къде по-интересен. Разбира се, няма как да не обичам всички принцеси на Дисни. Гледала съм всеки един от филмите по повече от веднъж, защото толкова много ми харесват! Най-любимите ми са Пепеляшка, Красавицата и Звяра, Спящата красавица, Аладин (хм, май започнах да изброявам всички, нали?), Принцесата и жабокът и май са това. Обичам и другите, но тези... те са ми залегнали най-силно на сърцето.
О, скоро към Принцесите на Дисни ще се прибави още една - Моана от едноименния филм, който ще излезе тази година. Много ми е интересно за какво ще става въпрос и нямам търпение да го изгледам.

И разбира се, на къде без запомнящите се анимационни любими на няколко поколения? Имаше една картинка във фейсбук със сивото мишле и надпис, гласящ: „Ако си го спомняш, значи си имал страхотно детство.“ Да, така е, беше хубаво. Това са едни от най-страхотните анимационни герои и всеки, който е гледал анимацията знае за какво говоря. Том и Джери са страхотни, това е един от малкото филми, които бих гледала дори и сега. Невероятно е като се замисля, че дори родителите ми са ги гледали и си ги спомнят. Определено бих пускала това на децата си, защото си струва.

Реших да направя тази публикация просто... така, защото има неща, които си остават вечни и на която и възраст да е, те винаги са си класика и можеш да седнеш да ги гледаш сам/а, със семейството или с децата ти един ден, кой знае?

четвъртък, 7 юли 2016 г.

The Emoji Book Tag


  Щях да правя един друг таг, но без да видя аз вече го имах и напразно го превеждах и си играх да го правя отново. В крайна сметка се спрях на това, защото го бях виждала от преди, но нямах желание да го направя, а сега ми се стори най-лесното от възможните варианти.
  Видях този таг от тук - My Tiny Obsessions, между другото, много красив блог. Правилата са прости: взимаш петте твои най-използвани или последно използвани емотикона и ги свързваш с книги, които отговарят на емотикона.
__________________________________________________________

Laughing Emoji - Пророчеството от Валхала от Анди Макдермът

Харесвам всички смеещи се емотикони, без изключение, и ги използвам най-много и най-често. Всички книги с Нина Уайлд и Еди Чейс ме карат да си умирам от смях, тази е последната излязла от поредицата на български и дано скоро издателство Ибис издадат и другите, защото си умирам да се посмея малко с Еди, той е уникален образ.

Heart Emoji - Пробудена любов от Дж. Р. Уорд

Една от любимите ми емотикони. Използвам го ужасно често най-вече когато става дума за момчета, книги или нещо сладко/което харесвам. Има много книги, които обичам и не знам коя от всичките да избера. Особено като са цели поредици. Може би тази, наистина я обожавам. Пробудена любов е любимата ми книга от Братството на черния кинжал.

Expressionless Emoji - Shirley by Charlotte Brontë

Използвам това емоджи обикновено когато нещо ме е раздразнило или смятам, че е кофти/тъпо. В повечето случаи го пиша с така “-.-“, защото ме мързи да сменям езиците заради долната черта и да излезе същинското емоджи. Тази книга беше пълно разочарование, дори да е „класика“ и авторката ѝ да е много известна, книгата просто не струва.

Heart Eyes Emoji - Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас

Този емотикон използвам по същата причина като сърцето, но малко по-рядко, защото в този случай нещо ама наистина много трябва да ми е харесало. Като Двор от рози и бодли, влюбих се в нея още докато я четях. Беше просто уникална!



Face With Open Mouth - Град на паднали ангели от Касандра Клеър


Често ми се случва да съм изненадана или шокирана от нещо. Затова точно това емоджи го използвам в такива ситуации. Книгата, която най-добре описва подобни състояние е Град на паднали ангели. Нито знаех какво да очаквам, нито какво ще се случи, а накрая бях с отворени уста направо. Беше наистина много изненадваща и с нетърпение и огромно желание продължих със следващата от Реликвите на смъртните.
__________________________________________________________

Тагвам: Илияна, Юлия, Yoana Divine и Юли.