Понеже исках да имам някаква публикация, а ревю ще имам в следващите дни, реших да направя тази, защото и без това се каня да я направя отдавна. Не е нещо ново, но просто исках да го направя за себе си.
Първите две корици, които избрах да сравня са на
Тъмна любов, първа книга от
Братството на черния кинжал. Всъщност, която и да бях избрала от поредицата, резултатът ще е един и същи. Не знам как го правят и постигат, но издателство Ибис имат един от най-страхотните корици ever. Дори не може да стане дума за сравняване между тази вляво и оригиналната вдясно. Двете са на светлинни години една от друга и аз определено обожавам българската.
Мога да кажа, че само съжалявам, че от издателство Ибис не бяха решили да превеждат тази поредица по-рано. Разликата между тези две корици и меко казано
огромна. Избрах
Пророчеството от Валхала, защото тук разликата е по-голяма, от колкото в
Храма на боговете. В българската корица освен земята и автомобилите има вода, сняг и планински върхове - от всичко по много. И всичко е съчетано съвършено като дъга, но далеч по-хубава бих казала.
Едновременно семпли, но и толкова прекрасни. Може би тази на издателство Егмонт ми харесва една идея повече, защото изглежда много стилно, а в другата е твърде рязка разликата между черното и бялото. Пък и предпочитам черното, изглежда по-добре. Но и в българския вариант на
Красив негодник има страхотно комбиниране на черното и червеното, което е направо страхотно.
Ето тук бих казала, че съжалявам, че не притежавам книгата с оригиналната корица. Първо, защото мразя змии и второ, защото е толкова... яка! Тези разтварящи се врати и момчето, което е на прага да влезе, крият такава мистериозност и привличаща загадъчност, в комбинация с алхимичните блестящи символи си е наистина страхотно. Докато българската Ключът на
Блекторн... почти ми бледнее пред нея, защото тези кръгове не са особено впечатляващи, не и като мистериозна врата, криеща някакви тайни.
Избрах също и
Сладко поражение просто, защото не мога да ѝ се наситя да я гледам. За българската говоря, разбира се. Тя е толкова сладка и възхитителна! Определено няма защо да искам да имам другата. Не само е толкова добре нарисувана като истински шедьовър, но и гланцираната корица... навярно съм прокарала ръка си през тази книга милион пъти! Обожавам я и тази е една от най-добрите на издателство Ибис според мен.
Тук сравнението би било много по-трудно. Харесвам и двете корици на
Лейди Полунощ. Странно е как като съм ги разположила така те са почти като огледални образи. Харесвам този по-синкав специфичен нюанс на българската корица, но и оригиналната да притежавах пак щях да съм щастлива и да я харесвам. Тук определено не мога да дам категорично мнение.
И последните, които избрах реших да са на
Похитителят на мълнии. Новите корици на
Пърси Джаксън са просто... уау! Наистина няма друга дума, която да опише впечатленията ми от тази. Егмонт надминаха себе си с тези корици и толкова много ми се ще да ги притежавам, но с новата им по-скъпа цена... това ще стане още по-трудно, уви.
Надявам се този различен пост да е бил интересен, малко рядко ми се случва да разнообразявам така блога си най-вече заради чист мързел, защото ми отнема доста време, а аз предпочитам да правя нещо друго. Но се радвам, че най-сетне успях да направя тази публикация, защото се каня от толкова много време, че и аз вече забравих от кога точно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар