сряда, 31 август 2016 г.

August Wrap Up

Ах, с края на Август идва и края на лятото. А с него и нещо друго още по-неприятно: училище! Само като се сетя, че сега всички ще започнат да пишат постове за това сякаш това е събитието на годината ми иде да ги разстрелям. Досадно е, а и на всички ни е ясно, че НИКОЙ не харесва училището и не иска да идва, защо трябва да си стъжняваме живота допълнително?
Август, за разлика от миналата година, ми беше много ползотворен. Тогава прочетох само разказите за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл и първата книга от Младият Шерлок Холмс при това едва в края на месеца. Тази година, обаче, прочетох цели 15 книги, което от месеци насам направо ми е рекорд.

1. Книга за любовта - Катерин Дий

С огромно удоволствие си купих тази и другите три малки книжки, които са много полезни и интересни. РЕВЮ

2. Книга за успеха - Катерин Дий

РЕВЮ

3. Книга за приятелството - Катерин Дий

РЕВЮ

4. Книга за самочувствието - Катерин Дий

РЕВЮ

5. Перфектна химия - Симон Елкелес

Изобщо не бях планирала да чета тази книга, нито следващите, но след като ги получих от Ибис ги прочетох и се оказаха интересни и приятни. РЕВЮ

6. Правилата на привличането - Симон Елкелес

Тази ми е любимата от трилогията, най-много ми хареса тя. РЕВЮ

7. Верижна реакция - Симон Елкелес

РЕВЮ

8. Сърца за разбиване - Али Новак

Много сладка и очарователна книжка, хареса ми, стил фен фикшън, но пък и много по-добра от тях. РЕВЮ

9. Изгубеният храм - Том Харпър

Началото на четенето ми на трилъри този месец. Видях тази книга в интернет, заинтригува ме и си я изтеглих. Определено темата ѝ беше доста неочаквана за мен и силно се надявам да мога да прочета скоро Илиада и Одисея на Омир след като тя ме вдъхнови. РЕВЮ

10. Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън

Продължих и с четенето на поредицата Орденът на асасините, но все още нямам всички книги и пак ще прекъсна докато се сдобия с тях. Тази книга беше много добра, признавам. РЕВЮ

11. Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън

Неочаквано за мен тук се продължи историята на Ецио Аудиторе, но краят... беше толкова гаден, защо? РЕВЮ

12. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

Тази книга, обаче, беше пълно разочарование. Хайтам Кенуей направо успя да заличи цялото кредо и смисъл на асасините. РЕВЮ

13. Шифърът на Камелот - Сам Крайстър

Да речем, че очаквах повече. РЕВЮ

14. Залезът на боговете - Том Егеланд

Много интересен исторически трилър и сега ми направи впечатление, че това е втора книга, която чета да се развива през 20 век. РЕВЮ

15. Кръвта на Александър - Том Уайлд

От всички прочетени, тази се доближава най-много до предпочитанията ми за един исторически трилър. Беше много интересна и вълнуваща, отдавна не бях чела такива книги. РЕВЮ


вторник, 30 август 2016 г.

Кръвта на Александър - Том Уайлд

Рейтинг:

  Обичам историческите трилъри и за пореден път се убедих в това. Всичко, обвито в мистерия около нещо в историята, е вълнуващо.
  Корицата има връзка със самата книга, така е. Тя си е точно като оригиналната. Направило ми е впечатление, че Бард май нямат собствени корици, а използват оригиналните.
  Тази книга я бях намерила преди време и си стоеше така от месеци. Вчера се чудех какво да прочета и в крайна сметка, оставайки без особени варианти се спрях на тази. Направо я бях забравила и реших да видя за какво става въпрос.
  Хареса ми когато видях, че става въпрос за Александър Велики и по-точно, неговата гробница. Винаги е вълнуващо да разбереш тайната за нещо, което озадачава историците от векове. В тази книга обаче е замесен не само Александър Македонски, но и Наполеон Бонапарт.
  Джонатан Блейк е крадец - по-точно ги краде от крадците. Интересно, нали? Той работи за фондация „Арго“ - организация, която си има за цел да опази ценни исторически артефакти. Дейността ѝ все пак е добронамерена, защото по-добре опазени, но в ръцете на някой, който може да си плати за тях, от колкото унищожени от вандали или религиозни фанатици. Самият Джонатан има доста богато минало. Само че последната му задача е съвсем неочаквана и то от най-неподозираното място - правителството. Той се оказва замесен в нещо много по-голямо от колкото подозира. Заедно с новата си „съпруга“, Кейтлин, която е правителствен агент, той трябва да потвърди автентичността на една бронзова позлатена статуетка - Наполеоновия орел.
  Е, тази малка и почти не струваща кой знае колко фигурка, крие в себе си нещо много повече: тайната към гробницата на Александър Велики. Само че това е едва началото. Разбира се, трябва да има и един фанатичен луд, който е достатъчно богат и има някаква фикс идея. Това е Ваня, водач на световен фанатичен култ озаглавен „Децата на Кронос“ и е вманиачен в това да открие останките на император Александър. Само че подбудите му са много по-коварни от колкото изглежда, особено щом са намесени биологични оръжия и генетични изследвания. Та каква щеше да е планетата без подобни откачени мозъци?
  Действието се развива на много места - като се започне от Франция и прочутите Парижки катакомби, замък високо в планинските Алпи, гръцки и италиански острови... Всичко е изпълнено с динамика и екшън. Книгата разполага с абсолютно всичко, с което да задържи вниманието на читателя и да го подпали максимално. Блейк трябва да разкрие много тайни - както за Наполеон Бонапарт, така и за Александър Велики, а междувременно и за още други неща. Кръвта на Александър ми хареса, защото е точно типа книги, които обичам.

неделя, 28 август 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad


Видях този таг от Юли преди време и много исках да го направя. От своя страна тагвам Bloodyrosered’s Blog и Queen Sunny и ми е интересно да разбера как ще изглежда техния girl squad.

1. Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение.

 Изабел Лайтууд от Реликвите на смъртните, мисля че тя ще ме накара да изляза по един или друг начин. Мисля, че тя би била идеалната компания в такива ситуации.

2. Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти.

 Наистина съм чела немалко книги и в главата ми е доста объркано. Може би Тамара от Магистериум или Анабет Чейс от Пърси Джаксън. Тези двете ми се въртят в главата, двете имат сходни роли и не знам, равносилни са ми затова не мога да избера между тях.

3. Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша.

  Не знам защо се сетих за Бет от Братството на черния кинжал. Мисля, че тя е доста позитивен човек и някак... да, мисля, че тя би била идеалния слушател.

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш.

И аз като Юли съм на мнение, че ако се местя ще ми трябва някой силен. Селена Сардотиен(Стъкленият трон) е силна героиня и обича да обзавежда. Ще е идеално да съм с нея.

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш.

Оливия от Бевълстоук. Няма по-подходящ човек от нея за клюкарстване. С нея може винаги да ми е забавно и тя е страхотна компания.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка.

Изкушавам се и аз да посоча Ана от Гондолата на времето, но може и Гуен от Скъпоценни камъни, защото и двете са времепътешественички все пак, а може да ме вземат на някое от техните „пътешествия“ все пак.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време.

Клеъри от Реликвите на смъртните. Много я харесвам като героиня, тя е творческа личност и може да си рисува и аз да я наблюдавам или и да правя нещо като нея, но тишината с човек, с който ми е приятно за мен никога не е неловка.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения.

Нина Уайлд, готова или не, те просто винаги я застигат. А пък съпругът ѝ, Еди Чейс, е просто... УНИКАЛЕН. Би ме заболял коремът от смях ако трябва да съм в компанията на тях двамата. Няма други като тях и просто нямам търпение Ибис да издадат следващата книга от поредицата!

9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само, за да те спаси.

 Мисля, че Бритни от Перфектна химия, защото тя пази дълго време връзката си с Алекс тайна и бе излъгала за добро. Или пък Америка Сингър(Изборът), която може би наистина би излъгала, за да ме защити.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш.

Мисля, че Мери отново от Братството на черния кинжал, е идеална за целта. Тя е работила с деца с физически увреждания и е много търпелива и се справя добре. Помогна на Зи, значи тя би била перфектния учител.

събота, 27 август 2016 г.

Залезът на боговете - Том Егеланд

Рейтинг:

  Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като прочетох негова книга съм склонна да вярвам в това.
  Корицата ми харесва, защото е тъмна и някак отива на книгата. Този стар воин навява за времето когато езичеството още е било силно и хората са вярвали в Один, Тор и останалите богове. Всъщност той има много общо с книгата, но това по-нататък.
  Доста се чудех защо издателство Персей е решило да преведе оригиналното заглавие Ragnarok, т.е. Рагнарьок, Залезът на боговете след като точно това е буквалния превод на понятието Рагнарьок. Не знам, странно е да го превеждат след като то просто си се нарича така, то е част от скандинавската митология и е нещо като име и не би трябвало да се превежда, не и в самото заглавие.
  Първоначално смятах, че всичко е просто една градска легенда, но местните не желаят да я споделят с чуждоземците. Е, оказа се нещо съвсем различно. Ерик и Нина са тръгнали да прекарат Новата година в някаква хижа, но плановете им доста се объркват след като най-напред се загубват от пътя, а после претърпяват автомобилна катастрофа. Така попадат в едно имение където хората изглеждат и се държат сякаш са от преди няколко века(което е точно така). Ерик успява да се измъкне и да се върне в настоящето в селото Ювдал, към където се бяха запътили след като се изгубиха като най-близка дестинация.
  Ерик се оказва в пълна безизходица, защото имението просто е изчезнало, а той не знае дали случилото се е било истина или реалност. Е, поне докато не се свързва с него един професор, Аугуст Йодегор, който може да му помогне и вярва в историята му. Точно тогава реших, че книгата ще премине в нещо като спасителна мисия, но и за това не бях права. Обяснението на професора е толкова... невероятно. Ако нашето измерване за времето е грешно и съществуват други, по-големи сили и на някои места се образуват пукнатини във времето където миналото и настоящето се сливат. И случая с имението е точно такъв. Докато Ерик се опитва да открие жена си, Нина, тя самата остава приклещена в миналото, но без да е осведомена със същата информация като него и откритието на това я изправя пред истински шок.
  За първи път чета норвежка книга, имената и въобще самият език е толкова... странен. Всички скандинавски езици са толкова различни и е ужасно трудно да ги разчетеш, наистина. Имам едни карти със забележителности на Стокхолм - наистина непосилно трудно е прочитането на тия имена. А казват, че френския бил труден!
  Книгата е интересна и ми хареса като цяло, добре, че е единична, защото точно сега не ми се заемаше с четенето на някоя поредица, а имам такива, разбира се. Залезът на боговете е интригуваща книга и в нея се преплита миналото и настоящето. Е, настоящето може и да е 1986, защото тогава се развива принципно действието, но не е като да е XII век все пак. Мисля, че е хубав роман и е кратък, което в случая за мен беше от значение, защото не ми се четеше нищо много дълго.

петък, 26 август 2016 г.

Шифърът на Камелот - Сам Крайстър

Рейтинг:

  Чудех се какво да прочета и в крайна сметка се спрях на тази книга. Имам натрупани разни трилъри и може би ще чета това до края на Август или пък някой от съвременните любовни романи, които имам. Винаги съм харесвала легендите за крал Артур, но когато опитах да прочета книгата... отказах се на петнайстата страница. Не ми беше толкова интересна, колкото това, което съм чувала за крал Артур.
  Корицата е много хубава, харесвам точно този нюанс зелено, защото не е тревисто, а е пречупено със сини оттенъци и това е яко.
  Не беше точно като трилърите, които преди съм чела, но пак беше интересно. Загадката си я имаше и бе забулена доста време в тайна докато се разкрие истината. Хареса ми как книгата е разделена на много глави и две последователни почти няма, а постоянно представят други места и гледни точки(тоест отразява събитията на различните места).
  Мици Фалън току-що се е преместила в Сан Франциско да работи в отдела за исторически, религиозни и необясними престъпления във ФБР. Тя е добър детектив и полицай, изпълнява си съвестно и стриктно задълженията, но животът ѝ е изпълнен с доста проблеми. Най-вече с бившия ѝ мъж, който се оказва пълен кретен. Много ми хареса също, че има две дъщери - близначки. Като малка бях обсебена от идеята като порасна да имам близначки, харесваше ми и още ми харесва, но не мисля, че това зависи от мен така, че до тогава има време.
  Романът е преизпълнен с най-различни герои, но повечето не се задържат много. Най-много ме беше яд за Ирландеца - полицай от Ню Йорк, с който Мици работи за кратко. Беше добър като човек и в професията си, но преди години в един от случаите си открива нещо, което е по-бруталното, от колкото някой може да си представи.
  Сър Оуен Гуин е точното олицетворение на крал Артур. Той е добър и доблестен човек, бори се за справедливостта и правотата и при него целта наистина би оправдала средствата. Както прочетох в началото за книгата, наистина са преплетени най-различни конспекти на историите и легендите за крал Артур, Рицарите на кръглата маса, Авалон и всичко останало. Би било невероятно ако таен Орден продължава родовете на рицарите и поддържа истината жива. Още повече ако те самите са тази истина.
  Книгата е изпълнена с убийства, мистерия, трилър, криминале и много история. Действието се преминава от Сан Франциско до Ню Йорк, а после до Великобритания където Мици се озовава в Лондон и Уелс. Наистина обожавам Великобритания, това е невероятно място и е изпълнено с толкова много история! Определено Шифърът на Камелот е изпълнен с екшън от началото до края, но може би очаквах нещо като... Шифърът на Леонардо от Дан Браун. Може би заради заглавието или пък резюмето ми се стори много интригуващо, но очаквах вълнуващ трилър, който да ме държи на нокти до последно, а самия факт, че четох книгата два дни и бяха супер lazy говори много...
  Миналото лято излъчиха сериала Камелот и го гледах най-вече, защото участваше Джейми Кембъл Бауър(а аз го харесвам, много) в главната роля на крал Артур. Сериала е хубав, но е спрян след десети епизод и така и не е продължен с втори сезон, за жалост. А щеше да става много по-интересно. Но всичко е наистина страхотно направено и Джейми е идеален за ролята, защото отговаря по външност и кой да знае, има благороднически корени(остава да е потомък на истинския крал Артур :д). Не можах да се сдържа да не вмъкна негови снимки в ревюто, обикновено не правя така, защото смятам, че е излишно и трябва да се центрира на текста, а не на картинки и снимки, но този път реших да направя изключение. По темата е и ми харесват и двете - и книгата, и сериала.

сряда, 24 август 2016 г.

#Hobbies


  Отдавна се каня да направя един такъв пост, все отлагах, защото в повечето случаи не ми остава време. Смятам тук да говоря за хобитата си и какво обичам да правя най-много. Просто исках да разнообразя блога си с нещо и най-сетне да се наканя да го направя през Август.

~~~~~~~~~~~~~~~~

➀ Reading

  Първото, разбира се, е четене. Няма как да започна с нещо друго, защото 1) аз правя това в 2/3 от времето си и 2) водя книжен блог, нормално е да започна точно с това. Винаги съм обичала книгите, още от малка. Мама ми четеше книжка абсолютно всяка вечер, дори да се повтаряха аз пак си ги обичах и я карах да ги чете отново и отново. Тя е започнала с приказките и такива неща още като бях бебе, а сега ми се оплаква защо съм обичала толкова много книгите. :D


  Обаче не винаги съм била толкова запалена по четенето. Като по-малка всъщност ме мързеше и по-късно започнах да чета повече. Но истински се запалих като читател преди две години. Тогава започнах да си купувам и сама книги тъй като нашите отказваха категорично да ми купят и реших, че ще го направя на своя глава. Взех си първите две книги от Изборът, защото бяха излезли, имах Тъмна любов и лятото разполагах с доста книжки за четене като продължих с цялата поредица Братството на черния кинжал.


  Обичам да чета най-много фентъзи, трилъри и исторически романтики. Това са трите ми най-любими жанра точно в такава последователност. Книгите ми са разпръснати на доста места и всичко е доста хаотично, защото нямам особено място и се възползвам напълно от него. Дори сувенирите не мога да си сместя, а камо ли книгите... *Да игнорираме касичката ми прасенце, просто си я пазя.* Нарочно съм отделила цял рафт на Реликвите, защото и без това книгите са много, а и исках да са ми на едно място, а не пръснати като останалите

➋ Writing

  Започнах да пиша в началото на 2013. Тогава май това беше силно „на мода“. Първоначално бях започнала няколко доста еднотипни идеи, еднотипни т.е. вече имаше много такива. Първата, която публикувах и завърших също не беше нещо по-различно, но аз реших да я направя такова като я направих на цяла трилогия по-късно. Имам цели 24 завършени истории и още една, която в момента пиша. Уоу, не бях обръщала внимание в последно време колко много са станали. Като цяло имам разнообразни идеи и обичам да експериментирам - писала съм в множество жанрове като романтика, драма, фентъзи, трилър, криминале, еротика и прочее. Разнообразието не ме спира и обичам да имам от всичко.
  Най-напред пишех само фен фикшъни(с One Direction), но от миналата година започнах и с тийн фикшъни и също имам няколко такива. Обичам да пиша, но и да чета от трето лице, защото първо лице... просто ме ограничава. Все едно ми връзва ръцете и ме възпира да описвам това, което искам. В трето по принцип си е по-трудно, но на мен кога ли лесното ми е било лесно и трудното - трудно? Като споменах това, при мен винаги има зависимост да направя най-трудните неща, а лесните да объркам, пример за това са контролните по математика, винаги. Наскоро публикувах отново общия си сайт с обновен дизайн.
https://melly-stories.alle.bg/
  Като споменах дизайн, обичам да правя дизайни и в последно време наистина започнах да правя по-добри. Този също си е мой и е забавно как рекламата пасва на дизайна. Правя си и корици за историите, просто обичам да работя с компютър и да си поиграя малко с обработки.

➂ Drawing

  Обичам да рисувам и не може да се отрече, че имам умения. Да, не съм като някои наистина надарени хора, които като вземат молива и създават шедьоври, но умея да рисувам. Мога да направя много хубави неща и най-често обичам да гледам от някъде. Харесва ми да рисувам нещо, което съм видяла, когато си измислям някак не ми е толкова интересно и губя желание. Последно нарисувах Мики и Мини Маус.


  Най-любимата ми моя рисунка е на Аксел Блейз от Иназума 11, защото се получи наистина много добре, пък и той ми е любимия герой от анимето. Май наистина си падам да рисувам герои от анимета и анимационни филми. Просто те повече ми допадат, това ми харесва най-много да рисувам. Както и надписи, обожавам да правя логота на различни неща!


  Правила съм най-различни неща, но не всички са сполучливи. Смятам, че тези са едни от най-сполучливите ми и си ги харесвам. Имам и една рисунка с папагал, която е една от най-добрите ми и при това я бях правила в 8 клас.

  Мисля, че това исках да представлява тази публикация. Всъщност да споделя малко свои неща, все пак блога е мой, а не бях споделяла много мои неща. Е, тази публикация е с точно такава цел. На мен лично ми допадна как се получи.

понеделник, 22 август 2016 г.

Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

    КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Владея изкуството на смъртта. Боравя изкусно със сабята. Удава ми се по природа. Не се опиянявам от умението да убивам. Просто съм добър.

  Когато прочетох това, очаквах много, а получих много по-малко. Тези няколко изречения ме заплениха веднага и си представях нещо подобно на предишните асасини, но веднага след това си дадох сметка, че изобщо няма да е това, което очаквам.
  Чудя се изобщо дали героя на корицата е с асасинска мантия, която са му нарисували само, за да не се отличава от останалите или изобщо не е.
  Защо се чудя ли? Много просто - Хайтам Кенуей е отгледан да бъде асасин, но става тамплиер. Това беше най-голямото ми разочарование в цялата книга, защото дори аз успях да усетя кой е предателя без да имам основания, а той не се осъмни нито веднъж. Това е твърде лековерно и глупаво според мен. Донякъде той няма вина, защото нападат семейството му, убиват баща му и отвличат сестра му, а майка му просто става един блед призрак на това, което е била, така че тя не се брои. Но според мен голяма вина имат родителите му, че са скрили от него истината. Та това е било като обществената тайна - всички, дори децата, са знаели или поне чували какъв е бил бащата на Хайтам преди да дойде в Лондон и затова странят от семейството им, само самият Хайтам не знаеше. Много е глупаво и най-вече безсмислено да се крие нещо подобно. Обучават го от ранна възраст да върти шпага и да се бие, но не му казват защо. Ехо, това е тъпо!
  Не разбирам и какво е това внезапно делене на жените изведнъж в 18 век. Поне в семейство Кенуей. Сестра му, Джени, е държана настрани от асасинските дела и понеже е жена не е можело да се обучава. Защо? През 15 век има жени в Братството, но изведнъж в 18 забраняват на момичето. Звучи ми като fuck logic.
  Добре, да речем, че е бил малък и не е осъзнавал, но после, доста години по-късно, когато открива сестра си и научава истината това пак не е достатъчно да го промени. Той силно вярва в делото на Ордена и не разбирам, толкова ли е сляп, че да не проумее, че тамлиерите винаги си служат подмолно, с измама и тяхната кауза не е така благородна както я описват те самите.
За мен Хайтам бе едно разочарование, защото чрез него имах чувството, че се потъпква кредото на асасините и това, което са градили Алтаир и Ецио бе съсипано на пух и прах. Толкова да се борят за справедливост и свобода, за да може Хайтам да потъпче всичко това и да работи за тамплиерите.
  Определено книгата не ми хареса особено и разочарованието ми лъха във всяка една моя дума. Дори да пренебрегнем факта, че той не е имал вина, че не знае истината, но после имаше шанс да поправи грешките си ала той не го направи. Надявам се следващите книги да са по-добри и да не остана така разочарована като от тази.

неделя, 21 август 2016 г.

The Goodreads Tag


Видях този таг от Юли и понеже искам да разнообразявам блога си възможно най-често реших да го направя. Профилът ми в Goodreads е Melly Kallon. Това е един много, много удобен сайт и направо е препоръчителен за всеки книжен плъх. Може постоянно да обновяваш статуса си с четенето на дадена книга, да отбелязваш кои си прочел/а и кои искаш да прочетеш...

Ще тагна Илияна и Памела.

1. Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена?

 Орденът на асасините: Прозрение от Оливър Боудън.

2. Кои са книгите, които четете в момента?

Уикенда реших да си дам почивка, по-скоро да пиша, а това не е много голяма почивка, а после продължавам със следващата от Орденът на асасините - Възмездие, но по-нататък не разполагам с останалите и като цяло не знам какво ще реша да чета.

3. Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?

Вълшебните земи на Мидендхил, но дори не знам дали ще я прочета. Просто ми допадна, но оригиналът е на италиански, а на български не знам дали ще я открия изобщо.

 4. Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете?

Както споменах, планирам да чета Орденът на асасините: Възмездие.

5. Използвали ли сте системата за оценяване на Goodreads?

Да, редовно при това. Дори в блога си имам своя Система на рейтинг като съм добавила и половинките aka 3.5, 4.5... Просто ми харесва да оценявам книгите и обичам когато е по-обстойно, защото понякога някоя книга заслужава повече от кръглата оценка, но няма възможност да ѝ се даде.

6. Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?

Не още, но съм близо - 77/100. Харесвам кръглите цифри, а и обичам 100. Миналата година пак толкова си бях поставила, но аз късно започнах да изпълнявам предизвикателството и бях стигнала някъде до тук всъщност, но подозирам, че до края на годината ще съм стигнала сто, ако не и повече(дано!).

7. Имате ли wishlist?

Не, по-скоро си имам в главата списък с това, което искам. Няма как да забравя това, което искам и си поддържам списъка там.

8. Коя е следващата книга, която планирате да си купите?

Няма да е скоро, аз не си купувам често книги, защото не разполагам с такива средства, а само моите пари, които си събирам, които не са особено много, че да си позволявам често този прекрасен лукс да си купувам книги. Чакам да дойде 1 ноември с промоцията на Сиела и тогава да си купя няколко книжки.

9. Имате ли любими цитати, които обичате да споделяте?

“So many books, so little time.
- Frank Zappa

10. Кой е любимият ви автор?

Касандра Клеър, Дж. Р. Уорд, Сара Дж. Маас, Кийра Кас, Рик Риърдън...

11. Присъединили ли сте се към някои групи?

Всъщност не бях, към никоя, но полюбопитствах и току-що се включих към една група Addicted to YA, допадна ми просто и за сега няма да търся други групи.

12. Колко книжни рафтове имате в Goodreads?

 Аз се придържам към класиката и имам само три: to read, currently reading и read. Нямам нужда от повече, защото тези ми обобщават всичко. Знам къде са ми прочетените книги и къде тези, които искам да прочета, а с третото да променям статуса си на коя книга чета. Напълно устройващо и достатъчно.

събота, 20 август 2016 г.

Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън

    КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат да се разкрият неща, с които да могат да се обяснят събитията в тази книга. Има логика да е така структурирана поредицата, но вече съм повече от убедена, че повече няма да има книги с Ецио, краят бе достатъчно... красноречив.
  Корицата... я чакай, това отзад трябва да е „Света София“ в Истанбул! Разбира се, логично да е това, все пак голяма част от действието е се развива в Османската империя, особено в сърцето ѝ - Константинопол, както все още се нарича преди да бъде окончателно преименувана.
  Признавам си, Ецио ще ми липсва. Накрая на Братството поне знаех, че е жив и ще продължава напред, както и да стане това, но сега... Мразя когато става така, прекалено ми е гадно.
  В Тайният кръстоносен поход беше разказана историята на Алтаир, великия учител асасин, който помнят векове по-късно. Причината Ецио да добие връзката с него е едно старо писмо от баща му до неговия чичо свързано с тайния архив на Алтаир в Масяф, едно от първите учреждения на братството отдавна изоставено и изгубено заради историческите събития. Но както изглежда... Сирия и до днес си е неблагоприятно място от където и да го погледнеш. Така той тръгва на труден поход да открие всичко изгубено - библиотеката, артефактите...
  Мисля, че в тази книга няма чак толкова силен предводител на тамплиерите, техните нишки в Османската империя са много по-слаби и далеч не наподобяват на хидра като на Запад. Което е по-добре, всъщност. Това е втората книга, която чета да се развива в Османската империя и всъщност започнах да проявявам интерес към нея. Любопитно ми е, а и всичко, което съм чувала е хапливи коментари, но бих искала да разбера същността на нещата, да вникна отвътре и да видя истината.
  Много е интригуващо докато съпровождаш Ецио по пътя му и да се сблъскваш със същото, което и той. Вълнуващо е да придружаваш един асасин по време на неговата мисия и да виждаш... всичко! Животът на един асасин е труден и много често загиват, но... това също е част от тяхната задача на асасини заради каузата, за която се борят.
  Само че беше толкова странно Ецио да не е онзи млад и буен мъж, а вече зрял и значително по-възрастен. А напредването на годините е и някак... притеснително, по очевидни причини. Той е майстор асасин, но все пак тялото застарява и не е като на двадесетгодишен, действа по-мудно и възпрепятства ума. Заради това някак ми беше кофти за Ецио, чийто път проследих от самото начало когато беше едва на деветнадесет и му се наложи да поеме по този път.
  Хареса ми разнообразните места, на които беше и всичко, което се случи. Обичам когато историческия контекст е обвързан с художествената измислица. Така става много по-достоверно и интригуващо. Прозрение наистина бе... точно това. Накрая въпреки всичко развоят бе хубав, донякъде, и много се радвам, че прочетох тази книга.
  Любимия ми цитат от книгата е този:
„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Ецио Аудиторе

четвъртък, 18 август 2016 г.

Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Реших да продължа с четенето на книгите от Орденът на асасините. Имам до пета и предпочитам да ги прочета, а по-нататък след като се сдобия и с останалите три ще прочета и тях.
  Тази книга се развива в съвсем различен период от време, още по-назад в миналото по време на кръстоносните походи, които предшестват значително Ецио и останалите герои. В тази книга е описан цял един живот, но на един друг асасин.
  Кориците са страхотно направени с взаимстван дизайн от играта, който е повече от супер. Още повече ми харесва облеклото на асасините с качулките и просто всичко... успяват да се промъкват така тихо и незабележимо. А да не говорим за оръжията. Определено ми харесва същността на асасините.
  Интересно е как е структурирана тази книга. В началото започва от първо лице и всъщност представлява разказ на един герой, Николо Поло, който веднага ми напомни на някого, особено след като разбрах, че има син, който се казва Марко. Интригуващо е, че са вмъкнати образите на Николо и Матео Поло - съответно бащата и чичото на Марко Поло, пътешественик и откривател. Той е значимо име в географията и навярно почти всеки е чувал за него. А това да свържат роднините му с асасините е още по-интригуващо и интересно.
  Алтаир остава сирак на единадесетгодишна възраст когато убиват баща му, според мен доста несправедливо, за дето той е убил един турски или арабски(не ми стана ясно) благородник докато се измъквал. В крайна сметка, за да има мир между асасините и султана, той е готов да се пожертва и Алтаир вече остава съвсем сам. Той постепенно започва да се учи и подготвя да стане асасин. Устройството на Братството през XII век се различава коренно, но не мисля, че няколко века са за подценяване. Сякаш с тази книга авторът е целял да върне читателя назад, в основите на създаването на Ордена, неговата история и разрастването му, които очевидно са били дело на точно този асасин.
  Животът на Алтаир е изпълнен с много премеждия и изпитания, дори до дълбоки старини. Все пак негодниците никога не свършват и има нужда от такива като него, за да поддържат равновесието. Всичко започва в отиването му в Светите земи, където той, майстор асасинът, се проваля. Това му е за урок, защото е прекалено самоуверен и арогантен, а това никога не е добре. Последвалите събития го въвличат в нещо много по-голямо и тамплиерите, вечния враг на асасините, са се разпрострели много по-нашироко, от колкото предполага. Неговата задача е да убие причинителите, коренът на това зло и успява.
  Само че това далеч не е краят. Дори след това той е подложен на още и още изпитания, защото неприятностите нямат край. А Ябълката, която става обект и в първите книги е много важна по значение, но тя едновременно крие у себе си добро, но и зло. Мисля, че действа направо вредно на ума на Алтаир като в един от последните етапи от живота му направо го обсебва.
  В книгата има от всичко по много и това ми харесва. Има споменати исторически фигури като крал Ричард I, познат по-добре като Ричард Лъвското сърце. Мисля, че всеки е чувал за този крал на Англия, името е всеобщо познато. Тайният кръстоносен поход със сигурност е преизпълнен със събития, които не мога да опиша и обхвана всички, защото са твърде много, но определено ми хареса. Едно е сигурно - Алтаир губи повече близки хора в живота си, от колкото заслужава, защото винаги е бил добър и достоен човек.
  Орденът на асасините наистина е много заинтригуваща поредица и много ми харесва. Ако и играта е такава... със сигурност бих искала някой ден да видя какво представлява и тя. Любопитна съм и за първи път се чувствам толкова привлечена към нещо такова. С нетърпение очаквам да видя какво ще ми предложи следващата книга.
Бащата на Марко – Николо Поло, най-накрая разкрива тайната, която цял живот е пазил – историята на Алтаир – един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.

сряда, 17 август 2016 г.

Изгубеният храм - Том Харпър


Рейтинг:

  Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам точно това. Това е първата книга, която съм чела, чието действие се развива през XX век. Този период ми е меко казано антипатичен. Не ми харесва поради ред причини и се придържам към по-далечното минало.
  Храм е една доста относителна дума и преди да започна книгата ми минаха хиляди идеи през ума(когато си и почитател на историята и те бива в нея, имаш доста материал за търсене). В крайна сметка се оказа това, което най-малко или направо изобщо не очаквах, защото не подозирах да съществува. Интересно е когато историческите трилъри разкриват нещо ново, което до преди това е смятано за несъществуващо или изчезнало. В този случай беше точно така.
  Единствено не останах особено доволна от превода на Бард. На някои места езика беше архаичен, но това бледнее пред вулгарността на някои места. Сякаш са се старали да изберат най-вулгарния възможен от съответстващите на превода думи.
  Изгубеният храм ми възвърна отново страстта, да, това е думата, която бях придобила по Омировата Илиада и особено Ахил. Това е любимият ми гръцки герой и обожавам филма Троя! Чела съм Илиада, но мисля, че не пълната книга и сега отново се прероди интересът ми и мисля да ѝ отделя време в близкото бъдеще. Аз съм силно привлечена от историята за Троянската война и всички открити факти покрай нея. А тази книга направо ме отвя в едно конкретно отношение, но ще уточня повече по-нататък.
  Тази книга не е като останалите, които съм чела - с един главен герой, обикновено някакъв вид учен, който търси някакъв артефакт или място и има помощник жена или мъж. Тук си бяха цяла групичка. Като се започне от Оксфордски професор, което си е наложително, без учен в групата не могат да се правят археологически изследвания. Сам Грант, с който всъщност мислех, че ще е главно книгата, пак си остана централен герой, но не такъв за какъвто го мислех; той е бивш агент на тайни служби. Американец от военните, Джексън, който е забавен, но тези времена, годините след Втората световна война, когато се развива и действието в книга, са били... Всъщност нямат нужда от описване, целия този 20 век ми се струва като пълна катастрофа. Една красива гъркиня участвала във войната, която е и археоложка, Марина, и Мюър, който... никак не вдъхва доверие.
<спойлер>
  Това, за което се въздържах по-горе беше основната тема на книга. Ами ако има много повече истина в Илиада от Омир освен реално състоялата се Троянска война? Например... доспехите на Ахил? Изненадващо, но факт. Ако те съществуват и след смъртта му Одисей ги е занесъл някъде, на място... може би храм? Да, шокиращо, но описанието... леле, направо си глътнах граматиката при представата за истинския щит на Ахил от желязо и други метали в сплавта, покрит със злато и така чудно украсен както е описан в Илиада от Хефест, бога ковач. И така цялата книга се превръща в търсене точно на това нещо, защото то е много по-ценно, от колкото изглежда(а както споменах, изглежда зашеметяващо).
</спойлер>
  Но като цяло книгата ме остави с доста смесени чувства и още по-запален интерес към т.нар. Троянския цикъл и желание да разбера още и още. Може да се каже, че книгата ми хареса, но по-скоро имах лични причини да се запаля толкова заради Троя и Ахил. Този легендарен образ направо ми е влязъл под кожата и всичко свързано с него представлява интерес за мен.

понеделник, 15 август 2016 г.

Get To Know The Bookworm


Най-напред благодаря на Юли за тага, наистина исках да направя този таг. Осъзнавам, че до сега никога не съм публикувала своя снимка почти никъде и реших да направя тази крачка. Чудех се по какъв начин да направя публикация за себе си или нещо такова и този таг ми дойде като неочакван подарък.

Човекът зад блога:

1. Как се казваш? – Мелина, гръцко е и го бъркат постоянно с подобни вариации или дори нямащи нищо общо с него.

2. На колко си години? – 18.

3. Цвета на очите ти? – Кафяви

4. Естественият цвят на косата ти? – Тъмнокестенява

5. Цветът на косата ти в момента? – Не съм се боядисвала и не възнамерявам да го правя в близкото бъдеще, така че все още си е тъмнокестенява.

6. Къде живееш? – Стара Загора.

7. Имаш ли домашни любимци? – Да, котка.

8. Любима песен в момента?Taste The Feeling & Duele El Corazon

Нека преминем към книжните неща:

1. Любима книга като цяло? –Ах, не мога да посоча една и се сещам само за поредици. Братството на черния кинжал.

2. Любима поредица? – Освен горната, Реликвите на смъртните, Изборът, Стъкленият трон.

3. Обясни с три думи, защо обичаш да четеш?Увлекателно, всепоглъщащо, мистериозно.

4. Любима героиня?Много харесах и продължавам да харесвам Теса Грей.

5. Любим герой ( мъж/момче) ?Зейдист, Уил Херондейл и Джейс Уейланд - съвършената тройка.

6. Любим герой? ( какъвто и да е)Който и да е? Сетих се за Еди Чейс, не ми е най-любимия герой, но е страшно забавен и ужасно харизматичен герой.

7. Книга, която разби сърцето ти?Кървава роза, но не бих казала, че в добрия смисъл, краят, според мен, бе разочароващ.

 8. Книга, която всички обичат, но ти не? Хари Потър, не съм фен на поредицата и няма да я прочета.

9. Любим жанр? Фентъзи, но винаги бих прочела и някой трилър, обичам мистериите и историческите загадки.

10. Любим автор? – Дж. Р. Уорд, Касандра Клеър, Кийра Кас, Сара Дж. Маас, Виктор Юго, Рик Риърдън... и мисля, че тези стигат.

11. Какво четеш в момента? Изгубеният храм от Том Харпър.

12. Колко е дълъг TBR списъкът ти? – Доста и се увеличава с всеки изминал ден, което не е много добре.

 Избери:

1. Шоколад или чипс? Шоколад.

2. Филма или книгата?Определено книгата, но в някои случаи може и филма, но са малко.

3. TV или Youtube?Мисля, че телевизия, защото по-рядко гледам YouTube.

4. Смартфон или лаптоп? – Лаптоп, телефона ми е прекалено неудобен и ограничаващ.

5.Твърди или меки корици?Меките са по-леки и удобни, но пък твърдите са по-красиви.

Тагвам: Илияна и Юлия.

неделя, 14 август 2016 г.

Сърца за разбиване - Али Новак

Рейтинг:

  Юли се оказа права и тази обикновена книга, както се е изразила, не очаквах да ми хареса толкова много. Определено надмина очакванията ми и съм приятно изненадана.
  Корицата е очарователна и лятна, харесва ми. Много ми напомня на тези на Правилата на привличането и Верижна реакция, защото са с много приятен и свеж дизайн, който просто е съвършен за лятото.
  Момчешка бой банда, с много фенове повечето, от които щури тинейджърки; сестра, която харесва групата, а главната героиня - не; това е един много познат сценарий, само че изобщо няма нищо общо с това, което аз съм виждала. Но не отричам, че тази четиричленна група толкова много ми напомни за една друга... да, One Direction. Не си представях героите за тях, разбира се, а просто направих едно хубаво сравнение, защото обичам тази група, но успях да се влюбя и в Хартбрейкърс, защото са страхотни.
  Всички членове на групата са страхотни, красиви и забавни. Всеки поотделно допълва останалите и сякаш са просто... съвършени. Ако съществуваха със сигурност бих им била фенка. Джей Джей е най-забавния от тях и толкова много ми допадна като нрав. Зандър е алергичен към наистина много неща и направо ми е чудно как изобщо се справя с всичко това. Алек направо го почувствах като сродна душа - аз не обичам да комуникирам много, но когато го правя говоря нещо смислено, като него. И разбира се, Оливър, фронтменът на Хартбрейкърс. Няма как да се пропусне, защото той е... ами мога да дам пример с реален прототип, но е ясно какво впечатления оставя у хората. Той е от типа момчета, по които са луди всички момичета(и има защо!), защото притежава чар, харизма и безспорно красота в излишък.
  Стела е буйно момиче с доста труден характер. Когато избухне казва това, което мисли и това определено ми е много познато. Тя наистина никак не харесва групата, поне в началото, но за сестра си е готова на всичко, дори да ходи чак до Чикаго, за да ѝ вземе автограф. Беше ми толкова гадно за сестра ѝ Кара, защото е болна от рак. Но тя е пример за всички болни хора, защото не пада духом и подкрепя сестра си и брат си да продължат с живота си.
  Харесва ми хобито на Стела - фотографията особено това, че е така силно запалена по нея. Аз обичам да снимам и го правя с удоволствие, но да превърнеш хобито си в професия е не само истинско предизвикателство, но и е страхотно. Тя със сигурност заслужаваше този начален тласък и да излезе от черупката си, за да поеме напред, защото това, което я спираше бе самата нея.
  Книга беше безкрайно очарователна. Имаше забавни моменти, малко романтични, доста тъжни, но смесени заедно са просто перфектна комбинация. Много ми хареса как момчетата се държат в свободното си време - напълно свободни и себе си. Особено забавни ми бяха отношенията между Джей Джей и Оливър като непрестанно си погаждат номера. Това със сигурност ми бе едно от любимите неща в книгата.
  Имаше места, в които не можах да въздържа усмивката си, а на други - тъгата си, но всичко бе прекрасно. Хареса ми това, че не бе всичко концентрирано около любовта на Стела и Оливър, което щеше да засенчи останалото и да го постави на заден план. Но авторката Али Новак не допусна това да се случи. Видях, че има и втора книга, която е само в електронен вариант, което е толкова гадно и жалко. Би било страхотно да има история за всекиго от бандата(да, падам си по дълги поредици с любовната история за всеки герой), но и като единична книга е великолепна.
  Сърца за разбиване е крайно романтична и вдъхновяваща книга. Тя е като глътка въздух след усилена работа, отдиха, от който се нуждаеш. Нямах представа за какво стана въпрос и сега виждам, че е трябвало да ѝ дам шанс, защото си заслужава. Много е хубава и отдавна не бях чела толкова прекрасен роман като този. Той е семпъл и с не особено сложен и драматичен сюжет, което всъщност ми харесва, няма нужда от това. Бих казала, че прочитането на тази книга за мен беше истинско удоволствие!
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 13 август 2016 г.

The Quotes Book Tag


Видях този таг от Юли, но просто нямах възможност да го направя, защото изискваше книгите ми да са при мен и затова предпочетох да го оставя за по-нататък.

 1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото.

Ох, аз не съм от тези читатели, които са започнали с една книга и от там са продължили с четенето и са станали книжни плъхове. Помня, че като по-малка не обичах много да чета, просто ме мързеше. Но първите ми самостоятелни книги, които съм чела бяха Пипи Дългото Чорапче и Приключенията на Лукчо. След това имах известни прекъсвания и т.н. докато стигнем до Братството на черния кинжал преди две лета когато се запалих сериозно по четенето. Смятам, че е най-редно да споделя цитат от Тъмна любов, защото ако не беше тя надали щях да се запаля така силно да чета.

- Още не го знаеш - каза мрачно той, - но си моя.
- Рот, Тъмна Любов, Дж. Р. Уорд 
(Братството на черния кинжал #1)

 2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.

Не си записвам цитатите като ги видя и в това ми е грешката. Обичам цитатите и помня като слон всичко, което ми се изпречи на пътя. Странно е, знам, но запомням всичко, което ми се стори интересно.

“Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли.” 
- Уилям Шекспир

Както и този:

I was dead until you found me, though I breathed. I was sightless, though I could see. And then you come... and I was awakened.
- Zsadist, Lover Awakened, J R Ward
(Black dagger brotherhood #3)

 4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.

Първо щях да постна един цитат на Дж. Р. Уорд, по-скоро аз си го направих като цитат от нейните съвети в Пътеводителя за посветени, но реших да потърся нещо друго от друга авторка, която също много обичам.
“Only the very weak-minded refuse to be influenced by literature and poetry.
 - Cassandra Clare

 5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас (а ако не си ученик- номера на буквата, с която започва името ти).

Аз съм 18-ти номер и е малко вероятно да имам толкова книги на един рафт. Буквата ми е 13-та и е по-вероятно да намеря книга под този номер, но да видим!

“ - Можеш да разтърсиш звездите - прошепна тя, - да направиш каквото искаш, стига да посмееш. Дълбоко в себе си и ти го знаеш. Това е, което те плаши най-много.
 - Стъкленият трон, Сара Дж. Маас 
(Стъкленият трон #1)
 6. Любим цитат от краят на книга.

Нямам по-любим завършек на книга от този. Остави ме в така наречената естетическа наслада след като прочетох тази прекрасна книга. Краят ѝ бе просто идеалният за нея.

“На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго.” 
- Граф Монте Кристо, Александър Дюма

 7. Вземи една random книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

Тази книга още не съм я прибрала след като я прочетох така, че ми е най-лесно да взема нея.

“ Мажоретките започнаха да скандират името на Джей. Той скочи на крака и метна шлема си към тях, с което предизвика кикот, а помпоните в ръцете им заскачаха още по-бързо.
- Завръщане на Острова на изгубените, Мелиса Де Ла Круз

 Да игнорираме факта, че това са две изречения, защото просто ми стояха непълни едно без друго.

8. Цитат от книгата, която четеш сега.

Не е книга, която чета точно в момента, но я прочетох преди няколко дни.

“You’re dangerous,” he says.
“Why?”
“Because you make me believe in the impossible”
 - Simone Elkeles, Rules of Attraction

9. Направи изречение от заглавие на книги. (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глаголът/думата)

A Lover Awakened in the Assassin's Creed in the Isle of the Lost.

Книги: 1. Пробудена любов, 2. Орденът на асасините, 3. Остворът на изгубените.

10. Кой цитат би си сложил/ла на чаша/тениска?

A reader lives a thousand lives before he dies.”
- George R.R. Martin

Every lovestory is beautiful but ours is my favourite.”

“So many books, so little time.” 
- Frank Zappa

11. Кой цитат те обижда?

 Госпожата ми по български, която за огромно мое нещастие ми е и класна, все повтаря тази фраза. Една от причините да се радвам, че това е последната ми година е, че няма да я виждам повече. Не знам до колко това е вярно, но в себе си съдържа абсолютна антитеза и то хем да го правиш, хем да не го и затова много ме дразни.

Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването.

12. Кой цитат те описва най-добре?

“I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best.” 
- Marilyn Monroe

“Man is least himself when he talks in his own person. Give him a mask, and he will tell you the truth.” 
- Oscar Wilde

“People cry not because they are weak. It is because they've been strong for too long.”
- Johnny Depp

  
 Няма да тагвам никого, защото тагът е от доста време, а аз просто се забавих много с направата му, така че всеки, който желае да го направи, може да се смята за тагнат.

петък, 12 август 2016 г.

Верижна реакция - Симон Елкелес

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Верижна реакция оправда очакванията ми и беше точно толкова интересна колкото и предишните. Жалко, че братята са само трима, защото следя друга поредица, където са петима.
  Корицата е просто невероятна! Наистина е уникална с главни букви. Тя е дори по-лятна от предишната и съвсем ме остави без думи. Поздравления на дизайнерката на корицата, защото поне този път видях, че е жена.
  Третата и последна книга е за Луис, последния и най-малък брат. В началото започва с един период от време и мислех, че цялата книга ще е когато е на петнадесет, което щеше да е малко странно, защото е твърде малък в сравнения с братята си в предходните книги. Е, много скоро очакванията ми се опровергаха и всичко започна както си трябва.
  Ники е коренно различна героиня от Бритни и Киара. Тя не е нито спортна натура, нито примадоната на училището. Тя е съвсем различна, защото е мексиканка, но е отраснала като чиста американка. Това я различава доста от тях, но не е само това. Тя е наранена и изпитва несигурност и страх да се довери на някое момче заради бившия си, който наистина е ужасен гадняр. Той тотално е развалил впечатленията ѝ за мъжете и я е накарал да изгуби доверие във всички. Не смятам, че е редно да поставяш всички под общ знаменател, аз лично съм твърдо против това най-вече от личен опит, защото ненавиждам мен да поставят така. Но тя има основателна причина да се бои и да отблъсква всички.
  Луис е еднакво самонадеян, очарователен и красив като братята си, което явно е семейна черта на семейство Фуентес. Той е умен, амбициозен и много талантлив, но у него бушува тръпката на адреналина като у братята му. Най-голямата му мечта е да стане астронавт и бих казала, че това е доста смело. Да се осмелиш да пътуваш в космоса с риск да не се върнеш... не всеки би мечтал за това. И като на всички Фуентес, на него му е писано да се забърка в неприятности и да си усложни живота.
  Тяхната любов преминава през доста повече препятствия, защото най-напред Ники трябва да му се довери. След две години тя още не е готова да се довери на някого, но просто до тогава не бе срещнала правилния. Луис е точно това, от което се нуждае и между тях започват да прехвърчат искри още в самото начало. Всичко между тях бе толкова по-бурно заради изникналите неприятности, а Луис бе най-надеждния, който не се въвлича в беди като банди. Да, тази прословута дума. Така ми се иска да могат просто да се изтрият веднъж завинаги и направо да се изкорени. Ужасно е, защото това си е вид потисничество и така манипулират живота на хората.
  Тази книга също бе очарователна като предишните и някак малко се отърсих с тези леки любовни романи след като започнах да чета Ордена на асасините, а това е всичко друго, но не и леки книги. Трилогията е интересна и начинът на писане на Симон Елкелес е приятен и увлекателен, който не натоварва и сякаш те оставя да релаксираш точно като за лятото.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 11 август 2016 г.

Правилата на привличането - Симон Елкелес

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но ми допадна малко повече от Перфектна химия.
  Корицата е наистина очарователна и тя ми харесва най-много от трите. Обичам синьото и някак ми се струва толкова свежа и лятна, наистина е идеална за лятото. Пък и е толкова сладка, наистина е прекрасна!
  Тази книга ми беше и по-забавна, защото Карлос е толкова самовлюбен и абсолютно без всякакви задръжки относно устата си. Може да каже всичко, което му минава през главата и това доста често довежда до комични ситуации, защото обикновено поставя другите в неприятно положение. Алекс беше почти съвсем различен от Карлос, но само почти. Все пак двамата са братя и си приличат достатъчно много.
  Харесва ми как е структурирана всяка книга, така че накрая в епилога е дадено след солиден брой години какво се е случило. Интересно е и може да накара всяко момиче да въздиша по щастливия край. Все пак всеки обича щастливия край.
  В началото доста пъти се бърках с гимназията на Алекс и Бритни - Феърфийлд в Чикаго с тази на Карлос и Киара - Флатайрън в Колорадо. Имената ми се сториха доста близки и ми се сливаха първоначално. Колорадо е интересно място разположено насред високи планини, има реки и като цяло доста живописна природа. Името идва точно заради червеникавите планини, защото испанската дума колорадо означава точно това.
  Киара е едно доста мъжко момиче, така де, не се бои да върши малко физически труд и да се занимава с мъжки неща като катерене в планината, работа с автомобили... Почти недоумявам как може подобно уверено и силно момиче да се притеснява от някакви глупави момичета в училище, които я обиждат и това я кара да заеква. Според мен тя има достатъчно основание да се чувства по-добра от тях и да не се притеснява изобщо. Добър съвет, но ако го дам на себе си надали и аз ще го послушам, така че... Тя не е типичното кльощаво русо момиче, но пък е много по-хубава от този фалшив идеал. И за първи път ми се стори интересно и забавно да има приятел гей. Винаги съм била против тези неща, но той беше забавен и нищо не го правеше по-различен от останалите.
  Карлос, средния брат и по-малък от Алекс. Определено е като цапнат в устата, но част от неговото его и самоувереност е неговото средство да скрие същността си и да прикрие кой е всъщност. И той като брат си си има свои демони, които го преследват. Точно такъв е неговото опасение да не загуби хората, които обича и заради това отблъсква всички. Това е неговият защитен механизъм, за да не бъде наранен. Всеки си има такъв, нормално е да се бои да не изгуби близките си с опасния живот, който води. Не знам защо, но той също ми се стори и по-привлекателен. Всички братя Фуентес са сексапилни, но Карлос сякаш успя да се отличи с нещо и ме достигна по-силно от Алехандро.
  Тяхната любовна история, на Карлос и Киара, е толкова... хубава и наистина ми хареса. Тук нямаше съвършена блондинка и много опасен тип, бяха си просто те. Струваха ми се много по-естествени и всичко между тях бе така истинско. В началото Карлос се държеше толкова гадно с нея и не започнаха никак добре, но както и предишния път, границата между любовта и омразата е тънка.
  Истината е, че тази книга много ми хареса не само заради прекрасната корица, а заради страхотната любовна история, самите герои и въобще всичко в тази книга. Определено се радвам, че я прочетох, защото е много хубава и си заслужава.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 10 август 2016 г.

Перфектна химия - Симон Елкелес

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Определено винаги когато видя думата химия ще се сещам за учителя си от гимназията. Няма по-ужасен от него и аз имах невероятния „късмет“ да се падна при него. Но както и да е. Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но книгата е приятна.
  Харесвам корицата, както всички на издателство Ибис, но това вече съм го казвала дузини пъти. Просто много ми харесват, толкова са хубави и дори по-семплите изглеждат страхотно. Надписът на заглавието дори вътре изглежда също така яко.
  Да чета за разделението между северняци и южняци е нещо ново за мен. По-скоро съм чела английски книги и Америка е една съвсем нова територия. Да, факт е, че има конфликт между белите и тъмнокожите още от векове и сега е по-добре от преди, но това го твърде човек, който гледа отстрани и е много далеч от сърцето на събитията.
  Още от самото начало книгата започна много интересно с инцидента на паркинга между Бритни и Алекс. И още тогава разбрах, че между тях ще има нещо. Обичам книгите, в които любовта е толкова силна и всепоглъщаща, такава, която разтърсва целия свят на героите и ги променя из основи. Е, тази между Алекс и Бритни е точно такава.
  Алекс е типичното лошо момче с ужасна репутация и всички се боят от него. Само че никой не знае каква е истинската му същност. Той е част от бандата „Кървавите латиноси“, една от множеството гангстерски групировки в град като Чикаго. Алекс е принуден да членува в нея заради безопасността на семейството и си е изградил фалшива репутация за грубиян и всичко негативно, за да го смятат за опасен и никой да не се усъмни в него. Той е безспорно един много секси чернокос мексиканец със светли кафяви очи. И определено смятам, че може да е след популярните ученици в гимназията ако не беше лошата му слава, това, че се забърква постоянно в неприятности и най-вече произхода му. Все пак богатите северняци не обичат да контактуват с бедните южняци.
  Бритни е съвършената „кралица на гимназията“ с руса коса и сини очи. Тя е самият идеал с безупречна репутация, капитан на отбора на мажоретките... какво по-хубаво от това? Е, както и при Алекс, всичко е само една игра, маскарад, който и двамата разиграват доста добре. Тя се заблуждава, че е щастлива с изкуствения си идеал в училище докато у дома всичко се стоварва на нейните плещи. Определено не завиждам на живота ѝ с баща, който просто съжителства и е пасивна фигура, майка, която вечно упреква дъщеря си за нещо и болна сестра, за която трябва да се грижи. Плюс нейния живот, това наистина е прекалено много само за един човек.
  Тяхната любов възниква заради този един час по химия, в който са принудени да стоят заедно. Той, обаче, е решаващата крачка, която да задейства химията между тях. Както се казва, границата между омразата и любовта е тънка и при тях стана точно това. Всъщност нямаше причина да се мразят и мисля, че и двамата се преструваха по този въпрос. Между тях стояха единствено класовите им различия, но това отново е твърде неоснователна причина. Също много ми харесаха испанските реплики от време на време, което ме мотивира още повече да искам да науча този език, наистина го обожавам.
  Книгата е хубава и тяхната любов бе толкова силна, че те кара да поискаш такава. Перфектна химия е сладка и очарователна, но и много бурна книга, като цяло един чудесен съвременен любовен роман.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 8 август 2016 г.

Ruler of Books Tag

Видях този таг от Теодора Колева и ми стана интересно, а и тъкмо си търсех нещо ново след като публикувах четири ревюта. От своя страна тагвам Илияна, Anna и Paris love.

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?

Цялата поредица Реликвите на смъртните и мога да кажа, че запалих приятелката си от училище като ѝ показвах разни снимки и ѝ разказвах за тях, а е факт, че умея да подбирам точните думи, с които да убеждавам някого. Ако можех, бих накарала всички да прочетат книгите на Касандра Клеър.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?

Бих се съгласила с Теди, че е неприятно някоя книга да е малка, а друга - голяма. Говоря за малка разлика, която е достатъчна да те кара да се чудиш къде да ѝ търсиш мястото и това е крайно неудобно. Или квадратните, които просто не знам къде да им намеря място като са толкова несиметрични с останалите.
3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?

Може би Касандра Клеър, отново, защото вече четох няколко нейни поредици и всичките ми харесват много. Несъмнено ще се справи с всичко, което ѝ бъде възложено.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?

За да не се повтарям с 50 нюанса сиво, която със сигурност бих пратила там, ще пратя След. Това са две от най-големите книжни простотии, които съм срещала и ненавиждам и двете поредици. Бих ги пратила на което и да е мазе, трюм, тъмница или подземие, дори учебниците ми харесват повече в сравнение с тях.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?

Не знам кой прави кориците на издателство Ибис, но са уникални. Наистина ги обожавам от първата до последната! Лично бих го(или нея) поздравила стига да знаех кой е и да имах тази възможност.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?

Не знам защо се сетих за Пърси Джаксън. Просто ми се стори забавно той да е върху монета. Би било страхотно от едната страна да е неговия образ, а от другата знак на Посейдон. Вече искам такива монети!

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?

Не съм чела много книги, които са излезли тази година. Щях да посоча Двор от рози и бодли, но тя излезе миналата година. Освен Двор от мъгла и ярост, но нея не съм я чела все още, но първата книга много ми хареса и предполагам, че и с втората ще е така.