Рейтинг: 
Тази книга се развива в съвсем различен период от време, още по-назад в миналото по време на кръстоносните походи, които предшестват значително Ецио и останалите герои. В тази книга е описан цял един живот, но на един друг асасин.
Кориците са страхотно направени с взаимстван дизайн от играта, който е повече от супер. Още повече ми харесва облеклото на асасините с качулките и просто всичко... успяват да се промъкват така тихо и незабележимо. А да не говорим за оръжията. Определено ми харесва същността на асасините.
Интересно е как е структурирана тази книга. В началото започва от първо лице и всъщност представлява разказ на един герой, Николо Поло, който веднага ми напомни на някого, особено след като разбрах, че има син, който се казва Марко. Интригуващо е, че са вмъкнати образите на Николо и Матео Поло - съответно бащата и чичото на Марко Поло, пътешественик и откривател. Той е значимо име в географията и навярно почти всеки е чувал за него. А това да свържат роднините му с асасините е още по-интригуващо и интересно.
Алтаир остава сирак на единадесетгодишна възраст когато убиват баща му, според мен доста несправедливо, за дето той е убил един турски или арабски(не ми стана ясно) благородник докато се измъквал. В крайна сметка, за да има мир между асасините и султана, той е готов да се пожертва и Алтаир вече остава съвсем сам. Той постепенно започва да се учи и подготвя да стане асасин. Устройството на Братството през XII век се различава коренно, но не мисля, че няколко века са за подценяване. Сякаш с тази книга авторът е целял да върне читателя назад, в основите на създаването на Ордена, неговата история и разрастването му, които очевидно са били дело на точно този асасин.
Животът на Алтаир е изпълнен с много премеждия и изпитания, дори до дълбоки старини. Все пак негодниците никога не свършват и има нужда от такива като него, за да поддържат равновесието. Всичко започва в отиването му в Светите земи, където той, майстор асасинът, се проваля. Това му е за урок, защото е прекалено самоуверен и арогантен, а това никога не е добре. Последвалите събития го въвличат в нещо много по-голямо и тамплиерите, вечния враг на асасините, са се разпрострели много по-нашироко, от колкото предполага. Неговата задача е да убие причинителите, коренът на това зло и успява.
Само че това далеч не е краят. Дори след това той е подложен на още и още изпитания, защото неприятностите нямат край. А Ябълката, която става обект и в първите книги е много важна по значение, но тя едновременно крие у себе си добро, но и зло. Мисля, че действа направо вредно на ума на Алтаир като в един от последните етапи от живота му направо го обсебва.
В книгата има от всичко по много и това ми харесва. Има споменати исторически фигури като крал Ричард I, познат по-добре като Ричард Лъвското сърце. Мисля, че всеки е чувал за този крал на Англия, името е всеобщо познато. Тайният кръстоносен поход със сигурност е преизпълнен със събития, които не мога да опиша и обхвана всички, защото са твърде много, но определено ми хареса. Едно е сигурно - Алтаир губи повече близки хора в живота си, от колкото заслужава, защото винаги е бил добър и достоен човек.
Орденът на асасините наистина е много заинтригуваща поредица и много ми харесва. Ако и играта е такава... със сигурност бих искала някой ден да видя какво представлява и тя. Любопитна съм и за първи път се чувствам толкова привлечена към нещо такова. С нетърпение очаквам да видя какво ще ми предложи следващата книга.
Бащата на Марко – Николо Поло, най-накрая разкрива тайната, която цял живот е пазил – историята на Алтаир – един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар