Правилата на привличането - Симон Елкелес

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но ми допадна малко повече от Перфектна химия.
  Корицата е наистина очарователна и тя ми харесва най-много от трите. Обичам синьото и някак ми се струва толкова свежа и лятна, наистина е идеална за лятото. Пък и е толкова сладка, наистина е прекрасна!
  Тази книга ми беше и по-забавна, защото Карлос е толкова самовлюбен и абсолютно без всякакви задръжки относно устата си. Може да каже всичко, което му минава през главата и това доста често довежда до комични ситуации, защото обикновено поставя другите в неприятно положение. Алекс беше почти съвсем различен от Карлос, но само почти. Все пак двамата са братя и си приличат достатъчно много.
  Харесва ми как е структурирана всяка книга, така че накрая в епилога е дадено след солиден брой години какво се е случило. Интересно е и може да накара всяко момиче да въздиша по щастливия край. Все пак всеки обича щастливия край.
  В началото доста пъти се бърках с гимназията на Алекс и Бритни - Феърфийлд в Чикаго с тази на Карлос и Киара - Флатайрън в Колорадо. Имената ми се сториха доста близки и ми се сливаха първоначално. Колорадо е интересно място разположено насред високи планини, има реки и като цяло доста живописна природа. Името идва точно заради червеникавите планини, защото испанската дума колорадо означава точно това.
  Киара е едно доста мъжко момиче, така де, не се бои да върши малко физически труд и да се занимава с мъжки неща като катерене в планината, работа с автомобили... Почти недоумявам как може подобно уверено и силно момиче да се притеснява от някакви глупави момичета в училище, които я обиждат и това я кара да заеква. Според мен тя има достатъчно основание да се чувства по-добра от тях и да не се притеснява изобщо. Добър съвет, но ако го дам на себе си надали и аз ще го послушам, така че... Тя не е типичното кльощаво русо момиче, но пък е много по-хубава от този фалшив идеал. И за първи път ми се стори интересно и забавно да има приятел гей. Винаги съм била против тези неща, но той беше забавен и нищо не го правеше по-различен от останалите.
  Карлос, средния брат и по-малък от Алекс. Определено е като цапнат в устата, но част от неговото его и самоувереност е неговото средство да скрие същността си и да прикрие кой е всъщност. И той като брат си си има свои демони, които го преследват. Точно такъв е неговото опасение да не загуби хората, които обича и заради това отблъсква всички. Това е неговият защитен механизъм, за да не бъде наранен. Всеки си има такъв, нормално е да се бои да не изгуби близките си с опасния живот, който води. Не знам защо, но той също ми се стори и по-привлекателен. Всички братя Фуентес са сексапилни, но Карлос сякаш успя да се отличи с нещо и ме достигна по-силно от Алехандро.
  Тяхната любовна история, на Карлос и Киара, е толкова... хубава и наистина ми хареса. Тук нямаше съвършена блондинка и много опасен тип, бяха си просто те. Струваха ми се много по-естествени и всичко между тях бе така истинско. В началото Карлос се държеше толкова гадно с нея и не започнаха никак добре, но както и предишния път, границата между любовта и омразата е тънка.
  Истината е, че тази книга много ми хареса не само заради прекрасната корица, а заради страхотната любовна история, самите герои и въобще всичко в тази книга. Определено се радвам, че я прочетох, защото е много хубава и си заслужава.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.