понеделник, 31 октомври 2016 г.

October Wrap Up

Измина още един месец... и 2016 е към края си. Понеже не съм го споменала до сега, мога да се похваля, че приключих своя 2016 Reading Challenge в Goodreads преди около две седмици. Бях си поставила за цел 100 книги и ги прочетох, даже вече го надграждам. :д
Този месец прочетох доста книги, които бяха новели затова ревютата ми изглеждат малко, но всъщност съм прочела повече книги. {Откъсите са от ревютата ми.}

1. Графинята блудница - Джоана Шуп

От кога исках да прочета тази книга... След като прочетох Игра на тронове, наистина имах нужда от нещо, с което да се разтоваря малко. Тази книга беше перфектната за целта, защото ми достави изключително удоволствие.

2. Красив непознат - Кристина Лорен

Реших да продължа с книгите от Красивия негодник, нямах причина да не го сторя. Всъщност имах до известна степен очаквания, че може да прилича на първата книга, поне по едно нещо, което си беше така, но все пак не беше точно това, което...

3. Красив играч - Кристина Лорен

Добре, тази книги беше много по-добре. След като бях почти разочарована от Красив непознат, силно се надявах тази книга да не бъде като нея и за щастие, не беше.

4. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

Не всяка класика оправда славата си, като тази. Всъщност не знам какво очаквах от тази книга. Бях чувала заглавието, защото е известно и ми стана любопитно за какво се разказва в книгата.

5. Красива тайна - Кристина Лорен

 Още от самото начало тази книга ми беше страшно забавна и интересна и вече знаех, че ще ми хареса. Ситуацията на Руби и Найл в началото ми е толкова позната, все едно се припознавах във всяка мисъл и действие на героинята.

6. Красиво начало - Кристина Лорен

Тук реших да обединя ревютата на всички новели в поредицата. Нарочно реших да оставя тази книга накрая, защото исках да прочета всички новели последователно.Реших, че няма смисъл да ги отделям в различни ревюта, защото няма какво толкова да се каже, пък и това ще стане по-дългичко.

7. Тайни - Нермин Безмен

Пълно разочарование и едва я изтърпя до края. Тук няма да дам никакъв откъс, по-добре прочетете ревюто ми в Goodreads, защото то е по-реално от това в блога ми.

8. Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас

Тази, обаче, беше уникална! Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5 звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я заслужава безапелационно.

9.  Cruel Crown - Victoria Aveyard

Тази книга съдържа двете новели на Алена кралица - 0.1 Queen Song и 0.2 Steel Scars. Така или иначе щях да им направя общо ревю, но е хубаво, че има обща книга, която да ме улесни в това.

петък, 28 октомври 2016 г.

The Halloween Book Tag


Един тематичен таг подходящ за празника. Да, не е български, но аз нямам нищо против него. Би било твърде тесногръдо да го отхвърля само, защото не е наш. Този аргумент е глупав. Забавно е да се маскираш и всички тези неща, в англоезичните страни правят Хелоуин партита и това е толкова... яко. Но стига с това. Видях този таг от The Quirky Book Nerd и реших да го направя, за да може и ние да сме малко тематични.

1. Любимо страшно четиво за Хелоуин

Не си падам много по страшните неща и не съм сигурна дали изобщо съм чела такава книга или поне малко да отговаря на това. О, всъщност в книгите на Дан Браун си има някои доста гадни неща и някои убийства са си направо плашещи. Ще посоча Шестото клеймо, защото хем има достатъчно страшни убийства, хем ми е любима.


2. Най-страшната корица

Ами не може да се каже, че корицата е много красива.


3. Ако можеше да посочиш, който и да е автор, с който да правиш номер или лакомство, кой би избрал?

Хм, бих си избрала Сара Дж. Маас, защото много харесвам книгите ѝ и не знам, би ми било интересно да обикалям с нея.

4. Ако можеше да се облечеш като всеки един литературен герой за Хелоуин, кой би бил?

Добър въпрос. Бих избрала или да съм ловец на сенки(Реликвите на смъртните) или някоя историческа романтика заради хубавите рокли. Конкретен герой не знам кой бих посочила, просто обобщено казано.

5. Ако можеше да намериш всичко от всяка книга в скривалището ти за номер или лакомство, какво би искал/а да намериш?

Бих искала да намеря едно стили(Реликвите, отново) може би и скрито острие като на асасините в Орденът на асасините. О и един кинжал от Братството на черния кинжал.


6. В кой измислен свят би искал/а да отидеш за номер или лакомство?

Колкото и странно да звучи, бих избрала Притиан(Двор от рози и бодли). Искам да отида в света на елфите и какво пък, поне ще си е интересно.


7. Кой книжен злодей не би искал/а да срещнеш сам/а в тъмна алея на Хелоуин?

В главата ми направо цари хаос от имена. Сещам се за злодеите от Пърси Джаксън, от Стъкленият трон и Двор от мъгла и ярост, Реликвите на смъртните както и куп други най-различни книги. Не мога да избера кой от всички не бих искала да срещна. А не, май се сетих. Кралица Елара от Алена кралица, защото тя може да не е страшна видимо, но може да ми манипулира ума, а това е по-лошо.

8. Как би се облякъл/ла като вампир, зомби, върколак или ловец на сенки?

Май в началото вече отговорих на този въпрос - ловец на сенки. Харесват ми костюмите им и бих се маскирала така.


9. Посочи бонбон (само един) от Хари Потър, който би искал/а да откриеш в скривалището си?

А ако не знам дори един? Просто... шоколад? Поне това намерих из интернет, най-обикновено блокче шоколад, не шоколадовата жаба, повече ще ме е гнус да я ям, от колкото да помня, че е от шоколад.

10. Кой е любимият ти Хелоуин бонбон?

Общо казано бонбон(candy е по-относително в английския, момичето от английския блог е посочило Кит-Кат)... Ами не знам какво харесвам най-много. Малко клиширано и безидейно, но харесвам Милка. Особено обожавам Milkinis!


Тагвам: Ева, Bloody RoseRed's World, Юли и Памела.

сряда, 26 октомври 2016 г.

Cruel Crown - Victoria Aveyard

  Тази книга съдържа двете новели преди първата книга - 0.1 и 0.2. Така или иначе щях да им направя общо ревю, но е хубаво, че има обща книга, която да ме улесни в това. Новелите по принцип не са задължителни книги, може да се мине абсолютно и без тях ако не ти се четат. Аз ги чета, защото искам и ги смятам за равни на останалите, не искам да ги подценявам един вид. Което не значи, че са нито маловажни, нито задължителни. Просто е въпрос на личен избор.
  На отделните новели кориците са черни със сребриста и червена корона, а тук е нещо по средата. Харесва ми мотивите на книгите, че са все с някакви кървави корони, яко е.

Queen Song

 
  Първата новела се казва Queen Song. Отне ми доста време докато изобщо се сетя за какво иде реч. Четох Алена кралица преди месеци и съвсем ми беше излязло от ума за какво става въпрос и кои бяха героите. Всъщност това дори не беше и с настоящите герои, а една история доста преди действието в книгата.
  Новелата разказва историята на кралица Кориан, майката на принц Кал. Най-напред се чудех това настоящата кралица ли е или не(наистина не помнех за какво ставаше въпрос в поредицата), но постепенно си припомних. Това нямаше начин да е настоящата кралица, която е истинско чудовище. Елара е отговорна за доста повече гадости, от колкото предполагах. Но стига за нея, въпреки че е отговорна за участта на Кориан... *това беше спойлер*
  Кориан произхожда от упадал род, който е загубил цялата си слава и блясък. Тя не може да се сравнява с претендентките, които ще участват в Изпитанието на кралиците, но спечелва сърцето на бъдещия крал съвсем непреднамерено. Тя наистина е имала труден живот и „благодарение“ на тези разяждащи мисли в главата ѝ тя буквално се побърква. Не е никак честно, защото тя е добра и не е сторила никому нищо лошо. Но тези подмолства сред средите на богатите очевидно са нещо нормално... Чудя се само Кал дали е бил отгледан от Елара, което би било ужасно(не си спомням имаше ли нещо споменато относно това или не в Алена кралица).

Steel Scars

 
  И втората новела, Steel Scars, която вече е написана в духа на Алена кралица и в стила на Виктория Айвярд. Пропуснах да спомена, че Queen Song се разказва от трето лице в минало време и звучи като почти всяка една друга книга, но тук отново си е обичайната атмосфера - първо лице сегашно време.
  В тази книга е представено идването на Алената гвардия в Норта. Разказва се от гледната точка на Фарли, капитанът, който ръководи бунтовническата съпротива и помага на Мер. Е, тук определено има разкрити някои неизвестни неща и е любопитно да се прочете. Мисля, че тя е по-тясно и непосредствено свързана с Алена кралица, от колкото първата, тъй като там е изминало доста повече време.
  Тази книга е с около десетина странички по-дълга, но за сметка на това някои неща в структурата ѝ поемат обем и на практика описателния текст става по-малко. Ами не бих казала, че съжалявам, че съм я прочела. По-скоро нямам търпение да прочета Стъкленият меч, което ще направя в най-скоро време.

неделя, 23 октомври 2016 г.

Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДВОР ОТ РОЗИ И БОДЛИ“

  Имам чувството, че съм последната, която не беше чела тази книга. И не мога да повярвам как съм издържала толкова време да не я прочета. Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5 звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я заслужава безапелационно.
  Много харесвам тази корица, защото обичам синьото, това е любимият ми цвят. Не бяха обръщала подробно внимание, но сега след като прочетох и книгата... забелязах доста повече неща като града зад нея, облеклото ѝ, ръката с татуировката...
  Ужасно много харесах тази книга и нямаше как да не се влюбя в нея. С тази си поредица Двор от рози и бодли Сара Дж. Маас направо надмина себе си - сътворила е такъв шедьовър, в който да се влюбиш и всяка книга е еднакво добра и завладяваща. Това вече си е доста трудно, но тя го е постигнала безупречно. Но смятам, че Двор от мъгла и ярост дори е по-хубава от първата. Тя ме остави с толкова приятни чувства и все още е.
  В началото на книгата съвсем искрено съчувствах и разбирах Фейра(имам си причини да я разбирам и то твърде добре). Аз лично никога не бих издържала да стоя като някоя порцеланова кукла във... всеки един смисъл на думата. Начинът, по който се отнасяха с нея... това наистина е задушаващо. Това е като някакъв невидим товар, а Тамлин... той дори не забелязваше, че тя слабее и линее все повече от ден на ден! Ако я обичаше толкова много както тя него нямаше да стои безучастно и да се отнася така с нея, тя не е вещ, но какво ли се чудя, в пещерата на Амаранта той пак стоеше безучастно докато тя се бореше за него и всички им, дори с цената на живота си. Тамлин наистина е глупак. Не, това е слаб, жалък мъж, недостоен за такава силна жена. Бях на седмото небе от щастие когато Рисанд се появи и я спаси, защото точно това стори, от тази глупава сватба.
  Фейра успява да постигне един много силен израстък - не само физически, но и духовен. Тук вече не е човек, тя е безсмъртен елф и то много повече от всички останали. Рис е много по-достоен мъж от колкото Тамлин, защото той не я притисна нито веднъж, никога не ѝ забрани или нареди каквото и да било, защото държеше изборът да е неин, това си е чисто нейно право да има избор. Останах много впечатлена от силите на Фейра, които получи благодарение на прераждането си чрез Великите господари. През цялото време исках да видя още и още... и всичко. А в Двора на нощта можеше да бъде себе си без да се тревожи за нищо.
  Окончателно Рис ми е любимият герой. Той е силен, добър и красив, разбира се. Точно неговата тъмнина ме привлече най-силно(падам си по лошите момчета). Тамлин и Двора на пролетта... толкова е цветно и простодушно, като златна клетка. Но Рис и Двора на нощта... о, това е на светлинни години от тях. Рис може да се прави на най-злият човек на света, но го прави заради близките и народа си, в името на тяхното добро е готов да жертва себе си и това е изумително. Рис наистина е най-великия Велик господар и най-силния и заслужава някоя равна нему. Фейра също, защото тя не е слаба и не е животно за разплод, тя е равна на мъжете и точно с такъв трябва да се обвърже. Спирам дотук преди да съм издала още повече от колкото сторих.
  Така исках всичко да свърши още тук и сега, но... да се лиша от още една такава прекрасна книга щеше да си е направо жалко. Да, колко по-хубаво би било да обезсилят краля на Хиберн, а Тамлин да си получи заслуженото, защото е заслепен глупак...
  Харесаха ми и новите герои, свита на Великия господар на Двора на нощта. Те нямат нищо общо, с който и да било двор, би било твърде неуместно да направя каквото и да е сравнение. Те са не просто приятели, а семейство. Мор, Азриел, Касиан, Амрен... и Рис, всеки е различен сам по себе си, разбира се, но заедно са като едно цяло. Връзката им ме изуми и впечатли, заради което още повече заобичах двора им. Но самият Двор на нощта си е чисто и просто уникален. Наистина ми е любимият.
  Краят първоначално ми се стори гаден и така ме хвана яд, но после като асимилирах всичко осъзнах, че не е толкова лошо и всъщност дори е добре, защото сега вече става интересно. Фейра определено е необикновена героиня и една от любимите ми вече със сигурност. Нямам търпение да излезе следващата книга, въпреки че дори заглавието все още не е ясно, но толкова искам да разбера какво ще се случи по-нататък... Дано да е скоро и Егмонт да я издадат също така много скоро. Ужасно много ми хареса Двор от мъгла и ярост и искрено я препоръчвам!

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

The Pastry Book Tag


Бях намерила този таг преди време, но се бях отложила за по-нататък, имената са по-специфични и преди не бях сигурна как точно да ги оставя. Още от сега предупреждавам, че някои от наименованията може да звучат наистина странно, но така се нарича това... нещо? Както обичам сладките неща... този таг ми се струва страшно подходящ за мен. :д Много ми допада картинката, която си направих за този таг, сладурска е. О, видях го от Whimsy journals.

1. Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.

Много хора обичат Реликвите на смъртните, включително и аз, така че не се сещам за по-добър пример.


2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.

Мисля, че Клетниците, защото това е класическа литература, която е доста тежка, описателна и доста трудно се вниква в същността на книгата, но според мен наистина си струва. By the way, този макарон няма нищо общо с макароните или пастата, всъщност е на картинката на тага ми, долу вдясно.

3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.

Имах големи очаквания за Лявата ръка на Бога, но всички бяха напълно опропастени. Също и нямам идея как това волован може да се смята за сладко нещо, то е солено и повече ми прилича на предястие или ох, а да, ордьовър. Не знам, това си е мое мнение.

4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.

Най-напред искам да уточня нещо относно въпроса. Бутерка с шоколад е най-близкото съответствие, за което се сетих за френското pain au chocolat, което не е кроасан с шоколад(напишете в гугъл и ще видите какво представлява), а не е и хлебче с шоколад както е буквалния превод. Но има точно такива бутерки(това са вид банички с бутер тесто), които са с шоколад.
След подробното лирическо отклонение да се върна към въпроса. Той може да бъде възприет както положително, така и отрицателно. Бих казала, че очаквах съвсем друго за Тайни, а в действителност е пълен боклук *в прав текст казано, дори ревюто ми да не е напълно реално, това в Goodreads е*. За мен тази книга е highly not recommend.

5. Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.

Е, чела съм достатъчно малко известни книги. Въпросът е коя да си избера. Ами ще посоча поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, защото е страшно забавна, интригуваща и заслужава много повече внимание. Нямам търпение да прочета другите книги след девета или десета(не помня), но реших уж да чакам Ибис да ги преведат, но май ще ми е по-лесно да ги намеря на английски да си ги прочета. Искрено ги препоръчвам, особено за почитатели на трилърите и историческите загадки(правила съм ревюта на всички книги, повечето са през декември миналата година).

6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.


Най-напред, това чудо крокембуш дори не мога да го обясня, вижте в гугъл. Ами това е сложна книга, но и поредица, от където и да я погледнеш. Чете се сравнително трудно и бавно. *Не препоръчвам да се чете на български, преводът е покъртителен.*

7. Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.

Да харесам повече филма от книгата - това си е кауза пердута. Не се сещам за нищо друго освен Незабравима разходка. Може би харесвам филма една идея повече, просто го бях гледала преди да прочета книгата. *Наполеона е един много вкусен десерт, който аз много харесвам, задължително трябва да го опитате ако не сте. *

8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.

Всяка книга. Буквално всяка отговаря на този въпрос, защото аз български книги не чета, а пък останалите се развиват навсякъде другаде(дори в измислени светове), но не и тук.
П.С. По никакъв начин не мога да обясня какво е това коломпех, някакви ирански сладки, ако на някой му е любопитно, за н-ти пореден път - Гугъл.

9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.

Ако помнех такива неща... уви, аз не съм такъв голям маниак на храната като една моя приятелка и честно казано обръщам бегло внимание на това. Пък и рядко се споменава в книгите нещо такова, то не е център на вниманието. Дори не мога да се сетя в кои книги е имало споменато нещо с храна. No idea. Pas d'idée.

Тагвам: Илияна, Юли и Tedy.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Тайни - Нермин Безмен

Спестети си това и направо прочетете ревюто в GOODREADS!

  Не знаех какво точно да очаквам от тази книга, резюмето загатва за нещо и те подтиква да се чудиш за какво точно става въпрос. Харесва ми закачливия въпрос на гърба на корицата „Търсиш ли минало?“ Мисля, че точно той е написан от издателство Егмонт и звучи много подтикващо и заинтригуващо.
  Още като видях корицата се влюбих в нея, уникална е. Тази ми е една от любимите на Егмонт, защото е толкова красива и сладка, но и някак елегантна заради красивия дневник, перлите, дантелите, цветята... Уникална е просто, няма какво повече да се каже.
  Малко са книгите, които съм чела, чието действие се развива през XX, просто не съм голяма почитателка на този исторически период. Толкова е... неуточнен, междинен, хем е минало, но навлизат и нови неща... просто не харесвам неясностите и предпочитам другите исторически периоди пред този. Но да, чела съм някои книги и тази е една от тях.
  До сега не съм чела турски книги, но това няма нищо общо със самата националност, напротив. Нямам нищо против турските имена, наименования, местности и т.н. дори са ми интересни. Е, за първи път срещам името Хюма и останах заинтригувана как турските имена винаги имат някаква символика. Например нейното име означава райска птица.
  В Тайни деветдесет и петгодишната Хюма умира в съня си и оставя своя дневник на децата и внуците си с желанието си те да го прочетат, но после да ѝ го върнат. Там тя започва своята история и в нея разкрива много неща, за които те дори не са подозирали зад галантната и мила персона на своята майка и баба. Но имам чувството, че тази книга има продължение, не съм напълно сигурна, но това ми се струва като една малка част от историята на Хюма, която е предназначена за ушите на всички, а другата, по-голяма част, е за нейната любима внучка, която най-много прилича на нея - отново Хюма.
"A girl should be two things: classy and fabulous." Instagram
  Тази книга наистина ме... изненада в много отношения. Определено някои неща изобщо не ги очаквах и не мога да кажа дали бях приятно изненадана от това. Аз имам някои малко консервативни виждания относно сексуалните ориентации и трудно приемам различията.
  Малко не ми допадна това, че главите бяха доста дълги, което ме задържа за повече време и някак е по-натоварващо. Предпочитам по-къси, но повечко, иначе ми се струват безкрайни и това смъква оценката ми за една книга.
В края на книгата има една страничка с творбите на авторката, Нермин Безмен и видях, че тя е написала Курт Сеит и Шура. Имаше турски сериал на български „С Русия в сърцето“, който всъщност гледах и това ме заинтригува, че все пак авторката ми е донякъде позната.
  Всъщност тематиката за Първата Световна Война не ми е непозната. В десети клас писах историческо есе за нея на тема „Първата Световна Война - неизбежна, необходима или авантюра“. Обичам историята и точно заради това нямах против да прочета тази книга. Ами Тайни със сигурност е необичайна и различна книга, не е като нещо, което съм чела преди.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 16 октомври 2016 г.

Красиво начало - Кристина Лорен

  КНИГА С НОВЕЛИ ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Нарочно реших да оставя тази книга накрая, защото исках да прочета всички новели последователно. В тази книга се съдържат първите три и Егмонт са имали много добра идея да ги съберат в нея, въпреки че Красиво начало е заглавието само на една от тях с номер 3.5. Реших, че няма смисъл да ги отделям в различни ревюта, защото няма какво толкова да се каже, пък и това ще стане по-дългичко.
  Корицата е много красива и някак е подходяща да е на жена, тъй като за разлика от самите книги от поредицата, където са мъже, тук са само на жени. Но определено Егмонт са направили една много сладка и очарователна корица.
  Първата новела е Красива кучка, която е за Клоуи и Бенет, непосредствено след Красив негодник. В нея е представена случката с ваканцията им в Марсилия, където Бенет ѝ предлага(това вече се споменава в следващата книга, но аз четох малко отзад напред). Сякаш беше минало цяла вечност от както последно четох историята на Клоуи и Бенет(не беше далеч от истината, прочетох я през лятото). Беше забавно и същевременно изпълнено с много секс сцени, което си е напълно нормално за тази поредица. Е, добре, представях си някое страшно романтично и изпипано предложение, но... бях изненадана.
  Втората(Красива сексбомба) май ми беше най-забавна, защото представяше едно от най-запомнящите се ергенски партита. Е, разбира се, че на Бенет. Във Вегас наистина всичко е непредсказуемо и щуро. *Отбелязвам си го в мисления си списък с местата, които искам да посетя.*
– Ако някога искаш яко ергенско парти, остави тази работа на Макс Стела.
  Не, беше далеч от представите за напиване и щур купон с много жени. Беше много по-забавно от това. А начинът, по който Макс и Бенет преследваха приятелките си и измисляха най-нескопосаните възможни извинения... Беше си страшно забавно, особено когато момчетата си погаждат номера един друг или обидните думи са техния начин да изразят отношенията си, мъже. Но все пак беше епично ергенско парти и за пореден път се скъсвах от смях в неподходящото време на денонощието.
  И третата от тази книга, разбира се, Красиво начало. Тя представяше сватбата на Бенет и Клоуи. Не мога да повярвам колко много души бяха поканили! Дори за моите представи за съвършена сватба това е много, интроверт като мен няма да издържи вниманието на толкова много хора. Тази идея за въздържанието на Бенет преди сватбата... беше си едновременно странна, но и забавна, защото Клоуи си постави за цел да промени това на всяка цена. Но все пак след всичко преживяно крайната цел наистина си заслужава - да се оженят. Може би тази книга ми допадна най-малко, защото ми беше чисто и просто... странна.
  Следващите две книги прочетох на английски, защото ги няма на български, но това ни най-малко не ми пречеше. Би трябвало аналогичното заглавие на първата да е Красива възлюбена или пък любима(Beautiful beloved). Тя е за Макс и Сара и по-специално как навлизат отново в ритъма на ежедневието си след раждането на дъщеря им - Анабел. Стори ми се много сладка, защото съм доста заинтригувана от идеята за бебе(не чак толкова от самото бебе може би и да, знам че звучи странно, но аз съм сложна личност по принцип). Техните... предпочитания винаги са ми били странни и не бих могла да разбера мотивите им, така е. Хубаво е да се опитат да влязат в почти стария си начин на живот, но чак пък участието си в онзи клуб... никога не съм го одобрявала или разбирала и това не се е променило до сега. Но накрая когато се появи и Найл... беше още по-сладко и след като съм чела книгата за него и Руби и вече имах известни доста неща.
  И последната... Красива шефка(Beautiful boss), просто предполагам, защото касае Хана. Любимата ми двойка са точно Уил и Хана, защото отношенията между тях бяха... различни. Те ме впечатлиха и заинтригуваха най-силно от останалите. Както загатва и заглавието, става дума за работа, по-точно бъдещата работа на Хана, на която ѝ е трудно да реши какво иска. В началото беше сватбата им и очаквах един бурен меден месец, но вместо това имаше куп интервюта, на които трябваше тя да се яви из цялата страна. Напълно подкрепях Уил, че да го държи в пълно неведение е отвъд всякакви приемливи граници. Все пак той трябва да има някаква представа къде ще се наложи да се местят, а не да му го изсипе като гръм от ясно небе. Но като цяло книгата си беше хубава и май това бе от Красивия негодник за сега(дано Егмонт издадат и последната пета книга от поредицата!).

петък, 14 октомври 2016 г.

The Disney Princess Book Tag


Реших да разнообразя с нещо ново и видях този таг запазен в отметките си(имам навика да запазвам всичко, което оставям за по-късно там, което в крайна сметка довежда до един много богат и обстоен архив). Видях този таг от Another teen reader и понеже съм obsessed от принцесите на Дисни, плюс че е книжен... как да не го направя?

1. Снежанка - Посочи любимата си класика

Чела съм четири класики: Парижката Света Богородица, Клетниците, Граф Монте Кристо и Портретът на Дориан Грей. Моята all time favourite от тези четирите е абсолютно Граф Монте Кристо. Обожавам тази книга и нейното ревю ми е едно от най-добрите.


2. Пепеляшка - Книга, която те е държала отвъд времето ти за лягане

Това ми се случва с всяка книга, почти без изключение. Просто не мога да се спра и искам да прочета възможно най-много. Това същевременно с училището не е никак добре, защото се преуморявам - да стоя до късно и да ставам сравнително рано(втора смяна съм)... в края на седмицата вече съм изцедена.

3. Аврора - Коя е любимата ти класическа романтика?

Хм, романтика при това класическа... не мисля, че прочетените ми книги са много романтични, освен може би Парижката Света Богородица? Мисля, че тя горе-долу отговаря на този въпрос.

4. Ариел - Посочи книга свързана с жертвания и борба за мечтите ти

Случва ми се често да посочвам на най-различни въпроси Двор от рози и бодли, но просто чувствам, че тази книга е подходящият пример. Фейра наистина беше готова да се жертва за Тамлин и да се бори за любовта и мечтите си. Аз лично за по-добър пример не се сещам.


5. Бел - Посочи книга с умна и независима героиня

Сещам се за Пейн от Братството на черния кинжал, защото тя е силна героиня, която е умна и достатъчно независима да може да се справя сама.

6. Жасмин - Герой, който оспорва социалните норми на неговия/нейния свят

Сетих се за Клеъри и как тя е в пълно противоречие със Закона. Тя не е обикновен ловец на сенки и неведнъж постъпваше според чувствата и емоциите си, от колкото да спазва правилата. Мисля, че тя е подходяща за този въпрос.

7. Покахонтас - Емоционално драматичен край

Краят на Принцеса с часовников механизъм ме накара да рева като бебе. Беше толкова хубаво и същевременно гадно заради Уил, направо не можех да го понеса. Не беше честно!

8. Мулан - Сритваща задници героиня

Така и така съм в духа на Сара Дж. Маас, ами че коя друга освен Селена Сардотиен? Ще използвам и възможността да споделя за първи път корицата на Empire of storms, която нямам търпение издателство Егмонт да преведат!


9. Тиана - Книга с трудолюбив и сам постигнал успехи герой


Трудно мога да намеря еквивалент на Тиана понеже тя е изключително трудолюбива и самостоятелна, но се сетих за Америка и семейството ѝ. Заради кастовата система на всички им се налага да работят много, а да не говорим за по-ниските от петици.


10. Рапунцел - Посочи книга свързана с художник

Е, това си е труден въпрос. Тъкмо щях да посоча една с Вивалди, но като се убедих, че тук смисъла на artist е художник... О, ама разбира се! Шифърът на Леонардо! Той е художник(една от всичките му специалности, всъщност) и действието се върти около една картините му и нейната загадка. Все пак успях да намеря книга по темата.

11. Мерида - Посочи книга показваща връзката майка-дъщеря

Истината е, че се сетих за децата на приказните герои и родителите им, aka в поредиците за Евър Афтър Хай и Наследниците. Там има доста такива връзки, така че май отговаря на въпроса.

12. Замръзналото кралство - Силна връзка между роднини

Хрониките на Кейн. Дори да спорят като обичайни брат и сестра, Картър и Сейди имат силна връзка според мен.

Тагвам: Павлина, Юли, Rumyana и Вероника М. Надявам се харесвате принцесите на Дисни. ;)

сряда, 12 октомври 2016 г.

Красива тайна - Кристина Лорен

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Мисля, че вниманието ми към тази книга, но и към цялата поредица бе привлечено от тези няколко реда, защото веднага станах любопитна за какво стана въпрос.
– Никога няма да познаеш какво се случи! – казах и усетих как се усмихвам за първи път от петдесет и девет дни.
– Хари Стайлс е новият ти съквартирант и си ми купила билет за самолет да дойда да те видя?
– Много смешно. Опитай пак.
– Не съм те чувала щастлива от месеци, така че предположението ми е, че най-сетне си се обадила на Найл Стела.
  След като видиш имената на двама от идолите си споменати в една книга и то през няколко реда, няма как да не се заинтригуваш и да не си зададеш въпроса „каква е тази книга?“
  Изключително очарователна корица и пасва идеално в представите за Найл Стела. О, чак сега видях, че отзад за фон е Лондон, това е жестоко, аз обожавам Лондон! Егмонт са сътворили едно мъничко бижу с тази корица, направо се влюбих в нея!
  Още от самото начало тази книга ми беше страшно забавна и интересна и вече знаех, че ще ми хареса. Ситуацията на Руби и Найл в началото ми е толкова позната, все едно се припознавах във всяка мисъл и действие на героинята. С нея бихме станали чудесни приятелки със сигурност. Тя е умна и амбициозна що се отнася до кариерата ѝ, което е напълно разбираемо, но е хлътнала от месеци по нейния НЕточно шеф.
  Найл Стела е точно мъжът, за който да си мечтае всяка жена - преуспял и красив. Той е точно с тяло създадено за... да, ясно, и нищо не бе в състояние да ме подготви за това, което последва. Никога дори не бих предположила колко неопитен и притеснителен е всъщност този секси мъж. По-скоро мислех, че прилича поне мъничко на брат си, Макс, който е жива легенда и има защо. Но бях меко казано изненадана да разбера истината. Бившата му жена сигурно е луда да изпусне такъв мъж, трябва да е била наистина тъпа, за да не оцени какъв човек има до себе си.
  По едно време щях да се побъркам от чакане докато най-сетне стане... нещо. От другите книги съм свикнала с много, а тук с това убийствено чакане... е, направо недоумявам това желязно търпение от страна на Руби. Тя наистина бе безкрайно търпелива и изобщо не го притиска, и се опитваше всячески да го разбере. Но той все пак е мъж, а те вършат идиотски неща...
  Въпреки всичко книгата ми хареса и ми беше изключително приятно четиво. Само дето на смешните сцени май не бе особено умно от моя страна да се смея с глас и то посред нощ... Харесва ми това, че героите(мъжете) не са подбрани някак толкова свързани, все едно да са някакви точно конкретизирани петима души и за всеки да има история. Не, първите три книги може и да бяха до някъде, но Красива тайна по нищо не намекна, че може да влиза абсолютно в тези граница. А и някак е по-интригуващо, чела съм достатъчно книги с много герои, за да искам нещо различно. Доста се колебаех дали първо да прочета новелите или тази книга, но като започнах да чета... беше вечер и уж само малко, а то стана, че стигнах до половината на книгата. Но да, един книжен плъх никога не може да чете малко. Е, надявам се издателство Егмонт скоро да преведат и последната пета книга, нея не възнамерявам да я прочитам предварително.

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

  Всъщност не знам какво очаквах от тази книга. Бях чувала заглавието, защото е известно и ми стана любопитно за какво се разказва в книгата. След като видях, че е толкова кратка приблизително 300 страници, което за класическа книга си е направо нищо, реших да видя за какво става въпрос.
  Избрах да сложа корицата от изданието на издателство Персей, защото е много красива наистина. Харесва ми колко е изчистена и семпла, не мисля, че в този случай има нужда от нещо претруфено. Но държа да отбележа, че мъжът не е автентичен прототип на Дориан Грей. Това е актьорът от филма от 2009 година, който ме остави без думи, защото по-голямо сюжетно разминаване както и такава противоположност на някой герой от книга не бях виждала. Нямам нищо против актьора, просто той не е за този филм. Той е тъмнокос и тъмноок, а Дориан Грей е рус и синеок - каква по-голям антипод от това? Изключително съм възмутена от хората създали това нещо наречено филм, който не може дори да се доближи до оригинала.
 Да, с изящно очертаните алени устни, с ясните сини очи, с меките златисти къдри той наистина беше необикновено красив.
  Накратко, това е историята на едно младо момче, което има изумителна красота и по стечение на обстоятелствата той се вкопчва в своите красота и младост искайки да ги задържи завинаги. Както се казва, „внимавай какво си пожелаваш“, защото в неговият случай желанието му се сбъдва. Докато той остава непроменен от времето, портретът му е огледален образ на душата му - той разкрива най-тъмните му тайни, старае и погрознява.
  В началото на книгата много се ядосах на лорд Хенри, който има огромен принос за духовния упадък на Дориан. Той му пълни главата с безумните си теории и го прави напълно умишлено сякаш за него всичко е игра и иска да си поигра с „психологическото влияние“, което може да има над едно невинно младо момче. Смятам да се изразя в прав контекст за него, нали обича да използва афоризми, защо аз да не използвам един такъв за него? Той е един тесногръд, консервативен, манипулативен тъпанар! Нито уважава жените като равноправни, нито пък каквото и да било друго. Той си има своите глупости, които нарича разбирания, схващанията, каквото ще да е и разваля всичките си приятели, както казва художникът Базил.
Портретът се ражда като една прелюдия на художника, който е възхитен от Дориан Грей и го има за своя муза. Той почти обожествява младежа, което поражда и неговата суетност. Може би има някаква вина за падението на Дориан, но едва ли толкова голяма колкото противния лорд Хенри.
  До края на книгата бях толкова... смаяна от промяната в Дориан. От невинното чистосърдечно момче той се превърна в жалък пропаднал тип, чиято душа направо бе прогнила. Той бе олицетворение на духовната нищета и падението на целия век. Лицето му бе просто като една порцеланова обвивка, зад която няма нищо. Той е безхарактерен герой, защото няма капчица съвест, лицемерен е и е безмерно суетен. Дълго време промяната в портрета му го забавляваше докато той си остана непокътнат. Беше ми жал за него, но... краят му бе заслужен. Той сам си направи всичко и не се разкая нито веднъж, стигна дори по-долу от колкото предполагах, с което съвсем ми падна в очите.
  Портретът на Дориан Грей е особена книга. Според мен не може да се сравни с другите класики, които съм чела, те бяха далеч по-добри с отличителни и живи герои, а Дориан бе абсолютно безхарактерен и посредствен. В края на книгата имаше нещо от някакъв българин(книгата е старо издание) и говори общо за книгата и автора. Не ми се четеше много, затова минах набързо през редовете, но доколкото разбрах тези думи и виждания... са на самия Оскар Уайлд. Това никак не ми го издигна в очите и ако той мисли и частично като този нищожен плъх Хенри... значи определено няма да прочета друга негова книга.

неделя, 9 октомври 2016 г.

Intergalactic Book Tag


Бях тагната от Юли преди повече от месец, но изникваха нови и нови тагове и така и не му дойде редът на този. Все пак благодаря, че ме тагна!

1. Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) – развива се на място различно от твоето.

Най-добрият пример, за който се сещам е Двор от рози и бодли, не само мястото е коренно различно, но и има фентъзи.

2. Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Една от последните книги, които четох беше страхотна - Графинята блудница. Хм, не мога да се сетя в момента за книги, които са ми въздействали така по-рано, може би Изборът, която ме заплени и Тъмня любов, която съвсем ме накара да се запаля по четенето.

3. Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.

Аз също съм нетърпелива за много книги. Empire of Storm вече излезе на английски, но нямам търпение да излезе на български и да се сдобия с нея! Корицата е просто уникална и съм толкова нетърпелива да разбера какво е замислила този път Сара Дж. Маас за Селена Сардотиен.

4. Мъглявина: Назови книга с красива корица.


О, труден въпрос. Има много корици, които харесвам, но ще се огранича до няколко.



5. Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Е, не е точно spin-off, а prequel, но...


6. Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

 О, колебая се между Уил и Теса и Клеъри и Джейс. Това са две убийствени двойки, които имат толкова силно привличане помежду си... Както и всички двойки от Братството на черния кинжал - там привличането е УЛТРА магнетично.

7. Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Ами мисля, че тази роля изигра Изборът, защото след като я прочетох аз вече бях запалена по книгите и продължих да чета цялото онова лято и се запалих по четенето.

8. Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

Харесвам допълнителните кратки истории към поредиците, интересни са ми. Особено ако са цели книги като тази, която толкова много ми хареса и ми напомни колко много харесвам Изборът както ѝ самото му начало. Определено тази ми е любимата книга с новели.



9. Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.

Понеже не се сещам за друг пример ще използвам същия като Юли - Хрониките на Кейн. Авторът много интересно е комбинирал гледните точки на Картър и Сейди и се е получило страшно добре.

10. Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

Ами защо не Ragnarok и Dominus? Звучат ми добре.

Понеже вече почти всички са направили този таг, ако има някой, който не е, ако иска може да го направи.

петък, 7 октомври 2016 г.

Красив играч - Кристина Лорен

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Добре, тази книги беше много по-добре. След като бях почти разочарована от Красив непознат, силно се надявах тази книга да не бъде като нея и за щастие, не беше.
  Странно как корицата ми допада и то доста. Не съм голяма почитателка на зеления цвят, но ми харесва този нюанс и как добре си пасва на корицата, изглежда супер. А и този мъж някак е по-достоверен за Уил, от колкото предишния за Макс. На всяка книга лицето е отрязано до половината, което очевидно е нарочно, защото е само някак загатнато.
  Тук нямаше толкова... нестандартни неща като в Красив непознат, което също ми хареса. Е, друг въпрос беше откровеността на главната героиня, която е малко, хм, цапната в устата.
  Хана Бергщрьом е вглъбената в работата си и учението. Нейният социален живот е буквално нулев. Спомням си рекламата на един филм, всъщност се казва „Без резервации“: „Тя е номер едно в света на кухнята и кръгла нула извън него.“ Животът на Хана изглежда по подобен начин, но вместо кухнята, е науката. До колкото разбрах тя следва медицина, нещото, което най-малко бих си избрала аз. Истина е, че тя е безупречна в лабораторията и всички тези неща, но всичко останало... ето затова брат ѝ има право. Тя се нуждае от приятели и малко разнообразие и кой е по-подходящ за целта от най-добрия приятел на брат ѝ, Уил Самър? Хана е красива, но просто не е подчертавала външността си и това я е правило незабележима(а е истина, че дрехите могат да променят много човека). Особено интересно ми се стори, че има сиви очи.
  Уил е истински секс символ досущ като Бенет и Макс. Те са истинска света троица, честно. Но не знаех, че Уил има сини очи, което е жестоко. Аз съм луда по сините очи, а ако има и руса коса... аз съм дотам, това ми е слабост. Е, Уил не е рус, но и тъмна коса със сини очи си е страхотна комбинация. Да, той наистина е играч. Бил е с много жени и си е изградил свои правила. Има си нещо като график с две жени, което е странно. Той води доста... несериозен начин на живот, защото не се обвързва, не и истински. Но надали е очаквал точно това когато срещне по-малката сестра на своя състудент и приятел Йенсен.
  Хареса ми историята на Хана и Уил. Те започнаха от нищото и си изградиха много повече. Истината е, че никога не бих проявила интерес към бягането, aka сутрешен джогинг, ако не бях прочела тази книга. Аз не съм особено спортна натура, не и откъм бягането. Но беше интересно да наблюдавам как връзката им се развива постепенно и то в голяма степен благодарение на това бягане сутрин и как се опознаваха тогава. От самото начало беше ясно, че те са създадени един за друг. Когато започнаха своята... сексуална връзка тя беше толкова бурна и емоционална, единствено им трябваше време на тях двамата да го осъзнаят, защото това се бе зародило от началото, но те не го знаеха.
  Не разбирам, обаче, как може всички жени до сега да са толкова... твърдоглави. Всяка една без изключение побърза да отсъди мъжа по миналото му и дори не му даде шанс да обясни, а после съжаляваше. Много бе дразни подобно отношение, подобно... тесногръдие. След като те са готови да направят всичко за тях, надали са дяволи, каквито ги изкарват.
  Но като цяло книгата беше много хубава. Отношенията между Уил и Хана бяха като за една типична любовна история и... просто наистина много ми хареса. Беше много хубаво и аз останах с много приятно впечатление от Красив играч. Сега само се чудя с коя книга да продължа - новелите или четвъртата. Хм, само се надявам, която и да избера да ми хареса също толкова.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Красив непознат - Кристина Лорен

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Може би очаквах повече...
  Всъщност имах до известна степен очаквания, че може да прилича на първата книга, поне по едно нещо, което си беше така, но все пак не беше точно това, което аз очаквах.
Корицата ми харесва като цветова гама, не знам защо тази година съм на вълна лилаво, наистина имам много лилави неща. Обаче самият мъж... в лице не ми допада и някак чертите му са твърде изострени. А тялото... ами Макс е висок и мускулест, а този не подсказва за нищо такова.
Книгата просто ми дойде в повече. Тя бе повече от това, което аз бих приела и мина моите граници. Не разбирам защо би искал някой да те гледа докато го правиш с някого или вечно да си на публични места, това не го разбирам и не го възприемам.
  Сара... защо ли тя никак не ми напомняше на Клоуи? А да, защото тя ама наистина е била глупава и заблудена. Как може толкова сляпо да е вярвала на „годеника“ си като той ѝ е изневерявал още от самото начало?! И е стояла с него цели шест години втълпявайки си, че не е така! Това. Е. Ужасно. Тъпо. Не бих била толкова наивна и жалка, че да стоя с някой, за когото не знача нищо освен фамилното име и да се самоубеждавам, че той не ми изневерява като имам доказателства, които направо могат да ти избодат очите. В това отношение според мен Сара е твърде безхарактерна героиня, а аз не харесвам такива. Да, добре, че НАЙ-СЕТНЕ го напусна, но пък тогава реши да оприличава всички мъже на Анди, страхотно няма що. Нямам думи да опиша колко обичам поставянето под общ знаменател. *иронията си личи от километри* Може и да е красива външно и да е добра в работата си, но всички нейни качества ми бледнееха пред горе споменатото и някои други неща.
  Мога да кажа, че много повече харесах мъжкия персонаж, защото той е много по-истински и по-добър като герой, от колкото нея. Макс Стела е плейбой, но и успешен бизнесмен. Той е англичанин(всички яки момчета са британци, btw), но се е преместил в Щатите преди години. Както споменах и по-рано, Макс е много привлекателен. Да, може и да е бил с много жени, но след като среща Сара... той ѝ е изцяло и напълно отдаден на нея. Той не иска дори да погледне друга и толкова отчаяно се опитва да премине през шибаните ѝ правила(наистина са шибани). За първи път виждам някой мъж толкова отчаяно да копнее да има сериозна връзка с жена, а тя дори не иска да чува за това. Мисля, че Сара е изпълнена с противоречения и това невинаги е особено интригуващо, особено ако клони към дразнещо. Аз лично бях на негова страна през цялото време, защото героинята за мен беше твърде слаба. 
  В някои аспекти Красив непознат е написан в духа на Красив негодник, имаше си забавни моменти както и добре описани интимни сцени. Откъм тези неща си ми хареса като цяло, но това със снимането и публичността ми дойде в повече. Не виждам нищо лошо в малко дискретност и интимност.
<спойлер>
  Сложих този спойлер, защото няма да се сдържа да не изразя възмущението си, а с това мога да спойлна някого без да искам, така че по-добре да го има. Накрая на книгата съвсем бях ядосана на Сара. Тя съвсем безусловно повярва на шибаните снимки във вестника все едно с едно щракване на пръстите бе забравила, че бяха откраднали на Макс цялата чанта с важни неща като лаптоп, телефон, SD карта... Така ли ВЕДНЪЖ не ѝ мина през ума, че крадците може да са обработили нещо?! Но не, защо да ѝ мине, тя вече бе осъдила Макс, значи е виновен и е като бившия ѝ, не ѝ е нужно нищо повече. Направо го съжалих, защото тя го нарани и то много повече от колкото Андрю нея.
</спойлер>
  Не по мой вкус секс сцените плюс дразнещото държание на Сара ме накараха да не харесам толкова тази книга. Тези два фактора смъкнаха цялостното ми впечатление и оценка за Красив непознат. Не знам какво да очаквам за Красив играч, но... поне се надявам да е по-добро от това.

вторник, 4 октомври 2016 г.

NY Times By The Book Tag


Бях тагната от RoseRed's world и много благодаря, за което. Не ми остана време да го направя по-рано, защото четях една доста дълга книга, а имах достатъчно публикации различни от ревюта и предпочетох да го оставя за по-нататък.

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?

Нямам книги на нощното си шкафче, всъщност. Обичам да имам нещо като украса по тях, разни дребни неща като сувенири или нещо такова и като цяло за книга там няма място. Обикновено тези, които ги чета си ги държа на масата в хола, а останалите са на рафтовете по местата си.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?

С радост мога да заявя, че това беше Игра на тронове. Вече разбирам защо толкова много хора харесват поредицата и ги подкрепям - уникална е и си заслужава напълно! Но предварително трябва да се подготвиш за нещо дълго и сериозно, не е леко четиво особено в оригинал.


3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?

Ох, труден избор. Може би Касандра Клеър, защото обожавам поредицата или по-скоро поредиците ѝ за ловците на сенки и ще ми е страшно приятно да се запозная с нея. Или пък Дж. Р. Уорд, защото обожавам Братството на черния кинжал и много бих искала да се познавам човек като нея, защото ми харесва като личност и като човек. Или Сара Дж. Маас, защото Стъкленият трон и Двор от рози и бодли... това са уникални поредици и много бих искала да видя човекът, стоящ зад тях и да разбера как са ѝ дошли идеите за всичко това.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?

Първо да си помисля какви книги имам, защото не са при мен. Ами като цяло в една част от секцията ни има стари книга - включително български и чуждестранни, например Под игото, Железният светилник, Клетниците и други, чийто заглавия не помня. Имаме и златната колекция на 20 век от в. Труд, лично аз държа на хубаво място една детска книга - Феите на цветята, защото е страшно красива и луксозна. Има твърди корици, цветни илюстрации и листи, които са и плътни и отстрани е като златна, истинско бижу в моята колекция бих казала.

5. Как организираш своята библиотека?

По свободно място. Като цяло слагам книги където ми е възможно, защото нямам особено място и където открия ново го запълвам. Е, също и се старая поредиците да са заедно, както и по цветове, имам склонност към перфекционизъм за някои неща.

 6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?

 Ами още не съм прочела Двор от мъгла и ярост и заради това се чувствам ужасно. Надявам се скоро да го сторя, наистина. Мина сигурно половин година, а аз още не съм и имам чувството, че съм последната, която не я е чела.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?

През лятото исках да прочета Лявата ръка на Бога - оказа се пълно разочарование. Мисля, че е тази последната ми недовършена книга, прочетох я до половината и не виждах нито една причина да продължа до края.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?

Обикновено чета фентъзи и обичам оригиналните неща и мразя клишираното. Много ме влекат мистериите и загадъчността, именно затова обичам трилърите. Чета и романтики, но в повечето случаи исторически, защото рядко се случва да намеря хубав съвременен роман, който да не е с някой клиширан сюжет или да е скучна, или още по-зле - някоя слаба и жалка героиня(дори герои) като в това жалко подобие 50 нюанса.

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?

Ох... Бих препоръчала нещо, от което да си вземе поука, както и на всички политици, но не се сещам за такова, не чета много такива книги. Малкият принц... да, може и да става, но си го спомням бегло(Странно ли, че ама изобщо не го харесвах като малка? Тази книга просто ме дразнеше, това е, и не намирах никаква логика в нея.).

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

Красив непознат.

Аз от своя страна ще тагна Юли, Кая и Илияна.

неделя, 2 октомври 2016 г.

Графинята блудница - Джоана Шуп

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“

  След като прочетох Игра на тронове, наистина имах нужда от нещо, с което да се разтоваря малко. Тази книга беше перфектната за целта, защото ми достави изключително удоволствие. Тя е забавна и толкова приятна, на някои моменти се смях от сърце.
  Корицата е много сладка и нежна. Прави ми впечатление, че издателство Егмонт напоследък правят много хубави корици и съм любопитна да видя каква ще е на третата книга. Жената на корицата отговаря идеално на образа на Маргарет, а рубините... мисля, че се досещам какви са, но няма да развалям изненадата за тези, които не са чели книгата. Друго, което харесвам в стилистичното оформление е самото оформяне на началото на всяка глава, което също е много красиво.
  Маргарет несправедливо е осъдена от обществото в годината на своя дебют заради един негодник, който съсипва репутацията ѝ. Тя определено не е заслужавала това както и всичко, което ѝ сполетява след това. Най-малкото е трябвало някой да се застъпи за нея и да види другата страна на монетата, но... нали е жена, кой ги е зачитал по онова време? Харесва ми, че тя има черна коса и зелени очи, това е интересно и различно, може би дължащо се на нейния ирландски произход.
  Много жалко наистина, най-вече, че дори нейният приятел, който е щял да стане неин годеник, също е повярвал на измислиците. Но все пак станалото - станало. Саймън Барет, или граф Уинчестър, има блестящо положение, висока титла и уважаван род. Той е обещаващ политик и част от Камарата на лордовете. Освен това той притежава и забележителна външност - руса коса и сини очи, плюс съвършено тяло. Всичко е перфектно, освен едни карикатури по негов адрес от неизвестния художник Лемарк. И всичко се започна заради едни рисунки...
  Маргарет или лейди Хокинс носи славата на блудница и е приела „титлата“ си. В крайна сметка не може да стори нищо, за да поправи миналото, а да продължава да се тормози за това е безсмислено. След онзи покъртителен дебют от преди десет години ѝ се случват много неща, но тя отдавна не е същото онова момиче - сега е по-силна и може да прави това, което иска, а именно да развие таланта си. Той, разбира се, е да рисува, но използва псевдоним на мъж, защото жена художник отново не е прието. Не разбирам какво толкова има да покаже, че има способности и талант, та това е толкова безобидно! А карикатурите са просто едно сладко отмъщение за нейното разбито сърце...
  Историята на Маргарет и Саймън се различава доста от тази на Никълъс и Джулия, но има и доста общо, най-малкото двете не са били „порядъчни жени“, поне според хорското мнение и слуховете. Харесва ми как на много места има забавни сцени, а и като част от поредицата Порочни лъжи оправдава жанра си добре. Романтиката си я имаше и то в най-разнообразни проявления. Беше забавно когато спорят, защото са достатъчно твърдоглави и винаги искат да постигат целта си.
  Друго, което много харесах в книгата са описанията и сравненията. Авторката Джоана Шуп е проявила наистина голяма креативност с някои от хрумванията си, което изключително много ми хареса. Особено много ми допадна едно от сравненията ѝ на очите на Саймън - „сини като норвежки фиорд“. За по-голямо изяснение слагам тази снимка тук, фиорд е това езеро измежду планините. Имаше и доста други неща, на които се възхитих по време на книгата и определено авторката ми се издигна много повече в очите след тази книга.
  Харесваше ми как се развива действието въпреки, че може би очаквах нещо подобно на Херцогинята куртизанка, но това са различни книги все пак, а и няма как да е едно е също, би било скучно ако е така. Мъжете наистина могат да са много заблудени ако започнат да държат на гордостта си, но накрая все пак Саймън прозря истината. Направи ми впечатление, че и тук, в Графинята блудница, имаше накрая двама злодеи, които да се опитат да развалят щастието и на Маргарет, но най-вече на Саймън. Е, накрая всичко свърши добре, но... може би очаквах да има и нещо като „след време“, за да видим какво става с тях и т.н. щеше да ми е доста интересно да видя, но нищо, това не е кой знае какъв проблем.
  Книгата наистина много ми хареса и ме остави с много приятни и топли чувства. Изключително се радвам, че най-после успях да я прочета и с радост бих препоръчала поредицата(или трилогия?) на всеки, който обича романтиката, защото книгите са леки и приятни. Също и нямам търпение да прочета следващата книга с Деймиън, виконт Куинт, след като прочетох и малкия откъс в края, определено ще бъде интересна както и тези до сега, разбира се.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.