сряда, 30 ноември 2016 г.

November Wrap Up

Йей, ето че и любимият ми месец най-после дойде, а с него и края на годината. Коледа наближава, а това ме изпраща в еуфория, защото обожавам да ходя по магазините преди празниците и да купувам разни неща, особено подаръци. Което отново е помрачено заради втората смяна, защото на практика ми се губи целия следобед и това ме вбесява. А пък до ваканцията има толкова много време... Но първо на първо, да си направя равносметката за месеца. Хм, ноември не беше никак лош, прочетох цели 10 книги и то все хубави, как да не съм доволна? П.С. Реших да правя заглавията като линкове към ревютата, да опитам и това.

1. Скритият оракул - Рик Риърдън

Най-сетне прочетох и тази книга. Май ми се случва да чета всички книги, които съм искала със закъснение. Е, поне най-накрая успях да я прочета. Смятам, че това е поредна обещаваща поредица от Рик Риърдън и нямам търпение да излязат следващите книги.

2. Мечът на лятото - Рик Риърдън

 Преди не исках да прочета за Магнус Чейс и боговете на Асгард. Всъщност... нямах основателна причина за това. Просто не бях чела все още книги със скандинавската митология и ми беше странно, но сега след като съм прочела няколко, нямаше причина да не дам шанс и на тази.

3. Стъкленият меч - Виктория Айвярд

Ето че прочетох още една книга, която също протаках от известно време. След като чаках няколко месеца като така и не си закупих нито една от двете книги, реших, че е време да прочета Стъкленият меч със или без книжен вариант.

4. Kingdom of Darkness - Andy McDermott

Честно казано чаках Ибис да преведат следващата книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, но май такива изгледи няма затова реших да прочета останалите излезли книги на английски, и без това съм прочела почти цялата поредица на английски, така че...

5. The Revelation Code - Andy McDermott

Тази книга ми повиши интереса, а може би четенето ми събота и неделя без да заспя всеки момент също помогна доста. Но и идеята на тази книга ми се стори доста по-близка до тази на поредицата и първите книги.

6. The Midas Legacy - Andy McDermott

Още от самото начало The Midas Legacy започна добре, т.е. обещаващо и доста интригуващо и не ме разочарова. Напълно в стила на Анди Макдермът, Нина и Еди се изправят пред поредното приключение и смъртни опасности.

7. Бронзовият ключ - Холи Блек и Касандра Клеър

Уоу, определено не очаквах подобно развитие. Книгата е интересна и много харесвам тази поредица, но уви, единственият недостатък е, че беше твърде кратка и свърши твърде бързо.

8. Господар на желанието - Кинли МакГрегър

И преди бях попадала на тази поредица, но изобщо не бях обръщала внимание. И сега не беше по-целенасочено, просто попаднах на нея, отново, случайно, но този път прочетох резюметата и веднага се заинтригувах.

9. Златният мост - Ева Фьолер

От толкова много време исках да прочета тази книга. Измина повече от година от както прочетох първата книга, Гондолата на времето.

10. Ново начало - Кристен Ашли

 Измина година от както прочетох първата книга, Завещанието, и останах приятно изненадана, че издателство Ибис преведоха и втората. Ами като цяло книгата наистина много ми хареса и е страшно приятно четиво.

вторник, 29 ноември 2016 г.

Ново начало - Кристен Ашли

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГДАЛИЙН“

  Измина година от както прочетох първата книга, Завещанието, и останах приятно изненадана, че издателство Ибис преведоха и втората. И съм много благодарна, че имах възможността да я прочета.
  Корицата за пореден път е зашеметяваща! Доста зор си хвърлих докато достигна до консенсус какви са цветята. Не ме бива особено и достигнах до извода, че трябва да са зюмбюли, май, и то само защото беше споменато някъде из книгата. Но наистина е прелестна в любимия ми син нюанс!
  Радвам се, че тук става дума за нова героиня и някак историята се надгражда. Амелия е допуснала много грешки, за които съжалява и е готова да се поправи, защото заради тях е изгубила децата си и е готова на всяка цена да си ги върне. Дори да ги последва в другия край на страната, в малко градче на име Магдалийн. Не бих я обвинила за нищо, което е сторила, защото е имала право след изневярата на мъжа си, който се развежда с нея и веднага след това се жени за същата тази жена. Но безспорно е много ината и упорита. Даже недоумявам как е могла да позволи децата да ѝ бъдат отнети и бившият ѝ гадняр да вземе попечителството. Но твърдоглавието подстрекавано от мъст действително обяснява доста... Жената на корицата е много добре по описание на героинята, защото има кестенява коса и точно този специфичен кафяв нюанс очи, така че безспорно тази корица е много автентична с книгата във всяко едно отношение.
  Отне ми време докато се сетя кой беше Мики(една година си е доста време все пак). Честно казано не мога да кажа какви бяха представите ми за него, може би за всяка жена той би придобил по-индивидуално излъчване, но и мъжът на корицата не е никак лош. Мики е отдаден баща, който сам се грижи за децата си, защото е разделен със съпругата си, която досущ като Конър(бившият съпруг на Амелия) не е цвете за мирисане. Той се труди усърдно и работи много, като част от работата му включва и доброволческата дейност в пожарната, защото той няма нещо, което да иска по-силно от това да бъде пожарникар. Може би докато не среща новата си привлекателна съседка, която е склонна да промени възгледите му.
https://www.instagram.com/p/BNZBVIGDsyV/?taken-by=mellynas  Книгата си е дългичка, спор няма, но пък точно това му е хубавото. Обичам дългите книги именно защото са дълги и мога да им се насладя повече. Пък и една до друга Завещанието и Ново начало си пасват идеално, друг въпрос е къде ще ги сместя, но това е по-дребния проблем. Само знам, че обичам тези две бебчета!
  Много ми хареса сюжетната линия. Всичко е много добре изградено и структурирано, както и последователно. Хареса ми как Кристен Ашли е изградила постепенно героите като характери и личности и всичко беше... на мястото си. Просто не беше нито претупано, нито повърхностно. Трябваше да се мине през всеки един етап и авторката го е знаела. Когато четеш една добра книга, тя те изпълва с топли чувства0 и удовлетворение, което си проличава в думите. Очаквах да има отново редуване на гледните точки, нещо което в първата книга действително ме впечатли, но тук нямаше. Разказва се единствено от гледната точка на Амелия, но пак нямам нищо против, защото и така ми харесва.
  Историята на Мики и Амелия е сладка, но и бурна, романтична, но и страстна. Харесаха ми толкова много неща... И най-вече Амелия е страхотна майка. Може да е богата и винаги да е била задоволена откъм всичко, но... тя е земна и просто знае, че има пари, нищо повече, а няма нищо нередно в това да си богат, защото не е болест. Друго, което много ми хареса са семействата и по-скоро децата и на двамата. Те са страхотни хлапета и определено много ми допаднаха. Беше приятно да видя отново и познатите си героини Джоузи и Алиса, които с Амелия са страхотното трио приятелки. Плюс, че и мъжете им са приятели, което е още по-страхотно.
  Ами като цяло книгата наистина много ми хареса и беше страшно приятно четиво. Страшно се радвам, че я имам и че я прочетох. Тя е наистина очарователна и интригуваща. Един прекрасен романтичен роман и бих го препоръчала на всеки, който още не го е прочел или е направил пропуска да не прочете първата книга, заслужават си и двете!
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 26 ноември 2016 г.

Златният мост - Ева Фьолер

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“

  От толкова много време исках да прочета тази книга. Измина повече от година от както прочетох първата книга, Гондолата на времето. Като цяло в книги като тази не знам какво да очаквам, защото оригиналът не е на английски и съм в очакване да излезе следващата на български, за да разбера какво предстои. Но определено е интересно и вече съм чела немалко книги от немски авторки и със сигурност мога да кажа, че са добри.
  Влюбих се в тази корица още щом я видях! Издателство Ибис са направили една уникална корица и не мога да съм по-щастлива, че я притежавам. Това е уникално бижу за библиотеката ми. Адмирации към създателя й! Роклята, цвета, този времеви цикъл, Париж и моста при река Сена... всичко е уникално.
  Книгата ме заплени от самото начало, особено когато Ана откри Себастиано и разбра за... състоянието му. Напълно недоумявах как е възможно това и вече нямах търпение да разбера как ще се развие действието. Първоначално си помислих, че действието ще се развива по времето на Луи XIV, но бързо осъзнах, че съм в грешка, защото той управлява малко по-късно. Плюс, че през 1625 още не е роден. Но пак е интересно, точно този период от историята, XVII век, е от най-любимите ми. Като парарелка в езикова гимназия с профил френски и английски език съм доста добре запозната с Франция и френската история. Много от местата спомената в книгата ми бяха познати и можех да ги свържа с други книги, които съм чела като Клетниците и Парижката Света Богородица.
  Ана си е все същата, с разликата, че със Себастиано са гаджета и това е толкова яко. Тъкмо минаха изпитите й и се налага да замине веднага за Париж, за да спаси любимия си. Това я въвлича в поредното приключение в една друга епоха и на друго място. Но е страхотно да имаш възможността да пътуваш във времето и да живееш в конкретната епоха поне за кратко. Определено завиждам и за способността да говори на всеки един език когато е в миналото, това си е много полезно, а и аз обичам езиците.
  Временното неразположение на Себастиано много затруднява Ана, защото освен мисията, която има трябва да се погрижи и за него, а той никак не я улеснява в задачата. Благодарение на тази книга се заинтригувах от Тримата мускетари, не съм чела книгата, но може да се замисля дали да не го направя, определено историята ме заинтригува и има разлики от филмовите адаптации, които съм гледала. Историята е богата откъм исторически фигури като кралица Ана Австрийска, прословутия кардинал Ришельо, за който всеки е чувал...
  Златният мост е много уместно заглавие за книгата визирайки Понт о Шанж, един от мостовете в Париж. Това място има важно значение за тях, пътуващите във времето. Книгата е много интригуваща и всичко е измислено с такъв творчески замах. Авторката е проявила голямо въображение и идейност в създаването на трилогията си. Много обичам книги свързани с пътуване във времето - има едновременно фентъзи и история, една от любимите ми комбинации. Особено е приятно да четеш преводна книга когато и преводът й е добър.
  Ана пак се изправя пред сериозна опасност застрашаваща бъдещето и на всяка цена трябва да предотврати това да се случи. Май всеки път се озовава в такава ситуация с нейния късмет. Много ми е интересно и когато среща хора от конкретната епоха, защото така истински може да се доближи до това време и да го опознае по-добре, но също и като присъства на разни неща като балове и събития, това вече е вълнуващо.
  Втората книга от трилогията доста ми хареса и с нетърпение очаквам третата, в която нямам представа какво ще се случи, но знам, че ще е интересно. Също и съм много любопитна да видя каква корица ще направят този път издателство Ибис. Те определено се справят отлично с това и с огромно нетърпение очаквам да разбера каква ще е.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Господар на желанието - Кинли МакГрегър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  И преди бях попадала на тази поредица, но изобщо не бях обръщала внимание. И сега не беше по-целенасочено, просто попаднах на нея, отново, случайно, но този път прочетох резюметата и веднага се заинтригувах. Тъкмо приключих с Бронзовият ключ и се чудех дали и какво да прочета и тази поредица направо ми беше като неочакван подарък.
  Въпреки че корицата е малко по-различен тип от останалите, защото е по-стара пак е хубава. Обичам синьото и определено харесвам роклята ѝ. Не се бях замисляла, че действително героите трябва да изглеждат така докато не видях корицата. Но определено мога да кажа, че е по-хубава от оригиналната и Тиара Букс правят съвсем нелоши корици след като съм чела няколко от книгите им на Джулия Куин.
  Действието както тук, така и в останалите книги се развива в Шотландия. Открих, че нямам нищо против нея, това е хубава страна и също си има богата история като съседката си, Англия. Не знам защо преди имах предразсъдъци към нея, май трябва да ѝ давам повече шанс. Не съм сигурна през кой точно период се развива действието, но ми стига да знам, че е историческа романтика и рицарите, както и всички благороднически и аристократични неща са съществували. Обичам историческите любовни романи, особено ако се развиват във Великобритания, слабост ми е.
  Лейди Емили изобщо не е типична лейди. Тя е своенравна и много упорита. Изобщо не я притеснява коя е и каква е, за да държи на ината си и нещо впечатляващо за онова време, като жена да изразява и да отстоява мнението си. Тя, очевидно, е руса и това отговаря на представите ми за северна раса. Просто предполагам, че те трябва да са със светли коси и очи, най-малкото от чиста биологична гледна точка. Е, тя е почти такава, единствено има зелени очи, но това също си е яко. Като цяло, тя не си избира сама ролята, която изиграва, защото на практика това е решението на краля и тя е длъжна да спази заповедта му, но по всичко личи, че няма нищо против да го стори. Тя си има своята тайна и тя е, че копнее за деца, но е неомъжена и в скоро време няма и да се омъжи. Баща ѝ има право да ги обича и да е покровителствен след като е загубил толкова любими близки същества, но определено прекалява, защото Емили и сестрите ѝ имат право да обичат.
  Дрейвън е граф на Рейвънсууд и не знае нищо друго освен битките. Той е ненадминат войн и е истинско страшилище на бойното поле, но извън него... той не познава нищо друго. Той е от тези мъжки персонажи, които са преживели много и имат тежко минало и ми е страшно гадно за него. Той е станал това, което е заради баща си, който го е превърнал в такъв човек. Родът му не се слави с никак добро име заради жестокостта на мъжете и Дрейвън не си е спечелил по-добра слаба. Но както се казва, не вярвай на всичко, което казват хората. Той е почти пълна противоположност на Емили по външност - огромен, силен, с черна коса и невероятни сини очи. Да, той влиза доста нависоко в категориите за привлекателен. С Емили си подхождат идеално, но уви, запознанството им беше по съвсем различни причини... Дрейвън не се разбира изобщо с бащата на Емили, Хю, и поради поредната им неразбория крал Хенри взима решението Дрейвън да се грижи за една от дъщерите му. И от враждата се поражда нещо съвсем друго.
  Отдавна не бях чела толкова забавна и приятна книга. Тази поредица ми допадна от самото начало и със сигурност ще прочета и останалите книги. Харесва ми как звучи Братството на меча и силно се надявам и останалите герои да имат нещо общо с тези или поне да са свързани помежду си, защото ми е интересно и мисля, че има за кого да се прочете още.
  Страшно много ми допадна като персонаж братът на Дрейвън, Саймън. Той е типичният дразнещ малък брат, който обича да се заяжда с по-големият си брат, който колкото и да се дразни го обича, защото са братя. Имаше моменти, в които беше доста сериозен, но в сравнение с Дрейвън, който никога не се усмихва, си е направо вечно ведър и усмихнат.
  По характер Емили и Дрейвън много си приличат, защото са еднакво упорити и твърдоглави. Това превръща целите и на двамата в същинско изпитание след като тя си е навила на пръста да го има, а той - да я избягва. Това предизвиква и много комични ситуации и наистина не съм се смяла така отдавна. При това се смях с глас и то късно вечерта, навярно съседите ще ме вземат за луда, но такива книги наистина си заслужават!
  Наистина нямам търпение да прочета следващата книга след като прочетох Господар на желанието и много ми хареса. Страшно приятна книга и с радост я препоръчвам на всеки, който обича исторически романтики.

вторник, 22 ноември 2016 г.

Бронзовият ключ - Холи Блек и Касандра Клеър

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГИСТЕРИУМ“

  Уоу, определено не очаквах подобно развитие. Книгата е интересна и много харесвам тази поредица, но уви, единственият недостатък е, че беше твърде кратка и свърши твърде бързо. Буквално може да се прочете за няколко часа, а аз искам още, а следващата книга дори не е написана все още, гадост.
  Направи ми впечатление, че заглавието на всяка книга е свързано с различна година от Магистериума: първо беше желязната с Железния изпит; медна с Медната ръкавица и сега бронзова с Бронзовият ключ. Следва среброто, а това е любимият ми метал и нямам търпение да прочета четвъртата книга.
  Много ми харесва, че корицата е синя, колкото и да мразя змиите. Също ми допада и ключа между имената на авторките, изглежда старинен и много як, кара ме да искам да си купя подобен медальон(защото съм виждала такива), въпреки че имам друг тип пак ключ.
  Струва ми се, че действието се разви в толкова кратък промеждутък от време и свърши така бързо. Може би просто самата поредица е по-адаптирана за деца и юноши, неслучайно е 7+ и заради това не е толкова описателно и сложно като Реликвите на смъртните(едната авторка все пак е Касандра Клеър).
  Аарън, Кал и Тамара са страхотна комбина. Те тримата са си от самото начало и не мога да си представя и за напред да е различно. Намесата на Джаспър ми се струва доста странна и все още не мога да свикна с присъствието му. Както винаги, учебната година се очертава да е всичко друго, но не и нормална. Магията трябва да е интригуваща и те да са като всички останали ученици, но... какви ги говоря, Аарън и Кал са Макари, те са всичко друго, но не и обикновени. Много е вълнуващо, че и двамата са магове на Хаоса, но и са си противотежести. Просто... изглежда ми като две черни дупки, които могат да се погълнат взаимно, но трябва и да се възпират в същото време.
  Би трябвало Кал да е основния и най-важен герой, но... толкова много харесвам Аарън(наистина имам слабост към русокосите :д). Този път някой преследва Кал и се опитва да го нарани на всяка цена. Като цяло всичко се върти около този шпионин, защото както имаше един цитат от Стъкленият меч: „Всеки може да предаде всеки.“ И според мен определено си пасва идеално, защото трябва да очакваш неочакваното.
  Толкова ми се иска да мога да кажа повече, но... свърши толкова бързо и просто не зная какво да коментирам. Видя ми се толкова кратка, 248 страници си е направо нищожно като размер. Ах, дано поне следващите книги са малко по-дълги, че направо... Искам още, а това беше толкова кратко! Нямам търпение за следващата книга от Магистериума.

петък, 18 ноември 2016 г.

The Thanksgiving Tag


Денят на благодарността не е много познат у нас. Това е американски празник и е сравнително непознат за нас, защото се празнува главно в САЩ и Канада. Той е от тези, които менят датата си и обикновено се празнува на четвъртия четвъртък на ноември. Следователно тази година се пада на 23-ти ноември. Но понеже обичам тематичните тагове реших да го направя. Може пък този празник да се популяризира малко повече, защо не? Взех тага от PaperRiot. Надявам се този таг да се стори интересен на повече хора! Тагът се състои от две части и аз лично смятам, че е нещо по-различно и интересно. Той е авторски, взет направо от този блог така, че всички права са си за това момиче.

🍲 Вечерята за Деня на благодарността


Пуйката - Книга, която можеш да препрочиташ всяка година и да не ти омръзва

Първо на първо, аз не препрочитам книгите си, защото отнема време, а и аз вече знам какво става и първоначалните емоции и впечатления ще липсват. Но си признавам, че доста често съм отваряла Дневниците на мис Миранда Чийвър просто, за да прочета някой и друг пасаж отново и отново и не ми омръзва. Така че тази книга може да се каже, че отговаря на въпроса.
И второ, пуйката е основното ястие за Деня на благодарността. Предполагам, че поне доста хора са виждали във филмите или пък в някой анимационен филм когато празнуват този празник(лично аз си спомням, че в Гарфийлд имаше такъв епизод).

Плънката - Любим поддържащ герой

Да уточня, това е герой, който подкрепя главния герой като най-добър приятел или нещо такова. Например в Реликвите на смъртните Клеъри и Саймън, който е такъв герой, което е и отговора на въпроса. А плънката се слага в пуйката.

Соса от червени боровинки - Любима корица

Това е един от най-трудните въпроси за всеки книжен плъх. Не мога да посоча само една. Има толкова много корици, които харесвам и които са хубави. Не, абсурд. Това е като да посоча любима книга, което също е невъзможно. Само кориците на Изборът са цели пет, не шест, а мога да се сетя и за още други поредици. Ох, много е трудно дори няколко да посоча, има толкова много, които харесвам!


Пилето и дресинга - Книга изпълнена с разнообразие, която препоръчваш

Разнообразие... обикновено трилърите са разнообразни и имат много и неочаквани неща. Просто не мога да се сетя за подходящо заглавие. Ами поредицата Нина Уайлд и Еди Чейс е достатъчно разнообразна откъм всичко. Мисля да посоча нея. Между другото, точно тази част от яденето ми се струва най-странна и нямам идея какво би представлявала на вкус.

Касерола със сладки картофи - Любима книжна двойка

Е, това е поредния труден въпрос. Как да посоча само една?! И ако пък знам изобщо какво е това касерола... Може би Джейс и Клеъри или Уил и Теса, ох, трудно е. Двойка има във всяка книга и няма как да се спреш на една. О, много харесвам Рисанд и Фейра, затова нямам търпение за следващата книга от Двор от рози и бодли!

Зеленчуците - Книга, която беше най-голямата ти изненада

Не очаквах нищо от случилото се в Двор от мъгла и ярост. Очаквах да ми хареса, но тя просто надмина всичките ми очаквания. Всичко беше толкова вълнуващо и интригуващо, книгата е уникална и все още си спомням чувствата, които породи в мен. Btw, съвсем скоро ще е ясно заглавието на третата книга и нямам търпение да го разбера както и да излезе самата книга, но за това ще почакам повечко.


Десертите - Най-добрият край на книга

Щом е край, значи не е нещо хубаво - няма да има повече книги! Но иначе Принцеса с часовников механизъм - най-хубавият ужасен край! Едновременно ме е яд за Уил, но и книгата е прекрасна и е толкова хубаво да има хепи енд. Това направо не е честно.

💗 Нещата, за които сме благодарни


Семейство - Любимо книжно семейство


Хм, а да, семейство Дьо Грас! Обожавам това семейство, а и петима толкова приличащи си и уникално яки синове - та това е страхотно! Въобще те са уникално семейство, а и аз обожавам братята Дьо Грас. До сега да съм прочела останалите книги, но са на немски, а аз и понятие си нямам от него.

Приятели - Любимо книжно приятелство

Харесвам приятелството на момчетата, но и на момичетата в поредицата Красив негодник. Просто всички са свързани помежду си и имат страхотна връзка. Може би харесвам една идея повече това на мъжете, защото е по-забавно, но и момичетата не падат по-долу.

Кариера - Любим герой, който има същата професия като твоята или чиято професия би искал/а да имаш

Няма как да отговоря на първото, защото не работя. В този случай Пърси Джаксън е добър пример. Като чета исторически трилъри и професията археология звучи толкова... вълнуващо. Е, знам, че в действителност не е така, в книгите има доста повече екшън както и се откриват значими неща, които до ден-днешен не са открити. Просто е хубаво да си помечтаеш все пак.

У дома - Любима книжна среда

Среда се има предвид място като дом. Имам две опции за този въпрос. Първо са Институтите в Реликвите на смъртните, лично аз предпочитам този в Лондон, защото все пак... Лондон! Втората ми опция е имението на Братството на черния кинжал. Двете най-страхотни места, в които бих искала да бъда.

Хобита - Книга, която би препоръчал/а като „просто за забавление“

Бих препоръчала цялата поредица Красив негодник. Много е забавна и много... пикантна. Наистина на някои места се смях с глас и то късно вечерта. Не са натоварващи и всеки, който ги чете би се забавлявал с тях. Определено препоръчвам.


Тагвам: Юли, Tedy, Кая и Илияна.

сряда, 16 ноември 2016 г.

The Midas Legacy - Andy McDermott

   КНИГА ДВАНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“


  Най-сетне успях да прочета и последната излязла до момента книга. Да се надяваме, че ще има още доста, за които така или иначе ще се наложи да почакам. Още от самото начало The Midas Legacy започна добре, т.е. обещаващо и доста интригуващо и не ме разочарова. Напълно в стила на Анди Макдермът, Нина и Еди се изправят пред поредното приключение и смъртни опасности.
  Още от заглавието става ясно с какво има общо. Както се знае от общоизвестния мит, Мидас е гръцки цар, който може да превръща всичко, до което се докосне в злато. Е, тук митът е доста... преработен. По-скоро е изкаран като грешен, а истината е съвсем различна. Няма да издавам спойлери, но митът е основан на нещо съвсем със същата способност.
  За пореден път се изненадах от богатството откъм въображение на автора, както и трябва да отбележа, че всичко това с историческите загадки... всяка една е изисквала подробно проучване, за да се запознае с материята и да избере на какво ще се основава книгата му. Тук се намесва въображението, за да дообработи вече съществуващ мит или легенда. Сама аз съм правила по-дребни проучвания за собствените си фикшъни(особено тези, които са го изисквали повече) и мога да потвърдя, че това не е маловажна работа и от това зависи как ще се развие историята в зависимост каква е загадката и какъв е нейният отговор.
  Тази книга надмина по опасности и напечени ситуации много от предишните книги. Също и такова протакане... ето това адмирирам аз като човек, който харесва и прилага протакането постоянно. Доста дълго главния злодей беше прикрит и най-напред смятах, че ще е друг, както очевидно е възнамерявал да постигне ефект автора и успява. Точно тогава си помислих, че за първи път злодея ще е малко или много уравновесен и няма да е нито фундаменталист, нито да следва някаква фикс идея, но... надали щеше да бъде антагонист ако не е обсебен от нещо, нали?
  Тук тайната изглежда още по-дълбока и води началото си от много отдавна. Особено е свързана със семейството на Нина и особено с майка ѝ. Отново имаше препратка към първото откритие, което направиха - Атлантида, защото Пещерата на Мидас е свързана точно с един пътешественик, чието име така и не мога да запомня, но по-добре да не издавам. Доста се чудих как точно да си преведа legacy, защото е и завещание, и наследство. В случая отговаря и на двата превода затова е спорно кой превод е по-верен, поне за аматьор като мен, защото аз не се занимавам с преводи, а и не възнамерявам да се.
  Чудех се как ли ще се развият нещата като сега Еди и Нина имат дъщеря, вече тригодишна. При техния бурен живот и едно дете си е доста сложно. Но те се справят изключително добре и може да се каже, че всичко си е по старому, е, освен че сега имат по-важна причина да се върнат здрави или по-скоро живи у дома.
  Книгата е толкова бурна и има толкова неочаквани неща... Във всяка глава се случва или разкрива по нещо, така че съм на косъм да издам някой детайл, сърбят ме ръцете да го направя. То Непал ли не беше, Исландия ли... Действието тук е на макс. Въпреки че книгата беше сравнително дълга плюс това на английски, ми беше страшно интересна. Много съм любопитна да разбера каква ли ще е следващата и за какво историческо нещо ще става въпрос. Да се надяваме, че Нина и Еди няма да го унищожат, пак. Това в кръга на шегата, разбира се, не ги виня. Те не са виновни, че винаги се намира някой психопат да иска да се възползва от артефакта или откритието за своя изгода. Но те са открили и достатъчно много, така че приносът им за световната история е достатъчно голям.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

The Revelation Code - Andy McDermott

  КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“

  Тази книга ми повиши интереса, а може би четенето ми събота и неделя без да заспя всеки момент също помогна доста. Но и идеята на тази книга ми се стори доста по-близка до тази на поредицата и първите книги. Нина и Еди отново имат за задача да открият нещо, което всеки би сметнал за абсурдно, но нали в това е смисъла - да откриват невъзможното.
  Наистина мразя фундаменталистите, но още повече мразя идиотите, които ги следват. Как може да си толкова тъп, да тъп, та да вярваш на подобни глупости все едно нямаш здрав разум и не можеш да разсъждаваш сам?! Не, това наистина е малоумно. Ако няма кой да ги подкрепя, те изобщо няма да могат да сторят нищо сами, но не, все трябва да има овце, които да образуват някакво стадо.
  Това лирическо отклонение всъщност е свързано със самата книга. Естествено, че отново има някой побъркан, който иска да открие нещо в името на някаква цел. Всъщност го прави заради самия себе си, а другото е за манипулация на масите. Крос, главния антагонист в книгата, е краен християнин, който попада случайно на една статуя по време на една от мисиите си. Но не каква да е статуя, а ангелска. От сега ще кажа не си и представяйте красиви ангелчета с крилца, библейските вариации са доста по-грозни. Сега той е решил, че трябва да доведе света до Апокалипсис и му трябва някой, който да открие останалите статуи. Кой е по-подходящ от д-р Нина Уайлд? Той изпраща да отвлекат нея, но и Еди, за да я изнудват да съдейства. Плюс, че е бременна... направо се чудя как се размина от всички опасности, това бебе явно е под щастлива звезда.
  Определено имаше смисъл да прочета новелата преди това, защото неведнъж беше спомената случката от преди един месец, aka от The Last Survivor. Толкова начесто обаче бяха събитията - първо 10-та книга, след това онзи луд, който се появи да отмъщава в новелата, а сега и тази. Еди и Нина нямат никаква почивка, точно заради това се чудех как ще съчетаят и бебе с техния бурен живот. На лошите би им дало още една възможност да ги изнудват, все пак това е тяхното дете...
  Въпреки големите опасности и лудия водач на култ, Нина пак успя да открие нещо значително. Чудех се дали няма да се върне на работа в Агенцията за световно наследство след като толкова често се връща на „временна работа“ при тях. Вече не е болна и не виждам причина да не го стори, е, освен бебето, но все пак. В повечето случаи си е работа зад бюро, така че...
  The Revelation Code е интересна книга. Някъде обаче има разлики в английските и българските вариации на наименованията, но въпреки това не си преведох нито веднъж, реших да го карам по интуиция. Заглавието е много подходящо, защото всичко се върти точно около тази част от Библията - Откровение от Йоан. Мисля, че казах направих достатъчно спойлери затова ще спра до тук. Определено съм любопитна да разбера какво ще стане по-нататък след като ми остана само една излязла до момента книга, която не съм чела.

събота, 12 ноември 2016 г.

Kingdom of Darkness - Andy McDermott

 КНИГА ДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“

  Това не ми е първата книга относно Александър Велики, която чета. Определено вече съм добре запозната с темата ако преди не бях толкова. Честно казано чаках Ибис да преведат следващата книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, но май такива изгледи няма затова реших да прочета останалите излезли книги на английски, и без това съм прочела почти цялата поредица на английски, така че...
Английската корица е много хубава и забелязах, че на останалите книги също са яки(има и американски, но те не са толкова хубави). Бих ги сложила на ревютата на останалите книги, но... по-скоро ме мързи и не ми се занимава.
  Наистина ми се четеше някакъв със сигурност добър трилър и надали има по-добър избор от това да си продължа поредица, която обичам. Уви, не успях да чета много ефикасно, защото тези дни все бях някъде следобед и четях вечер, а тогава бях почти скапана. Така че не съм сигурна какво помня от книгата и какво изобщо ми е влязло в главата - недостатъците на училището, която и смяна да си.
  Понеже не бях напълно адекватна докато четях вечер и в повечето случаи ми се спеше, надали ще мога добре да ревюирам книгата. Много неща ми се губят като спомени и за това ме е яд. Но беше приятно отново да среща едни свои толкова любими герои. Нина и Еди са... уникална комбина. Еди особено е непоправим, казва точно това, което мисли ама съвсем буквално, това, което му мине през ума излиза през устата без абсолютно никакъв филтър. И точно това е най-забавното. Харесвам характерната за него реплика, която много често споменава: "Buggeration and fuckery." Българския аналог е нещо като гръм и мълнии, но това изобщо не ми звучи така добре като на английски.
  Kingdom of Darkness е в духа на цялата поредица, отново има луди злодеи, които искат да придобия нещо древно, а Нина и Еди се оказват замесени в това и трябва да ги спрат на всяка цена. Само дето този път антагонистите са от... по-различно естество. Като пише на корицата на самата книга - evil regime rises, наистина е доста точно. Бих добавила и ancient, защото е от миналото. Още в самото начало става ясно какво се търси и как едни варварски подчинени се натъкват на това в търсене на нещо съвсем друго. Другата дума immortality също не е преувеличена, защото това се търси - извор, вода, която има чудодеен ефект.
  Освен обичайните опасности и бягства, Нина сега е болна понеже се зарази от етъра, съвсем незначителна капчица, но достатъчна да бъде смъртоносна в близко бъдеще. Така че смъртната опасност си я имаше и то на пълен предел.
  Може би ми липсваше адреналина и очакването от разкриването на нещо ново и... епично. Атлатида, Екскалибур, Херкулес... това са все митични неща, за които тя доказа и опроверга, че наистина съществуват. Е, извор на младостта също е нещо значимо, но се разкри от самото начало, липсваше ми елемента на изненадата и трепета от това да очаквам, за да разбера. Но все пак книгата ми хареса и обмислям да продължа с останалите две, няма смисъл да чакам, за да ги прочета.

The Last Survivor


  Реших в това ревю да вмъкна и ревюто на новелата 10.5 - The Last Survivor. Много е кратка и нямаше смисъл да го пиша отделно. На практика тя е непосредствено след събитията от десетата книга и е обвързана пряко с тях. Заглавието е също аналогично - последният оцелял от нацистите, който търси отмъщение и само Еди е в състояние да го спре.
  Освен това, Нина вече оздравява и е бременна. Любопитна съм да разбера как ще се развият нещата в такъв случай, друго е когато родителите постоянно се забъркват в екстремни преживявани и вечно се борят за живота си, а едно бебе... ако не друго, ще е още по-вълнуващо.
  Надявам се да успея да вложа повече в следващата книга и да я прочета с по-голямо съзнание и не толкова уморена.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

My Life in Books Tag


Исках някакъв нов таг, с който да разнообразя поредицата си от ревюта, но не знаех какъв да е. След като не намерих нищо подходящо се спрях на този, отдавна запазен в един notepad. Видях го от BooksaRica и мисля, че е интересен. Реших да го направя и този път хвърлих доста усилия на картинката(точно този банер в средата беше истинско предизвикателство докато му улуча цветовете и го оградя с пунктирани линии). Също и мога да се похваля с нов дизайн на блога си, който много харесвам. Най-много труд ми хвърли страничната лента, за която писах код, но съм много доволна от резултата. :3

1. Намери книга за всеки от инициалите ти

Моите инициали са МАД. Да, това на английски би прозвучало точно mad. Ама че „съвпадение“. Добре, да видим какво мога да открия с тези букви.


Магнус се брои за М, нали? Защото не намерих почти никакви книга с М или поне, които съм чела. А-то безспорно е за Ангел с часовников механизъм. При Д имах избор - можех да избера и Двор от мъгла и ярост или пък Dominus.

2. Преброй възрастта си по рафта си

За мое огромно съжаление, един от рафтовете ми беше съвсем на косъм - 17 книги, а на мен ми трябват 18(а съвсем скоро, около три месеца, вече и 19, леле). Добре, че имам един с повече книги, натрупани една върху друга поради липсата на място. На числото 18 отговаря Стъкленият трон.


3. Книга, която представя място, което искаш да посетиш

Лесен въпрос, защото имам не една такива книги и труден, защото не мога да избера коя да посоча. Ами обичам да посочвам тази, корицата е толкова очарователна!


4. Книга, която е в любимия ти цвят

Ще направя нещо подобно като момичето в английския блог, защото и моите книги са много. Много пъти съм го споменавала, но нищо, любимият ми цвят е син!


5. Книга, за която пазиш най-съкровени спомени

Книгите, за които са ми най-сакрални са поредиците Братството на черния кинжал и Изборът, защото с тях започнах четенето си като книжен плъх. За тях винаги ще пазя хубави спомени и ще си имат едно специално място в сърцето ми.

6. Книга, която ти е била най-трудна за четене

Колебая се между Клетниците и Игра на тронове. Клетниците е написана в тежък стил, но поне беше на български докато Игра на тронове я четох и на английски, което допълнително затрудни четенето ми.


7. Книга от предстоящите ти за четене, която ще ти даде най-голямо чувство за постижение

Хм, на този въпрос не знам ще мога ли да отговоря. Имам много книги в TBR списъка си, но не съм си купувала нови от много отдавна. Ох, стана сложно. Просто ще посоча една epic от този си списък - Empire of Storm.

Тагвам: Юлия, Павлина и Ева.

вторник, 8 ноември 2016 г.

Стъкленият меч - Виктория Айвярд

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

  Тази книга ми разказа игрите отвсякъде. Изобщо дори не можех да подозирам какво да очаквам. Определено те държи в напрежение от първата до последната страница и... направо ти спира дъха!
  Харесвам ми това, че българската корица на издателство Сиела е наистина чисто черна. Обикновено не е така, но тази... о, това е истинско матово черно, разкош! Е, оригиналната също си е хубава, но тук не избирам нищо.
След като чаках няколко месеца като така и не си закупих нито една от двете книги, реших, че е време да прочета Стъкленият меч със или без книжен вариант. Може би ако вчера не се бях разсейвала през следобеда можеше още тогава да я завърша де, но смятам, че 400 страници не бяха малко, а днес само я довърших. Друга не до толкова разумна постъпка от моя страна - още преди месеци след като прочетох Алена кралица сметнах за много умна идея да видя как завършва тази книга. Така още преди месеци знаех какво ще стане и докато четях се разяждах отвътре. Така че не се спойлвайте предварително, няма да ви допринесе с нищо хубаво.
  Първата книга завърши с бягството на Мер и Кал след като и двамата бяха обвинени несправедливо и в последствие станаха обявени за национално издирване. Мейвън е истински кучи син, не знам как Мер изобщо би могла да таи и едно добро чувство за него, та той е истинско демонско изчадие! Досущ като скъпата си майчица, но и нейният ред ще дойде.
Добре, шипвам Мер и Кал още от Алена кралица и то просто си е очевидно, че те са един за друг, но защо нямаше нищо в това развитие? Ох, много мразя когато трябва да чакам двамата герои да се осъзнаят и съберат, това е най-гадното. Е, предполагах, че ще работят заедно, все пак... какво друго им остава? Те вече са загубили толкова много, особено Кал.
  Беше ми особено интересно когато Мер и останалите събираха своя малък отряд от новокръвни. Не очаквах в това да мине цялата книга, в един момент щеше да стане еднообразно и именно затова авторката е постъпила много уместно вмъквайки някои несполуки и неприятни срещи, за да разнообрази това. Едни от най-интересните, поне за мен, нови герои бяха Ейда, която може да запаметява всичко(с такъв ум... леле, бих се видяла на седмото небе от щастие, аз и без това помня като невидяла и обичам всичко свързано с умствената дейност); Нани, която може да се преобразява, което ми направи препратка към Адски устройства, по-точно Ангел с часовников механизъм когато се запознавах тепърва с героите и особено Теса и нейните уникални способности. Останалите не ги помня достатъчно добре, но тези ми се отличиха със сигурност.
  Книгата е изпълнена с всякакви обрати - и очаквани, и неочаквани. Можеш да очакваш буквално всичко. Ето тук цитата вмъкнат и на самата корица се оказва още по-верен: „Всеки може да предаде всеки.“ След като я прочетох направо бях... сразена. Бях останала без думи и не знаех въобще какво да кажа. Тази книга ме накара да си глътна езика, остави ме с толкова много чувства... направо бях преизпълнена от тях. Но въпреки силното си емоционално влияние ми хареса много. Ето това е една запомняща се книга, която да остави следа върху мен и да я помня дълго след това. Хареса ми всичко, дори на места да беше твърде гадно и жестоко. Според мен действието се развива много добре и не е нито прекалено бавно, нито прекалено бързо. Ако някой смята, че това е бавно, значи не е чел Игра на тронове. Останах изненадана и колко лесно ми е да чета в сегашно време, просто трябваше да преодолея този свой тесногръд възглед и да се насладя на книги, които напълно го заслужават и да не бъда толкова назадничава заради едното време.
  Стъкленият меч беше и е феноменален роман. Не знам каква ще е третата, но дори и ако е наполовина като тази... леле, очаква ме силна доза емоции, отново. Но няма да откажа. Втората книга наистина е по-добра или поне по-разтърсваща от първата, така че горещо я препоръчвам на всеки, който още не е чел Алена кралица. Заслужава си и определено няма да съжалявате!

събота, 5 ноември 2016 г.

Мечът на лятото - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

Преди не исках да прочета за Магнус Чейс и боговете на Асгард. Всъщност... нямах основателна причина за това. Просто не бях чела все още книги със скандинавската митология и ми беше странно, но сега след като съм прочела няколко, нямаше причина да не дам шанс и на тази. И не съжалявам, защото Риърдън си е Риърдън.
  Българската корица на издателство Егмонт не е лоша, но... след като видиш оригиналната тази просто бледнее пред нея. Там мечът е много по-истински, цветовете са впечатляващи, Фенрир създава много повече респект от колкото това малко вълче и дървото... Не, наистина английската корица е уникална.
  Познавам името Магнус от Реликвите на смъртните, за което Рик Риърдън всъщност е помолил разрешение от Касандра Клеър да използва. Но нито веднъж не се сетих за Магнус Бейн, защото тази комбинация от имена създава друго конкретно впечатление. А Магнус Чейс си е себе си и двамата герои нямат нищо общо помежду си.
  Както и в останалите книги, които съм чела, Риърдън не изневерява на стила си и действието отново се развива в първо лице от името на самия Магнус. Добре, може би очаквах подобни истории като на Пърси Джаксън и на Сейди и Картър Кейн, но навярно щеше да стане еднообразно. Но изобщо не очаквах, че още в самото начало главния герой ще умре. С това авторът успя да ме изненада, признавам. Очаквах да го прероди/съживи или нещо подобно, но той е измислил съвсем друго решение, което ми се струва доста по-интригуващо от моя вариант. Навярно това се дължи на по-слабото ми познанство на скандинавската митология.
  Магнус е останал сам след смъртта на майка си и за разлика от другите герои на Риърдън, той живее на улицата и няма никаква перспектива за бъдещето. Харесва ми това, че е рус, аз винаги съм си падала по русите. Начинът, по който разбра за силите си беше доста... необичаен. Авторът се е постарал добре с тази поредица(или трилогия?) и това ми харесва.
  Най-напред след като Магнус попадна в хотел „Валхала“ мислех, че действието ще се върти
горе-долу там, но отново бях опровергана. Развиваше се на много повече места и с други герои. Блиц и Харт са много забавни и определено добри герои, имат способности и искат да защитават Магнус. Мислех, че с валкирията му, Сам, могат да развият нещо повече помежду си, но тя пък харесва друг. От съседите му също не става, а може би просто не се е появила никоя до сега.
„Митовете са истории, които прикриват отдавна забравени истини.“
  Много харесах това изречение и смятам, че е много вярно. В митовете винаги има зрънце истина, те не са се появили от въздуха. Всички те са създавани чрез вярванията на хората, но и нещо, някакво конкретно събитие, което ги е подтикнало към измислянето им.
  Не очаквах тази книга да ми хареса толкова много, но е така. Определено си струваше четенето и не разбирам защо преди не съм искала да я прочета. При първа възможност ще прочета Чукът на Тор, защото наистина се заинтригувах. И първата, и втората книга носят заглавия на конкретни божествени предмети. В случая, Мечът на лятото е точно такъв, могъщото оръжие на Фрей. Само че той е много повече от това и е различен от всички останали оръжия. Чудя се дали и чукът на Тор има същите... особености. Определено започнах повече на харесвам скандинавската митология и тази поредица силно ми допадна.

сряда, 2 ноември 2016 г.

Скритият оракул - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Най-сетне прочетох и тази книга. Май ми се случва да чета всички книги, които съм искала със закъснение. Е, поне най-накрая успях да я прочета. Смятам, че това е поредна обещаваща поредица от Рик Риърдън и нямам търпение да излязат следващите книги.
  Харесва ми корицата, просто е направена добре и пасва на самата книга. Хубаво е когато корицата е свързана с нещо от книгата, а не е просто красива картинка. Да, изглежда добре, но... само това.
  В началото ми беше малко странно и не можех да я възприема. Дори се замислих дали да продължа, но реших да не прибързвам със заключенията и продължих да чета. Добре, че го направих, по-нататък става по-интересно. Скритият оракул е напълно в духа на Пърси Джаксън и въобще всяка книга на Рик Риърдън, но гледната точка на Аполон е... необичайна. Тя е по-различна и странна, но все пак Аполон е бог, той е самовлюбен и не разсъждава като смъртен човек.
  Най-напред, винаги съм си представяла Аполон като рус и синеок, но човешкото му тяло е... далеч от моите представи. Тъмнокос и къдрокос - е, това по никакъв начин не бих си го представила сама. Аполон заслужаваше поне наполовина красиво тяло като истинското си. Но явно и това е част от наказанието. За трети път го наказват да бъде човек, което вече си е много, а три си е символично число.
  Добре, може би очаквах повече развитие, но след като ще има пет книги като в останалите поредици... май се изсилих в очакванията си. Това не го казах в отрицателен смисъл, книгата си беше хубава, просто исках още и нямам търпение за следващата.
  Мег е интересна героиня. Тя има толкова интересни способности и за миролюбивата богиня, чиято дъщеря е, е доста буйна и силна. Сякаш в нея се преплита римската и гръцката култура в нещо много по-силно и могъщо. Добре, може и да се надявам да стане нещо между нея и Аполон. Все пак тя е някак специална и може... е, да има различно бъдеще, всичко е възможно.
  Както следва и от заглавието, тази книга се върти около единия от петте оракула(изненада! има повече от един оракул) - гората на Додона. Тя е единствената останала незасегната от Триумвирата, но едновременно и неовладяна все още. Следващите книги ще са свързани с останалите оракули и съм любопитна да разбера кои са тези древни императори, които искат да владеят света. Признавам, че благодарение на тях любопитството ми за римската история се пробуди. Кой ли е бил толкова зъл, че да е способен на подобно нещо?
  Май вече издадох достатъчно и по-добре да спра дотук. Но самото преобразуване на Аполон в човек, било по принуда все пак го накара да започне да мисли различно и може би... да се промени. Или поне да започне да се променя, но е факт, че промяна има и то осезаема. Май всички богове трябва да се превърнат за известно време в хора, за да им дойде акъла и да престанат да са такива себични сноби(поне повечето).
  Изпитанията на Аполон(едно много уместно заглавие, между другото) се очертава да бъде интересна поредица и ме заинтригува. Скритият оракул на някои места не беше толкова силна и в края много се издразних, но като цяло ми хареса. С нетърпение очаквам Егмонт да преведат следващата когато излезе!