петък, 18 август 2017 г.

Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Четвъртата и последна книга от Хроники на чародейците. Плановете ми бяха след като приключа с Прелестен хаос да продължа с Красиво момче, но да спра точно преди последната книга? Не, нямаше начин. Така че плановете ми рязко се промениха, защото трябваше да завърша поредицата и да знам какво ще се случи.
  Корицата ми напомня на една картинка, която бях използвала в обработката на един дизайн. Само гарвана де, просто се сещам за нея. Но в случая се сещам кой беше този гарван ама му забравих името (не е толкова важно и няма да го търся).
  Краят на предходната книга беше наистина гаден и нямаше как да приключи всичко просто така. Напротив, оказа се, че е станала една голяма грешка и може да се каже, че саможертвата на Итън е била напразна. И тук идва ролята на тази книга - да се поправи грешката. Е, разбира се, това изобщо не е толкова лесно колкото звучи.
Итън иска повече от всичко да се върне при Лена и поема риска да отиде до Съвета на пазителите, за да поправи стореното, което друг му е причинил. Но наистина той не се справя сам с всичко това. На практика получава помощ от много хора, включително приятелите си.
  Прелестно изкупление е разделена в две сюжетни линии - от гледната точка на Итън или на Лена, каквито са частите на книгата. Смяната на гледните точки ми помогна да разбера по-добре Лена (защото с нея имам проблем още от втората книга). Честно казано това вече отмина, но когато си изградиш лошо впечатление то трудно се променя. Извън това, беше наложително да се разказва от името на Лена, за да може да се представят събитията, които се случват в света на живите.
  Не очаквах някои от основните злодеи в историята да приключат така. Видя ми се почти... лесно. Обикновено очаквам велика битка или нещо такова, но беше някак... skip-нато, защото трябваше да помогнат на Итън и да му направят една „спешна доставка“. Имам чувството, че заради това малко се претупа и не знам, почти се зачудих сама „Ама това ли беше? Той така ли ще свърши?“ Но пък от друга страна - страхотно представяне на Линк, ето че и смъртните също си имат своите предимства.
  Книгата не беше лоша, разкриха се и последните загадки, въпреки че в началото майката на Итън пак искаше да крие от него. Ясно, че не иска да го загуби отново, но не е честно спрямо него да взима решението вместо него. Това пак ме вбеси, но добре, че беше леля му и му каза всичко. Но за мен това беше като нишка, която бе започнала отдавна да се разплита и тук вече окончателно се разплете.
  Може би очаквах нещо по-голямо за финал. А пък може би вече се спойлнах твърде много пъти още преди това и ефекта съвсем ми се загуби. Но все пак... единствено завръщането на Итън не ми беше много достатъчно. Честно казано за мен Хрониките на чародейците имат някои върхове и спадове, в един момент ми харесваше, в друг - не. През повечето време самата аз се колебаех дали ми харесва толкова или не. Прелестни създания, първата книга, беше много хубава и ми даде големи очаквания. Когато не се сбъднаха мнението ми падна и смятам, че можеше да е и по-добре. Липсваха ми някои неща и не мога да кажа, че тази поредица ми е особен фаворит.

сряда, 16 август 2017 г.

Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ТРЕТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Тази книга направо ме разтърси из основи. Краят беше... разтърсващ, май това описва много добре Прелестен хаос като цяло. Наистина не знам какво да очаквам във всяка следваща книга от Хроники на чародейците, но това... определено беше неочаквано. *Няма да издам нищо повече, ще трябва да прочетете сами и да разберете.*
  Дори разбирам какво представлява и самата корица. Ауч! След като знам края на третата книга... направо всичко ми се струва много гадно (не като грозно, в другия смисъл).
  Толкова се радвам, че Лена премине през онзи отвратителен период, в който беше една дразнеща хленчеща чародейка (цитат по памет от Лив). Наистина беше нетърпима в онова състояние и щеше да стане Мрак от своята глупост, защото не желаеше да сподели! Мразя героини, които се държат очебийно глупаво (когато употребявам подобни словосъчетания, значи наистина много съм се раздразнила и това е било прекалено вече). Но стига за ужасната втора книга. Прелест хаос направо ме срази. Не очаквах нищо подобно или пък може би и аз като Итън се надявах да стане нещо друго, както той се опитваше да избегне истината до последно (в случая... е разбираемо и не беше от глупост, това е заключение, до което никой не би искал да достигне).
  Естествено, след Седемнадесетата луна идва и Осемнадесетата. Тази идея на авторките малко не ми допада толкова вече. Просто като вземе да е едно и също - шестнадесета, седемнадесета... та чак до деветнадесета луна, започва да се повтаря и губи красотата си. В началото беше нещо специално и хубаво, но после... взе да ми се изтърква и просто си очаквам във всяка книга песента. И реално погледнато, едва тук съвсем бегло се спомена нещо свързано със заглавието на поредицата, но естествено, пак никой не иска да казва нищо (защо ли се учудвам, тук да ти кажат нещо направо без увъртания ще е аномалия!).
  След като Лена раздели луната си, направо настъпи периодът на Апокалипсиса, защото всичко тръгна с краката нагоре и целия свят започна да се променя. По едно време се ядосах на Лена, защото постъпката ѝ беше крайно глупава, да причини масова разруха, защото не можа да вземе решение. Но после ми мина, а пък и май... не е само нейна заслугата.
  Този път, за разлика от филма, датата 21-ви декември присъстваше тук и беше важна, но в астрономически план като най-дългата нощ в годината, зимното слънцестоене. Цялата книга премина в периода до тази дата и всеки очакваше... ами най-лошото.
  Предположенията ми за Итън се бяха оказали верни, той е специален и е важен, и ами... обичам когато съм права. Неговата роля в цялата поредица е от първостепенна важност, дори самите чародейци не стоят в такъв център като него. Така че вярвам, че и в последната книга ще заеме голямо място, защото все още нищо не е свършило и най-голямата битка предстои.
  Всеки път когато четях Ейбрахам Рейвънуд се сещах за президента Линкълн. За капак фамалията на Линк е Линкълн и майка му се споменава с нея, което още повече ме навеждаше на мисълта за президента. Пък и той е историческа фигура, към която имам по-специално отношение (родена съм на същата дата като него!).
  Трудно е да напишеш ревю, когато се въздържаш да не издадеш някой спойлер. Но Прелестен хаос наистина беше много бурна и изпълнена с действие. Особено след като я прочетох бях толкова преизпълнена с емоции... Уви, нямах възможност да напиша ревюто веднага след това, сигурно щеше да е по-хубаво и да отразява емоциите ми, но... Накратко, тази книга ми хареса и просто не мога да чакам да прочета последната, трябва да разбера какво ще се случи по-скоро!

понеделник, 14 август 2017 г.

Currently Top 10: Movies


  Това е втората част от поредицата за настоящите ми топ десет. Много е вероятно филмите, които ще изброя да са по книги или обвързани с книги. Някои от тях са ми all time favourites затова изобщо не се учудвайте ако не са нови, а всъщност доста старички, но пък си ги харесвам и съм гледала много повече от веднъж. Не знам какви ще са следващите ми Currently Top Tens, но когато се сетя за нещо тогава. Може да прозвучи странно, но харесвам повече американската дума movie отколкото film. Просто филм е толкова... скучно и еднакво на повечето езици, а муви звучи по-различно и ми харесва, предпочитам го.


1. Сам вкъщи


Не мога да започна класация за филми без Сам вкъщи. Това са най-любимите ми филми ever! Гледала съм ги милион пъти и не ми пречи пак да ги гледам. Особено обичам да гледам тази трилогия по празниците, та кой не ги харесва? Умишлено съм сложила само трите части, защото не харесвам следващите, не е същото и ми стоят по-скоро изкуствено. Тези си бяха класика, новите са като реплика. Има ли други фенове на Сам вкъщи освен мен? Кевин и Алекс са големи образи, винаги се смея от сърце когато гледам тези филми, точно заради това обичам комедиите.

2. Капан за родители


Друг филм, който обожавам и съм гледала милион пъти - Капан за родители. Толкова е забавно и интересно, просто много ми харесва. Харесвам идеята за разделените близначки, които се откриват случайно на един летен лагер и решават да се разменят. Най-любимото ми е когато погаждат номера на Мередит. Този филм на Дисни е върхът!

3. Тримата мускетари


Третият (е, по-скоро петият) филм, който съм гледала също страшно много пъти. Много харесвам версията от 1993 на Дисни, актьорите ми допадат много, а също и това, че е пропита с доза хумор, а стана ясно, че аз обичам комедиите. Странно е, че съм гледала стотици пъти филма, но така и не съм чела книга. Не знам, нещо сякаш не мога да се накарам да я прочета, веднъж започнах, но като не ми напомни за филма и това ме отказа. Май вече съм си създала една представа и не ми се руши. Може би пък някой ден ще я прочета, кой знае. Но аз лично горещо препоръчвам тази версия на филма - има от всичко по много и актьорския състав е чудесен!

4. Реликвите на смъртните: Град от кости


Ще започна с това, че аз не харесвам сериала Ловци на сенки, изглежда ми смехотворно и просто няма начин да се принудя да гледам това нещо. Предпочитам филма с Джейми Бауър и Лили Колинс, харесва ми и е доста приемлива версия за филм по книга. Всъщност дори гледах първо него после прочетох книгата (не нарочно, но така стана, след като си го изтеглих не можах да се сдържа да чакам да прочета книгата). Харесвам тези актьори, особено Джейми в ролята на Джейс, както и останалите. Отговарят много достоверно на героите от Град от кости и на мен много си ми харесва този филм.

5. Спийд Рейсър


Гледах този филм за първи път по телевизията. Имаше един период, в който страшно много ми се гледаше, но така и не ми се отдаде възможност да го направя. Не и изцяло да седна и да си гледам филма, а само частично някои кадри, но е факт, че ужасно много ми харесва. Всъщност май е по някакви комикси или нещо такова, знам, че има някаква анимирана версия също, но този филм... леле, ефектите са страхотни. Харесвам идеята за такова алтернативно бъдеще, супер развити технологии и автомобилните състезания... Спийд Рейсър ме вдъхнови за една моя история, Агуа Делмаре, в която има и фантастични елементи също. Освен страхотните ефекти и самите състезания, много харесах актьора играещ Спийд - Емил Хърш. Просто смятам, че този филм е страхотен и е един от любимите ми с коли.

6. High Strung


Попаднах на този филм съвсем случайно и толкова много ми хареса. Просто е наистина интригуващ и е добър. Случаят с High Strung беше нещо като със Спийд Рейсър - имаше период, в който бях страшно запалена по него. Комбинацията от класическа и съвременна музика, балет и модерен балет... е уникална! Горещо го препоръчвам, много е интересен. А Руби и Джони са като създадени един за друг. Пък и Никълъс Галицин не е никак лошо. Не знам за вас, но аз почти обожавам този филм, прекрасен е!

7. Рубиненочервено


Харесвам трилогията за Рубиненочервено, даже много, но и филмите ми допадат, ако трябва да съм честна. Понякога просто искам да видя нещо фантастично на екран. Затова харесвам добрите фентъзи филми, където магията и всичко останало е пресъздадено достатъчно реалистично. Пък и отчасти тук има и исторически моменти, а пък аз страшно си падам и по исторически филми. Така че нямаше как да не ми харесат филмите (добре, че са субтитрите, иначе и думичка не разбирам от немски). Е, някои неща не отговарят на книгите (но пък кой ли филм по книга е 100% достоверен?), но филмите не са лоши.

8. Троя


Имам си своята... obsession по Троянската война. Това може би е един от любимите ми периоди в историята и съм луда на тема Троя. Чела съм Илиада, разбира се, и по-скоро съм обсебена на тема Ахил. Страшно много ми харесва и да речем, че Брад Пит спомага доста за това. Но няма как да отрека, че много го харесвам, а и обожавам комбинацията руса коса - сини очи. Гледала съм този филм доста пъти, края е гаден, защото не искам Ахил да умира, просто... твърде секси е да умре (неведнъж съм го споменавала, това е моята логика :д). Но въпреки всичко пак го гледам, дори да ми е гадно, че главният герой умира (не е спойлер, всеки го знае, че е така). Харесвам и други филми с Брад Пит, може би трябва да направя цял пост за това, имам дори и книга за него (когато съм обсебена по нещо не си шегувам).

9. Наследниците


При наличието дори на повече от необходимата бройка книги, се спрях точно на тези двата. Може би защото онзи ден изгледах втората част и просто ми се иска да видя и третата част (надявам се, че ще има такава). Искам да видя още от децата на злодеите, толкова ми е интересно. Тези, които видях до сега... ами не са ми достатъчно. Много харесвам песните Rotten To The Core, Ways To Be Wicked и What's My Name, страхотни са. Пък и някак харесвам самите актьори, допадат ми. Много добре отговарят на образите и ми се иска да видя поне още един филм за Наследниците, а може и книга от Мелиса Де Ла Круз.

10. Карибски пирати



Трябва да призная, че съм гледала само първа и втора част. Така и не съм стигнала до третата, зациклих, просто не ми остава такова време да седна и да гледам филм(не си падам много по тези неща, аз обикновено ги слушам, защото хем съм на компютъра, хем телевизора върви, но схващам всичко, иначе не ме свърта на едно място и да не правя нищо). Но все някой ден ще изгледам останалите три части, защото е интересно и първите две ми харесаха, просто все не ми се удава възможност да го направя. Но Проклятието на черната перла си беше the best.


  В началото на този пост се чудех кои филми ще посоча. Накрая се чудих кои да не сложа, за да не превишавам цифрата десет. Е, трябва да си призная, че така или иначе I cheated, защото на няколко места посочих поредица от филми и числото изобщо не е десет, но... Поне по номера е спазено, така че измамих само частично, нали?
  А вие гледала ли ли сте някои от тези филми? Ако да, какво мислите за тях? Какви филми бихте ми препоръчали базирайки се на вкуса ми гледайки тези тук?

събота, 12 август 2017 г.

Прелестен мрак - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ВТОРА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Честно казано, не зная какво да очаквам от която и да е от книгите в Хроники на чародейците. Всичко е толкова загадъчно и покрито в мъгла... Аз самата не знам какво мога да очаквам да се случи и за какво ще чета.
  Корицата е доста подходяща. Тези стълби и тунелът определено са много тематични и имат важна роля в тази книга. Щеше да е учудващо ако не беше избран такъв образ за корицата.
  От началото Прелестен мрак започна да ме дразни и така поне до половината. Точно заради това свалих една звезда в Goodreads, щяха да са четири, но бях прекалено раздразнена, за да ѝ дам тази още една звезда и ги свалих на три. Причината беше, че изключително мразя, когато сметнат, че е по-добре да държиш главния герой в неведение и оправданието е, че „това е за негово добро“. Вбесяващо е! Как може да е за нечие добро да не знае какво да очаква, от какво да се пази и когато изпадне в тази беда, а ами няма нужната информация, защото това е за негово добро. Не мисля, че ако си в неведение ще се справиш по-добре. Поне като знаеш няма да си представяш десетократно по-лоши неща. Супер глупаво ми се вижда да криеш истината от някого, вземайки решението от негово име, че така е по-добре. Дай му истината, той ще знае по-добре как да се справи с нея. И това неведение трая в 2/3 от книгата, нямаше как да не ме вбеси.
  Като „бонус“ на предходното, Лена също се държеше дръпнато с Итън. Той е готов да рискува всичко за нея и прави всичко, а тя започна да страни от него и да го държи също в неведение. Направо чудесно! Все едно всички се наговориха да не му казват нищо и да го държат настрани, все едно така става по-добре той като поема сам инициатива и се впуска в дълбокото без да знае какво да очаква. Нейното отношение беше последната капка, която определи дали ще отнема тази една звезда както и сторих.
  В останалата една трета от книгата вече започна да ми харесва повече. Ама и всички останали сметнаха, че вече трябва да разкрият множество от тайните на Итън (а, добър ден, когато стана опасно тогава се сетиха). Самият той получава видения и вече далеч не е като преди, а има повече неща, които не знае и за които не предполага, а са достатъчно важни и трябва да научи. Не е никак приятно някой да се разполага с информация, касаеща него и да взима решение дали ще му каже или не. *може би спойлер* Лена беше твърдо решила, че тя е Мрак и толкова се самообвиняваше... направо беше вглъбена в това, държеше се така с месеци и в един момент на мен самата ми писна и това никак не ми помогна да харесам книгата повече.
  В крайна сметка не беше толкова лошо, но когато се струпат силно негативни неща на куп, трудно се променя мнението ти. Аз лично мразя да съм в неведение и смятам това за най-безсмисленото и глупаво нещо. Колкото и да е лоша истината, едва ли е толкова ужасна колкото това, което ти минава през главата (а то може да бъде дори десеторно по-зле, знам от личен опит).

Dream Dark


  Това е една доста кратка допълнителна новела към поредицата. Действието се развива непосредствено след Прелестен мрак и преди Прелестен хаос. Всъщност самата книга е концентрирана върху Линк, най-добрият приятел на Итън. Това момче е толкова изпълнено с енергия и е с толкова свободен дух. Направо е невероятно при наличието на такава майка - Мис Линкълн е главатарят на ДАР(Дъщерите на Американската революция, една абсурдна организация ако питаш мен) и тя контролира всички май, целия град. Синът ѝ, разбира се, няма как да е изключение, тя направо го тероризира с толкова ограничените си разбирания. Ясно е защо той се впуска така стремглаво във всякакви опасности и приключения.
  Мисля, че с Ридли някак си пасват. Тя може да се опитва да го играе безчувствена и лоша, да се прави, че не ѝ пука, но определено се крие повече зад черупката. Трудно е да си го признае заради своята мрачна природа.
  Всъщност не очаквах това, което се случи с Линк. То май беше най-голямата ми изненада в Прелестен мрак. Просто се чудя за напред така ли ще остане или отново нещо ще се промени? Направо е иронично как се разменят някои неща в книгата.

четвъртък, 10 август 2017 г.

Тъмното пророчество - Рик Риърдън

   КНИГА ВТОРА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Не знам защо си мислех, че Изпитанията на Аполон е трилогия, може би бях забравила след като мина доста време откакто прочетох Скритият оракул. Просто се надявах мъничко, че ще има развръзка по-скоро, но щом има още три книги? Не, развръзка скоро няма да има.
Изобщо не бях обърнала внимание на корицата по-рано, но сега знам кои са грифоните и точния момент от книгата. Всъщност ми става малко тъжно, но няма да давам спойлер защо.
  Аполон си е все същият - изритан от Олимп, лишен от своята божественост и приклещен в тялото на Лестър Пападопулос. Неговите изпитания тепърва започнаха и ще има и още, а единственият шанс да се превърне отново в бог е да ги изпълни до едно. Поне така се надява и той. Мисля, че да се превърне в човек и да опита от този живот, на полубоговете е като един доста добър урок за Аполон, но би бил чудесен и за всички останали богове, защото те абсолютно са се откъснали от смъртния свят живеейки безгрижно и сякаш всичко е игра. Най-добрият начин да оценят своята безсмъртност и божествени сили, е да ги загубят. Смятам, че Аполон трудно ще забрави дните си като човек и по-добре.
  Никога не съм си падала особено по римската история и виждам защо. Този нов триумвират е съставен от най-видните и жестоки императори съществували някога. Вторият, естествено, няма как да отстъпи по слава на първия, Нерон, нали? Но е много по-дразнещ и е като мегаломан по себе си - името му не е чак толкова прекрасно та да го лепва на всичко. Силно се надявам да не се появи повече в следващите книги, крайно неприятен е.
  Харесва ми как Риърдън е свързал всичките си поредици - за Пърси Джаксън, за Кейн, за Магнус Чейс... толкова много и различни светове и богове, но всички съществуват едновременно. Чудя се дали ще има някакъв проект, който да касае всички им и така де, героите да се срещнат, някаква много по-голяма заплаха от сега и да се налага всички да обединят силите си. Би било доста интересно.
  Първоначално изпадането на Аполон бе наказание от баща му Зевс след войната с титаните. Но може би е било абсолютно целенасочено и Зевс не го е наказал, а го е изпратил с мисия, защото изпитанията му не засягат само него самия. Затова сега съм в очакващо нетърпение, когато четох Пърси Джаксън беше по-лесно - всички книги бяха излезли и можех да ги прочета една след друга, за разлика от това.
  Също и съм доста заинтригувана от Мег, според мен у нея има нещо специално и се чудя как ли ще се развият нещата. Е, не е тайна, че ги шипвам с Аполон. Имам някои теории и силно се надявам между тях да има нещо. А и Мег е специална, тя е като Персефона, другата важна дъщеря на Деметра.
  Много харесвам книгите на Рик Риърдън, той представя митологията по един съвременен и различен начин. Той е представил боговете по един забавен начин придавайки им един човешки облик. Харесват ми и полубоговете, които непрестанно се впускат в някакви приключения, защото въпреки всички те не са точно нормални деца и опасностите ги съпътстват, точно като факта, че са деца на богове. Нямам търпение за следващата книга за Аполон, която май няма да излезе скоро (е, не по-рано от догодина).

вторник, 8 август 2017 г.

How to get out of a reading slump?


  Определено най-ужасното за един читател е да попадне в читателски застой. Не че не искам да чета, просто... нямам желание, колкото и глупаво да звучи. Случва ми се, твърде често и твърде продължително за моя вкус, да изпадна в т.нар. читателски застой и не ми се прави абсолютно нищо. Лошото е, че обхваща не само желанието ми за четене, но и почти всичко останало. А какво правя ли тогава? Дремя на компютъра, просто пилеейки си времето с моментни занимания колкото да не правя нещо продуктивно.
  Заглавието си казва достатъчно, така че в днешната тема ще поговоря малко за начините да се справиш с читателския застой и затова ще мина направо.

📖 Какво е reading slump?

  1. В Urban Dictionary точния превод на този израз е „Неспособността да вземеш книга и да я прочетеш просто, защото не можеш, не можеш да четеш.“

  2. Самата дума slump има много значения както и може да се отнася за writing slump, creative slump ect. Slump е рязък спад и в различните контексти има и различно значение, може да се използва и за загуби що се отнася до цени или обезценяване на нещо.

  3. Друго по-общо значение, което намерих и е много точно според мен гласи: „Период от време, през който човек се справя без предмет или дейност.“


📖 Какво представлява за мен?

  Също прочетох нещо, което смятам, че е адски вярно - това е най-лошият кошмар за един читател. Точно така си го определям и аз. Налегне ли ме такъв застой, може да продължи с дни, седмици... Не че не искам да чета, просто... не мога. Дори не мога да обясня точно защо, самото това състояние... трудно е да се опише. Това е един период, в който нямаш желание за нищо. Наляга те пълна летаргия и си супер непродуктивен. Ето защо за мен е кошмарно, аз се занимавам с най-различни неща и да спра и да не правя нищо ме убива. Бездействието е най-лошият ми кошмар, неслучайно мразех даскалото, в час можех да умра от скука.


📖 Как да се справим с читателския застой?

  Time out!

  За мен читателския застой означава, че трябва да си дадеш почивка. Когато ми се натрупат много неща, чела съм последователно много книги и в един момент системата ми прегрява и се нуждае от почивка. В такива случаи е най-добре да дадем на пауза и да спрем за кратко. Е, когато паузата се проточи... трябва да намерим начин да я спрем. Но в основите си по мое мнение reading slump-а се дължи на преумора и организма иска да ти каже стоп. Така че колкото по-изморен, толкова по-дълга почивка. Най-важното е да осъзнаеш, че си уморен и да осъзнаеш, че е време да спреш и да си кажеш „Окей, трябва да спра, нужда се от почивка.“

 Favs

 Може да се окаже много добра идея да препрочетеш нещо, което харесваш. Дори не е казано, че трябва да прочетеш наново цялата книга. Аз обичам да препрочитам пасажи от любимите си книги. Така просто си релаксирам наслаждавайки се едновременно на нещо познато, което обичам. Така че да препрочетеш нещо любимо може да се окаже добро решение дори за тези, които не обичат да го правят (мен включително, но в този случай ми действа добре).

+For Writers

  Когато зацикля в четенето, много често ми се случва да се вдъхновя да пиша. Отдавна спрях да пиша и качвам историите си, просто нямаше смисъл, защото нито имам много читатели, нито получавам обратна връзка, ака коментари и такива. Сега просто пиша в повечето случаи за себе си и за свое собствено удоволствие. Имам поне дузина идеи, които частично са започнати от някъде. Идват ми идеи из самата книги и като се вдъхновя и пиша доста, а започнах и да го правя само на английски, ако можех щях да пренапиша и останалите си истории, но е прекалено трудоемко и ще отнеме страшно много време, а аз не съм от постоянните. За писателите читателския застой може да се окаже повод за творческо вдъхновение за писане както на мен често ми се случва.

First steps

  Най-добре след подобен застой не се нахвърляйте на най-тежката и дебела книга, която попаднете. Препоръчвам нещо леко и немного дълго. Някоя кратка романтична история или нещо друго в любимия в жанр, като за начало. Може дори да не е роман, а нещо съвсем различно, важното е да се започне от някъде. И всичко книжно е начало.

Be moderate

  Най-важното нещо за всичко е да не прекаляваш. Всичко е по-добре, когато е в умерени граници. А най-напред не бива да се прекалява с целите и отново да си поставиш за цел в списъка тази, тази.... и тази книга за безумно кратък срок. Това ще доведе до ново изтощение, а не това е целта. Трябва да бъдеш умерен и да не прекаляваш, по-добре да поддържаш постоянство и да си четеш редовно, отколкото да се изсилваш и да изпадаш в застой, нали?


Do whatever you like

  Най-простия и полезен съвет - прави това, което ти харесва. Рисуване, слушане на музика, спорт, разходка... всичко, което искаш и ти харесва. Важно е да си дадеш почивка. Има какви ли не занимания и всеки си има свои предпочитания. Независимо какво е - физическа или умствена дейност, важното е да ти достави удоволствие и да забравиш за натрупания си график и колко много книги още искаш да прочетеш, но не можеш.

But don't push yourself too hard

Според мен не трябва да се насилваш да прочетеш нещо, което не искаш. Остави се на течението, внезапно ще се появи някоя книга, която така ще ти грабне вниманието, че няма да искаш да я пускаш. Но да се принуждаваш да четеш нещо когато не искаш... не е решение. Всъщност така започна последният ми книжен застой, просто не ми се четеше точно тази книга колкото и да се насилвах, но внезапно изскочи нещо, което ме заинтригува веднага и ето че преди да се усетя бях излязла от лежерното си състояние. Мисля, че това е най-добрия съвет от всичките, поне за мен.


  Силно се надявам съветите ми да са от помощ на някого и този пост да се е оказал полезен. Стана по-дълъг от колкото очаквах и се радвам. И един въпрос, който навярно повечето ще игнорират, но все пак: Как се справяте с вашия reading slump?

неделя, 6 август 2017 г.

Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

   КНИГА ПЪРВА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Книжният ми застой (за което ще говоря в друг пост) премина съвсем внезапно когато онзи ден случайно попаднах на филма Прелестни създания. Всъщност си лакирах ноктите и телевизора просто си вървеше и така се оказа, че ми стана интересно и изгледах филма. После като го потърсих в Интернет разбрах, че това е книга, дори цяла поредица и ми се прииска веднага да започна да чета, но беше твърде късно(а определено прекалявам със стоенето вечер и спя страшно до късно). Но на следващия ден веднага започнах да чета, определено можеше да не протакам книгата цяла седмица, но все изникваха разни неща през деня и просто не можех да си наложа да чета.
  Харесвам корицата, подхожда на града, на Рейвънуд... на Лена. Мрачно, мистериозно и някак готик - така си определях и книгата. Много харесвам българското заглавие, избрали са толкова открояващ се превод на beautiful, не са се спрели на първия и най-често срещан красив, а прелестен, което сякаш създава атмосфера за самата книга и заради това още повече ми харесва.
  Гатлин е провинциално градче, разположено в Юга. От тези, които сякаш са откъснати от останалата част от света и си живеят в своето ограничение и нежелание за навлизане на нещо от външния свят(или поне възрастните, ама сериозно, старото поколение винаги е толкова резервирано към нещо различно, че чак е вбесяващо, защото си въобразяват, че могат да контролират развиващия се свят!). Тук всичко се върти около Гражданската война и един невзрачен успех на Юга срещу Севера. Не съм запозната особено с историята на САЩ (падам си по Европа, по специално Великобритания, което май доста ми личи) и още по-малко съм се интересувала от точно тази война, но съм напълно наясно за това неразбирателство, което е имало между двете части на САЩ, едновременно създавайки граница и между двете прослойки на бедни и богати. Абсолютно логично е в толкова малък и затворен град всеки да знае всичко за всеки и появата на новото момиче в града бързо става най-разпространената клюка.
  Лена Дюшан не е просто новото момиче в града и в гимназията, тя е различна не само, защото е аутсайдера, но и заради чичо си, „особнякът“ на Гатлин. Естествено, мразейки всички различни, хората осъждат Макон Рейвънуд като прокажен и всеки страни от дома му. Появата на племенницата му е повод за клюки и странене и от нея. Никой в гимназията не желае дори да се доближи до нея, защото тя не е част от тяхното „подбрано“ общество. Е, освен Итън Уейт, който всячески прави обратното. Той копнее да се махне от това забравено от бога място и да отиде в колеж - без значение къде и какво ще прави, стига да е далеч от тук. Появата на Лена, обаче, може да промени всичко.
  Това е фентъзи поредица пропита с много мистерия и тайни. Всеки крие нещо и е трудно да знаеш истината когато заради нечии схванати убеждения тя е „изтрита“ от историята. Харесвам идеята за съществуване на други същества сред хората, винаги ме е интригувало. А точно на място като Гатлин може да се окаже, че има такива (нещо като Мистик Фолс, самото място предполага съществуването им).
  За първи път ми се случва да чета точно такъв тип книга от гледната точка на момче (на Итън). По-различно е и не е с каквото обикновено съм свикнала, а аз обичам да опитвам нещо ново. Прелестни създания беше именно това. Разказано е по увлекателен начин и много добре е пресъздадено и настоящето, и спомените.
  Факт е, че има много разминавания между филма и книгата (каква изненада!) та дори се обърках, не е редно да променят факти от сюжета, това според мен съвсем минава границата. Като това да променят рождения ден на Лена от 11-ти февруари на 21-ви декември, грешката е груба. Може би ще напиша в отделен пост за филмите по книги, за да не се разпростирам тук.
  Споменах рождения ден на Лена, защото той е доста важно събитие. На шестнадесетия си рожден ден е повратна точка за момичето с чародейни сили и от него зависи същността ѝ. Планът е съвсем ясен - трябва да бъде пазена от роднините си и да внимава до рождения си ден. Само че Итън не влиза в този план и всичко се променя. Между двама им има необичайна връзка, по-силна от всичко друго и никой чародей не може да си го обясни. Тяхното привличане може да се окаже опасно и за двама им, но нито Лена, нито Итън могат да устоят и са решени да разберат на какво се дължи това. Почти сигурна съм, че у Итън има нещо... необикновено, може би съм чела доста книги, не знам, но с нетърпение очаквам да разбера до колко са верни или не предположенията ми.
  В тази книга е замесено древно проклятие, чародейски род и разбира се, борбата между доброто и злото, това май си е запазена марка, а? Не всичко е такова каквото изглежда... буквално. Ако търсите нещо мистериозно и любовна история изпълнена с трудности на фона на едно готическо фентъзи - Хроники на чародейците е точният избор, препоръчвам ви тази поредица.

петък, 4 август 2017 г.

Сбъдната любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Преди не харесвах много заглавието, повече ми допадаше на един фен превод Дългоочаквана любов, защото звучеше логично след като Блей, а може би и Куин дълго бяха чакали това да се случи. Но сега сякаш смятам, че Сбъдната е по-подходящо и звучи по-добре. Най-вече бях разколебана заради оригинала, at last, което е нещо като най-сетне, но невинаги буквалния превод е за предпочитане, тъй като всеки език е различен и трябва да звучи така сякаш е писано на този език.
  Май се подразбра, че тази книга не ми е любима и то неслучайно. Всъщност е тази, която най-малко харесвам. Основна причина - гей двойката. Не мога да възприема тези неща, дори да се опитвам това е като да накараш сухоземно животно да живее във водата и обратно, не става. Не подкрепям тези неща, всеки си има мнение и аз заставам зад своето. В известна степен имам консервативно виждане относно тези неща, защото смятам, че ако трябваше да сме създадени такива (да има връзки между еднаквите полове) щяхме да сме и това ми се струва против природата.
  Корицата... най-вече ми харесва града на заден план, защото силно си падам по големи мегаполиси като Ню Йорк, Лондон... личи си, че провинцията не е моето място. Определено мъжа на корицата изобразява Куин заради различните очи. Лично аз не съм била привързана никога към идеята за различни очи, шантаво е, а аз предпочитам симетрията и затова ми беше трудно да го възприема. Но татуировката под окото му е интересна, странно е, че съм по-склонна да приема татуировката от различните очи, но... аз съм си такава.
  Както казах, ама никак не желаех да чета най-вече интимните сцените, не ми е приятно, но си наложих да прочета книгата, защото освен тяхната... любов има и много други събития, без които няма да разбера какво ще се случи по-нататък, а аз мразя дупки в поредица. Това ми бе основна причина да я чета, признавам го.
  Куин определено е един безразсъден герой готов на всичко за приятелите си и то без да се замисли. Много ми хареса как спаси Зейдист с онзи самолет. Успя да го закара навреме в Братството и да оживее. На практика спаси живота му. С това и всички останали неща, включително героичното спасяване дори на краля, напълно си заслужиха подобаващото отблагодаряване. От тази гледна точка харесвам Куин като персонаж, защото смелостта му граничи с безразсъдство, но някак винаги му се разминава.
  Блей, обаче, е съвсем друга работа. Той не може да се нарече герой, защото не е извършвал чак толкова много героични неща като Куин, а и той си призна това със сексуалната ориентация отдавна и даже живееше с братовчеда на Куин, чието име не помня. Двамата са толкова различни. Блей е по-земен, по-тих отколкото буйния и непредвидим Куин.
  Няма да казвам, че я препоръчвам, защото действително не я, но без нея поредицата няма да е пълна и не може да се пропусне. Дори да не ми харесва нещо чак толкова, щом е част от поредица не бих го прескочила, защото не е stand-alone и не е независима от всичко останало. Всъщност до голяма степен се случват много повече неща от любовната история, което в случая за мен беше доста хубаво.

сряда, 2 август 2017 г.

Преродена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Не знам как се получи така, но за разлика от предишната, тази ми е третата най-нелюбима. Явно при мен има някаква странна закономерност. Просто Тор не ми е от най-любимите, какво да се прави.
  Корицата ми се струва малко... обикновена. По-точно мъжа, предишните все са били някак по-различни и повече ми харесваха, а от този сякаш лъха ordinary и от това ми доскучава честно казано.
  Да, съдбата на Уелси беше наистина ужасна, но Тор просто така се бе вкопчил в нея и до толкова не желаеше да я пусне, че това стана направо прекалено мащабно и по едно време вече усетих, че прекалява. Така тормози себе си, но и Уелси също, защото от това зависи спокойното им задгробно съществуване. Не отричам, че тя е доста красива и ми допадаха червените ѝ коси, но... явно трябваше все някой да умре в тази поредица и се оказа, че е тя.
  Ноуан.. тя е твърде себеотрицателна и въобще не е героиня, която аз да харесам. През цялото време ходеше с онези черни дрехи и криеше прекрасната си руса коса. Това ама наистина не го разбирах. Винаги съм мразела “забулени“ жени, твърде старомодно и грозно, поне според мен. Даже аз не си спомням какво беше истинското ѝ име, но така или иначе то не се използва. Тя стана Есен, всеки път щом го четях ми звучеше супер странно. Та това си е име на сезон!
  Историята им с Ноуан не е лоша, но може би просто не е мой вкус. Книгата беше адски дълга, мисля че най-дългата от цялата поредица. И двамата се изправят срещу своите собствени проблеми. Тор трябва най-после да пусне Уелси и да я остави да почива в мир, а Ноуан да излезе от своето собствено Небитие, в което се е озовала. Като цяло интересно, но малко отегчително.
  Накрая когато мислех, че тя ще вземе наистина да си отиде, но забавния ангел Ласитър се оказа едновременно забавен, но и с добро сърце. Така тя остана с любимите си хора. Не знам какво друго да кажа относно тази книга. Все пак на някой друг може да му хареса повече от колкото на мен.

понеделник, 31 юли 2017 г.

July Wrap Up


Месец юли се оказа много ползотворен. Успях да прочета 11 книги, което е много добре. До сега през 2017 не съм успяла да прочета толкова много книги. Лятото ми е единствения шанс да попрочета малко повече книги, защото след това... кой знае дали изобщо и колко ще мога да прочета. Да се надяваме поне по няколко на месец да успявам да прочитам.

1. Предателка - Олуин Хамилтън

Втората книга от трилогията Дете на пустинята. Леле... втората част направо ме отнесе. РЕВЮ

2. Скандална любов - Каролайн Линдън

Една романтична поредица, която ме заинтригува и почти прочетох този месец. Вече ми бе домъчняло за любимите ми исторически любовни романи. РЕВЮ

3. Цената на един скандал - Каролайн Линдън

Втората книга от поредицата Скандално. Определено се справям доста бързо с прочитането им. РЕВЮ

4. Скандален залог - Каролайн Линдън

Една от допълнителните книги към поредицата, но не ми хареса особено. РЕВЮ

5. Любов по време на скандал - Каролайн Линдън

Малко отложих четенето си на тази книга, защото бях на почивка, а пък ми се четеш толкова много! РЕВЮ

6. Възходът на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

Определено ми беше интересно да прочета още за Наследниците и много ми се гледа втория филм, на който май вече мина премиерата и се надявам скоро да излезе и тук. РЕВЮ

7. До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

Една книга, която получих доста неочаквано от издателство Ибис, но нямах нищо против тъй като исках да я прочета и точно я бях видяла на страницата им преди да я получа. Много приятно съвпадение. РЕВЮ

8. Скандални уроци - Каролайн Линдън

Още една допълнителна книга. Малко предшества развитието в основните книги, но беше приятна. РЕВЮ

9. Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

Исках да прочета тази книга, защото ми бе интересно какво ще се случи. И въпреки това си ме побиват тръпки от такава измислена реалност. РЕВЮ

10. Знакът на чумата - Кевин Сендс

Не помня кога четох Ключът на Блекторн, наистина мина много време и чак сега издадоха втората книга. Времевото разстояние беше доста. Но си беше достатъчно интересна и интригуваща. РЕВЮ

11. Още по-скандално - Каролайн Линдън

Четвъртата и последна книга от поредицата Скандално (има и една допълнителна книга, която още не е излязла на български, но се надявам това скоро да стане). Беше си повече от историческа романтика този път. РЕВЮ

петък, 28 юли 2017 г.

Още по-скандално - Каролайн Линдън

    КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Четвъртата, но не и последна книга. Има още една новела, която мисля, че не е издадена, но нямам търпение да го направят от списание Журнал.
  И отново, много подходяща корица. Подхожда на Оливия като героиня тъй като живее скромно и някак ми прилича на нейната личност.
  Оливия е останала вдовица след като съпругът ѝ Хенри умира внезапно, но не може да се каже, че тя е таяла някакви чувства към него, даже никакви. Тя е приятелка със семейство Уестън, особено със сестрите Абигейл и Пенелопе. Всъщност те са единствените ѝ приятелки. Нейното семейство... е, сватбата ѝ се явява нещо като договор, все едно е размяна на стоки - булка и пари, ясно е кое къде отива. Именно затова тя изобщо не поддържа контакт с тях. Отново, пак си мислех, че Оливия също може да е руса, но се оказа, че е чернокоса и синеока. Е, това си е също невероятна комбинация. Само че Оливия има една тайна - тя е влюбена в брата на сестрите, Джеймс и преди много готини между тях е имало нещо, но всичко се е провалило.
  Джейми е доста добър всъщност, като го сравня с брата на Джоун... той много повече ми допадна от Дъглас. Той не е лековат и комарджия, а ръководи собствен бизнес и е добър човек. Но не може да си прости за младежката си глупост, която му коства съвместния живот с Оливия и щастието като цяло. Но когато получава писмо от Оливия за помощ той се втурва незабавно. Джейми не я е забравил и таи надежда да си я върне обратно.
  Още по-скандално е кулминацията до момента като всичко случило се до тук се комбинира в голяма доза загадки и търсене. Оливия трябва да разбере какви тайни е криел покойния ѝ съпруг като същевременно трябва да се изплъзне от лорд Клери, който я следва по петите и няма да се откаже за нищо на света. Джейми се появява в най-подходящия момент и без него тя определено можеше да я закъса. Заедно се втурват в надпревара, от която зависят повече неща от колкото предполагат.
  Оливия дори не подозира за тайните на Хенри и колко опасни могат да са те, а най-ужасното е, че всичко се струпва на нея без да има никаква вина и това е ужасно. Заедно с Джейми се опитват да разкрият престъпна мрежа, която да ги отведе до нещо ценно.
  Тази книга освен историческа романтика е и нещо като криминале, където има загадка и търсене на нещо. Винаги ме е интригувала Англия и много обичам да проследявам пътя на героите из страната. Обичам да разбирам повече и нови неща, винаги съм приветствала това с отворени обятия.
  Оливия и Джейми са хубава двойка, те просто са създадени един за друг. Но обстоятелствата се бяха развили по много жесток начин и всичко се беше провалило. Но сега когато Оливия е свободна и има шанс за тях, те трябва да се възползват от това. Още повече ми хареса, че успяха да намерят начин да се справят с противния лорд Клери и заедно с помощта на няколко господа с високо обществено положение, това да бъде подсигурено със сигурност. А още повече ми харесва когато някой се окаже в безизходица и при свършен факт, забавно е.
  В поредицата Скандално оказаха доста ключова роля тези брошури „50 начина да съгрешиш“ и мистерията около това кой е автора вълнуваше всички(включително читателя, защото истината изобщо не се и намеква). Почти не очаквах тук да се разбере нещо за мистериозния автор, дори си мислех, че няма да се разбере, просто заради самия смисъл от това да бъде тайно и да не се разваля впечатлението на читателя. Но пък с този развой на събитията... нямаше как да стане както аз си го мислих. Ами вече очаквам последната книга, която ще завърши тази поредица.

сряда, 26 юли 2017 г.

Знакът на чумата - Кевин Сендс

  КНИГА ВТОРА ОТ „КЛЮЧЪТ НА БЛЕКТОРН“

  Не знам защо, но много ме заинтригува да чета за чумните епидемии и да научавам повече за историята общо взето. Особено ме интригува Големия Лондонски пожар от 1666. Дали датата има нещо общо с това? Всичко звучи толкова мистериозно. И въпреки това благодарение на пожара се предотвратява епидемията, дори и 3/4 от Лондон да е бил опожарен (е, няма пълно щастие, нали?).
  Не знам защо на тази корица отново има уроборос като това изобщо не се споменава нито веднъж в цялата книга. А мога да потвърдя със сигурност след като вече съм чела книгата, че оригиналната корица е много повече в съответствие със съдържанието от това. Може да има меч, но уроборосът... това, че те са искали да направят, така че всичките книги от поредицата да са с общи по тема корици не значи, че това е правилно спрямо книгата. Знакът, който в действителност е важен е замаскиран от змията и се губи напълно смисъла му.
  Книгата ми беше доста интересна. Аз обичам мистериите, загадките, надпреварата и приключенията с разкриването им... всичко това е страшно вълнуващо. А аз обичам да е интригуващо. Мина доста време откакто четох Ключът на Блекторн и спомените ми са доста мъгляви, но си спомних някои неща частично докато четох тази книга.
  В Лондон е избухнала отново чумна епидемия - толкова голяма и заплашителна, повече от няколкото станали преди това през този век. Броят на жертвите е огромен, а възможността за намирането на някакъв лек - почти нулева. Кристофър продължава да си е все същия неуморим пакостник, като все пак се надява неговите изобретения наистина да се окажат полезни. Но вече е сам след като неговият ментор, Бенедикт Блекторн, вече го няма и магазинът е изцяло негов. Приятелят му Том, обаче, продължава да е единственият му близък и дори в тези смутни времена двамата са неотлъчно заедно.
  Както и в първата година, тук също има доста мистерии и не всичко е такова каквото изглежда. От самото начало знаех, че някои герои не са за това, което се представят и въобще не им се вързах. Може би, защото си беше очевидно или пък защото книгата е предназначена за по-ниска възрастова група.
  Кристофър продължава да е все така умен за възрастта си и благодарение на познанията, научени от ментора си успява да разгадае неща, които другите сякаш са слепи да видят. Но като се има предвид, че за онези времена чумата е била равна на масова паника, затова е лесно да манипулираш хора, покрусени от смъртта.
  Ключът на Блекторн малко ми напомня на Младият Шерлок Холмс, с разликата, че тази поредица се развива няколко века по-рано, а и Шерлок не е аптекар. Но детективските умения - и двамата си ги имат. Очевидно не изневерявам на вкуса си и обикновено чета неща, които знам, че ще ми харесат. В случая със сигурност е така.
  Този път Кристофър трябва да разкрие една ужасна измама - толкова добре изиграна и прикрита, че всяка грешка може да му коства всичко. Към малката им групичка се присъединява Сали, сираче от същото сиропиталище като Кристофър, но доста добре се вписа при тях. И мисля, че за постоянно.
  От самото начало ми се искаше Кристофър да може да поеме магазинът на Блекторн. Той по право му се полага, но всички тези правни глупости и усложнения(наистина не ставам за правото, аз съм по ясните и точни неща, без заобикалки и вратички както винаги става и това ужасно ме дразни). Плюс необходимостта от ментор, един вид попечител. Навярно правят всичко нарочно, защото все пак са си бюрократи, а тях в това ги бива.
  До края беше много интересно и Знакът на чумата оправда очакванията ми. Беше си точно толкова интригуващо и заплетено колкото трябва да е. Както и елементът на изненадата, който много обичам. Доста се надявам за Кристофър да има много добра перспектива и това всъщност да продължи в по-голяма трилогия. Наистина много бих искала да видя това като по-дълга поредица и Крис да е пораснал, ще бъде интересно.

понеделник, 24 юли 2017 г.

I Dare You Book Tag


Някак в духа на предишния таг, който направих едновременно с Юли, реших да направя този - Предизвиквам те да... Още като видях тага и заглавието веднага ми напомни за една книга, която имам и доста си харесвам. А заглавието ѝ го обожавам! Мисля, че пасва идеално на този таг, неслучайно избрах да направя снимката с нея. Осмели се да мечтаеш, автобиографичната книга на One Direction.

1. Коя книга е била най-дълго на рафта ти?

Честно казано не знам. Имаме куп стари книги и нямам представа кога са взимани. Отдавна е било, поне 20-30 години, но коя е най-старата... Дори да попитам, надали и нашите ще помнят коя кога са взимали. So, I don't know.

2. Кое е настоящото ти четиво, последната ти прочетена книга и следващата, която ще прочетеш?

Сега чета Орденът на асасините: Черният флаг, а преди това прочетох Светът, в който живеем. Смятам след това да прочета Четирите цвята на магията, може би, не съм решила още.

3. Коя е книгата, която всички харесват, но ти я мразиш?


Ами... Е, не знам дали всички я харесват, но нали е класика - Джейн Еър. Никак не ми хареса и едва я изтърпях. Не можах да възприема и частица от тази книга и за мен беше изключително неприятно да я прочета. Тя ме дразнеше и определено не мога да разбера как може хората да я харесват. Ужас, без мен!
*На снимката присъства и Шърли, но двете са ми на един кантар.*

4. Коя книга си повтаряш да прочетеш, но вероятно няма?

Хем ми се иска да прочета някоя книга на Филипа Грегъри (Бялата кралица или някоя друга от тези историческите), хем нямам желание. Просто ми харесват само няколко от цялата поредица, но не ми се четат и останалите, а пък не искам да ги разпокъсвам така, затова най-вероятно няма да стигна до тях, кой знае.

5. Кои книги си пазиш за пенсионирането?

Ама моля ви се, аз съм много далеч от пенсия! До тогава колко книги ще излязат охо...

6. Последна страница: прочиташ я най-напред или чакаш до края?

По принцип си я прочитам накрая, но ако съм твърде любопитна понякога отскачам само да видя. Да се уверя какъв ще е края.

7. Благодарности: загуба на хартия и мастило или интересно от една страна?

Признавам си, никога до сега не съм чела благодарностите. Просто искам да приключа по-бързичко и никак не ми се отделят още няколко минути и за това, а в повечето случаи не ме заинтригува особено. Ами не познавам тези хора и те нищо не ми говорят, просто една дузина непознати за мен имена. Затова не ми се четат.

8. С кой герой би си сменил/ла местата?


Клеъри. Толкова много бих искала да съм ловец на сенки! С най-голямо удоволствие бих станала a shadowhunter и Джейс да ми е гадже? Леле това ще е повече от страхотно! Пък и аз си падам малко странна, така че съм убедена, че и да убивам демони ще ми хареса.

9. Имаш ли книга, която ти напомня за конкретен момент в живота ти? (човек, място, време и др.)

Ами да. Тъмна любов ми беше подарък от една приятелка, с която се запознах по интернет и се оказа, че сме съвсем наблизо и учехме в едно училище. Но тя замина за чужбина и ами... при връзките от разстояние става така - отчуждаваш те се, защото вече ви вълнуват други неща и все по-рядко се чувате. Но благодарение на нея се запалих по Братството на черния кинжал, така че все пак ще пазя хубави спомени за нея.


10. Посочи книга, която си придобил/ла по интересен начин.

Ами аз не съм получавала много книги за подарък или нещо такова. Но една приятелка ми подари за рождения ден книгата на Емил Конрад - Нещата, на които не ни учат в училище, а аз не очаквах и беше точно когато правеше, хм турне? Тогава го срещнах и на живо, което си беше нещо съвсем ново за мен.

11. Подарявал/ла ли си книга по специална причина за специален човек?

Една приятелка харесва Мадона и за един рожден ден ѝ взех книгата за Мадона написана от брат ѝ. Обичам като правя подаръци да се старая да намеря нещо точно според вкуса на човека и да знам, че наистина ще му хареса.

12. Коя книга е била с теб на най-много места?

Не си нося книга с мен, някак няма как и нея да побера, нямам никакво място и рядко ми се случва да съм само с дамската си чанта. Но пък коя беше... Парижката Света Богородица, мисля, я мъкнах с мен докато бях на квартира, а също и на почивката си на море(как съм го направила не зная, та тя е и с твърди корици, 500 страници!).


13. Някоя книга от задължителната литература, която си мразел/ла в училище, но не е толкова лоша след години?

Никога не съм я мразела, но самия факт, че беше в задължителната литература за мен означаваше, че няма да я прочета. Не и когато се изисква да го направя. Но още по време на даскало разбрах, че тази книга ще ми хареса и като дойде лятото си я взех от библиотеката - Граф Монте Кристо. А сега я обожавам, една от най-най-любимите ми е!

14. Използвана или чисто нова?

Е, определено бих предпочела чисто новичка. Аз обичам съвършено нови и недокоснати книги. Моите си остават такива и след прочит. Но имам и няколко използвани, защото нямам толкова против, а искам книгата и е на изгодна цена. Всъщност една си взех така, защото наистина е по-стара и изчерпана от продажба и няма от къде другаде затова си я взех стара, но нищо.

15. Чел/ла ли си книга на Дан Браун?

Да! При това с две ръце. Прочела съм четирите книги за Робърт Лангдън, което ми напомня, че има и пета, а аз не съм я чела още(трябва да поправя този пропуск, аз обожавам трилъри с исторически загадки).


16. Гледал/ла ли си филм, който да ти е харесал повече от книгата?

Не съм гледала много филми по книги. Или пък не съм чела конкретната книга, за да преценя. Може би Незабравима разходка, но съвсеем малко.

17. Чел/ла ли си книга, която те е накарала да огладнееш? Готварски книги включително.

Ами не съм чела много готварски книги, ако не броим тетрадките с рецепти на мама. А пък иначе аз дори не си спомням в някоя книга като се споменава за храна, това е най-маловажния и дребен детайл за мен.

18. В чий книжен съвет винаги би се вслушал/ла?

Този на Юли. Доверявам се на преценката ѝ, а и имаме общи вкусове. Поради това и тя, и аз знаем кога нещо ще ни хареса или не. Това е много полезно всъщност, така можем и да си препоръчваме книги, или да не като знаем какво ни харесва.

Тагвам Юли, Гергана и Книжни криле. Надявам се предизвикателството да ви хареса!

събота, 22 юли 2017 г.

Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

  Честно казано от доста време ми се щеше да прочета тази книга. Когато започнеш нещо... просто си любопитен какво ще стане и при мен е така. Питам се какво ще стане с героите (в случая Миранда и Алекс, и всичко останали де), как ще се развие всичко. Особено с това апокалиптично събитие, което преобърна целия им живот и вече нищо няма да бъде същото.
  Като гледам тази корица и се сещам за зимата. Тази година надмина всичките ми очаквания. Беше толкова студено и имаше толкова много сняг... Да, приличаше на зимна приказка, но от друга страна хич не беше толкова хубаво. Това настрана, корицата изглежда страхотно особено с луната за фон, аз си падам по зимните пейзажи(до колкото разрушаването на целия свят може да се нарече красив зимен пейзаж, разбира се).
  Тук героите от първата и втората книга се срещат и пътищата им се преплитат. Спомнях си доста от Живота, какъвто го познавахме за мое огромно учудване, като в същото време не можех да си спомня за Изгубени завинаги, а наистина исках да си спомня, за да съм в крак с действието. В началото, обаче, виждаме отново семейството на Миранда и как те някак продължават да се справят с тежките условия. В края на първата книга имаше малка светлина в тунела с ежеседмични доставки на храна от общината. Но в обстановка, в която климатичните условия са ужасни и няма никаква перспектива, хората умират постоянно и градовете се обезлюдяват - перспективата не изглежда никак добра. Но успяват да оцелеят, а в тези времена това е повече от достатъчно.
  Бях останала с впечатлението, че Миранда и Алекс се срещат по-рано и ами се влюбват. Не знам защо си бях изградила такава представа от резюмето още от преди. Но книгата е и доста мъничка, така че за тези 250 страници стават доста неща реално погледнато и не мога да се оплача. Само дето тръпки ме побиват при представата да стане нещо такова и всичко да опре до оцеляването и всичките ми мечти да заминат по дяволите.
  Семейството на Миранда продължаваше по този оскъден начин на живот докато един ден баща ѝ заедно със семейството си и още няколко души не се появи на прага им. Трудно е да се зарадваш на близък човек, когато броиш оскъдиците от храна, които са ти останали. Но да види баща си след цяла една година, за Миранда е като чудо. Тя си е представяла какво ли е станало с Лиза, съпругата на баща ѝ и тяхното неродено бебе. Харесваше ми представата за бебето Рейчъл. В тази компания, разбира се, бяха Алекс и сестра му Джули. Попаднали случайно, но сега съдбата ги свързва заедно.
  Въпреки всичко, аз се надявам на някакво чудо. Може би всичко да се оправи и по магичен начин да се върне по старому. Е, никога няма да се върнат жертвите и доста трудно градовете ще се върнат отново към живот, но... все пак има надежда и силно се надявам авторката да е измислила добър край(мисля, че четвъртата книга е последна тъй като няма други).
  Преди не съм се замисляла дори да чета апокалиптични книги или научна фантастика, но самата тръпка в очакване на неизвестното... Не мога да не се изкуша и знам, че просто трябва да разбера какво ще се случи. Може би заради това не чета такива книги, защото знам, че ще искам да разбера какво ще стане колкото и гадно да е то и точно поради тази причина ги избягвам. Но веднъж започнала... няма как да устоя да прочета следващите книги както и сторих. А сега искам да разбера края и нямам търпение да издателство Ибис да издадат и четвъртата книга!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Скандални уроци - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Отначало бях малко озадачена, защото действието в тази книга се развива преди това в Любов по време на скандал и най-напред дори си мислех да не съм объркала и това да е било по-ранна книга, но се оказа, че всичко си е точно. Просто тя проследява историята на Саманта, сестрата на Бенедикт и как се е развил нейният случай.
  Корицата е по-обикновена заради самото естество на книгата. Но това не я прави по-малко хубава, изглежда толкова истинска и особено много ми допада как са изобразени плодовете. Много подходящо спрямо... единия герой.
  В по-предишните книги не стана много ясно каква е Саманта като героиня и какъв е характера ѝ. Заради деспотичния им баща, всички деца на граф Стратфорд, включително и съпругата му не се държаха като самите себе си. В тази книга той все още присъства и то доста осезаемо. Всъщност самата книга започва с момент от края на Цената на един скандал и Саманта трябва да си признае за кражбата пред баща си. Това е толкова трудно и неприятно, защото графът е достатъчно зъл и няма да остави подобно нещо безнаказано. Почти се учудих, че той действително не биел жени(колко голямо постижение, очаквах точно обратното). Но може да измисли нещо достатъчно та дори и по-ужасно. Както и се оказва - женитба с най-нежелания и ужасен човек в Англия. Определено всяка нейна постъпка би била оправдана, за да предотврати този брак.
  Не знам защо преди това бях останала с впечатлението, че Саманта е руса, просто така си мислех. Но разбира се, тя също е красива и за другия главен герой тя е най-прекрасната на света. Лорд Джордж Чърчил-Грей е художник, най-малкия син на херцог като поради този факт няма титла и не е богат наследник, но въпреки това получава достатъчно, а и може да се издържа със собствения си труд. Той попада на Саманта съвсем случайно спасявайки я от злонамерени лица, нещо, което може напълно да се очаква за сама жена попаднала току-що в Лондон. Тази злощастна злополука определя и събитията за напред.
  Те прекарват толкова добре заедно и почти забравят за реалността или поне я оставят настрана, поне за кратко. За първи път Саманта може да бъде себе си и да спре да се старае да бъде непостижимия образ, който баща ѝ настоява да бъде. Същевременно Джордж откри своята муза и тя го вдъхновява да рисува по-добре и постепенно и двамата да се влюбват. Звучи толкова хубаво, нали? Да се влюбят и да заживеят щастлив далеч от злия граф, е не съвсем.
   Нали е граф и има достатъчно влияние, естествено успя да накара академията да махнат картините му, просто така. Като гледам до днес нещата не са се променили много.
  За да не изневери на заглавието си, Скандални уроци също е скандална, няма как. Както и онези така интригуващи и популярни брошури - „50 начина да съгрешиш“. Те са важна част от самата поредица, защото именно те пробуждат въображението на младите момичета и карат жените да бъдат по-дръзки. Точно това ми харесва най-много. Тази книга беше като ретардация, авторка е искала да покаже и тази история. А на мен ми харесва, че я има като отделна книга. Остана съвсем малко и съм любопитна какъв ли ще е края?

О, това е толкова сладко:
„Любовта му към нея бе по-нежна от докосването на четката по бялото платно...“

вторник, 18 юли 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА“

  Бях доста изненадана когато получих тази книга съвсем неочаквано от издателство Ибис. Бях я видяла в страницата им, че ще излиза следващата седмица точно предишния ден преди да я получа. Още повече се изненадах като видях, че всъщност е в TBR списъка в Goodreads. Така че определено съм искала да я прочета, но не съм го направила и добре, че не съм, защото сега получих идеалната възможност да го направя.
  Корицата е доста сладка, няма промяна с оригинала, но невинаги е необходимо. Тази си е точно на мястото и много ми хареса, че снимката продължава и отзад като цяла картина, хубаво е. И пасва абсолютно на самата книга.
  Лара Джийн е нормална тинейджърка, която живее с баща си и двете си сестри. Нейният малък свят е съвършен за нея. Но в един момент винаги се случва да настъпят някакви промени. Това се случва когато по-голямата ѝ сестра Марго заминава да следва в Шотландия и това е голяма промяна за семейство Сонг. Марго един вид е заела мястото на майка им и тя е играела тази роля, поне до сега. Но освен грижите, които полага за сестрите си, тя е тяхна опора и приятелка, с която могат да си споделят всичко. Затова за Лара Джийн светът вече не е същия без сестра ѝ.
  В основата на самата книга стоят пет писма - разпратени без нейното знание до своите получатели, а не е било предвидено никога да ги достигнат. Те не са точно любовни писма, а мислите на Лара Джийн за конкретния човек, когото е обичала. Надали някой си представя, че всичко, което си е мислил за този, когото обича ще стане негово достояние. Е, Лара Джийн също и това е причината всичко да тръгне по коренно различен начин от очаквания.
Една връзка започнала с измама, която може да се превърне в нещо истинско. Лара Джийн никога не си е представяла, че ще бъде гадже с Питър Кавински, било то и не наистина, нито пък той. От началото никой от двама им не беше в това заради самата връзка, а заради други любовни интереси. Но кой е казал, че лъжата не може да се превърне в истина?
  Питър е точно това, което харесва всяко момиче. Той е толкова красив и съвършен и го знае. Не разбирам защо хубавите момчета обичат да си създават лоша репутация и това ги правя популярни сред останалите момчета. Явно техните разбирания са различни. Той изобщо не очаква, че ще се окаже с Лара Джийн, но това се оказва много добра възможност да си върне бившото си гадже - Дженевив, като същевременно прави услуга и на Лара Джийн. Това е изгодна сделка, дори бих казала договор и за двете страни. Всеки получава каквото иска, а накрая се разделят мирно и щастливо. Поне на хартия би прозвучало така.
  Тази книга разкрива за трепетите на тинейджърската любов и перипетии в живота на една тинейджърка. Не всичко е такова каквото изглежда и както се казва, не трябва да се съди за книгата по корицата ѝ. Питър не е играч за какъвто се представя, а е много, много по-добър от това. Той има толкова прекрасна вътрешност, че това прави красотата му неколкократно по-голяма. Както и Лара Джийн - тя жадува за повече, от колкото се е осмелявала да преживее. Може да прозвучи клиширано, но сродните души наистина съществуват, защото те определено са такива.
  Като герой на мен много ми се открои по-малката сестра на Лара Джийн - Кити. За своите девет години тя е опасно хлапе - тя е умна и е голяма хитруша. На моменти забравях колко е малка, защото звучеше почти на възрастта на сестра си. Но е един открояващо се забавен образ, който много ми хареса. Заедно с нея те образуват сестрите Сонг, както самите те обичат да се наричат.
  До всички момчета, които съм обичала е част от тийн романите на Ибис, които са страшно приятни и подходящи за лятото. На мен доста ми допадат и с нетърпение очаквам нещо друго(включително и следващите от тази трилогия). Честно казано, бях видяла тази книга след като открих втората понеже тогава търсех нещо с P.S. I love you, което всъщност е втората книга и от там разбрах за трилогията.
  Не е нужно да бъде свръхестествено, за да е невероятно. Дори една обикновена история притежава своята уникалност заедно със своите персонажи. До всички момчета, които съм обичала е очарователна и привличаща история, която те потапя в нея и забравяш за всичко около теб, за да ѝ се насладиш напълно.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag


С Юли видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим заедно. Решихме, обаче, да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам първата част от тага, а втората можете да намерите в блога на Юли - ТУК.
Гледала съм тази игра в разни предавания и шоута, където гостуват известни личности и трябва да отговорят дали са или не са правили нещо. Всъщност е забавно, както и сами ще се уверите в това.

Никога не съм...

...започвала книга без да я довърша.


Мели: Започвала съм няколко книги и май няма изгледи да ги довърша: Крал Артур, Паднали ангели, Вестители, Сирената...

Юли: Всъщност съм. Започвала съм няколко книги, които не съм довършвала като Пробуждането на Атлантида, Веровещица и Звезден полет.

...притежавала няколко копия на една и съща книга.

Мели: Не съм.

Юли: И тук отговорът ми отново е "I have". До скоро имах и две копия на Пазители, но сега имам само две копия на Хекс Хол и Разбий ме- едното е на български, а другото на руски.

...плакала заради измислен герой.


Мели: Не точно, накрая на Принцеса с часовников механизъм ревнах, защото Уил е твърде секси, за да умре (такава е моята логика :д).

Юли: Все още не съм, хехехе.

...подгъвала страница вместо разделител.


Мели: Никога. Снимката казва достатъчно.

Юли: Не и на книги, дори и на учебници не съм.

...писала фен фикшъни.


Мели: По книги не, но с известни личности - да.

Юли: Не и по книга.


...чела "мръсни" фенфикшъни.

Мели: Разбира се, но не и по книга.

Юли: Отново, не и по книга.

...пропускал/ла училище, за да гледам сериал или да чета книга.

Мели: Да бе, да ми фраснат отсъствия, които после да търся бележка да извинявам. Пък и нищо не ме спираше да чета по време на училище, така че за какво да си създавам работа излишно?

Юли: Дори не ми беше идвала на ума подобна глупост. В смисъл, кой не би искал да пропусне училище, за да си гледа сериала или да си чете книгата, но при положение, че аз и без това си го правя навсякъде, където отида, за какво ми е да нарушавам правилника?


...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Останалата част от въпросите ще намерите в блога на Юли.

To Be Continue...