четвъртък, 20 април 2017 г.

Всичко, всичко - Никола Юн

  Останах силно впечатлена от книгата, прочетох я на един дъх! Толкова много ми хареса, че дори не мога да повярвам. Определено това е един от най-спонтанните ми избори, за които съм повече от доволна.
  Корицата е много хубава и пролетна. Абсолютно подходяща за тази книга, така че пълни адмирации към дизайнерите на издателство Ибис, създават уникални корици!
  Запалих се по Всичко, всичко когато видях трейлъра на филма. Най-напред той ми хареса и тогава видях, че е по книга и съвсем неочаквано разбрах, че е тази. Веднага реших да я прочета и съм сигурна, че искам да изгледам и филма. Двете ми харесаха еднакво и нямам търпение да излезе.
  Маделин има много рядка болест - тежък комбиниран имунодефицит, поради което не може да излиза изобщо навън, защото иначе ще умре. Тя е алергична към всичко и само контакта с външния свят е способен да я убие. И така тя живее осемнадесет години - в своя безопасен мехур с майка си и медицинската си сестра. Мади наистина живее много изолирано и никога не е била като останалите си връстници. Ежедневието ѝ е доста еднообразно и съвсем по график, води обучение онлайн и чете книги, много книги. Тя има доста интересна външност - комбинация от японка и афроамериканка, това определено е нещо различно, но красиво. До преди да се нанесат новите съседи тя е щастлива в своето ежедневие, защото за човек в нейното състояние няма как да иска повече. Но с появата му, всичко се променя, защото:
Бях щастлива, преди да го срещна. Ала сега съм жива, а това не е същото.
  Оливър е новият съсед, който заедно със семейството си се е преместил в къщата до тях. За Мади това е една неочаквана промяна в сивото ѝ ежедневие. Тя се е изолирала до такава степен от външния свят, но появата му сякаш я приземява. Той, безспорно, е привлекателен особено с уникалните си сини очи(аз обожавам сини очи). Оли също си има своите проблеми с баща си, който се държи ужасно с майка му и той се налага да ги защитава със сестра му. Харесва ми, че авторката е решила някак да не задълбочава проблемите на героите и да развие историята им по съвсем различен начин. Истината е, че при такива обстоятелства се разбира най-лесно когато любовта е истинска.
 Лично аз не особен съм привърженик на този тип книги с болно момиче, но като видях Всичко, всичко и веднага ме плени. Просто не всяка книга е my cup of tea, но този определено беше, направо си бе в десетката, защото толкова удовлетворена след четиво отдавна не съм била. Пък и аз не просто исках да чета, изпитвах нужда за четене. Наслаждавах се на всяка една част от тази книга на пълен капацитет.
Докато четях започнах да разбирам Мади в много отношения, защото ако не рискуваш, на практика няма да разбереш какво е можело да стане и по-добре да знаеш, че си опитал, а не да съжаляваш, че изобщо не си го направил. Ако бях на нейно място щях по-рано да изляза навън и да рискувам, защото нямаше да издържа да стоя затворена и да не водя никакъв живот, това не е живот.
Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.
  Май след тази книга ще се сдобия с много любими цитати. Изпитах много и различни чувства докато четох тази книга и успях наистина да я почувствам. Наистина много ми хареса и я прочетох по такъв начин, че изпитах напълно цитата на Annie Dillard: "She read books as one would breathe air, to fill up and live." Тя просто ми спря дъха и ме остави без думи. Искрено я препоръчвам на всеки, който още не я е чел. Повярвайте ми, заслужава си от самото начало да самия край. Направо не можах да ѝ се наситя! Толкова прекрасна и хубава история, наистина остави силно впечатление у мен и ужасно се радвам, че е сред библиотеката ми.

  Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

понеделник, 17 април 2017 г.

Истории от Академията за ловци на сенки - Касандра Клеър

  Много исках да прочета тази книга, аз съм почитател на допълнителните истории към поредици. Като цяло чета всичко що е книга, просто не мога да оставя така нещо непрочетено, за мен това си е част от останалите книги и не мога без да го прочета.
  Много ми харесва корицата на издателство Ибис! Не бях видяла каква е оригиналната, приличат си действително, но тази е по-яка тъй като се вижда Института и самият Саймън както е обработен само в горната част стои много добре.
  Заглавието си описва достатъчно красноречиво и книгата - тук са поместени десет допълнителни истории за Саймън по времето когато е в Академията за ловци на сенки. Смятам, че тази книга е нещо като мост между поредиците Реликвите на смъртните и Тъмни съзаклятия тъй като действието се развива в тези години, в които има пауза преди авторката да продължи с Лейди Полунощ. Именно и затова някои неща не ми бяха непознати след като съм чела Лейди Полунощ и по-скоро беше нещо като ретроспекция, но определено съвсем малко неща се срещат отново, но от друга гледна точка.
  През цялото време се чудех как Саймън се определя на сегашно и предишно аз заради липсващите си спомени. Сякаш е двама души и някак... беше странно. Но пък заради това си решение той влезе в Академията, така че има причина всичко да се случи. От предишните книги с това за Валънтайн аз си представях предишния блясък и слава, на Академията, но дори в света на ловците на сенки, когато зарежеш нещо за няколко десетилетия то започва да се руши и разпада. Силно се надявам да започнат отново да я поддържат с бъдещите поколения нефилими и да бъде отново бляскава и величествена.
  Някои от историите бяха доста забавни и всички много ми харесаха. Първата си беше интересна особено с появата на новите герои. Първото впечатление невинаги е най-правилното и с всяка следваща история те се променяха и накрая почти всички бях започнала да харесвам. Ето с това тази малко занемаряла Академия е по-добра от тази преди няколко десетилетия: няма го това явно разделение на ловци на сенки и на мундани, всички са заедно и се наслаждават на компанията си. Точно това ме впечатли много и именно заради това всички герои ми харесаха по някакъв начин.
  Определено едни от най-любимите ми истории бяха последните, където вече наближава времето за Извисяването и някак ставаше все по-вълнуващо. Най-забавна, обаче, беше Безкрайна нощ. Невинаги можеш да оставиш без думи почти древен магьосник. Искрено се забавлявах с тази история от книгата. Други, които силно ме заинтригуваха бяха Изгубеният Херондейл и Огнено изпитание. В тях имаше мистериозност и интригуващо действие, все едно бяха част от по-голяма книга и очаквах да разбера какво ще стане по-нататък.
  Като цяло много харесах Истории от Академията за ловци на сенки, страшно интересни са и приятни. Пък и аз си умирам от желание да чета още и още за Реликвите, а Lord of Shadows(втората на Тъмни съзаклятия) все още дори не е излязла! Вярвам, че издателство Ибис ще я издаде възможно най-скоро след като излезе, както направиха с Лейди Полунощ, но и с тази също. Беше ми изключително приятно да си припомня отново за всичко познати герои, но и да опозная повече Саймън(бях малко предубедена към него заради случките от Град от кости и по-нататък), но благодарение на тази книга го погледнах в друга светлина и даже много ми хареса като персонаж. С нетърпение очаквам следващата книга с любимите ми ловци сенки!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 15 април 2017 г.

Happy Blogiversary: 2 Years of Melly's Book Blog


   Днес блогът ми става на две годинки!
 И аз като Юли забравих за рождения ден на блога си, как се комбинирахме така и двете не знам. Всъщност избрах 15-ти като датата, защото нямах начална публикация, размествах разни други и в крайна сметка загубих нишката на това кога е било, но знам, че е било около средата на април и си избрах 15-ти, защото ми харесва като дата. Но така или иначе блогът ми вече е на две годинки! В тези постове обикновено се правят и разни giveaway-и, но аз нямам тази възможност и няма да мога да направя.
 Сега като погледна равносметката и някак ми се струва толкова... малко за тези две години, не знам. В сравнение с други сигурно е съвсем незначително, но пък си е мое и това е най-важното.

 Какво постигнах през последните две години?
  • 326 публикации
  • 327 публикации
  • 37 600+ гледания общо
  • Средно по 1200+ гледания на месец
  • Най-много преглеждания за един ден съм имала около 600
  • Ревюто ми с най-много гледания е на Херцогинята куртизанка с 580 преглеждания
  • Преди блога си имах сравнително малко книги, но сега са значително повече
  • 293 прочетени книги според Goodreads
  • Имам Инстаграм, който е частично Bookstagram, защото публикувам и доста други неща
  • Работила съм с 2 издателства (Ибис и Егмонт)
  • Запознах се със страхотни хора, макар и само по интернет
  • Публикувам възможно най-често в блога си, защото си го обичам
 Може би цифрите не са чак толкова малки, аз лично съм доволна от постигнатото, защото всяко нещо се започва от нулата и ами, за тези две години съм постигнала немалко и това ме радва.

 Надявам се и за напред блогът ми да продължи в същия дух и даже да има по-големи успехи! Happy Blogiversary, my lovely book blog!

понеделник, 10 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag


Отново зарязах блога си, но явно до края на май ще е така. Не че не си оставям свободно време, но се чувствам преуморена и нямам желание за нищо. Просто искам всичко да приключва вече, а май не съм стигнала и до кулминацията. Бях тагната от Юли (за което ѝ благодаря) наскоро да направя този таг и май като гледам съм тагната и на още един, явно се изчерпвам до таговете, но поне е нещо. Добре, след като изписах цял роман с оправдания за моята липса на активност по блога ми, сега е време да премина към тага.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…

Крал Артур, Лявата ръка на Бога, Господин неустоим, Вестители... или поне за тези се сещам. Просто не могат да ме хванат, дори да искам не са my cup of tea и не мога, но и не искам да ги завърша.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…

Останалите книги от Песен за огън и лед, толкова много искам да ги прочета, но нямам време! Понеже са доста дълги и не се наемам да ги прочета, за момента няма смисъл, ще протакам една книга сигурно със седмици и няма да си е качествено четене, а знам, че книгите си струват и не искам да ги претупам.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…

Е, аз винаги се осведомявам в аванс, т.е. ако една книга е част от поредица, то ще погледна най-напред първата и ако ме заинтригува тогава ще я прочета. Някак... няма как да се получи да не разбера, че някоя книга е част от поредица.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…

Някоя от книгите на Емил Конрад, след като видях какво представлява Нещата, на които не ни учат в училище, ами не се изкуших да видя някоя друга, не виждам смисъл да давам тези пари за еднотипна книга, която е без значение дали ще имам или не като мога да си купя някоя друга, която знам, че ще ми хареса много повече.

5. Не съм чел/ла тази книга, защотот е ОГРОМНА…

Ами както споменах по-горе, останалите от Песен за огън и лед, Друговремец... в момента не се сещам за други толкова дълги.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…

Не съм си я купила, но щях. Видях я в един магазин(да, в някои супермаркети и хипермаркети продават и книги) и то на много добра цена и ми се стори интересна. Е, корицата също е огромен плюс, но като се прибрах отворих Goodreads и вече се спойлнах за самата книга и май трилърът вече не е трилър. Забравих да спомена заглавието, книгата е Чуждо лице от Анна Снийкстра.

 7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…

Да ме плашат? Не знам... Може би книгите, за които се колебая и не мога да реша. Щом съм ги изтеглила, значи е имало защо, но сега като ги поглеждам и не мога да намеря достатъчно аргументи „за“ да ги започна.

Тагвам Гергана, Silviq и Сю.

петък, 31 март 2017 г.

March Wrap Up



Най-сетне месец март свърши! Толкова да мразя този месец... просто изобщо не го понасям, какво има да му харесвам? И не, идването на пролетта за мен не е причина, защото нея също не харесвам. Колкото и да ми се иска, то се е видяло, че предстоящите месеци повече от 5 книги надали ще мога да прочета. Не знаех, че края на 12-ти клас може да е толкова непоносимо отвратителен. Всички даскали решиха да си придават важности и да ни дават „проекти“, защото ние си нямаме друга работа, нали? Омръзна ми и вече с нетърпение чакам април също да се изниже. Задълженията ми стават твърде много, аз съм прекалено уморена и края се не вижда, ох. Но все пак да пристъпя към основната цел на този пост.

1. How To Abduct a Highland Lord - Karen Hawkins

Самата идея зад тази книга е интересна. Да отвлечеш шотландски лорд, както гласи и заглавието, си звучи много интригуващо. И абсолютно отговаря на съдържанието. Review

2. To Scotland, With Love  - Karen Hawkins
Понеже харесах Грегор още от първата книга, той ми се стори доста интригуващ и имах доста високи очаквания към тази книга. Review

3. To Catch A Highlander - Karen Hawkins
 Книгата беше абсолютно в духа на поредицата, причината поради която ми допаднаха и реших да прочета тези книги. Review

4. Sleepless in Scotland - Karen Hawkins

Донякъде ми хареса, донякъде... имаше моменти, които не ми се понравиха. Review

5. The Laird Who Loved Me - Karen Hawkins

  О, определено беше много забавна. И Александър, и Кейтлин си намериха майстора. Review

сряда, 29 март 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Пак зарязах блога си, просто не знам какво да пусна. От миналата седмица не съм чела нищо, пък и не знам какво ми се чете. Докато търсех нещо друго попаднах на този таг и много ми хареса затова реших да го преведа. Взех го от тук - Dreamland Book Blog. Смятам, че е много приятен и някак по-различен. Надявам се да ви хареса поне толкова, колкото и на мен.

1. Най-добрата цветова комбинация на корица

Не мога да посоча само една, има толкова много и хубави. Най-вече тези на Ибис! Всяка една тяхна книга е с уникална корица! Само заради тях бих искала да имам книгите на български ако не заради нещо друго. Просто са толкова... прекрасни! (Нагледен пример, даже три.)


 2. Най-хубава типография/шрифт на корица

Колкото и да се опитвах да намеря друга... ами тази, която е посочило момичето е просто уникална. Оригиналните корици на Лунните хроники са просто изумителни! Не мога да се сетя за по-добър пример за шрифт от този, смятам, че този е невероятен!



3. Най-хубавата семпла корица

Семпъл... в моя речник почти не съществува. Аз си падам по красиви и доста пълни корици. Не знам дори дали имам нещо семпло. Може би тази, хубава е и е нежна.


4. Най-хубавите последни страници

Честно казано на този въпрос не мога да отговоря. Българските книги накрая си завършват просто с празна страница и бяла корица. В този въпрос се визира самата корица, която по-скоро трябва да е твърда и по-специална, но... Най-добре вижте в оригиналния пост, аз не мога да дам пример.

5. Най-хубавата карта


Всяка книга на Сара Дж. Маас има карта и аз избрах тази на Двор от рози и бодли. Просто много харесвам, не, аз обожавам тази книга/поредица!

6. Най-хубавите открити твърди корици


Обожавам корицата на тази книга, детска е, но е уникално яка! А отстрани е като позлатена и просто е великолепна! Плюс розовия велур и позлатени букви - истинско бижу!

7. Най-хубавата задна корица


Гърбовете на Стъкленият трон са уникални. Харесват ми и снимките отпред, но и тези отзад. Просто са направени невероятно. Не можах да си избера само една, затова снимах и четирите (все още нямам петата, уви).

8. Най-добрите хедъри на глави


Хедърите на Евър Афтър са много яки. Относно дизайна на самите страници съм много доволна, защото са много хубави и добре направени. Всички книги са така и просто са различни и ми харесват.

9. Най-добрите илюстрации


Много ми харесват илюстрациите в книгите на Магистериума, просто са ми приятни и пасват добре на всяка глава, като се едно илюстровано резюме всъщност.

10. Най-хубавото гръбче


На снимката се виждат доста книги, но акцентът е върху Изборът, защото тези книги са толкова уникално яки. Обожавам кориците им и ми харесва как изглеждат гръбчетата им. Всъщност трилогията Скъпоценни камъни стои много добре до тях.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти


То че нямаше как да посоча една корица, нямаше, но не знам защо избрах все от Реликвите. Просто много ми харесват точно тези трите. От трите свързани поредици Принцеса с часовников механизъм, Град на изгубени души и Лейди Полунощ са ми любимите корици.

Май в този таг наблегнах повече на снимките, но нищо.
 Тагвам Юли, Кая, Теди и Юлия. Дано ви хареса!

неделя, 26 март 2017 г.

The Laird Who Loved Me - Karen Hawkins

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  О, определено беше много забавна. И Александър, и Кейтлин си намериха майстора. Двамата са еднакво упорити и не отказват предизвикателство и са готови на всичко да го спечелят.
До тук това е първата корица с мъж, а не жена. Може би, защото трябваше да е нещо подобно на предната(все пак Катриона и Кейтлин са близначки), а тук доста си подхожда със самата книга и мисля, че този плейд е същия като от предната - символизиращ клана МакЛийн.
  Александър е най-големият от братята и като такъв той е леърд на клана. Той като цяло е най-сдържан от братята си и умее да се владее най-добре, но Кейтлин се справя доста добре в разклащането на неговата сдържаност. Ако има някой, който не желае никога да се ожени, то това е той. Останалите са много по-склонни да го направят, от колкото непреклонния и упорит Александър, който всячески се старае да отблъсне Кейтлин, дори наранявайки я.
  Кейтлин е по-забележимата и привлекателна от двете. Всички я забелязват и лесно са привлечени от нея. Освен един упорит леърд, който успява да я изкара от кожата ѝ. Именно неговото безразличие я вбесява така, а тя е достатъчно импулсивна, за да измисли онзи глупав капан, който навреме осъзнава, че е твърде несигурен, но пък се превръща в капан за сестра ѝ и Хю МакЛийн. Само че и двамата са щастливи с брака си и всичко завършва с хепи енд, но Александър е твърдо решен да ѝ отмъсти. Никак, обаче, не одобрявам начина, по който се отнася с нея. Твърде е... грубо и не може да се държи така с една жена, която и да е тя. 
  Книгата се развива около техния малък облог, който се базира на легендата за крал Артур и изпитанията, през които е трябвало да премине Килхух, неговият братовчед. А варианти има много, така че всеки има богат избор. Но това, което Александър си избира за награда ако спечели... прекалено е. Не може действително да иска Кейтлин да му бъде метреса за две седмици и да я изложи по подобен начин пред обществото! Това е твърде жестоко и безчувствено, с това не само с нейната репутация е свършено, но и с тази на семейството ѝ. Според мен той изобщо не съзнава каква вреда можеше да ѝ стори и колко жестока щеше да е постъпката му. Нейното желание той да ѝ предложи пред всички направо ми се вижда безобидно пред това, не е ли така?
  След като тази книга беше за последния член на семейство МакЛийн, някак това изглеждаше като финал, но в шестата книга по-скоро се разкрива повече за това проклятие. То сякаш е придобило индивидуален характер при всеки от членовете и действа по различен начин. Което е и по-интересно, защото всяка буря може да се прояви по различен начин, досущ като тях. Но в крайна сметка се радвам, че всичко приключи добре. Щеше да е много гадно ако беше другояче. Смятам, че МакЛийн са страхотни и изключително много ми допадат ама вече искам да прочета нещо различно от тези исторически романчета, защото не са кой знае колко по-различни едни от други и ако прочета твърде много такива ще ми омръзнат.

петък, 24 март 2017 г.

Sleepless in Scotland - Karen Hawkins

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Донякъде ми хареса, донякъде... имаше моменти, които не ми се понравиха. Но ми допадна самата идея на книгата. Две близначки, като и двете се замесват с братята МакЛийн. Определено е разбираемо защо.
  Поредната прекрасна корица, наистина са толкова хубави. Смятам, че тази жена отговаря на описанието на Катриона, а и това синьо... страхотно е. Предполагам, че този плейд символизира клана МакЛийн, много е интересно, че в по-средните векове когато все още са съществували тези традиции, всеки шотландски клан си е имал специфично каре, така че да се отличава.
  Катриона Хърст е по-невзрачната близначка, тъй като всички винаги са запленени от сестра ѝ Кейтлин, а нея обикновено не забелязват. И двете са руси, но има малка разлика в нюансите, и са с кафяви очи. Основната им разлика идва в телосложението тъй като Катриона е малко по-висока и леко по-закръглена от сестра си, но и Кат носи очила, а това само по себе си е достатъчно, за да ги различат веднага. Само че нейната сестра е толкова импулсивна и откликва на всяко предизвикателство(нейният състезателен дух ми напомня за Страйдър от Lords of the Underworld, който притежава демона на съревнованието, защото тя винаги е готова да се съревновава само да я предизвикат). Именно заради нейната буйна природа, Кат се оказва в много неприятна ситуация: на мястото на Кейтлин, която е подготвила капан за Александър МакЛийн, при това и с грешния брат. Объркването просто е уникално забавно, защото и двамата си мислят, че са с друг човек, но капанът за едни се превръща в капан за други. Тя се озовава в много компрометираща ситуация с Хю МакЛийн и те са принудени да се оженят. Останах доста впечатлена от благородството на Хю и нито веднъж не се двоуми в решението за брак и постъпи изключително доблестно като не остави Кат да бъде напълно съсипана, въпреки че не бе станало (почти) абсолютно нищо, но по онова време само заради стоенето в една стая с мъж си е било направо престъпление и има два изхода - да сринат репутацията на семейството ти, или да се омъжиш за този човек.
  Хю е много затворен тип. Той твърдо няма желание да се жени и е доволен с живота си - има прекрасно имение, което си е изградил сам с годините, отглежда най-добрите коне и има три прекрасни момичета, които са му нещо като осиновени. И харесва живота си такъв, какъвто е, но когато Кейтлин Хърст започва да преследва брат му, той е готов да ѝ даде урок. Но това, което не очаква е да попадне на сестра ѝ, а още по-малко - да се окаже оженен за нея. Като цяло е много добър мъж, при това и много привлекателен, но като мъж не знае как да се държи с една жена и от там идва проблема. Безспорно никога не е очаквал, че ще се ожени, но нито веднъж не си и помисля да остави Кат и с това да се съсипе репутацията ѝ.
  Относно това, което не ми хареса... беше свързано с тези три момичета. Изключително много се дразня на деца, които не искат да приемат, че родителят им се е оженил и искат да прогонят жената и като цяло се държат абсолютно глупаво и я съдят безпочвено. Много е тъпо тя да се старае и да не е сторила нищо лошо, а да получава насреща някакви тъпи детински номера. Ама ми хареса, че тя им отвръщаше по същия начин и малките госпожички удариха на камък(след като очевидно не само с нея се държат така ами и принципно са прекалено разпуснати и своеволни). Безспорно Хю имаше известна заслуга в това те да не я харесват, защото логиката му беше абсолютно погрешна.
  Като цяло книгата си е забавна и в по-голямата си част ми хареса. Интригуващо е, че проклятието действа по различен начин за всеки МакЛийн. Но на Хю... наистина е изумително и останах много впечатлена. Мисля, че от всички той има най-голяма сила, но естествено тя си върви с недостатъците. Като цяло Sleepless in Scotland не беше лоша, но се надявам следващата да е по-хубава.

сряда, 22 март 2017 г.

Reader Problems Tag

Мисля, че не съм правила този таг след като проверих в блога си. Е, един допълнителен пост за месец март тъй като мен хич не ме бива в празните постове. Просто не ми се получава 1) не мога да се наканя и 2) нямам идеи. О, и благодаря на Юли за тага.

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?

Обикновено го правя на интуиция и желание, досущ като прическите сутрин. Каквото ми дойде отвътре това правя, така си и избирам книгите. Каквото ми се чете на момента, не ме бива да спазвам стриктни планове, не обичам ограниченията и точните граници.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?

Май я дочитам, но с огромно нежелание и по-скоро чета през редовете - тя вече ме е изгубила и няма как да промени впечатленията ми от тук нататък. Колкото и да е странно, гузно ми е да я зарежа доникъде, но ми се е случвало да го направя като разбера за какво става въпрос и че няма на къде повече да я изтърпя.

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?

Не се „мъча“ да го изпълня. Чета си колкото чета, по-малко, точно или пък повече какво значение има? По-миналата година прочетох 70/100, миналата 121/100, така че за мен като цяло това са само едни цифри. Истината е, че от време на време ме хваща мързел, пък и за допълнение имам прекалено много задачи за правене и то по задължение. Просто на даскалите сега им хрумна да си придават важностите точно накрая на 12 клас както и да раздават проекти, ама защо не, не е като да трябва да се подготвяме за изпити и за матури, не. *иронията си личи от километри и както казва класната, не е очебийна, направо си е очеизвадна*

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?

Напълно съм съгласна с Юли. Най-важното е да ги имам, пък че не си пасват изобщо не е и проблем даже, нали ги имам - на кого му пука дали са с цветовете на дъгата или само един?

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?

Ами добре, нека си харесват. Аз си имам свое мнение, уважавам това на останалите и не им се бъркам и естествено очаквам обратното. На мен като не ми харесва няма да я чета, не съм длъжна. Нито пък ще карам някой да чете нещо, което на мен ми харесва. Всеки си има вкусове и предпочитания, ние сме индивидуални все пак.

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?

Аз обикновено имам желязно самообладание когато става да разкривам нещо от себе си. Мога да се чувствам безкрайно ужасно, но да не покажа никакъв признак и бих се сдържала, както винаги, когато съм на път да се пречупя пред хора. Аз... не мога да изразявам истинските си чувства и емоции пред хората когато са тъжни. Но и много рядко ми се случва да се разплача на книга и то защото смятам, че главния герой(очевидно мъжа) е твърде секси, за да умре. Мда, това е моята логика.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?

Правя абсолютно същото като Юли. За какво да си губя времето в препрочитане и т.н. като мога да прочета направо новоизлязлата и така пак ще си припомня какво е било. Така де, информацията си я имам, но е съхранена някъде из ума ми и в подходящия момент тя ще си се върне.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?

*Съчувствам ти, Юли.*
Принципно не обичам да заемам, защото мразя да си искам нещото обратно. А книгите ми за мен са скъпоценни и да ги дам на някого? Абсурд! Само като си представя какво бедствие са някои хора и как могат да съсипят горката ми книжка ми става лошо.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?

Обикновено ако не ѝ е дошло времето на тази книга, изобщо не я започвам. Ако не ми дойде отвътре няма смисъл да се насиля да я чета, по-скоро ще се получи обратния ефект и аз повече няма да имам желание и ще съм лежерна отколкото да я прочета. Пък и никога не почвам няколко книги наведнъж, не съм Наполеон и не смятам да се правя на него.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?

Ако си ги купувах всичките щях да фалирам. Няма как да си закупя дори половината от книгите, които бих искала. Старая се да си взема поне тези, които наистина много искам и обикновено от поредици, защото мразя да са ми прекъснати ама...

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?

Отговорът е: де да можех да си купя. По-скоро си тегля. Като ми допадне нещо и го тегля, но може да мине ужасно много време докато го прочета или пък много малко. Например с Проклятието на МакЛийн, онзи ден ги видях, изтеглих ги и веднага започнах да ги чета. Като цяло май съм в двете крайности.

Тагвам Kristina Sekuloska.

понеделник, 20 март 2017 г.

To Catch a Highlander - Karen Hawkins

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Отново се забавих с прочитането на следваща книга, а забравих и да напиша ревюто по-рано. Страхотна комбинация. Не знам каква е тази зависимост, но втората книга в една огромна част от поредиците винаги не ми харесва, после от третата пак си оправям мнението и си възвръщам първоначалното впечатление. Тук, разбира се, не беше изключение и след като останах доста недоволна от To Scotland, With Love, то To Catch A Highlander много ми хареса. Книгата беше абсолютно в духа на поредицата, причината поради която ми допаднаха и реших да прочета тези книги.
  Тази корица ми допада, всъщност всички са си много хубави. Харесва ми как са направени и принципът, на който са изградени всички.
  Историята на София и Дугъл е... интересна. Но това е доста слабо понятие да опише тяхната толкова бурна и стекла се при необичайни обстоятелства връзка. Те са точно двойката, която аз си представям за този тип книги - двамата си приличат достатъчно и между тях има бурна и изпепеляваща страст. Просто не ми се връзва някоя наивна или твърде слаба героиня с някой от сексапилните и спиращи дъха мъжки персонажи. Някак не мога да възприема слаба жена да подхожда на един божествен мъж(не че идеализирам героите и подценявам героините, но някои са твърде слаби, че чак е дразнещо).
  София е от типа героини, които обичам - дръзка, смела и упорита. Тя е готова да преследва целта си докато не я изпълни. Тя има силен характер и не ѝ пречи да върши силова работа, дори се гордее със своя труд, aka къщата си, която май вече не е нейна, но това после. Харесва ми и че Карън Хоукинс е описала своите героини като съвсем нормални момичета без да ги идеализира прекалено - не много високи, някои дори по-дребнички, леко закръглени може би, но това далеч не ги прави грозни, а напротив, в това е красотата им. София е точно такава и има руса коса и сини очи, според мен това ѝ телосложение с този външен вид е много по-хубаво от колкото да бъде по-висока и по-слаба, това би било само в ущърб на женствените ѝ форми. След като баща ѝ губи къщата им на хазарт(много странно след като той е един от най-известните и най-добри комарджии в цяла Англия), но тя не е готова да се откаже от най-ценното останало ѝ от майка ѝ и е готова да си го върне на всяка цена. Дори да си го спечели на карти от новия собственик.
  Дугъл МакЛийн е единственият русокос в семейството. Май в поредиците, които чета винаги има един такъв. Той е най-нисък от братята си(въпреки че 1,80 за мен не са никак малко, но по-интригуващия въпрос е колко ли са високи тогава останалите?), а те са внушителни. Противно на класическата комбинация руса коса - сини очи, Дугъл има зелени като останалите членове на семейството си. Той има същата мускулатура и сексапил като братята си и привидно префърцунените му дрехи подчертават вида му. Може и да се облича като конте както го наричат, но далеч не е превзет или сноб, нито пък типичния джентълмен. Не, той е точно това, което желае всяка жена. Спечелването на МакФарлин Хаус за него е напълно неочаквано, но добре дошло. Само че го очакват доста неприятни изненади и по-точни - много гадни номера, защото София е твърдо решена да го принуди да се откаже от къщата.
  Самата история е забавна, защото те са като куче и котка и докато единия погажда номера с цел да принуди другия да се откаже, той знае за плана и упорито продължава да се преструва и то доста убедително. Само че и двамата не осъзнават, че лъжат сами себе си правейки си тези номера. Но пък точно това подклажда страстта и чувствата им. Хареса ми как авторката е изградила историята и те двамата наистина са съвършени един за друг. Упоритостта им е поразително огромна, както и това, че не отказват нито едно предизвикателство.
  Смятам, че това е една прекрасна историческа романтика. Много ми хареса и определено се надявам със следващите да продължи това. А МакЛийн определено са страхотни и нямам търпение да прочета за останалите.

сряда, 15 март 2017 г.

To Scotland, With Love - Karen Hawkins

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Това ревю трябваше да го пусна вчера, а аз напълно забравих за това. Ох, наистина някои неща ми идват в повече и умът ми просто изключва. Не е толкова фатално де, но после ще ги струпам на куп, а тази идея не ми харесва.
  Да, корицата отново е уникална и този шотландски плейд... Ах, наистина много ми харесва!
  Понеже харесах Грегор още от първата книга, той ми се стори доста интригуващ и имах доста високи очаквания към тази книга. По-скоро не книгата, а героинята не ми допадна. Някак тя развали самата история.
  Единствено при Грегор проклятието има по-необичайно проявление - може да доведе до градушка или сняг. Определено това може да се окаже огромно неудобство за всички ако си изпусне нервите, което прави рядко тъй като е най-сдържан от братята си. Е, нали затова са жените, или по-скоро една конкретна, която да го накара съвсем да изгуби контрол. Много ми е интересно, че май всички МакЛийн са със зелени очи и тъмни коси, без Дугъл, който е рус и се откроява ярко сред тях, но за него по-нататък като му дойде реда. Останах много заинтригувана от портретните им характеристики като са описани като гардероби(credits: Юли) - те са толкова високи и огромни, и изпълнени с мускули. От тях просто лъха на мъжество и сексапил. Точно заради това смятах, че Грегор заслужава жена, която разпали тази страст и да бъде с неговия нрав както Фиона и Джак.
  Нямам нищо против Венеша като цяло, но за мен беше твърде слаба героиня. Тя е просто толкова наивна, че чак е дразнещо! Отвличат я, а тя съвсем лековерно тръгва с „похитителя“ си. Нейната добронамереност и желание да помага на всички, ама буквално ВСИЧКИ, е прекалена. Та тя направо е сляпа за хората и единствено ѝ е на ума: трябва да помогна. Като в наивната си глупост помага на крадци, измамници и всякакъв род несретници, но нали е имала добри намерения и е искала да помогне. Точно заради това според мен не е достойна жена за Грегор: аз си представях силна героиня, не безобразно наивна.
  Историята на Грегор и Венеша е малко внезапна. Всъщност те се познават от деца, но до този момент са като момче и момиче най-добри приятели и сякаш са слепи за промените у другия. И изведнъж озовавайки се насред нищото в една странноприемница, той внезапно осъзнава, че Венеша е истинска жена и хоп, взема, че се влюбва. Сериозно, това звучи супер клиширано и нереалистично. Все едно да щракнеш с пръсти и да светнеш лампите - по същия начин и той започва да вижда Венеша. Тя от своя страна... не виждам нито една причина да го отхвърля, но тя го прави. Не, определено тази книга ме разочарова много.
  Силно се надявам следващата книга, за Дугъл, да е по-добра от тази. Сюжетната линия не ми хареса особено, Вениша е твърде досадна като си вре носа във всичко и си въобразява, че може да разреши проблемите на всеки и Грегор е прав да престане с това. Тя прекалява и дори не го осъзнава. Определено успя да се нареди в списъка ми с най-ужасни героини. Дори първоначалното ми впечатление за Грегор се понижи малко.

неделя, 12 март 2017 г.

How To Abduct a Highland Lord - Karen Hawkins

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN CURSE"

  След като заразях блога си за известен период от време за пореден път, вчера внезапно реших да чета след като случайно попаднах на тази поредица. Не планирах точно това всъщност, но докато се усетя и преполових книгата. Просто е твърде малка и изобщо не се оказа голямо предизвикателство за мен.
  Уау, корицата е страхотна (но и останалите са страхотни също, видях ги). Странно, но много ми харесват тези плейдове. След като вече прочетох известен брой исторически романи свързани с Шотландия, страшно много си паднах по нея и като видя нещо с highlander направо съм влюбена (е, не винаги, но по принцип).
  Самата идея зад тази книга е интересна. Да отвлечеш шотландски лорд, както гласи и заглавието, си звучи много интригуващо. И абсолютно отговаря на съдържанието. Фиона МакЛийн е изпаднала в безизходица и единственият начин да потуши напиращата вражда между нейния клан и този на Кинкейд заради смъртта на един от братята ѝ, е да постави тях пред свършен факт. Но за да го стори се нуждае от Джак Кинкейд, който е абсолютно безотговорен и водещ разгулен живот. Само че никой не е казал, че трябва да го пита като може направо да се омъжи за него.
  Тя е твърдо решена да предотврати евентуалната война, а той иска единствено свободата си. Всъщност двамата имат общо минало и чувства, които изобщо не са угасвали. Смятам, че начинът, по който е приключило всичко е бил доста глупав, но така или иначе са изминали години от тогава. Планът ти е съвсем ясен, но той ѝ създава достатъчно усложнения. Но между тях има такава страст и привличане, че само глупак не би го забелязал. Не ми хареса, че действието се разви толкова кратко, но като цяло книгата си е много хубава. Естествено, имаше си и онези гадни зловредни създания, които искаха да нарушат тъкмо изградилото им се щастие, то без тях не може, но щеше да е твърде постно без тях.
  Също и останах много заинтригувана от това Проклятие на МакЛийн, както е озаглавена поредицата, което си е абсолютно реално. Преди много време една вещица проклина всички МакЛийн заради техния темперамент и избухливост, така че когато изпитват прекалено силни емоции се появява вятър, дъжд и гръмотевици. Това от една страна си е забавно, защото тези природни катаклизми не се стоварват върху целия невинен народ, а точно върху този, който ги е разгневил. Но понякога ти писва вечно да причиняваш бури когато не си в настроение. Но определено тези МакЛийн ми допадат и то доста, имаме доста сходни характери.
  Книгата е пропита с доста хумор и мисля, че думите на корицата от Виктория Александър са напълно верни: "Fun, sexy and delightful." Идеално описва цялата книга. Може да не е кой знае колко дълга, но е една прекрасна историческа романтика и е подходяща за всеки, който харесва този жанр. Забавно е как тя отвлича мъжа и го принуждава да се ожени за нея, а той дори не осъзнава това напълно тъй като е и достатъчно подпийнал. Определено това не е сценарий, който да се случи в реалния живот, било то и в миналото, но пък на кого му трябва реализъм? Това е литература все пак, във фикшъна всичко е възможно! На мен лично книгата много ми хареса и я препоръчвам на всеки, който харесва такъв тип романи.
  П.С. Най-вече на Юли, която я държи толкова отдавна в списъка си за четене!

вторник, 28 февруари 2017 г.

February Wrap Up

Колко бързо си отиде Февруари и дойде Март, ах, наистина не харесвам този месец. Навярно съм една от малкото, които не харесват пролетта, но това е факт. Просто... не обичам този сезон, това е. Нямам търпение по-скоро да се изнизват тези месеци и да идва лятото. Факт: Март е един от най-неприятните ми месеци и колкото по-скоро свърши, толкова по-добре.
П.С. Нищо лично към родените през Март, просто това не е моят месец и то никак.
Този месец бях отново страшно натоварена и вече направо копнея за ваканция, но няма, за 12 клас толкова. 😑 И пак като ме хвана едно летаргично състояние... чудесна комбинация, няма що.

1. The Assassin's Blade - Sarah J. Maas

Не знаех какво точно ми се чете, но някак не исках да е нещо различно от любимия ми жанр и реших най-сетне да прочета The Assassin's Blade и без това не знаех дали Егмонт ще я издадат, но въпреки че стана ясно, че възнамеряват да го правят, не съжалявам, че я прочетох предварително на английски. РЕВЮ

2. Синдер - Мариса Мейър

Не очаквах толкова много да ми хареса. Преди като цяло гледах с пренебрежение поредицата, но без изобщо да съм видяла за какво става въпрос. Имам този ужасен навик да прибързвам със заключенията, но този път не бързах да съдя и веднага се заех да я прочета. РЕВЮ

3. Скарлет - Мариса Мейър

Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. РЕВЮ

4. Крес - Мариса Мейър

Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! РЕВЮ

5. Уинтър - Мариса Мейър

Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Не усетих кога мина времето и кога я прочетох. Тази поредица толкова много ми хареса! Поредицата Лунните хроники е страхотна и я препоръчвам. РЕВЮ

Като си гледам книгите... май съм имала един фантастичен февруари.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Уинтър - Мариса Мейър

   КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Не усетих кога мина времето и кога я прочетох. Тази поредица толкова много ми хареса! Определено започнах да си подобрявам мнението за научната фантастика и да харесвам повече този жанр. Не е лош и също си е интригуващ когато книгата е написана добре. Но определено е по-добре когато става дума за някое далечно бъдеще, антиутопия, а не апокалипсис(това малко ме плаши и ставам параноична докато чета).
  Хм, страшно много ми се прииска да имам книгите на английски, защото тези тъмно сини корици... изглеждат много яко. Напълно в контекста, напомнят ми за космоса и звездното небе... не знам, по-добре ми изглежда от колкото черно. Но специално тази корица помня, че я бях видяла още преди когато я издадоха от Егмонт - просто момичето поразително много ми заприлича и все още продължава да ми прилича на Юли. В гръб направо можеш да кажеш, че тя е позирала за снимката, наистина!
  Историята поразително много наподобява тази на Снежанка. Не знам до колко ми направи впечатление в предишните книги, но тук... Уинтър влезе много достоверно в образа на Снежанка и всички подробности около нея бяха почти като в приказката. Злата мащеха, която завижда на доведената си дъщеря задето е така красива и обичана от всички. Факт, че Уинтър е неземно красива въпреки белезите(причинени ѝ, разбира се, от Левана) и народът я обича. Само че Уинтър е избрала да не използва дарбата си и това ѝ причинява постоянни видения и затова много хора я смятат за луда и тя е свикнала с тези определения.
  Уинтър, както се вижда и от самата корица, има тъмна къдрава коса и обикновено наистина носи такива дрехи. Може и да я мислят и наричат куку, но тя определено не е съвсем загубила разсъдъка си както смятат повечето. Въпреки всичко тя помага на хората и се опитва да спаси по някакъв начин невинните попаднали в лапите на мащехата ѝ. Така спасява и Скарлет, не съвсем свобода, но самият факт, че ѝ спасява живота е достатъчен. И като всяка принцеса, тя си има своят принц. Е, не точно принц, защото той е един обикновен страж, но без съмнение в нейните очи е дори повече от това. Те се познават от деца и Хиацинт е единственият ѝ приятел, ако не броим любимците ѝ, които са животни и не са истински приятели. Допадна ми, че Хиацинт е рус и синеок... една моя много любима комбинация.
  В сравнение с началото, главните герои са значително множко и всеки си има своята отделна история, но точно това е интересното. И е много гадно, че нито една от двойките не се осмелява да се разкрие пък и то колкото пъти бяха разделяни... Тази книга е и кулминацията, и развръзката на цялата поредица Лунните хроники. Синдер вече е готова да повдигне революция и да си върне престола и ще го направи с помощта на приятелите си. Също и всеки от тях преживява израстване и някак образите им се разширяват и надграждат. В началото бяха съвсем едни, но в края бяха по-зрели и по-широко разгърнати, откроени.
  Винаги когато настъпваше някакъв напрегнат момент на действие ми се щеше всичко да се развие добре и да успеят, но като гледах и номера на страницата... ами той беше достатъчно красноречив. Но пък беше много интригуващо и на мен много ми хареса. Особено много се впечатлих и ми допадна към края точно един момент, който е съвсем сходен с приказката и авторката го е завоалирала много добре.
  Само може би бях мъничко разочарована накрая, защото ми се искаше толкова много... Така де, исках да има съюз между Луната и Земята, само че между други двама души, но... Като изключим това, развитието за останалите двойки ми хареса и за някои беше крайно време да си признаят. Ами смятам, че Уинтър както и останалите книги са много хубави и не виждам защо някой, който обича фентъзито(все пак фентъзито и научната фантастика не са кой знае колко различни едно от друго). Много харесах тази поредица и с удоволствие я прочетох точно в момент, в който имах силна нужда да се разсея с нещо.

вторник, 14 февруари 2017 г.

Крес - Мариса Мейър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! *проблемите на книжния плъх*
  Харесвам кориците на Егмонт, защото са черни, но пък оригиналните са едни тъмносини... пак цвят, който обичам, така че май ги харесвам по равно. Обаче момичетата на българските корици много ми приличат на едни кукли, наричат се BJD(ball-jointed dolls), която е ръчно изработена и струват доста скъпо. Те са супер реалистични и определено много хубави(вижте в Гугъл). Просто като гледам ръцете и свръзките прилича точно на тези кукли, чиито тела са точно по такъв начин свързани, а и на предходните си личеше колко съвършено изглеждат лицата им като на куклите.
  Когато променях статуса си в Гуудрийдс за тази книга съвсем случайно в полезрението ми попадна името Thorne в резюмето. Отне ми няколко секунди докато осъзная за кого става въпрос и че всъщност Егмонт са направили буквален превод на фамилията на Трън, като много по-логично е да е Торн. Защо ще я превеждат? Това е вън от всякаква логика и няма смисъл. Иначе по тази логика Синдер трябва да е Пепел, а Скарлет Алена, но не звучи добре, нали? Всяко име си има някакво значение и ако тръгнем да правим преводи ще бъде много тъпо. Това ми напомни като превода на Джон Сноу на Бард - Джон Сняг, въпреки че и тук си има нещо такова - Уинтър я превеждат като Зима, което също ми се вижда глупаво.
  Тази книга, най-малко по-корицата, очевидно става дума за приказката за Рапунцел - момиче затворено някъде и стои в изгнание само. Историята е почти същата, но разбира се, с някои разлики като за начало научната фантастика. Крес е заточена на един сателит, който обикаля Земята и така тя е едновременно близо, но и далеч от планетата. Тя е щит, но е и много добър хакер и кралската утайка(по-скоро чародеите и самата кралица) се възползва от уменията ѝ. Тя има същата дълга коса, но не може да я спусне и да я спасят. В началото започна много добре и от една страна ми се искаше всичко да се беше развило добре, но тогава навярно повечето неща в книгата нямаше да се случат и от друга страна това не е добре, защото всичко щеше да се обезсмисли. Така че си е добре както си е, иначе всичко щеше да стане твърде бързо и нямаше да има никакво действие.
  Прави ми впечатление, че на всяка книга любовната история не завършва точно с хепи енд, но то и никоя от тези книги не е края и предстоят още неща, така че има логика да е така. Този път забъркан в любовна история се оказа Трън(звучи ми толкова ужасно, предпочитам Торн, напомня ми за Блекторн от Реликвите, а там не е преведено, нали?!). Странно, но двамата с Крес си отиват и единствено към нея той проявява истинско отношение и успя да се влюби в нея въпреки временната си слепота, но все пак за любовта не са нужни очи, а да виждаш със сърцето и да се вгледаш в душата на човек. Но всичко си оставаше свързано и сюжетът е много последователен. Винаги се впечатлявам когато авторът успява да съчетае всичко съвършено, последователно и всичко си е на мястото. Едновременно се следи развитието и събитията при всички герои докато в един момент пътищата им се пресичат и се обединяват.
  Много харесвам Лунните хроники и даже сега се чудя няма ли някоя допълнителна книга случайно... просто много интересно ми стана и искам още. Съдбите на всички герои са преплетени и е толкова заинтригуващо. Крес както и предходните книги беше много интересна и вече нямам търпение да прочета и Уинтър.

неделя, 12 февруари 2017 г.

The Valentine's Day Book Tag


Миналата година пропуснах да направя този таг, но ми се искаше затова тази година реших да си реванширам. Но пък за сметка на това няма да правя за рожден ден и за да компенсирам и това някак просто пускам тага малко по-рано, защото днес е рождения ми ден! Видях този таг от Павлина и така реших да го направя.

1. Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.

 Аз искам някаква силна връзка, някоя изпълнена със страст и любов, някоя... изпепеляваща. Да, точно това е думата, която търся. Може би искам връзка като тази между Фейра и Рис(Двор от рози и бодли). Искам едновременно да е силна и бурна, но и онази, платоничната. Някак тяхната ми изплува най-ярко в съзнанието.

2. Връзка, която не се е получила. – Вие искахте те да се съберат, но това така и не се е случило.

Кала и Рен от трилогията Нощна сянка така и не бяха заедно, за което адски много ме беше яд. Харесвах го от самото начало и предпочитах него, но... краят тотално ме разочарова.

3. По кого сте си „падали“? Независимо от персонажа.

Уил (Адски устройства), Джейс (Реликвите на смъртните), Зейдист (Братството на черния кинжал), Рис (Двор от рози и бодли), Дориан (Стъкленият трон), братята Дьо Грас (от поредицата Дьо Грас), Райън Бенет(Красив негодник), Джон Сноу (Игра на тронове) ... Май така мога да изброявам до утре.

4. Най-ужасната връзка. - Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.

 С риск да се повторя с Нощна сянка, не харесвах Кала и Шей и просто не ги виждах заедно, но... тя избра него.


5. Вашият любим любовен триъгълник.

Мразя любовните триъгълници, вбесяват ме. Дразнещо е как героинята трябва да избира между двама души. Определено няма да отговоря на този въпрос, защото мразя любовните триъгълници и определено нямам нито един любим (избягвам да чета всякакъв такъв род книги).

6. Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета… (и без спойлери)

Краят на Принцеса с часовников механизъм ми скъса сърцето. Не е точно трагично, но... донякъде пак е и беше прекрасно ужасно. Да, голямо изразяване, ама е така.

Тагвам Юли, Теди, Ралица и Теми.

петък, 10 февруари 2017 г.

Скарлет - Мариса Мейър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. Ох, никак не е честно. С това темпо скоро няма да завърша поредицата след като всяка следваща книга става по-дълга, а аз трябва да се въздържам поне докато не отминат най-неотложните ми ангажименти...
  Харесвам корицата, много, но просто... нямаше как да си затворя очите за доста явната подробност и важен детайл от портретната характеристика на Скарлет - тя е рижа и къдрава, а тук е медено руса и права. Неслучайно и името ѝ е Скарлет и често се случва да използват играта на думи: 
„Как се казваш?“     „Скарлет“      „А, заради косата?“
  Ами мисля, че става от ясно от по-ясно какъв е цветът на косата на Скарлет, а в превод scarlet е ален, аленочервен.
Всичко толкова напомня на приказката за Червената шапчица. Авторката много умело съчетава приказните мотиви със самата идея и сюжета на книгата. И всичко е едновременно толкова тясно свързано. Отново очакванията ми историята да се развива само и около Скарлет бяха опровергани, но не мога да кажа, че не бях доволна. Синдер се появяваше и то достатъчно често тъй като тя е ключова фигура и всичко ще се върти около нея заради ролята и самоличността ѝ.
  В някои моменти беше така добре изпипано и така добре завоалиран мотива за героите от Червената шапчица, че чак останах възхитена. Особено когато беше онова с Вълка и Ловеца... наистина много недвусмислен намек. Странно обаче, но през цялото време си мислех за фентъзи... неща. Просто направих връзка с познатите ми елементи.
  Скарлет е толкова темпераментна и своенравна, в някои моменти имах чувството, че така ще се разгневи, че ще се прояви някоя лунна дарба у нея. Е, поне щеше да е интересно. Като в приказката, тук също я има и бабата, само че е изчезнала. Баба ѝ, Мишел Беноа я няма и Скарлет е убедена, че е отвлечена, въпреки че полицията ѝ отказва помощта си. Но за един ден се случиха толкова много събития... Даже ми е трудно да повярвам, че за толкова кратък срок станаха толкова много неща. В единия момент си вършеше обичайните задължения с доставките и фермата, а в следващия - съревноваваше с времето да спаси баба си преди да е станало твърде късно. А междувременно се налага да бяга и за живота си. И всичко започна с един уличен боец когото наричат Вълка.
  Останах мъничко разочарована, че нито веднъж не бе използвано истинското му име, а просто този безличен прякор, с който определят всички им. Само че той не бе големият лош вълк от приказката, защото е много по-различен от това. Не съм сигурна имаше ли някъде споменат цвета на косата му, този детайл ми убягваше през цялото време, но очите му са зелени и това ми напомни за един мой герой в една от историите ми, двамата имат доста общо помежду си. Бях сразена и от невинността му и колко уязвим всъщност бе той. Бяха направили от него чудовище, но вътрешно гореше искрата на малко момче насилствено превърнато в звяр. Кралица Левана наистина е безмилостна и жестока след като причинява това на младите момче само и само да си осигури армия. Нещо повече, тя е луда и обсебена, има мания за сила и власт.
  Резюмето само загатва някои детайли от книгата и те кара да тръпнеш в чакане. През цялото време чаках кога най-после ще се съберат Скарлет и Синдер, защото беше ясно, че те ще си помогнат взаимно. Имам чувството, че всичко до сега беше само завръзката и аз нямам търпение да разбера още. А пък има да се случи още толкова много... Синдер и Скарлет само подклаждат интереса и въпреки някои разкрития, има действие, което все още предстои. С огромно нетърпение искам да прочета останалите две книги и ще се постарая това да стане възможно най-скоро.

сряда, 8 февруари 2017 г.

The Secret Life Of A Book Blogger Tag


Вече се завърнах редовно в блога си и сега е ред на един друг таг, който бях поканена да направя. Понеже доста беше западнал, сега ще се постарая да го разнообразя със всичко възможно. Благодаря на Юли за тага!

1. От колко време си блогър?

И аз като Юли си направих блога през април 2015, но също като нея пропуснах да отпразнувам първата си годинка на блогър. Възнамерявам тази година да отбележа втория му рожден ден като реванширане за първия.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

Не ми се иска да спирам. Може да имам временен застой понякога(като през този Януари), но окончателно да спра... не, не искам. Навярно ще започна да публикувам по-рядко наесен след като стана студентка, но не мисля да спирам. Смятам, че ще има други неща, за които да пиша и ще се радвам да го правя.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Ами това да изразявам себе си, да си имам свое място, да се запознавам с други четящи хора и разбира се, книгите, които изпращат издателствата...

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

Ами понякога ми се налага да изразя не съвсем истинското си, предимно отрицателно, мнение за някоя книга, която ми е от издателство, защото те са ми я пратили и това за тях е един вид реклама и не мога да кажа „беше ужасна, не ми хареса“. Някак трябва да завоалирам думите си и да се изразя по-меко ако не ми е харесала чак толкова, защото когато нещо наистина ти харесва няма защо да си пречупваш думите. Като цяло се старая да избирам книги, които знам, че ще ми харесат, иначе... резултатът не е добър.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?
Ами зависи, тъй като аз искам да открия точно това, което съм си представила и понякога по-малко, друг път повече време. Като цяло половин час може би докато ги намеря и подготвя изцяло(за таговете ми е нужно да добавя и надпис). Аз мразя да използвам много снимки в ревю, излишно е и прави впечатлението за голям обем, което не е реално. Пък и дразни, аз искам да прочета ревюто на книгата, не да се разсейвам с разни снимки.

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)
Сара Дж. Маас, Касандра Клеър, Рик Риърдън, Дж. Р. Уорд, Дан Браун, Анди МакДермът, Кийра Кас. 
Само че нямам интервю не само на никого от тях, но и като цяло на никого, много гадно, нали?

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Обичам вкъщи да ми е удобно, затова винаги нося блуза и някакво долнище на анцуг.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Аз си имам предварително готова снимката на за ревюто, веднага щом съм решила, че ще прочета книгата аз откривам снимка на корицата и си я запазвам в специализираната папка за кориците за ревютата ми. Това отнема броени минути и то много преди да направя самия пост, а иначе също толкова, за да създам публикацията и да започна да пиша.

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?

Ами полезна е, защото мога да намирам някоя нова книга и в същото време да преценя дали ще ми хареса или не(понякога само едно резюме не е достатъчно). Не съм от постоянните следящи блогъри, също и не коментирам често, някак аз не съм такъв тип човек, както и такъв, който общува с всички. Но все пак ми харесва да съм сред това общество, тъй като всички ние сме четящи хора и имаме доста общи теми, особено ако харесваме едни и същи книги.

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?

Ами трябва да се постарае да го разпространи, иначе няма как да го видят хората. Но и трябва да бъде редовен, поне 4-5 пъти в месеца може да отдели. Не е нужно да са само ревюта, добре е да разнообрази с нещо, а идеи има - тагове, книжни постове, постове свързани с поредици и други. Може би като цяло е това.

Май вече всички направих този таг, но все пак ако някой не го е правил, може да се чувства свободен да го направи!

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Синдер - Мариса Мейър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Не очаквах толкова много да ми хареса. Преди като цяло гледах с пренебрежение поредицата, но без изобщо да съм видяла за какво става въпрос. Имам този ужасен навик да прибързвам да съдя и както се случи и с Реликвите, като видях за какво става въпрос и веднага бях заинтригувана. И изобщо не губих време и започнах да я чета.
  Признавам си, кориците на Егмонт ми харесват, много. Е, оригиналните също са хубави, но тези... обичам черното, а и са толкова семпли и на място, точно това ги прави толкова очарователни.
  Не бях сигурна какво точно да очаквам, но останах доволна от книгата. Само дето си мислех, че всяка си е за себе си - историята на различна героиня, но те се оказаха далеч по-свързани отколкото си мислех. Много е интересно, че поредицата Лунните хроники е базирана на познатите детски приказки. Тази, очевидно, е свързана с Пепеляшка (Cinder aka Cinderella). Действието се развива някъде в далечното бъдеще и според мен книгите могат да се определят като научна фантастика, в чиято основа има нотки на всеизвестните приказки.
  Синдер е киборг - получовек, но и полумашина. Били са ѝ имплантирани машинни части при инцидент в детството ѝ, което я прави нещо като второкласен човек за останалите. Вторият ѝ баща, който я осиновява не след дълго умира и тя се оказва под опеката на своята мащеха, която я мрази и остава да живее с нея и с доведените си сестри. До тук всичко много напомня за Пепеляшка, но не съвсем всичко е такова. Тя е механик и се грижи за всичко - домакинската работа, изкарването на пари... Единствените ѝ приятели са андроида Ико и по-малката ѝ доведена сестра, Пеони, която се отнася действително добре с нея, за разлика от Адри и Пърл, нейните мащеха и по-голяма доведена сестра. Всичко си върви както винаги, докато изведнъж в магазинчето ѝ не се появява принцът, който иска от нея да поправи андроида му.
  Принц Каи е бъдещият наследник на Източната Република(в това време в далечното бъдеще на Земята има шест страни, от които се управлява тя). Той е обременен с тежестта на това да открие лек за върлуващата чума в страната, както и да сключи мир с Луна, но за сега и двете изглеждат невъзможни. След като е загубил майка си, сега и баща му, императорът, също е болен от чумата, а кралицата на Луна, Левана, настоява за съюз с него, а това е последното, което иска. Има само един начин да се отърве от Левана, но той е основан на едни легенди и слухове. Когато отнася андроида си за поправка изобщо не очаква най-добрият майстор да се окаже едно момиче, което всъщност го привлича.
  Синдер е много интересна с тази загадка покрай легендата, живота и произхода на Синдер както и настоящата ситуация в страната заради кралицата. Но всъщност всичко е доста тясно свързано. Всичко е много интересно честно казано и със сигурност следващите книги, които ще прочета ще са останалите три. Има ги, разбира се, други елементи от приказката като бала, на който обаче Синдер няма никакво желание да ходи. Само че как ще е пълна приказката ако не отиде, нали?
  Накрая като видях колко глави ми остават и колко много трябва да се случи... направо не ми се искаше да свършва. Определено това не е краят на историята на Синдер и за напред всичко ще се върти около нея. Една изключително интересна и необичайна книга. Май по-често трябва да давам шанс на различните книги.

събота, 4 февруари 2017 г.

Книжни разочарования за 2016


Реших да направя един такъв пост и преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е моето и не смятам да се обяснявам защо.
Няма да ги подреждам по някакъв възходящ или низходящ ред, а по-скоро ще ги започна по ред от началото на годината, защото така ми е по-лесно.

1. Гръцките герои на Пърси Джаксън

Ами няма да си кривя душата, не ми хареса. Аз страшно много харесвам гръцката митология и имам по-строги виждания за нещата, а тази изкривена представа никак не ми допадна. Просто не е мой тип и си признавам, че прескачах страници и четях през редовете. За мен това не бяха истинските митове за известните гръцки герои, а някаква друга Пърси-версия, която изобщо не ми хареса.
Да, харесвам останалите книги за Пърси Джаксън, но не и тази.

2. Кървава роза - Андреа Креймър

Очаквах много, а не получих дори наполовина на очакванията си. С две думи - пълно разочарование.
През цялото време беше толкова бурно и напрегнато, държеше под напрежение от самото начало и за какво? *спойлери* Да умре любимия ми герой и те накрая да станат на вълци?! Краят просто беше пълно разочарование. Изобщо не съм съгласна с авторката и ако тя е виждала така края на една фентъзи трилогия... ами много жалко и разочароващо. (Да, употребих многократно думата разочарование тук, но тя идеално описва тази книга.)

3. Лейди полунощ - Касандра Клеър

Да речем, че очаквах... повече. Книгата за мен беше твърде слаба, на фона на книгите от Реликвите на смъртните и Адски устройства тази просто бледнееше. Тя изобщо не покри очакванията, които имах за Тъмни съзаклятия(надявах се да е поне толкова добра колкото останалите, но...).
През половината книга има толкова много описание без никакво действие, че чак ми доскуча. Чак накрая взе да става малко по-интересно, но това не повиши особено мнението ми за Лейди полунощ. Също и героите ми бяха твърде... странни. Джулиън и Ема надали изобщо ще могат да достигнат нивото на Джейс и Клеъри или Уил и Теса. Определено не ме накараха да ги заобичам както предходните две двойки.
Просто на фона на останалите всичко ми се струва твърде слабо.

4. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман

Едно от най-големите ми разочарования за тази година. Защо? Едно многообещаващо резюме, а в действителност - най-обикновена книга. Жанр фентъзи - никакъв помен от него. По-скоро някакво средновековно ужаси, където млади момчета и деца живеят в пансион където ги бият и третират като животни(а да, това е нещо като манастир, супер тесногръдо за капак). Аз бих го определила като urban horror, защото дори не е и хорър като хората.
В резюмето се говори за Ангел на смъртта - жестоко, нали? - но това е едно най-обикновено момче без никакви супер сили или нещо такова. Тогава къде му е фентъзито? То просто е предопределено да убие хората, просто това, но накрая на тази трилогия надали става и това. Резюмето предразполага към едно, а се оказва съвсем друго и то далеч не така впечатляващо.

5. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

Много харесвам Орденът на асасините, но тази книга направо срина всичките ми хубави впечатления за предишните книги.
Ецио и Алтаир бяха легендарни асасини, благодарение на тях е просъществувал така добре Орденът и всичко, но Хайтам направо срива всичко това. Той става тамлиер - заклетите врагове на асасините - и вярва в убежденията им колкото и грешни да са. От малък е обучаван, за да последва делото и нито веднъж не му идва на ум за какво пък и не му и казват нищо. Пък и като се има предвид, че цял Лондон знае, а само той не... да не е сляп или глух? Да не е живял във вакуум та съвсем нищо да не е чувал и така простодушно отива при тамплиерите и става част от тях, а после дори да осъзнава, че всичко в тях е грешно, той продължава да се самоубеждава в правотата на своето дело.
Имах чувството, че с Хайтам кредото на асасините и това, което Алтаир и Ецио са градили се е сринало на пух и прах. По-глупав и простодушен герой не бях срещала, че чак имаше периоди, в които това ме дразнеше. Хайтам направо си беше срам за асасините, защото потъпка всичко, което те са градили и в което вярват.

6. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

Не всяка класика е шедьовър и за пореден път се убедих това. Е, Джейн Еър и Шърли ми бяха предостатъчни относно това, но към тях мога да добавя и Портретът на Дориан Грей.
Един абсолютно безхарактерен и посредствен герой. Не разбирам защо тази книга е така прехласвана. Дориан е един себичен глупак, който се прехласва по младостта и красотата си и иска да ги запази и това по случайност се случва. Така той стои непокътнат, а портретът му е олицетворение на душата му - най-гнусното и пропаднало нещо, за което може да се сетите.
Накрая, по ирония на съдбата сам убива себе си чрез портрета като се мъчи да го унищожи. Ами каквато книгата, такъв и края. Просто съжалявам, че си изгубих времето с нея, не си струваше.

7. Тайни - Нермин Безмен

Накрая, но далеч не на последно място. О, напротив, ако имах някаква подредба тази щях да сложа на първо място като най-лоша. Защо? Защото по-тъпа и безсмислена книга от тази не бях чела! Наистина то е имало разочароващи книги, но чак пък толкова? Тази е дори под абсолютната нула!
Хюма е толкова слаба и жалка героиня, реве почти през цялото време буквално за НИЩО, ей така, колкото да реве! Приспособява се към всичко като някакъв паразит, защото няма никакво мнение и се съгласява с всичко! Тази героиня си е същинско мекотело от където и да я погледнеш.
Освен главната героиня, самата книга не струваше изобщо! Безкрайно дълги глави и никакво действие като цяло. Отегчих се до няма и къде и я четох единствено по задължение, защото ми бе предоставена от Егмонт, но изобщо не си заслужаваше, защото не струва от където и да я погледнеш.
Толкова ми беше тъпа, че само историческите факти ми се сториха интересни, а със същия успех мога да си прочета учебника по история и да ми е ПО-ИНТЕРЕСНО!
В това РЕВЮ съм си казала всичко.

Оказа се, че книгите са 7 и по-добре, че са по-малко от 10. Иначе почти 10% от всичките ми прочетени книги през 2016 щяха да се окажат разочароващи. Отново ще повторя, че това си е лично мое мнение. На някой може и да са му харесали някои от тези книги, но на мен не, така че не желая да ме упреквате относно това. То си е мое мнение и не смятам да се оправдавам за нищо.