събота, 30 септември 2017 г.

September Wrap Up


  Исках тикви, защото тази година за първи път ще видя истински Хелоуин. Любопитна съм и винаги ми е интересно да науча и видя нови неща. Предусещам как тази равносметка ще бъде страшно кратка както и следващите месеци може изобщо да няма такава. Сега съм в Абърдийн, Великобритания и трябва да свикна с толкова много неща... Особено климата, грр тук е винаги студено и имам чувството, че през цялата година е дълбока есен. А да не говорим колко е трудно да се адаптирам да говоря, виж сега четенето и писането е друго нещо, но говоренето... Знам какво и как да кажа, но по пътя до устата ми нещо се прецаква. Много кофти, но ще трябва да се адаптирам и уви, да се прежаля с четенето за неопределен период от време. 😭
  Както и да е, да премина към супер кратката си равносметка за месец септември (само две книги, пълна трагедия!). Направо не мога да повярвам, че откакто съм тук не съм прочела нито една книга! Боя се да започна, защото искам да чета и ще пренебрегна всичко останало. :/

1. Повелител на сенките - Касандра Клеър

Лейди Полунощ беше малко пасивна и нетолкова добра, но Повелител на сенките... леле, определено беше феноменална. Страшно много исках да я прочета преди да съм въвлечена във всички тези неща и съм толкова благодарна на издателство Ибис, че ми я изпратиха! Няма какво повече да кажа, ако сте чели Реликвите няма начин да не я прочетете! *thumbs up*

2. Игра на омраза - Сали Торн

Влюбих се в тази книга! Толкова сладка, очарователна, приятна... не, наистина ми е в top favourites! Голямо сладурче с прекрасна корица. Отново много благодаря за възможността, че я получих от Ибис, прекрасна селекция на книги! Игра на омраза е толкова забавна и няма начин да не ви плени от самото начало, гарантирам.

Само две... силно се надявам за напред поне една месечно да има(как ми паднаха стандартите, не е истина...).

сряда, 20 септември 2017 г.

On the threshold of University: soon to be a Fresher

  Тази публикация няма да е свързана с книги или нещо подобно. Новата учебна година започна, а аз се радвам, че вече няма да се занимавам с нищо от това повече(наистина ми беше писнало от всички тези глупости). Така че искрено съжалявам тези, които още не са завършили, не искам да ви вгорчавам още първите дни, но... най-лошото предстои, повярвайте ми.
  Както стана ясно, тази година завърших (най-сетне!) и ми предстои да бъда студентка (юхуу!). Е, може би вече съм, защото се записах. Най-вероятно се досещате от снимката, че аз ще бъда студентка във Великобритания, е, не в Лондон както би ми се искало, но... Пак е хиляди пъти по-добре от тук. Предстоят ми много неща и много промени, точно като първата година в гимназията, но и началото навсякъде е трудно. Винаги съм искала да уча в чужбина, желанието ми беше да съм във Великобритания, където и да е, но не и тук (моля никой да не оспорва това мое решение, искам да бъда в чужбина и това е, няма смисъл от излишни спорове). Което и не ме прави милиардер, да подчертая.
  Казах, че този пост няма да е свързан с книгите, но май излъгах. Ще спомена, че поради предстоящата ми следваща степен на обучение най-вероятно четенето ми ще остане доста назад в списъка. Колкото и да ми се иска, ако успявам да прочитам по една книга на месец... ще бъде страхотно. Трябва да се фокусирам върху само върху един аспект и за жалост това не са книгите.
  Ще уча в Абърдийн със специалност Computer Science. Навярно за някои това би прозвучало доста трудничко и си е така. Но определено искам да се занимавам с програмиране, софтуер... особено дизайн, но това ще остане по-нататък във времето. Честно казано ще ми бъде трудно най-напред докато свикна, защото всичко е ново и абсолютно различно.
  Бях споменавала неведнъж, че ще започвам да чета книги само на английски и ето я причината. Заминавам да уча в страна, където се говори само на английски и искам да свикна всичко да е така и затова спрях и да си купувам книги на български, защото така или иначе после ще искам да ги имам на английски. Пък и в оригинал е много по-хубаво да се чете. Може и да нямам време, но затова пък съм се запасила с достатъчно електронни книги, филми и други неща, все пак е по-добре да съм подготвена.
  Също имам една идея, която смятам да реализирам. Смятам да си направя блог на английски, което е абсолютно логично и не съм сигурна какво ще стане с този. Нямам желание да го зарязвам, но... трудно ще е да поддържам два блога. Все още не знам как ще се стекат обстоятелствата, но е сигурно, че ще имам и друг блог, който вече е в проект. Всъщност вече е създаден и ще дам линк към новия си блог на английски:

Shattered Shelves



  В момента каквото и да кажа ще са най-различни предположения, защото и аз не знам какво да очаквам. След време може би пак ще напиша нещо такова когато не съм в такова голямо неведение и не съм така незапозната с нищо. Ами остава ми да пожелая успешна година на всички, които не са завършили и на мен успешни четири години в университета!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

The School Book Tag


За малко да започна с моите съболезнования. Идва най-ужасният период за всеки ученик (никой да не се преструва, че не е така, всички знаем, че е). Повярвайте ми, искрено съчувствам на всички, които от 15-ти септември пак тръгват на училище. Надявам се да не ви остава много, а ако - пожелавам ви огромно търпение и стоманени нерви, определено ще ви трябват. От няколко дни се чудя какъв таг да направя и в крайна сметка се завъртя около училище (че как няма). Видях го от Nut Free Nerd - много харесвам този блог. Не исках да е нищо Back To School и това с учебните предмети ми се видя най-неутрално (или колкото е възможно да е). Е, да започваме.

1. Математика - Коя книга те обърка до толкова, че те замая?

Да си призная, най-напред като започнах да чета Клетниците бях много объркана. Не разбирах за какво става въпрос и какъв е смисъла на книгата. Неслучайно я бях прекъснала и я дочетох почти година по-късно. Тази книга е твърде сложна и самата проблематика не е за твърде малък човек, трябва ти определена възраст и зрялост, за да се захванеш с калибъра на Виктор Юго.


2. Английски език - Коя книга има красиво писмено изразяване?

Тук очевидно става въпрос за литература, но тага е английски и ами логично е да е този предмет. Красиво написана книга... Не знам, не съм се замисляла за това. Може би харесвам стила на Сара Дж. Маас и ми харесва нейното изразяване.

3. Физика - Кой е любимият ти герой с научно мислене?

Не съм много по научната фантастика, да не говорим, че мразя физиката (най-гадният предмет на света, отврат! редом с биологията, разбира се, така се радвам, че се отървах от тях). Но пък се сетих за точния герой, само дето не ми е любим. Наташа от Слънцето също е звезда - тя е само наука, наука, наука. Чак е досадно.


4. Химия - Коя е любимата ти книжна двойка?

Имам лоши спомени от химията, но въпроса е подходящ за предмета. Но е и трудно, харесвам Джейс и Клеъри, Зи и Бела, Фейра и Рис както и много други двойки. Много е трудно да посочваш само една като се сещаш поне за десет, ох.

5. Биология - Кой е любимият ти герой?

Това е по-трудно и от въпроса за двойките. Харесвам Джейс, Уил, Теса, Зейдист, Елин/Селена, Фейра, Рис, Дориан... Списъкът е бая дългичък.

6. Френски език - Коя е любимата ти чужда книга?

 Какво съвпадение, че знам и френски, чудно. Хм, май друга литература освен преводна аз не чета, така че всяка книга би ставала. Но да речем Рубиненочервено, защото не е от английски.



7. Изобразително изкуство - Съдил/ла ли си книга по корицата, дори и да не си искал/ла?

Мисля, че няма някой да не е дори неволно. Аз не исках да дам шанс на Двор от рози и бодли, най-напред корицата ми беше странна и бях дръпната. Нещо и резюмето не ме беше грабнало и заради това я прочетох едва няколко месеца след излизането ѝ на български. Но пък абсолютно опроверга мнението ми и се влюбих не само в нея, но и в самата поредица.

https://www.instagram.com/p/BMTBqNnjzSa/
 
8. История - Коя е последната историческа книга, която чете?

През лятото четох пак доста такива. Последно беше Още по-скандално от поредицата Скандално. Сладки са, но не е хубаво да се прекалява с едно и също нещо, защото ти става банално.



9. География - Коя литературна дестинация би искал/ла да посетиш?

Много искам да посетя Притиан. Харесва ми, някак всичко е мой тип и много бих искала да го посетя. Харесват ми и елфите, а и Двор от рози и бодли е една от най-любимите ми поредици.


10. Драма - В коя книга мислиш, че има прекалено драматичен герой?

Драмата би трябвало да е актьорско майсторство или нещо такова, ние нямаме такъв предмет тук, в Америка имат (аз се сещам за това от High School Musical). За по-драматичен герой от Хюма от Тайни не бих могла да се сетя. Тя е просто като мекотело! Реве за всичко ама БУКВАЛНО! Тя минава всякакви възможни граници за драматично, уверявам ви. И по-добре не четете тази книга, после ще ви се иска да я унищожите(не го правя само заради прекалено хубавата за нея корица).

Тагвам... всеки, който желае да направи този таг (само споменете, че сте го видели от мен)!

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Игра на омраза - Сали Торн

  Толкова сладка и очарователна книга! Насладих се на всяка секунда прекарана с нея. Една от най-забавните книги, които съм чела. Не мога да кажа нито една лоша дума за нея и горещо бих я препоръчала.
  Толкова сладка корица, също като самата книга. И абсолютно отговаря на книгата, за пореден път се възхищавам на корица на издателство Ибис, правят най-невероятните корици ever (без капка преувеличаване)!
  От самото начало се влюбих в Игра на омраза. Тя е точно мой тип от където и да я погледна. Обожавам идеята, сюжета, героите - всичко в нея е прекрасно. На седмото небе съм от щастие, че Ибис са решили да я издадат и че имах възможността да я прочета! Обичам историите от сорта на такива игри на омраза където героите си погаждат номерца и се ненавиждат, което прераства в бурна страст.
  Луси Хътън е дребничка, но страшно очарователна и харизматична личност. Само не знам от къде ми идваше да си я представям рижа, нещо ми беше щукнало в главата, но тя си е чернокоса. И обича да носи това искрящо червено червило - нейната запазена марка. Тя е радушна и работата в издателска къща е точно за нея. Мога да си я представя като някоя приятна библиотекарка в ретро стил, но определено ролята ѝ на главна асистентка е много по-зашеметяваща. Луси е родена за тази роля и затова още повече ѝ подхожда. Харесва ми съпоставтака с червения цвят, той напомня за ягоди и има много общо с нея. Харесвам нейния остър език и колко перверзна е тя (още една обща черта, която имам с нея; всеки, който ме познава добре знае, че аз съм едно малко, но много перверзно същество х). А дразгите ѝ с нейния колега Джошуа... те са почти безценни. Колкото си приличат, толкова и се различават. Тяхното „съжителство“ в офиса е истинско преживяване и това страшно ме забавляваше.
  Джошуа Темпълман е от онези убийствено секси мъжки персонажи. Изваян от чист сексапил, мускули и гръмотевичен характер. За да е по-голям контраста между тях, докато тя е нисичка със своите метър петдесет и два, той е повече от метър и деветдесет. Определено ситуацията ми е кристално ясна, защото и аз съм миньонче като героинята, но това не попречи с нищо да припламне искрата между тях. Бях изумена колко добре си пасват и че тази осезаема разлика във височините не им попречи изобщо. Както бях казвала на една приятелка в друг контекст, неговата твърдост срещу нейната мекота - ето това е съвършеното допълване. Джош си е създал образа на безчувствен и корав, който не трепва пред нищо и не прави компромис за никого. Очевидно не е мечта за подчинените си, за разлика от Луси, която е твърде добра понякога. Обожавам очите му, тъмносини, имах една идея за писане с герой с такива очи и страшно ми допадна да прочета това.
  Двамата са толкова огнена комбинация във всяка едно отношение. Те са толкова упорити и неотстъпчиви, енергията направо прахвърча между тях и хвърля искри. В началото на книгата пишеше, че любовта и омразата си приличат и е абсолютно вярно - влага се еднакво количество енергия, но в противоположна посока (леле това звучи като закон от физика). Прекарах си страшно забавно и страшно приятно с тази книга. На лицето ми се изписваше всяка една нескрита реакция - смях, прехапване на устни... Само нещо, което наистина ми харесва предизвиква такава силна реакция у мен.
  Най-напред като бях видяла книгата по резюмето си помислих, че брака по сметка е между Луси и Джош и ми беше станало още по-забавно. Щеше да е направо епично, а отношенията им щяха да достигнат и отминат точката на кипене. Направо щеше да стане ядрена реакция. Но за щастие, сливането беше само между двете издателства.
  Мога да обсипя Игра на омраза със суперлативи. Страшно много ми хареса и наистина горещо я препоръчвам! Толкова свежа, пикантна и забавна - тази комбинация е направо върхът! Наистина, не е за изпускане, изобщо не чакайте, а я прочетете, гарантирано няма да съжалявате. Една от най-добрите романтични книги, които съм чела!

  Много благодаря за издателство Ибис за предоставената възможност!

неделя, 3 септември 2017 г.

Повелител на сенките - Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ „ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ“

  Тази книга ме остави тотално сащисана. Случиха се толкова много неща, а краят беше толкова... разтърсващ. Отдавна не бях оставала толкова смаяна и без думи от някоя (последно толкова силни чувства у мен предизвика A Court of Wings and Ruin). Но определено Повелител на сенките надмина Лейди Полунощ. И тя също беше много хубава, но тази... тази бе дори по-хубава!
  Леле, влюбих се в тази корица! Може би е приближен образ на оригиналната, не зная, но я обожавам. А и Лондон за фон с Тауър Бридж... повече от прекрасно! А двете една до друга - Повелителя и Лейди Полунощ, стоях страхотно заедно и страшно много си отиват.
  Историята продължава с познатите ни герои от Тъмни съзаклятия - семейство Блекторн, Ема Карстерс, Кристина... всички са част от това голямо семейство. Харесва ми колко са задружни и сплотени, в тези времена това е особено наложително, защото не могат да разчитат на никого другиго извън техния кръг.
  Кит за мен е много интригуващ герой. Най-новият член от семейството, който притежава всички качества на един Херондейл. Как да не останеш заслепена от един Херондейл? (Вече има двама в списъка ми, които обожавам, а май ще има и трети.)
  След Тъмната война и Студения мир май всичко върви наопаки. Клейвът е още по-абстрахиран от преди и продължава с мнимата си справедливост, която изостря отношенията между всички. Най-много ме отвращават тези, които искат да го върнат „към предишния му блясък“, което в техните очи означава да потъпчат всичко и всички по пътя си и да тероризират долноземците. Това е повече от отвратително.
  Изключително много мразя тесногръди идиоти, които заради своите ограничени разбирания се изживяват като диктатори и Кохортата олицетворява всичко това. Толкова жалки и долни създания събрани накуп, разкош. Понякога се изумявам от самообладанието, което героите показват без да ги убият мигновено до един. Това навярно им струва огромни усилия, защото те всячески се стараят да постигнат обратния ефект (аз лично не знам дали щях да се сдържа, не съм толкова търпелива, а подобни неща ме вбесяват). По едно време исках някой да накара Зара да замълчи, завинаги. Тя е толкова отвратителна героиня, че Тъмният крал ми се вижда почти приятен пред нея.
  Сюжетът е разделен на толкова много линии и аз искам да следя всичките едновременно. Иска ми се да разбера час по-скоро какво ще стане с Кристина и Марк (и Кийрън също), ами с Джулиън и Ема (от самото начало си знаех, че това с парабатайството е лоша идея и си мисля, че и другите наоколо трябваше да го видят и да попречат докато е време), както и с всички останали от семейството. Ох, толкова е вълнуващо цялото това очакващо напрежение... А чакането ще си е дълго - цели две години!
  Един израз ми направи особено впечатление и ми хареса, че е включен в книгата. Me haces falta. Няма точен превод нито на български, нито на английски. Но при обяснението веднага се сетих за френския му еквивалент, - Tu me manque, липсваш от мен буквално. И испанският, и френският са част от романската езикова група и са близки, което ме навежда на мисълта дали на италиански също има такъв израз(ще си отбележа една бележка наум да проверя).
  От началото си мислех за Анабел като злодей. Касандра Клеър обича да ни кара да мислим за някои герои едно, а после да се окаже съвсем различно нещо. Май като се замисля с почти всички антагонисти беше така. Но пък харесвам елемента на изненадата, дори да ми е гадно.
  Светът на ловците на сенки продължава да ври и кипи и май скоро това няма да се промени (което е добре дошло за всеки читател, защото колкото повече книги - толкова по-добре). Предстоят още толкова много поредици (вече само трилогии, но все пак) и ми се иска да излязат по-скоро. Така и не съм усетила чакането по време на Реликвите, защото ги четох накуп след като бяха излезли вече (прекрасна привилегия), но сега... трябва да усетиш и чакането като един истински фен, уви, то също е част от цялото нещо. Книгата беше толкова прекрасна и динамична, нямах време да си поема дъх и дори изненадах самата себе си със скоростта на прочитането ѝ, а искам и още. Прекрасно издание и страшно се радвам, че издателство Ибис успяха да ни зарадват с него съвсем скоро след излизането на оригиналното! Нямам търпение и за следващите, задължително ще ги взема и на български!

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 31 август 2017 г.

August Wrap Up


Дойде ли първи септември и настроението ми се скапва тотално. Не знам дали след години като започна да работя целогодишно ще има ли същия ефект, но този месец никога не ми е допадал. Лятото свършва, започва училище... ей това е супер тягостна комбинация. Добре, че не съм родена септември, това е ужасен месец (нищо лично към никого, не харесвам септември). Като цяло този месец ми се струпаха доста неща на главата - в началото имах книжен застой, страшно много неща за вършене и сега в края започнах да намалям четенето, защото ще се наложи да преустановявам... за неопределен период от време. 😢 *Ще говоря за това в отделна публикация по-нататък.* Но в крайна сметка съм прочела 10 книги и не е зле, но ми се щеше да са повече. (То е ясно, че тазгодишното предизвикателство в Goodreads няма да изпълня.)

1. Преродена любов - Дж. Р. Уорд

Десетата книга от една от най-любимите ми поредици. Не ми е най-любимата книга то поредицата, но... все пак си е хубава. РЕВЮ

2. Сбъдната любов - Дж. Р. Уорд

Не харесвам много тази книга и не го крия. Не съм длъжна да харесвам такива... неща, всеки си има право на мнение. Но я прочетох, защото си е част от поредицата и не обичам дупки. РЕВЮ

3. Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Сега като погледна назад и се питам... ЗАЩО за Бога си изгубих времето с тази тъпа поредица?! Очаквах съвсем различно нещо, а то ми ставаше все по-безинтересно и тъпо с всяка следваща книга. Осъзнавам, че съм си изгубила времето напразно. Не бих я препоръчала на никого, съжалявам за тези, на които им харесва ама е така! РЕВЮ

4. Тъмното пророчество - Рик Риърдън

Ако трябва да съм честна, бях забравила за тази книга иначе щях да я прочета по-рано. Естествено, харесвам всяка книга от Рик Риърдън. Както и ще кажа, че я четох на английски, отново. Смятам, че така е много по-добре. Бих препоръчала всяка книга на Риърдън без съмнение! РЕВЮ

5. Прелестен мрак - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

 Първото голямо разочарование в Хроники на чародейците - Лена се оказа ужасно дразнеща героиня. Второто - всички смятат от гледна точка на Итън, че е по-добре да крият всякаква важна информация от него за негово добро. *Не ми пука дори това да са спойлери.* РЕВЮ

6. Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Тук не беше толкова зле, но финалът... беше гадно. Особено щом след подобен завършек очаквах нещо страхотно ама пак се разочаровах, явно нещо нормално в тази поредица. РЕВЮ

7. Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Да осъзнаеш, че всичко е било напразно - това е като плесница в лицето на читателя ама буквално. И в крайна сметка авторките са се опитали да направят една готик фентъзи поредица (очевидно неуспешно) в най-забутаните южни места на САЩ с най-ограничените хора. Е, по-лоша комбинация и аз нямаше да успея да съставя, жалко, че не послушах Юли когато не ми препоръча да чета тази поредица (за друг път ще си знам!). РЕВЮ

 8. Красиво момче - Кристина Лорен

Последната книга от Красив негодник. Не мога да кажа, че е лоша, но за мен вече загуби блясъкът си. Преди една година навярно щеше да ми хареса повече, но вече ми омръзна от тези любовни романи и искам почивка от тях. Стана ми твърде... еднотипно. Иначе би ми харесала повече, но... Определено поредицата е хубава и това не го отричам, смятам, че са много добри съвременни еротични романи и ако ще избирате книги в този жанр по-добре да са тези. РЕВЮ

9. A Court of Wings and Ruin - Sarah J. Maas

Най-доброто ми решение за целия месец! О, невероятна е! И толкова се радвам, че я прочетох на английски. Прочетете я незабавно, ако имате тази възможност. Книгата е страхотна и нямам търпение да си я купя на английски, както и всяка следваща нова книга от сега нататък. Очевидно е, че горещо я препоръчвам! РЕВЮ

10. Може ли да се срещнем отново? - Алисън Морган

Изобщо не бях планирала да чета тази книга, но я получих неочаквано от издателство Ибис (за което благодаря!). Бях решила да си дам почивка от романтиките, но нямаше как да се сдържа при наличието на нова книга вкъщи и да не я прочета. Не е лоша, отначало ми харесваше, но е малко тийн, а аз вече не съм съвсем тинейджърка и предпочитам книги за по-големи. РЕВЮ

неделя, 27 август 2017 г.

Може ли да се срещнем отново? - Алисън Морган

  Определено бях доста изненадана с тази книга, преди да я получа не я бях видяла още и изобщо не знаех за какво става въпрос. И не очаквах толкова да ми харесва.
  Тази корица е невероятна! Толкова е сладка и изпълнена с лято! Радва ме само като я гледам и какви хубави три звездички, това със заглавието прилича на емблема на хотел и звездите още повече допълват това впечатление. Едновременно е запазена оригиналната идея, но е толкова по-красиво!
  Бри Какстън е собственичка на агенция за запознаства и се радва на небивал успех. Тя е ненадмината в работата си на сватовница и сякаш успява да намери и събере идеалните половинки. На път е и дебютната ѝ книга и това се очаква да бъде апогеят в кариерата ѝ. Всичко това с издаването на книгата, предварителните интервюта и всичко... това ми напомни колко силно бих искала един ден и аз да имам издадена своя книга! Целият този път е напрегващо вълнуващ, но като се прибавят и серията от лъжи по принуда... е, животът на Бри наистина се обърква с краката нагоре. Аз лично смятам, че бившият ѝ е отговорен за повечето неща (може би крайно, но факт). Да я зареже точно когато има най-голяма нужда от човек до себе си, за да я покаже в най-добрата ѝ светлина... но пък е красавец, спор няма. Двамата имат дълга и улегнала връзка, само като се замислиш какво би било ако не беше скъсал с нея, тя изобщо нямаше да намери любовта на живота си.
  Никсън е от типа герои, които много харесвам - ходещо секси парче, който е и абсолютно уверен в себе си таящ тази приятна доза мистериозност. Плюс изумителни сини очи, които са един много прекрасен бонус. Той е част от така наречения „2% неуспех на Бри“ и направо поставя рекорд по отхвърлени момичета. Едва ли очаква, че търсейки „подходящата си половинка“ ще се окаже приклещен в капан като фалшивото гадже на Бри. Но това се очертава да бъде доста забавно.
  В книгата има доста повратни моменти като онова абсурдно състезание (по-скоро бих отишла на маратон, въпреки че и това не харесвам) както и излета в планината. Направо си беше забавно да чета за Бри, това градско момиче, да се опитва да се впише сред природата. Е, аз бих била същата гледка, хич не съм по тези неща. Както и много други моменти, но е забавно и ми хареса.
  Когато се наложи Бри да избира между чувствата си към Никсън и Шон... не ми се искаше да съм на нейно място. И двамата са хубави, чаровни, мили и споделя и с двама им различни истории. Но единият е сигурното познато, а другият вълнуващото непознато. Ето на това се казва избор. Не знам дали това беше спойлер, но ако бе... упс, съжалявам!
  Може ли да се срещнем отново? е много сладка и забавна книга. Тя ми напомни, че лятото още не е свършило и трябва да му се насладя максимално точно както и на нея. Освен забавната и романтична страна, тя показва и пътя на издаването на една книга и с колко перипетии е изпълнен той, за да стане тя успешна (ама наистина успешна). Накратко, книгата беше много приятна и на мен ми хареса.

 Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 24 август 2017 г.

A Court of Wings and Ruin by Sarah J. Maas

   THE THIRD BOOK OF "A COURT OF THORNS AND ROSES"

⇓ Scroll for the Bulgarian edition. ⇓

  I finally dove into the such a long-awaited third book - A Court of Wings and Ruin. It's been a long time since I read the previous one. I waited to read that when I got it paperback but I decided it's best to read it while it's still summer. I've given all three books 5-stars. I haven't expected to give the highest rating in a row but they actually deserve it.
  I love the US covers as the Bulgarian editions are with them however they're not hardcover. But this cover... oh, I really want to have it so badly! I want to purchase this one but I don't want it hardcover I'm not a fan of the paper binding. The dress is so awesome, and the fume, and the dagger...
  To be honest, I didn't expect less from Sara Maas, not in her books. Every single piece of ACOTAR is amazing! But particularly this one is the peak. I shattered and rebuilt during the whole book. I would've finished it earlier but... well, it's hard to read while you're enjoying other stuff, aka Grigor Dimitrov. I like tennis and I watched W&S Open and I'm so unbelievably happy and proud of him for winning the tournament! But my tennis obsession (specifically Grisho one) is another topic...
  ACOMAF ended with Feyre being trapped again with Tamlin. The first part of the book reminded me of The Count of Monte Christo who also wanted a vengeance and was eager to wait as much as needed. Feyre didn't wait even half as much as him (fourteen years are quite a lot). So the quote "Wait and hope" suited her best. Or so I thought at the beginning. It's easy to think Tamlin is the villain, a maniac who took Feyre unfairly and making a super stupid deal with the King of Hybern. Well, it isn't so simple. But one thing is true: she did avenge him maybe too harshly. And now I think my remade version of Glass Sword quote, "Anyone can betray anyone." is more suitable. The first impression isn't final and you shouldn't underestimate anyone. Maybe the one you think is evil might not be as it seems and vice versa.
  I'm very intrigued by the different courts and the High Lords' abilities. And there was plenty of it as the war is approaching and they should act together. Some of them, of course, are assholes such as Baron and Eris while others are so cool (I'm really fond of magic!). And I really, really hate Ianthe, she's such a b**ch, I'd be glad to kill her myself, too.
  At first, I didn't quite like Nesta and her behaviour. As if Feyre was fully responsible for turning them into Fae or she had dropped Elain and her all by herself in the Cauldron. The despising wasn't justified at all as if she didn't have enough trouble but deal with her sisters' attitude. It's understandable at some point because they were turned against their will though hating Feyre would help not.
  I love Rhys and Feyre! They're such a cute and magnificent couple! I'm dreaming of one little copy of them (Have I told you I like when the heroine gets pregnant in the end? It's a trade mark of mine.) It would be great well, a little later maybe but sometime... why not? Oh, it's hard to write a detailed review without any hint of spoilers. 
  I'm wondering what the next books will be about. I realised this was the end of Feyre's story so what's coming next? Maybe something about her sisters? I have some assumptions in mind. The whole book was astonishing and surprising. I was left speechless at some points and enjoyed every bit of it. I love ACOTAR and it's one of my favourite series! I still can't believe how I hadn't liked it at first or I hadn't wanted to give it a chance. And I was completely wrong for sure, I highly recommend it and if you haven't yet read it you must do it.

♦♦♦♦♦♦


  Реших да направя ревюто на английски и на български, просто чувствах, че тази книга заслужава най-малкото двуезично такова. Прочетох я на английски, очевидно, но и аз изобщо нямам никакво намерение да чакам да излезе на български от Егмонт. Вече дори спрях да чета техни книги на български, предпочитам ги в оригинал. А сега към ревюто.
  Най-сетне се потопих в дългоочакваната трета книга - Двор на криле и разруха. Мина доста време откакто четох предишната. Чакаш на прочета тази когато се сдобия с хартиен вариант, но сметах, че е по-добре да я прочета докато е все още лято. Дадох на всичките три книги 5 звезди. Не бях очаквала да дам най-висок рейтинг подред, но те със сигурност го заслужават.
  Обичам американската корица тъй като и български издания са с тях, въпреки че не са с твърди корици. Но тази корица... о, наистина много я искам! Искам да си поръчам тази, но не я искам с твърди корици, защото не ми допада хартиената подвързия. Роклята е толкова красива, и пушека, и кинжала...
За да бъда честна, не очаквах нищо по-малко от Сара Маас, не и в нейните книги. Всяка една част от ACOTAR е прекрасна! Но тази специално е върхът. Бях разбита и съставена наново докато четох тази книга. Можех да я приключа и по-рано, но... е, трудно е да четеш когато се занимаваш с други неща, т.е. Григор Димитров. Обичам тениса и гледах W&S Open и съм толкова щастлива и горда, че спечели турнира! Но моята тенис мания (по-специално Гришо мания) е друга тема...
  ACOMAF приключи като Фейра беше приклещена отново да бъде с Тамлин. Първата част от книгата ми напомни за Граф Монте Кристо, който също иска отмъшение и е способен да чака колкото е необходимо. Фейра не се наложи да чака и наполовина колкото него де (четиринадесет години са си доста време). Така че цитатът „Чакай и се надявай“ ѝ пасва идеално. Или поне така смятах в началото. По-лесно е да мислиш Тамлин за злодей, маниак, който отведе Фейра несправедливо и сключвайки една страшно глупава сделка с краля на Хиберн. Е, не е толкова просто. Но едно нещо е сигурно: тя определено му отмъсти, може би дори твърде жестоко. Сега смятам, че моята преправена версия на цитата от Стъкленият меч, „Всеки може да предаде всеки“ е много подходяща. Първото впечателние не е окончателно и не трябва да подценяваш никого. Може би този, когото мислиш за зъл може да не е такъв какъвто изглежда и обратно.
  Аз съм страшно заинтригувана от различните дворове и способностите на Върховните елфи. А тук имаше страшно много от това след като и войната наближава, а те трябва да работят заедно. Някои от тях, разбира се, са истински задници като Берон и синът му Ерис докато други са наистина яки (аз наистина обожавам магията!). А и също наистина много, много мразя Ианта(боже, как може да преведат името така?!), тя е такава к**ка, с удоволствие бих я убила собственоръчно.
  Първоначално не харесах много Неста и държанието ѝ. Сякаш само Фейра е отговора на превръщането им в елфи или тя е пуснала Илейн и нея в Котела. Неприязънта ѝ не беше основателна сякаш тя си няма достатъчно проблеми ами и с лошото отношение на сестрите си да се занимава. Разбираемо е до някаква степен, защото бяха превърнати против волята им, но да мразят Фейра няма да помогне с нищо.
  Обожавам Рис и Фейра! Те са толкова сладка и невероятна двойка! Мечтая си за едно малко копие на тях двамата (Казвала ли съм, че обичам когато героините забременяват накрая? Това е запазената ми марка.) Ще бъде страхотно, малко по-нататък може би, но... защо не? Ох, трудно е да напишеш обстойно ревю без намек за никакви спойлери.
  Чудя се за какво ли ще се отнасят следващите книги. Разбрах, че това е краят на историята на Фейра, така че какво следва? Може би нещо относно сестрите ѝ? Имам някои предположения на ум. Цялата книга е удивителна и изненадваща. Бях без думи в някои моменти и се насладих на всяка част от нея. Обожавам ACOTAR и това е една от най-любимите ми поредици! Все още не мога да повярвам, че не ми беше харесала най-напред или че не бях искала да ѝ дам шанс. И определено бях в грешка, силно препоръчвам поредицата и ако още не сте я чели, то обезателно трябва да го направите.

вторник, 22 август 2017 г.

Beauty And The Beast Book Tag


Леле... страшно съм доволна от направата на тази снимка! Получи се толкова добре и е толкова красиво! Точно както исках, невероятно е! *Сама си се хваля, но... наистина много ми харесва.* Още като видях този таг от The Book Pub и се влюбих в него! Аз съм почитателка на този филм и страшно много се зарадвах като го видях. Надявам се, че няма да е проблем ако и аз използвам снимките от оригиналния таг, наистина са много хубави и с тези цитати... Е, да започваме, защото вече нямам търпение!!

1. Злодей, който не можеш да не го обичаш?


Не си спомням да съм имала точно такива случаи. Може би Тамлин от Двор от рози и бодли, защото изобщо не бе това, което изглеждаше и всъщност си е злодей, но пък е хубав. Заради това бих го харесала, не за нещо друго.

2. Любима книжна двойка? (OPT - one true pairing)


Ох, труден въпрос. Имам много любими двойки, например Теса и Уил от Адски устройства и Джейс и Клеъри от Реликвите. Но пък сега съм на вълна Двора и ще посоча Фейра и Рис, още не съм чела третата книга и силно се надявам това скоро да стане!

3. Герой, осъден на велики подвизи?


Дойде ми на ума за Джон Сноу от Песен за огън и лед. Той определено е осъден на велики дела (аз самата се спойлнах от самото начало със сериала, упс).

“You know nothing, Jon Snow.”
 -
George R.R. Martin

 4. Книга, която те кара да огладнееш?


Не ми се е случвало точно някоя книга да ме накара да огладнея (е, освен ако не чета някоя готварска книга, където става дума само за храна). Обикновено имам навика такива дребни неща да ги пренебрегвам, не обръщам много внимание на храната. Но като видях рецептата за дамски целувки в книгата Любовта е „целувка на дама“ и ми стана интересно. Искам да пробвам, обичам сладкарството и обикновено това пробвам.

5. Противоположностите се привличат.


Това ми звучи малко като клише. Никак не си падам по често срещаните неща, може би ще посоча Итън и Лена от Прелестни създания, защото той е смъртен, а тя - чародейка. Иначе не смятам, че двойките са чак толкова различни. Ако бяха, надали щяха да са заедно, защото накрая нямаше да могат да се понасят взаимно, а истината е, че си приличат повече отколкото се различават (в случая май все се оказва вида им - хора, свръхестествени създания...).

6. Герой, който е повече отколкото изглежда?



Обикновено така се оказва с някой специален със свръхестествени способности, който не знае за тях. Или пък има отредена много по-важна ролята, отколкото изглежда в началото. Мисля, че такъв е случая с Мер Бароу от Алена кралица, която се смята за обикновена Червена осъдена на мизерен кратък живот, но всъщност е много, много повече. Което ми напомни, че още не съм чела и Кралска клетка.

7. Книга, която те промени по някакъв начин?


Книга, която е оказала много силен ефект върху мен е Граф Монте Кристо. Обожавам я! Тя ми е навярно най-любимата книга на всички времена и имаше огромно въздействие над мен. Дори вече след години, все още я помня добре и я харесвам точно толкова, колкото и тогава. Много ми е гадно, че не я притежавам в хартиен вариант, но един ден ще си я купя и на английски, и на френски. Шантаво, знам, но я искам и в оригинал (който също мога да разбера), и на езика, който смятам да превърна в свой основен.

8. Книга, която си купи заради шума около нея?


Малко не си падам този тип, който се нахвърля веднага на някоя нова книга. Обикновено не бих рискувала, защото повечето нашумели неща не ми харесват (например Вината в нашите звезди и въобще книгите на Джон Грийн, не са мой тип и не ми се четат, пък и длъжна ли съм да ми харесват?). Нещо нашумяло... сещам се само за Всичко, всичко, но я поисках чак след като видях трейлъра на филма и беше доста след като самата книга бе излязла.

9. Книга, която винаги те кара да плачеш?


Рядко ми се случва да ревна на някоя книга, в повечето случаи съм по-зла и от самия автор. Но както неведнъж съм казвала, беше ми гадно за Уил накрая на Принцеса с часовников механизъм, не исках да умира и заради това се разплаках накрая.


Тагът ми хареса и ми беше много приятно да го направя. Надявам се и на тези, които ще го направят също да им е! Ще тагна Юли, Paris love и Кая, но всеки, който иска може да го направи. Двечките снимки по-горе са от си лично мои, от Инстаграма ми - ЦЪК.

неделя, 20 август 2017 г.

Красиво момче - Кристина Лорен

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Отдавна исках да прочета последната книга от поредицата Красив негодник, но реших да чакам издателство Егмонт да я издадат.
  Корицата отново е страхотна точно като предишните. Наистина много ми харесват, повече от оригиналните, които са нещо като скици, а аз обичам снимки.
  Както написах в ревюто си в Goodreads, не че на харесвам книгата, напротив, хубава си е просто... взе да ми става еднообразно. Хубава е точно като всички останали в негодника и това всички останали е ключовият израз. Всичките книги си приличат и в началото ми изглеждаха по-атрактивни отколкото сега. Не обичам еднообразието и вече взех да се отегчавам, след като напоследък четох и доста други романтики, но вече ще превключвам към фентъзи, защото ми взе да ми омръзва от обикновени неща, а и в тези любовни романи общо взето, става едно и също. Отново ще кажа, че не искам никой да приема това като негативно ревю или че книгата не ми е харесала. Ако я бях прочела например миналата година когато четох и останалите, щеше да има друг ефект над мен, но сега...
  Петата и последна книга е за Йенсен (продължавам да се чудя, Jensen така ли трябва да се чете или не, защото нямам много доверие на преводите на Егмонт). Той е работохолик ама в най-висока степен на тази дума. Навярно ако можеше щеше да спи и живее в офиса си. Малко не го разбирам, хубаво работа, но... от 24 часа в денонощието, той работи сигурно към 16 поне, все пак да остане нещо за сън. Това е маниакално и наистина ми беше трудно да го разбера. Аз хич не съм такъв човек. Иначе той си е като всеки друг от поредицата - красив, ослепителен, горещо парче... въобще всеки такъв епитет, който може да се използва за героите от негодника. Малко си приличат с Найл, заради този затворен живот, който водят сякаш са влюбени в работата си. Е, Йенсен е малко по-социален от Найл, който пък направо пропиляваше тази красота, а определено прилича на истински плейбой.
  Първоначално изобщо не се сетих коя е Пипа после ми дойде на ума. Тя беше бившата колежка на Руби, в Лондон. Двете са най-добри приятелки и са си чудна комбинация, както Клоуи и Сара. Пипа изключително много ми напомни на мен самата - никакъв филтър на устата. Не че това винаги е лошо, но понякога не е много полезно качество (питайте ме, знам от личен опит).
  Още от самото начало Красиво момче започна забавно - полета в самолета в първа класа заедно с Йенсен. Беше им писано да се срещат постоянно. Това със самолета ми напомни за един кратък турски сериал, който е забавен всъщност и бях намерила случайно (казва се Аромат на ягоди, има го със субтитри в YouTube, двамата герои не се понасят и въобще това довежда до много комични ситуации, все още се каня да го гледам). Но тяхната среща... беше от типа досаден съсед по място, който си длъжен да търпиш по време на полета. Но още по-неловко е да се окаже, че със същия този човек ще сте на двуседмична винена обиколка. Точно това се случи с Йенсен и Пипа. Тази ваканция от самото начало предвещава да бъда епична, както и става.
  Общо взето ми бяха приятни моментите между Пипа и Йенсен, тази ваканция беше необичайна и вълнуваща. Е, не е от типа, на който аз бих отишла - да обикалям с някакъв ван в провинцията... не, това не е за мен. Не обичам всички тези country неща, не ми харесват малките забутани или планински места, отегчават ме. Бих направила винена обиколка във Франция (това вече е друго нещо, знам поне няколко града свързани с това, ползата да съм с профил френски).
  Може би най-вече се радвам, че свърши. Надали бих понесла още една книга ако имаше такава. Как може винаги някой от главните герои да се окаже дразнещо инат?! В случая беше Йенсен, който продължи безсмислено да упорства като магаре все едно работата е най-хубавото нещо на света и трябва само това да прави. Той просто не си позволяваше да прави друго. Всъщност, кой би си отрязал седмици от собствената отпуска, защото не му трябват?! Явно той.
  Не казвам, че поредицата Красив негодник или тази книга конкретно са лоши. Хубави са стига да ти харесва да четеш само такива неща. Но вече си представям как ще чета ACOWAR и Кралска клетка, така че тази книга повече не може да ми задържи вниманието. При други обстоятелства сигурно би ми харесала повече, но... Не го приемайте като отрицателно ревю, поредицата е хубава и една от най-добрите от своя тип.

петък, 18 август 2017 г.

Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Четвъртата и последна книга от Хроники на чародейците. Плановете ми бяха след като приключа с Прелестен хаос да продължа с Красиво момче, но да спра точно преди последната книга? Не, нямаше начин. Така че плановете ми рязко се промениха, защото трябваше да завърша поредицата и да знам какво ще се случи.
  Корицата ми напомня на една картинка, която бях използвала в обработката на един дизайн. Само гарвана де, просто се сещам за нея. Но в случая се сещам кой беше този гарван ама му забравих името (не е толкова важно и няма да го търся).
  Краят на предходната книга беше наистина гаден и нямаше как да приключи всичко просто така. Напротив, оказа се, че е станала една голяма грешка и може да се каже, че саможертвата на Итън е била напразна. И тук идва ролята на тази книга - да се поправи грешката. Е, разбира се, това изобщо не е толкова лесно колкото звучи.
Итън иска повече от всичко да се върне при Лена и поема риска да отиде до Съвета на пазителите, за да поправи стореното, което друг му е причинил. Но наистина той не се справя сам с всичко това. На практика получава помощ от много хора, включително приятелите си.
  Прелестно изкупление е разделена в две сюжетни линии - от гледната точка на Итън или на Лена, каквито са частите на книгата. Смяната на гледните точки ми помогна да разбера по-добре Лена (защото с нея имам проблем още от втората книга). Честно казано това вече отмина, но когато си изградиш лошо впечатление то трудно се променя. Извън това, беше наложително да се разказва от името на Лена, за да може да се представят събитията, които се случват в света на живите.
  Не очаквах някои от основните злодеи в историята да приключат така. Видя ми се почти... лесно. Обикновено очаквам велика битка или нещо такова, но беше някак... skip-нато, защото трябваше да помогнат на Итън и да му направят една „спешна доставка“. Имам чувството, че заради това малко се претупа и не знам, почти се зачудих сама „Ама това ли беше? Той така ли ще свърши?“ Но пък от друга страна - страхотно представяне на Линк, ето че и смъртните също си имат своите предимства.
  Книгата не беше лоша, разкриха се и последните загадки, въпреки че в началото майката на Итън пак искаше да крие от него. Ясно, че не иска да го загуби отново, но не е честно спрямо него да взима решението вместо него. Това пак ме вбеси, но добре, че беше леля му и му каза всичко. Но за мен това беше като нишка, която бе започнала отдавна да се разплита и тук вече окончателно се разплете.
  Може би очаквах нещо по-голямо за финал. А пък може би вече се спойлнах твърде много пъти още преди това и ефекта съвсем ми се загуби. Но все пак... единствено завръщането на Итън не ми беше много достатъчно. Честно казано за мен Хрониките на чародейците имат някои върхове и спадове, в един момент ми харесваше, в друг - не. През повечето време самата аз се колебаех дали ми харесва толкова или не. Прелестни създания, първата книга, беше много хубава и ми даде големи очаквания. Когато не се сбъднаха мнението ми падна и смятам, че можеше да е и по-добре. Липсваха ми някои неща и не мога да кажа, че тази поредица ми е особен фаворит.

сряда, 16 август 2017 г.

Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ТРЕТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Тази книга направо ме разтърси из основи. Краят беше... разтърсващ, май това описва много добре Прелестен хаос като цяло. Наистина не знам какво да очаквам във всяка следваща книга от Хроники на чародейците, но това... определено беше неочаквано. *Няма да издам нищо повече, ще трябва да прочетете сами и да разберете.*
  Дори разбирам какво представлява и самата корица. Ауч! След като знам края на третата книга... направо всичко ми се струва много гадно (не като грозно, в другия смисъл).
  Толкова се радвам, че Лена премине през онзи отвратителен период, в който беше една дразнеща хленчеща чародейка (цитат по памет от Лив). Наистина беше нетърпима в онова състояние и щеше да стане Мрак от своята глупост, защото не желаеше да сподели! Мразя героини, които се държат очебийно глупаво (когато употребявам подобни словосъчетания, значи наистина много съм се раздразнила и това е било прекалено вече). Но стига за ужасната втора книга. Прелест хаос направо ме срази. Не очаквах нищо подобно или пък може би и аз като Итън се надявах да стане нещо друго, както той се опитваше да избегне истината до последно (в случая... е разбираемо и не беше от глупост, това е заключение, до което никой не би искал да достигне).
  Естествено, след Седемнадесетата луна идва и Осемнадесетата. Тази идея на авторките малко не ми допада толкова вече. Просто като вземе да е едно и също - шестнадесета, седемнадесета... та чак до деветнадесета луна, започва да се повтаря и губи красотата си. В началото беше нещо специално и хубаво, но после... взе да ми се изтърква и просто си очаквам във всяка книга песента. И реално погледнато, едва тук съвсем бегло се спомена нещо свързано със заглавието на поредицата, но естествено, пак никой не иска да казва нищо (защо ли се учудвам, тук да ти кажат нещо направо без увъртания ще е аномалия!).
  След като Лена раздели луната си, направо настъпи периодът на Апокалипсиса, защото всичко тръгна с краката нагоре и целия свят започна да се променя. По едно време се ядосах на Лена, защото постъпката ѝ беше крайно глупава, да причини масова разруха, защото не можа да вземе решение. Но после ми мина, а пък и май... не е само нейна заслугата.
  Този път, за разлика от филма, датата 21-ви декември присъстваше тук и беше важна, но в астрономически план като най-дългата нощ в годината, зимното слънцестоене. Цялата книга премина в периода до тази дата и всеки очакваше... ами най-лошото.
  Предположенията ми за Итън се бяха оказали верни, той е специален и е важен, и ами... обичам когато съм права. Неговата роля в цялата поредица е от първостепенна важност, дори самите чародейци не стоят в такъв център като него. Така че вярвам, че и в последната книга ще заеме голямо място, защото все още нищо не е свършило и най-голямата битка предстои.
  Всеки път когато четях Ейбрахам Рейвънуд се сещах за президента Линкълн. За капак фамалията на Линк е Линкълн и майка му се споменава с нея, което още повече ме навеждаше на мисълта за президента. Пък и той е историческа фигура, към която имам по-специално отношение (родена съм на същата дата като него!).
  Трудно е да напишеш ревю, когато се въздържаш да не издадеш някой спойлер. Но Прелестен хаос наистина беше много бурна и изпълнена с действие. Особено след като я прочетох бях толкова преизпълнена с емоции... Уви, нямах възможност да напиша ревюто веднага след това, сигурно щеше да е по-хубаво и да отразява емоциите ми, но... Накратко, тази книга ми хареса и просто не мога да чакам да прочета последната, трябва да разбера какво ще се случи по-скоро!

понеделник, 14 август 2017 г.

Currently Top 10: Movies


  Това е втората част от поредицата за настоящите ми топ десет. Много е вероятно филмите, които ще изброя да са по книги или обвързани с книги. Някои от тях са ми all time favourites затова изобщо не се учудвайте ако не са нови, а всъщност доста старички, но пък си ги харесвам и съм гледала много повече от веднъж. Не знам какви ще са следващите ми Currently Top Tens, но когато се сетя за нещо тогава. Може да прозвучи странно, но харесвам повече американската дума movie отколкото film. Просто филм е толкова... скучно и еднакво на повечето езици, а муви звучи по-различно и ми харесва, предпочитам го.


1. Сам вкъщи


Не мога да започна класация за филми без Сам вкъщи. Това са най-любимите ми филми ever! Гледала съм ги милион пъти и не ми пречи пак да ги гледам. Особено обичам да гледам тази трилогия по празниците, та кой не ги харесва? Умишлено съм сложила само трите части, защото не харесвам следващите, не е същото и ми стоят по-скоро изкуствено. Тези си бяха класика, новите са като реплика. Има ли други фенове на Сам вкъщи освен мен? Кевин и Алекс са големи образи, винаги се смея от сърце когато гледам тези филми, точно заради това обичам комедиите.

2. Капан за родители


Друг филм, който обожавам и съм гледала милион пъти - Капан за родители. Толкова е забавно и интересно, просто много ми харесва. Харесвам идеята за разделените близначки, които се откриват случайно на един летен лагер и решават да се разменят. Най-любимото ми е когато погаждат номера на Мередит. Този филм на Дисни е върхът!

3. Тримата мускетари


Третият (е, по-скоро петият) филм, който съм гледала също страшно много пъти. Много харесвам версията от 1993 на Дисни, актьорите ми допадат много, а също и това, че е пропита с доза хумор, а стана ясно, че аз обичам комедиите. Странно е, че съм гледала стотици пъти филма, но така и не съм чела книга. Не знам, нещо сякаш не мога да се накарам да я прочета, веднъж започнах, но като не ми напомни за филма и това ме отказа. Май вече съм си създала една представа и не ми се руши. Може би пък някой ден ще я прочета, кой знае. Но аз лично горещо препоръчвам тази версия на филма - има от всичко по много и актьорския състав е чудесен!

4. Реликвите на смъртните: Град от кости


Ще започна с това, че аз не харесвам сериала Ловци на сенки, изглежда ми смехотворно и просто няма начин да се принудя да гледам това нещо. Предпочитам филма с Джейми Бауър и Лили Колинс, харесва ми и е доста приемлива версия за филм по книга. Всъщност дори гледах първо него после прочетох книгата (не нарочно, но така стана, след като си го изтеглих не можах да се сдържа да чакам да прочета книгата). Харесвам тези актьори, особено Джейми в ролята на Джейс, както и останалите. Отговарят много достоверно на героите от Град от кости и на мен много си ми харесва този филм.

5. Спийд Рейсър


Гледах този филм за първи път по телевизията. Имаше един период, в който страшно много ми се гледаше, но така и не ми се отдаде възможност да го направя. Не и изцяло да седна и да си гледам филма, а само частично някои кадри, но е факт, че ужасно много ми харесва. Всъщност май е по някакви комикси или нещо такова, знам, че има някаква анимирана версия също, но този филм... леле, ефектите са страхотни. Харесвам идеята за такова алтернативно бъдеще, супер развити технологии и автомобилните състезания... Спийд Рейсър ме вдъхнови за една моя история, Агуа Делмаре, в която има и фантастични елементи също. Освен страхотните ефекти и самите състезания, много харесах актьора играещ Спийд - Емил Хърш. Просто смятам, че този филм е страхотен и е един от любимите ми с коли.

6. High Strung


Попаднах на този филм съвсем случайно и толкова много ми хареса. Просто е наистина интригуващ и е добър. Случаят с High Strung беше нещо като със Спийд Рейсър - имаше период, в който бях страшно запалена по него. Комбинацията от класическа и съвременна музика, балет и модерен балет... е уникална! Горещо го препоръчвам, много е интересен. А Руби и Джони са като създадени един за друг. Пък и Никълъс Галицин не е никак лошо. Не знам за вас, но аз почти обожавам този филм, прекрасен е!

7. Рубиненочервено


Харесвам трилогията за Рубиненочервено, даже много, но и филмите ми допадат, ако трябва да съм честна. Понякога просто искам да видя нещо фантастично на екран. Затова харесвам добрите фентъзи филми, където магията и всичко останало е пресъздадено достатъчно реалистично. Пък и отчасти тук има и исторически моменти, а пък аз страшно си падам и по исторически филми. Така че нямаше как да не ми харесат филмите (добре, че са субтитрите, иначе и думичка не разбирам от немски). Е, някои неща не отговарят на книгите (но пък кой ли филм по книга е 100% достоверен?), но филмите не са лоши.

8. Троя


Имам си своята... obsession по Троянската война. Това може би е един от любимите ми периоди в историята и съм луда на тема Троя. Чела съм Илиада, разбира се, и по-скоро съм обсебена на тема Ахил. Страшно много ми харесва и да речем, че Брад Пит спомага доста за това. Но няма как да отрека, че много го харесвам, а и обожавам комбинацията руса коса - сини очи. Гледала съм този филм доста пъти, края е гаден, защото не искам Ахил да умира, просто... твърде секси е да умре (неведнъж съм го споменавала, това е моята логика :д). Но въпреки всичко пак го гледам, дори да ми е гадно, че главният герой умира (не е спойлер, всеки го знае, че е така). Харесвам и други филми с Брад Пит, може би трябва да направя цял пост за това, имам дори и книга за него (когато съм обсебена по нещо не си шегувам).

9. Наследниците


При наличието дори на повече от необходимата бройка книги, се спрях точно на тези двата. Може би защото онзи ден изгледах втората част и просто ми се иска да видя и третата част (надявам се, че ще има такава). Искам да видя още от децата на злодеите, толкова ми е интересно. Тези, които видях до сега... ами не са ми достатъчно. Много харесвам песните Rotten To The Core, Ways To Be Wicked и What's My Name, страхотни са. Пък и някак харесвам самите актьори, допадат ми. Много добре отговарят на образите и ми се иска да видя поне още един филм за Наследниците, а може и книга от Мелиса Де Ла Круз.

10. Карибски пирати



Трябва да призная, че съм гледала само първа и втора част. Така и не съм стигнала до третата, зациклих, просто не ми остава такова време да седна и да гледам филм(не си падам много по тези неща, аз обикновено ги слушам, защото хем съм на компютъра, хем телевизора върви, но схващам всичко, иначе не ме свърта на едно място и да не правя нищо). Но все някой ден ще изгледам останалите три части, защото е интересно и първите две ми харесаха, просто все не ми се удава възможност да го направя. Но Проклятието на черната перла си беше the best.


  В началото на този пост се чудех кои филми ще посоча. Накрая се чудих кои да не сложа, за да не превишавам цифрата десет. Е, трябва да си призная, че така или иначе I cheated, защото на няколко места посочих поредица от филми и числото изобщо не е десет, но... Поне по номера е спазено, така че измамих само частично, нали?
  А вие гледала ли ли сте някои от тези филми? Ако да, какво мислите за тях? Какви филми бихте ми препоръчали базирайки се на вкуса ми гледайки тези тук?