събота, 24 юни 2017 г.

Hotel Valhalla: Guide To The Norse Worlds - Rick Riordan

 Допълнителна книга към поредицата „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това не са новели, а нещо като пътеводител, но то и се нарича така де. По структура ми напомни за Пътеводителят за посветени към Братството на черния кинжал. Просто там също има разни такива досиета, само че там е на Братята, а тук е на боговете и разни други същества от трилогията, както и интервюта.
  Корицата ми прилича на кожа и това е страшно яко. Много искам някаква стара книга с кожена подвързия, това е яко! Както и това отстрани, което май играе ролята на подвързия и също е много хубаво.
  Книгата е написа под форма на пътеводител за всеки новодошъл айнхеряр, запознавайки го с хотел Валхала, със света, в който е попаднал и неговото устройство. Частично книгата е от гледната точка на Хъндинг. Някак това е интересно, поредната му възложена задача от мениджъра Хелди. Самият пътеводител започва с представяне на Деветте свята, а после с досиетата най-напред, разбира се, на боговете. С някои има интервюта, а пък към други разни истории, което разнообразява.
  След тях са митичните същества, които обитават някои от останалите светове като елфите, джуджетата, гигантите и валкириите. Честно казано, мен ме заинтригуват джуджетата заради техните способности да правят най-различни неща, както и валкириите, които са жени-воини и на мен това много ми харесва. Тези са ми любими, а пък елфите ме интригуват заради тяхната външност и въздушния им свят(аз съм привлечена от елемента въздух). И накрая, фантастични същества като Фенрис, който всъщност харесвам и Рататоск, тая катерица наистина е побъркана!
  Като цяло книгата се чете бързо, защото структурата ѝ не е плътен обемен текст, а е доста разпръснато и кратко. Също и има доста илюстрации, което на мен пък ми харесва, обичам илюстрациите. Много ми харесва тази на световното дърво, просто е интересно и ми харесва. Ама с наименованията определено много трудно се оправям. Скандинавските езици са толкова особени и нямат нищо общо с това, което съм учила или съм била запозната до сега.
  Не знам защо, но аз обичам да чета всички допълнителни новели/книги към поредиците. Просто съм си такава, въпреки че това изобщо не е задължително, но не виждам защо да не го направя? Харесвам поредицата, а и обичам да съм прочела всичко, иначе ми е някак непълно (да, знам, че съм малко особена, но съм си такава). Но пък и не виждам причина да не ги прочета.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

The Hammer of Thor - Rick Riordan

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Омръзна ми да чакам Чукът на Тор на в електронен вариант и реших да я прочета на английски. И без това оригинала ще е къде по-добре от превода (МНОГО по-добре). Пък и трябва да свиквам да чета само на английски, не трябва да се глезя и да си търся все на български.
  Щеше да е лудост да сложа българската корица, която не прилича на нищо, след като тази е толкова яка! Много харесвам оригиналните корици, на Мечът на лятото също е невероятно хубава и цветово са толкова наситени и това ми харесва най-много.
  Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно. Чак недоумявам как така гигантите(пък и разни други същества) успяват да откраднат чука на Тор толкова често. Толкова ли не си го пази та непрестанно се оставя да му го отмъкват под носа? Това е едно от най-силните оръжия на Деветте свята и е доста безотговорно да го губи като някакъв химикал, нали?
  За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. Сега и доста повече... усложнения. Като постоянна заплаха от някого да нападне света или пък някой зъл план, че тези ги има в изобилие. Компанията отново се събира - Сам, Блиц, Харт, Магнус и най-новото попълнение Алекс. Естествено, те трябва да намерят чукът Мьолнир, защото това е единственото нещо, което плаши гигантите да не нападнат. Само че този път не е толкова просто, след като е намесен Локи и неговите подмолни игрички са като план в плана.
  Магнус и приятелите му имат пет дни, за да намерят начин да върнат чука иначе Сам ще бъде принудена да се омъжи и то не за този, на когото е обещана. Пътят им е осеян с много препятствия и далеч не е толкова просто да се сдобият с нищо от това, от което се нуждаят. А и отклоненията са достатъчно много и достатъчно усложняващи и отнемащи от времето, което и без това е оскъдно.
  Локи е много противоречив образ. Едновременно можеш да изпиташ съжаление заради наказанието, на което е подложен, защото зад илюзиите той всъщност е изтърпял много и прилича на изстрадал воин жадуващ за отмъщение. От друга страна, верен на природата си, той винаги мисли всевъзможни подлости и измами и това създава много проблеми, а и отношението му дори към собствените му деца не е никак по-мило. Така че аз през цялото време се колебаех дали го харесвам или не, но определено не бих ако възнамерява да предизвика Рагнарьок.
  Честно казано тези около 500 страници почти не ги усетих, някак всичко ми се стори доста бързо. Може би, защото в електронен формат бяха само 230 и от там на мен ми заприличаха на съвсем малко. Аз обичам големите книги, те някак ми се струват като малки като ги чета, което е странно, но пък аз никога не спадам към общото, така че...
  Харесвам и Скандинавската митология вече. Преди просто не я разбирах, все още ми е малко неясно заради трудните наименования(наистина са много по-сложни от гръцките и египетските), но успях да я възприема и ми харесва. Невероятно е как Риърдън е успял да вплете няколко различни поредици в едно цяло, съчетавайки различни митологии и богове, които сякаш съжителстват заедно. Но е много вярно, че всички те могат да съществуват докато хората не толкова вярват в тях(не както е било в езическите времена), а говорят за тях, а истории има много и те непрестанно се четат или изследват, така че е нормално всички те да съществуват едновременно.
  Боговете на Асград са малко странни и всъщност са доста земни като образи, но и гръцките и римските богове не са нещо строго и величествено. Рик Риърдън ги е пресъздал като по-хуманни и много по-обикновени, но и забавни образи. Пък и това е интересното, като например бога на моретата, Посейдон, облечен в хавайска риза и къси панталони. За безсмъртни хилядолетни богове те са доста съвременни и... модерни, така да го кажем.
  Както и останалите поредици до сега, тази за Магнус Чейс също е страхотна и много ми харесва. Книгите са написани в един типичен за Риърдън приключенско-фентъзи стил пропит с чувство за хумор. Мисля, че това е характерно за неговите книги и ги отличава, както и е причина да бъдат харесвани.

вторник, 20 юни 2017 г.

Which editon?

 Преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е МОЕТО и не смятам да се обяснявам защо.
  Реших да озаглавия този пост така, защото това с изданията за мен е много значим въпрос. Това включва художественото оформление, езика или превода, цената - всичко, в което се състои една книга. Напоследък забелязах една изключително неприятна тенденция - рязък ръст в цените на книгите, а страниците са си все същите, та дори и по-малко. Смятам, че това е много лошо за българските читатели тъй като всеки гледа цената, в това спор няма, и като видиш една цена от 20-25 лева, напълно логично е да се откажеш да си закупиш книгата, колкото и да е хубава.
  Конкретен пример за цената мога да дам с Империя на бури. Егмонт направо съвсем се самозабравиха. Кралица на сенките е почти също толкова голяма(с мъничка разлика) и струва 19.90, т.е. беше 19.90, защото вече е 24.90, а Империята е 27.90! Това са цели 8 лева и аз не виждам защо. Понеже исках да я притежавам, тъй като имам и останалите книги от поредицата, бях готова да си я купя, но когато има намаления, например на 23-ти април - Деня на книгата. Но с редовната си цена аз никога не бих я взела, това е твърде много каквито и да са им основанията. Такива бяха намеренията ми преди да разбера, че в Книгомания я има на английски и то за 18.90. Без да се замислите, коя ще изберете? При положение, че мога да се сдобия с оригинала, тук в България, за почти с 10 лева по-малко, иска ли питане коя ще избера. Определено харесах този сайт и ще го посещавам по-често, не си струва да давам повече за преведена книга, която не е нито по-добра, нито преводът може да се сравнява с оригинала (заедно с грешките). В крайна сметка си я взех, отново на Деня на книгата дори с намаление и ми излезе 15 лева! Май разликата стана доста голяма, а? И съм страшно доволна от решението си и изобщо не съжалявам, че имам книгата на английски, а и вече я прочетох и се чувствам дори по-доволна, няма по-хубаво от оригинала.
  На немалко преведени книги съм виждала сменени корици, нали да са различни, оригинални... при Ибис това безапелационно им се получава и техните обичам повече, неведнъж съм го казвала. Те са си направо мастър в тази област! Но други... само похабяват книгите и вместо да запазят хубавите корици, те ги съсипват и в резултат има едно жалко посредствено подобие. Най-ярко ми се открояват книгите от Магнус Чейс и боговете на Асгард. Когато видях оригиналите останах без думи, толкова уникално яки са! В същото време, тези на Егмонт не струват, особено втората. Как може, това си е направо престъпление! Да има такива разкошни корици, а те да си правят свои, които приличат на детски драсканици! *Не искам да обидя някой, ако му харесват, но това си е лично мое мнение.*



  Изобщо няма съмнение кои бих избрала само на пръв поглед. Тук направо няма място за сравнение. Уви, Егмонт имат и други такива корици. Не мога да разбера защо променят нещо след като очевидно не им се получава? Най-просто е да запазят кориците, само да добавят заглавия на български и готово. Добре, че на Изборът запазиха, щеше да е твърде жалко да ги заменят, те са твърде хубави.
  Третото нещо освен цената и кориците, е, разбира се, превода. Да, допускат се понякога печатни грешки докато пишеш, но има някои, които изобщо не са такива. Не просто правописни, ами в самия превод. В тази класация начело за мен попада Бард. Страшно възмутената съм от техните преводи и изобщо не обичам да чета преведени от тях книги, неслучайно реших да чета Игра на тронове на английски само и само да не са преведените от Бард. Те са превели Джон Сноу, Джон Сняг! Това е име, не просто думата сняг! Много имена произлизат от конкретни думи като стане дума за литература и по тази логика трябва да превеждаме всичко. Скарлет да не би да трябва да е Алена? Звучи нелепо. Друго издателство с безумни и ужасни преводи е Егмонт и съм срещала не една ужасна грешка и ми идва да се възмутя гласно. Като започнем от преведените им имена, които звучат абсурдно, както и много груби грешки в самия превод и това е възмутително. Чудя се има ли редактори или въобще някой, който да чете тези книги след като са преведени криво-ляво от някой си?! Не изглежда да са, защото ако са... ами още по-лошо.

  Държа да поясня още веднъж, това си е лично мое мнение, не го налагам, но няма да приема някой да ми налага своето.

  И няколко въпроса, вие какво предпочитате: да си закупите книгата на английски(или в оригинал в зависимост от езика) или преведена на български? Кои ви харесват повече по принцип?

неделя, 18 юни 2017 г.

Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДЕВЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Точно тя вече бе по мой вкус. Пейн може също да е жена-войн, но при нея нещата стоят съвсем различно от Хекс.
  Сиво-синия фон на корицата е наистина страхотен и много ми допада. Жената също отговаря отлично за образа на Пейн.
  О, сега се сетих, че още в ревюто си за книгата на Вишъс забравих да спомена, че обожавам уникалните му диамантени очи, следователно и на Пейн, нали са брат и сестра, близнаци. Имат черни коси, които са в идеално допълнение на очите и мисля, че това ги завършва перфектно.
  През цялото време се дразнех на майка ѝ и как я е държала в онова тъпо „Светилище“ където да не прави нищо, а всъщност е била и в една безтегловна нечовешка форма, защото не е имало друг възможен начин, по който да я задържи там. И как би могла като всичко е еднообразно и досадно, дори времето. Виждаш постоянно едно и също нещо винаги! Но бе хубаво, че най-сетне бе свободна и отиде при Ви.
  Още по-хубаво бе когато се запозна с доктор Манело. Още от началото се досетих за нещо, което се разкри чак в края, просто го усетих по някакъв вътрешен инстинкт. Също и съм много любопитна да разбера кой е бащата на Манело, но докато той не реши да се подложи на семейната регресия това едва ли ще стане скоро.
  Добре, няма да крия, че не бях доволна накрая, че в книгата не се случи нещо, което исках още от самото начало. Ако пренебрегнем този факт всичко други си е добре. Пейн и Мани наистина си подхождаха и ако не бяха заедно щеше много да ме е яд. Надявам се Мани и Ви да завържат поне донякъде приятелство, защото Ви не бе никак добре настроен към партньора на сестра си ала се надявам да промени мнението си.
  Мога да кажа само, че това е третата книга, която наистина си заслужава да се прочете от Братството. Неукротима любов определено си заслужава четенето.

петък, 16 юни 2017 г.

Класиките, които обичам


Освен обичайните фентъзи и други съвременни книги, които чета, аз съм чела и класики, които всъщност много обичам. Е, не всички класики, които съм чела ми харесват, все пак not all books are my cup of tea, right? Но има някои, които наистина много, много харесвам и този пост е специално за тях. Истината е, че едни от най-любимите ми книги ever са класики и ще се наредят на първите две места (оп, малък спойлер).

1. Граф Монте Кристо от Александър Дюма


  Този роман ме остави без думи и без дъх. Толкова много ми хареса и я прочетох буквално за няколко дни - над 1200 страници, но имаше основание защо. Толкова добре изграден роман и толкова забележителен герой. Граф Монте Кристо олицетворява истинско търпение и постоянство осъществявайки своето отмъщение. Наистина е впечатляващо колко добре планирано е всичко и как той търпеливо го изпълнява точка по точка като по учебник. А толкова много бих искала да я притежавам, но я има в луксозни и скъпи издания, които уви, не мога да си позволя.
  Бях толкова възхитена докато пишех ревюто си и все още смятам, че то е едно от най-хубавите ми и аз много си го харесвам. Просто тази книга ми е оставила много силно и трайно впечатление и за мен тя има специално място. Този класически шедьовър на всички времена продължава да е единствено по рода си. Ако препоръчвам на някого да прочете някоя класика, то тази ще стои начело в списъка ми! Граф Монте Кристо е единствена по рода си и друга като нея няма да има, такива шедьоври в световната литература се срещат рядко и остават в историята.

2. Клетниците от Виктор Юго


  Друг класик, чийто голям фен съм, е Виктор Юго. Но безспорно неговите книги са доста тежки и трябва да си психически настроен и готов да ги прочетеш. Дори аз не прочетох тази и другата му книга, които съм чела наведнъж, защото просто не бях готова. Стилът на Юго е труден и нелесно се осмисля. Но Клетниците е друг шедьовър в световната литература и много критици биха се съгласили с това, защото малко са книгите, които могат да се сравняват с нея.
  Книгата е изградена много майсторски като историята е много широко разгърната и от начало не може да се разбере точно за какво ще става въпрос. Затова и аз бях прекъснала четенето ѝ понеже не разбирах за какво ще се разказва и това ме отказа, но по-късно реших да продължа и да видя какво ще стане. Просто Виктор Юго е истински майстор, разказва за толкова много хора, съдби... Накрая разбрах и смисъла на книгата, все пак се нарича Клетниците и няма една конкретна сюжетна линия, а много. Но накрая толкова много ми хареса и наистина се влюбих в книгата, която ми бе втората на Юго, но после за нея. Все пак ако някой реши да се захване с него, определено няма да е лесно четиво и може да не се получи от първия път, като при мен. Но не се отказвайте то него, защото толкова богати, обстойни и дълги книги с тяхното морално значение трудно могат да се намерят.

3. Парижката Света Богородица от Виктор Юго


  От самото начало знаех, че тази история ми е позната. И си спомних, че като малка съм Гърбушкото от Нотр Дам - една адаптирана версия за деца. В течение на романа ми стана ясно точно колко адаптирана, защото доста от нещата не съвпадат, но и Малката русалка на Андерсен в оригинал далеч не е като тази на Дисни (както и повечето от приказките, ако се замисли човек). Все пак е имало причина да изрежат или променят някои неща, но в общи линии е спазено основното - циганката Есмералда, Квазимодо, абат Фариа и други герои от творбата.
гледала едно анимационно филмче
  В типичен за Юго готически стил, той сякаш осъжда героите си на нелека съдба. Но в това сякаш има нещо красиво и дори тъжният край изглежда прекрасен в неговите романи. Неговите герои са обречени на своята съдба още преди живота да ги е погълнал. Той засяга бедните среди и действието се развива точно около такива хора, най-вече в Париж по онова време. Романите му безспорно са свързани и с историческия период, в който са създавани през XIX век, което няма начин да не е така, но и са толкова характерни за Романтизма. Особено Парижката Света Богородица, която разказва не една история и тежка съдба. Мен точно това ме впечатлява у класическите книги и това ме привлича най-много да ги прочета. А Виктор Юго ми стана един от любимите автори заради толкова сходните ни стилове и... склонността към тъжния край(аз определено имам такава). Може да не е и наполовина колкото Клетниците, но и Парижката Света Богородица не е по-малко добра и аз прочетох първо нея и мога да кажа, че изключително се радвам, че притежавам и двете.

4. Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл


  Признавам, че реших да го прочета заради книгите Младият Шерлок Холмс, който издателство Ибис решиха да издадат и на мен ми стана интересно, но не бях чела оригинала. И като се реших, за почнах да ги чета, всички. Прочетох всяка една история за Шерлок Холмс и ми беше наистина много интересно. Обичам трилърите и криминалните романи, а по-добро в това отношение от Шерлок Холмс? В повечето случаи, някоя класика е основополагаща за някой жанр или конкретна тема, в случая тази. Има много истории след това за прочутия Шерлок Холмс, които не са от Сър Артър Конан Дойл, което само по себе си показва колко известен е той и надали има някой, който не е чувал за него.
  Детективът Шерлок Холмс няма равен на себе си. Той наистина е единствен по рода си и докато четях наистина се убеждавах в това. Дори най-сложното престъпление той го правеше да изглежда като нещо съвсем простичко. Точно това ме впечатляваше най-много у него и се изумявах как успява така чрез неговата дедукция да сведе всичко до нещо просто. Като в математиката, когато се опростява едно уравнение, за да достигнеш до нещо познато и лесно. Надали има по-популярни герои от Шерлок Холмс и доктор Уотсън, те са като комбина, която винаги върви заедно. Мисля, че това е най-известните английски книги и англичаните могат да са горди с това. Има дори прословутата 221B Baker Street и ако отида в Лондон, задължително ще я посетя, все пак това е свързано с най-известния детектив на света! Определено за мен беше много интригуващо и приятно четиво, защото е в един от любимите ми жанрове. Е, не всеки си пада по криминалета както аз, но въпреки това бих го препоръчала, все пак това е Шерлок Холмс! И още една книга, която не притежавам, ех защо?

сряда, 14 юни 2017 г.

Единствена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ОСМА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Докато предишната книга ми бе втората най-любима, тази е точно обратното - втората най-нелюбима. Защо? Просто не харесвам особено нито Джон Матю, нито Хекс. Тези двама герои просто... не са ми по вкуса. Ще се постарая все пак да стане едно добро ревю.
  Корицата, сякаш и заради самата книга, не ми допада много, много.
Джон Матю е... е, няма да издам кой е, но въпреки това не е моя тип герой, просто ми е твърде странен и не мога да го възприема. А и това, че не може да говори... Просто не ми харесва и ако след преобразяването би могъл наистина щеше да е добре, но... През цялото време се надявах да стане нещо и да може Джон да проговори, но уви, не се случи.
  Хекс е прекалено голяма мъжкарана за моя вкус. Тя е същински жена-воин. Тя се облича и държи като мъж. Дори и прическата, а аз никак не понасям, особено на жени, къси коси. Та аз дори мъж бих предпочела с по-дълга коса, какво остава за жена. Да бъде в ролята на пленница едва успях да го възприема, просто не ѝ отиваше като се има предвид какъв боец е, а се примирява с... това. Тя досущ като Ривендж е полусимпат. Работи като шев на охраната в „Зироу Сам“. Но няма открека, че има страхотни сиви очи и това ми харесва най-много у нея. Обичам необикновените неща.
  Още от самото начало образът на Джон Матю не ми бе по вкуса и знаех, че няма да ми хареса и след като прочета книгата за него, както и стана. Не желая да съм предубедена и се старая да не го правя, но се познавам достатъчно добре и знам кога едно нещо ще ми хареса или няма да ми. Но всеки си има свои предпочитания и това, което допада на мен може да не допадне на някого другиго и обратно.
  Четох тази книга преди известно време и не си спомням ясно за какво ставаше въпрос в Единствена любов. Не съм сигурна какъв беше краят не само, защото я четох отдавна, а и нещо, което не ти харесва е логично да не го запомниш много. Да, беше хубав, поне до колкото може да се очаква, но нищо не бе в състояние да промени мнението ми за книгата. Много харесвам поредицата Братството на черния кинжал, но все пак не всички книги са ми любими и не всяка книга е my cup of tea(май това ми се случва да го казвам често, но е вярно).

събота, 10 юни 2017 г.

Empire of Storms - Sarah J. Maas

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

  Избрах ревюто ми да е с английско заглавие и английска корица, защото все пак прочетох и имам книгата на английски и не виждам защо да го правя на български. Закупих си книгата преди малко повече от месец от Книгомания, където ми излезе страшно евтино в Деня на книгата (23-ти април), за разлика от цената на българското издание на Егмонт, която е супер надценена (в сравнение с предишната, а разликата в страниците им е съвсем минимална). Пък и къде по-хубаво е да прочетеш една книга в оригинал и на мен толкова ми харесва, че това е първата ми книга на английски(нямам средствата да си поръчвам от чужбина, уви) и страшно много си я харесвам. Малко се впуснах в обяснения в ревюто си, но по подробно относно изданията ще има в отделен пост скоро.
  Харесвам тази корица. Надписа е толкова як, че още щом я получих и не можах да ѝ се нарадвам, защото е толкова як цвят и толкова яко блести на светлината! А и за първи път имам книга на английски и страшно много ме радва този факт. Но стига с въодушевлението ми, че ще изпиша един роман само с него.
  Мина известно време от както прочетох Кралица на сенките и това времево разстояние оставя малко празнини, което се отрази и докато четях книгата, като лошото е, че трябва наново да си припомня кой - кой е бил, ако съм забравила. Но аз харесвам книгите на Сара Дж. Маас, влюбих се в Трона още от самото начало. Толкова са оригинални и така добре написани, едни истински прекрасни бижута!
  Четвъртата книга завърши много обещаващо и много бурно след като кралицата се завърна готова да се бори за кралството си. Само, че пред Елин изникват други препятствия и хора, които я държат далеч от трона ѝ. Тя трябва да събере армия, която да се изправи срещу Ераван и ще направи всичко, за да успее.
  Хареса ми това, че има множество сюжетни линии, които вървяха успоредно и съвсем последователно докато не се преплетоха повечето от тях, което беше също така добре направено. Сара Маас много добре е изградила героите си и тяхната роля във всеки един момент, сякаш всичко, което се случва е било планирано от самото начало.
  Имам чувството, че Империя на бури беше най-епичната книга до момента, защото имаше толкова много важни моменти и действие, а и по-нататъшното развитие зависеше косвено от тази книга. Появиха се и стари познати лица, такива познати от Острието на асасина и много се радвам, че я прочетох преди няколко месеца, защото това са предистории към Стъкленият трон и ето че тези познания се оказаха важни за по-нататък. Хареса ми как постепенно се присъединяваха различни герои към Елин (по една или друга причина, но май накрая всички станаха нещо като част от нейния двор). Открай време си харесвам Дориан и ми се искат повече моменти с него, просто искам да има по-значителна роля (не че сега е малка, даже никак), най-вече ми е любопитно ще има ли нещо между него и Манон. Просто между тях прехвърчат искри, но ще е много интересно краля на Ерилея да се обвърже с вещерска наследница. Всъщност харесвам Манон, от самото начало знаех, че тя е специална и има нещо у нея и съмненията ми само се потвърдиха докато четях тази книга.
Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.

  Тези три изречения много добре резюмират всичко, което се случва в цялата книга. Направо останах без дъх докато я прочета. А колкото по-скоро исках да достигна до края и да разбера какво ще се случи, толкова повече бях саботирана от външни фактори (наистина, в един момент вече ми писна все нещо да ми пречи да чета!). Елин трябва да събера армия срещу Ераван и всичко буквално започна от нулата. Но и бе толкова... загадъчно направено, сякаш не само бе скрито от всички останали, но и така че да остане загадка и за читателя, в което авторката се справя блестящо.
  Роуан и Елин са много... огнена двойка (в буквален и преносен смисъл). Те са толкова един за друг и това далеч не е случайност. Разкритията в края на книгата дори ме изненадаха, чак не очаквах да се разберат толкова много неща. Но все пак беше време да се разкрият всички карти и да няма повече тайни. Само се надявам връзката на Елин и Роуан да продължи, защото предстоят да се случат много неща, а аз вече нямам търпение да излезе следващата книга.
  Чудя се кой е по-голям злодей - Ераван или Майев, тя е не по-малко зла от него пък и той играе открито и като прави нещо си го прави, а Майев... Имам наум точно един израз, но е твърде циничен. Тя е манипулативна и подла, както и толкова безскрупулна, че спокойно може дори да надмине Ераван заради жестоката си природа. За мен тя е по-големия враг от двамата и много бих се радвала ако я детронират или пък умре, май това ще е идеалното развитие относно нея.
  *Само за протокола, това не са спойлери, аз си правя теории, които силно се надявам да се окажат верни.*
  А краят... наистина бях сащисана. Авторите наистина могат да бъдат зли, знам от личен опит. Просто бях хваната наистина неподготвена за това. Но пък сега предстоят да се случат още много неща и ми се струва, че ще се случат още много неочаквани неща. Е, надявам се не такива като в края на Империя на бури. Наистина се радвам, че я прочетох в оригинал, много неща бяха толкова различни и се предава толкова по-богат смисъл отколкото на български (почти съжалявам, че не съм ги чела на английски и останалите). Empire of Storms беше възхитителна и направо те оставя без дъх, а какви ли ще са следващите?

четвъртък, 8 юни 2017 г.

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag


След две ревюта реших да разнообразя с един таг и то съвсем тематично със следващото ми ревю, което ще е на Империя на бури, най-сетне я прочетох! Исках нещо с Трона, нали сега свързано с него четох, но и миналия месец излезе третата на Двора, така че всичко си е съвсем на място. Взех този таг от два различни, но ще ги комбинирам, така че да сформирам един - The Book's Buzz и The Returns Box Books. Смятам, че това е нещо по-различно от обичайните неща и ще разнообрази.

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Хм, един доста труден въпрос. Двора на Елин е толкова... разнообразен. То май всички станаха част от нейната свита, въпреки че по принцип 1/3 са владетели на своите страни и ще останат само част от тях. Добре де, колкото и да увъртам, по-скоро ще посоча вътрешния кръг на Рисанд.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

Предпочитам да съм елф, но преди кралят на Адарлан изобщо да се появи, защото тогава всички са имали магия. Пък и аз искам да съм свръхестествено същество, човек ми е твърде скучно и обикновено.

3. Да бъдеш пленен/на Под планината(завинаги) или поробен/на в Ендовиер(завинаги)?

Не знам кое ми се струва по-неприятно. Но като чели Под планината ми се струва по-малко гадното, все пак няма да полагам къртовски труд за нищо и да ме пребиват.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

В крайна сметка Калтейн понесе достатъчно лоши неща и постъпи много добре като даде... (е, няма да кажа какво) на Елин и това я прави съвсем не толкова лоша. Докато Ианта... срещу нея с удоволствие бих се изправила, защото и без това от самото начало ме дразнеше.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

И двете крият много сила у себе си и могат да бъдат твърде опасни. Ключовете трябва да се върнат на портата, където им е мястото, а Котела не е много по-добър от тях. Определено не ми се избира между две тъмни сили.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

На Самхейн имаше разкошен бал(не че сега точно това ще тръгнат да правят) и много бих искала да присъствам на някакъв такъв бал. Но и Звездопада... о, това беше невероятно! Звездния дъжд беше невероятен особено в Двора на мечтите, пък и Фейра имаше невероятна рокля... Да, очевидно бих избрала да празнувам Звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Хм, изборът е доста труден, но пък аз си падам по загадъчните мрачни типове, така че май определено Рисанд. хд

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Е, то по-труден избор? Но сега нещо съм на вълна Трона и ще избера Елин. Тя е невероятна от където и да я погледнеш, пък и да ям с нея шоколад... това е като да си пием двете кафето заедно и ще си е супер яко!

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Не мога да скрия, че харесвам Рис повече. Харесвам и Роуан, но... не толкова. В тази поредица по-скоро харесвам повече Дориан, но въпроса не е този.

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Не ми се иска да пренебрегвам Фейра, но Елин е специалист по всякакви убийства и битки. Та тя е асасин и умее да борави с всякакви оръжия както и с магия, не мога да не избера нея.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Много богат избор, чак да се чудиш кой да избереш по-напред! Но сега Ераван е много, много по-голяма опасност от Краля на Хиберн и него ще избера първо.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

А не може ли и двете? Всъщност бих искала Неста и Касиан, някак мисля, че характерите им ще си паснат учудващо добре, обичам пламенните двойки.

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Е, ако илирианеца е Рис или Касиан и Азриел... Но пък много бих искала с тринадесетте, според мен вещиците не са лоши. Пък и има някои уивърни, които са ми много интересни, те също не са задължително лоши, нали?

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на Мечтите, със сигурност. Толкова много ми харесва и страшно бих искала да съм част от него.

16. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

И двете! НЕ ИСКАМ филми по книги! Те винаги са пресилени, прехвалени, различни от книгата по ред причини сякаш режисьорите или които и да е там са по-добри от автора, че си досъчиняват, както и куп други неща. Просто не мога да понеса да видя любима книга обезобразена на екрана. НЕ! Затова съм твърдо против филмите и сериалите, които съсипват на пух и прах авторския труд, защото има хора, които ще предпочетат да гледат него и да придобият грешна представа, вместо хилядократно по-хубавата книга.

Май въпросите станаха повечко, но нищо, така е по-интересно. Пък и това са въпроси конкретно за поредиците, а не книжните въпроси, над които разсъждаваме свободно. Няма лошо от малко разнообразие понякога.

Ще тагна Юли, Сю и Теди.

вторник, 6 юни 2017 г.

Слънцето също е звезда - Никола Юн

  Неочаквано за мен получих Слънцето също е звезда заедно с Тайният портал. Бях видяла само, че сега е излязла, но не обърнах повече внимание. Но пък харесах Всичко, всичко и нямам нищо против, че имам и тази.
  Корицата е толкова сладка и очарователна. Харесва ми, че двамата герои са седнали на една пейка и са в гръб, заедно с Ню Йорк пред тях. Много подходящо за тази книга.
Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. Точна дума, която я описва е земна. Тя просто засяга общочовешки проблеми и, разбира се, любовта.
  Авторката е избрала героите ѝ да бъдат от различни етноси, в случая малцинствени групи в големия град Ню Йорк. И двамата си имат различни проблеми в зависимост от произхода си както и обикновените табута. Както и засяга много познати стереотипи.
  Наташа е тъмнокожа имигрантка от Ямайка, която пребивава незаконно в САЩ заедно със семейството си и ѝ предстои да бъде депортирана. Тя е момиче, което вярва само на строго научни факти и не вярва в неща като съдба, любов и прочие. Според нея тя не може да се влюби, защото това не може да бъде доказано чрез науката и следователно не съществува. Но когато среща Дейниъл, нейната убеденост и сухи факти се поставят под съмнение.
  Дейниъл е южнокорейски американец и му е трудно да се впише и в двете групи. Той не е нито кореец, защото не е роден там и няма как да бъде част от това. Не е и абсолютно американец и това не го приобщава нито към едната, нито към другата група. Семейството му не е от най-идеалните, особено брат му, който е самото олицетворение на кретен. Те изискват от двама им да станат лекари, но изглежда и при двамата им няма да се получи. Дейниъл има мечтателска душа и обича да пише поезия, но няма начин желанието му да се сбъдне. Когато среща Наташа, поставя под съмнение неговото примиреност и започва да вярва, че за тях е отредено нещо друго и е нещо като съдба.
  Цялото действие се развива в рамките на един ден, предимно. Има вмъкнати глави с гледните точки на свързани с тях двамата хора разкривайки техните съдби и животи както и това, което им предстои. Но самата книга, както казах и по-рано, е много земна. Всички тези хора са почти обикновени и сякаш Никола Юн е откъснала една частица от ежедневието им представяйки го в книгата.
  Всичко от необичайната им среща до целенасочените опити на Дейниъл да покаже на Наташа своята гледна точка и да я накара да се влюби сякаш е било предопределено да се случи. Те са точно толкова един за друг, колкото и слънцето е звезда. Но и едновременно с това любовта им е обречена заради проблемите, които има и съдбоносния за Наташа ден поради ред причини. Но той става съдбоносен и за двама им и давайки им безмълвно обещание за нещо повече в бъдеще.
  Финалът беше доста отворен и определено те оставя сам да довършиш тяхната история. Но според мен и доста оптимистичен, защото след всичко за тях изглежда има съвместно бъдеще. Или поне така авторката ни е оставила да мислим. Но това наистина е любов, може би не от пръв поглед, но от един ден - да. Смятам, че основното в тази книга е естетиката и някак тя има много повече смисъл. Тя е не толкова любовна история, колкото естетически осмислена и просто трябва да вникнеш в нея.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 2 юни 2017 г.

Тайният портал - Ева Фьолер

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“
 
  Книгата беше абсолютно фантастична! Влюбих се в нея! Когато видях, че издателство Ибис са превели третата и последна книга от трилогията Пътуване във времето страшно много се зарадвах и нямах търпение да я прочета. Още щом я взех в ръце бях в пълна еуфория! Толкова е красива и самата книга е толкова хубава... наистина съм възхитена!
 Корицата е... феноменална! Без абсолютно никакви преувеличения, издателство Ибис са сътворили нещо невероятно! Всяка следваща надминава предходната и бях абсолютно без думи като я видях, а и имам една такава слабост към лилавия цвят(другият ми любим наред със синьото), също и към Лондон... Лондон, обожавам това място! Тази корица сякаш е направена за мен, обожавам всичко в нея и не мога да ѝ се наситя да я гледам! А и отново роклята отговаря много точно на съдържанието на книгата, което е още един плюс.
  Историята на Себастиано и Ана продължа в третата и последна книга, където те се намират в Лондон. Времето този път е 19-ти век и двамата герои определено получават много завидно хубав живот - току-що завърнали се благородници, които разполагат с огромно имущество, невероятна къща, титла и са в любимия ми времеви период и място, къде по-добре от това. Е,  с дребната подробност, че този път е заложено много повече и играта става наистина опасна. Себастиано и Ана се налага да се оправят сами в неизвестност докато разберат каква точно е мисията им и какъв е залога този път, след като от просто придружаване на един инженер в миналото се превръща в много повече. Някой разрушава порталите на времето един след друг и те трябва да го спрат, който и да е той.
  В Тайният портал сякаш Ева Фьолер е развила цялото действие и заобикалящия свят още по-богато. Цялата атмосфера и героите... харесва ми това надграждане и как успя да ме пренесе в Лондон, в 1813 година. Харесва ми тази специфична черта на авторката, че от самото начало не се разкри за какво точно става дума от самото начало и това подпалва още повече интереса. Няма нищо по-хубаво от мистерията и изненадващото развитие. А в трилогията Пътуване във времето това присъства в изобилие!
 Животът в индустриална Англия крие много уловки и трябва наред с изпълнението на задачата си, да се справят с привичките на висшата аристокрация участвайки в балове, разходки, както и напористи ухажори, тъй като те се представят за брат и сестра. Лично аз имам познания от чисто историческа гледна точка, тъй като писах атестация при това на френски за Индустриалната революция в Англия. Това е един много интересен и много важен исторически период и много се радвам, че авторката е избрала с него да завърши поредицата си.
Толкова невероятно бе всичко и така успях да свикна с живота им в миналото, че чак ми се прииска да останат, но все пак те принадлежат на бъдещето. Но сякаш ролите на Ана и Себастиано се развиха и придобиха по-голямо значение, особено тя. Имаше и доста други герои, които се включиха в това временно битие, а аз никак не успях да харесам Ифигения Уинтърботъм, нещо в нея все ми куцаше. Не знам защо фамилията ѝ ми напомня за нещо много познато, но не мога да се сетя от къде.
 Като цяло края доста ме изненада и дори не очаквах да получа толкова много отговори. Обичам фентъзито, защото трябва да имаш огромно въображение и идеи, за да изградиш толкова много неща. А тази трилогия беше комбинация от много любими мои неща - пътуване във времето, фентъзи, исторически роман... все страхотни неща, които слети заедно образуват нещо невероятно!
  Предходните две книги бяха страхотни и определено се чудех как ли ще свърши трилогията и все пак останах изненадана накрая. За пореден път се убедих, че има много хубави немски книги, които имам шанс да прочета на български и много се радвам, за което. И трите - Гондолата на времето, Златният мост и Тайният портал са уникални и страшно много ми харесаха! Определено ги обожавам и трите са като едни прекрасни бижута! Всяка е невероятна и коя от коя по-хубава. Накратко, ако не сте чели още трилогията, то непременно го направете, със сигурност няма да съжалявате.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

сряда, 31 май 2017 г.

May Wrap Up


Тази година за мен май беше особен месец. Тази година завърших и имах балове, изпращане, матури... толкова много неща, но ето, че и те отминаха. В края на април бях в пълна мъгла относно предстоящото, а сега мисля, че някои моменти отминаха твърде бързо. Натоварения ми уикенд преди матурите с моя бал и изпращането, който ми се виждаше непонятно, а не усетих кога минаха и двата дни. Матурите, които, за щастие, отминаха и те. И бала, към който имах толкова... разнообразни очаквания(особено след като в последния момент го преместиха другаде, наистина имах доста очаквания).
Откъм книгите, май практически ми беше много слаб месец. Успях да прочета само две - една в началото и една в края. Не че не ми се искаше повече, но трябваше да се готвя за матури и уви, четенето остана настрана. Е, поне имам две ревюта.

1. Жестока любов - Колийн Хувър

Книгата, за която не знаех нищо и не очаквах толкова да ми хареса. Определено доста взех да експериментирам със себе си и в повечето случаи тези избори ми допадат. РЕВЮ

2. Без милост - Лекси Блейк

Исках тази книга и когато я получих преди още да съм попитала за нея, бях доста приятно изненадана. Но ми хареса, това е една съвременна романтика с неочаквано развитие. РЕВЮ



петък, 26 май 2017 г.

Без Милост - Лекси Блейк

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БЕЗЗАКОНИЕ“

  Исках тази книга и бях много приятно изненадана от издателство Ибис, когато я получих. И много им благодаря, за което. Толкова много ми се четеше още миналата седмица, но трябваше да се въздържам заради матурите, което си беше убийствено, след като вече имам нужда от почивка от всичко и да се посветя само на неща, които обичам да правя, начело, разбира се, с четене.
  Корицата е повече от страхотна. Запазена е първоначалната идея на оригиналната, но тази ми допада повече. Преливането на мъжа и сградите се е получило много добре и си пасват идеално. Все пак аз обожавам синьото и корицата ми допада още повече.
  Веднага след като прочетох резюмето си казах, че трябва да прочета книга. Падам си точно по такъв тип съвременни романи, които са свързани с историята на няколко души, в повечето случаи семейство както е тук с братята и сестрата Лолес. Като деца те губят родителите си след като са убити жестоко от своите съдружници и сега младите, но пораснали членове на семейството искат възмездие. Истина е, че те четиримата са имали тежък живот след смъртта на родителите си, защото отиват по домове и приемни семейства и това им нанася някои неизлечими белези. Това със сигурност е от уязвимите им места.
  Райли е юрист по професия заради плана им и е напълно отдаден на него. Като адвокат той се явява най-подходящия да поеме ролята на адвоката на госпожица Стратън, която е първата стъпка за задействането на плана им. Но той от самото начало е наясно, че няма да успее да го следва стриктно. Той избира да вземе тази роля не само, защото е най-подходящ, но и защото нещо го привлича към Ели Стратън. Химията между тях протича мигновено. Те просто са създадени един за друг.
  Ели е натоварена с огромната отговорност да стане изпълнителен-директор на компанията, но като жена в света на технологиите и бизнеса за нея е двойно по-трудно. Сега се нужда от Райли заради сделката по изкупуването, която трябва да протече тихо и гладко и тя да оглави фирмата на покойния си баща. Само че той не смята да саботира това като част от плана им, но това, което не очаква е да стане част от един още по-голям план, който цели да унищожи Ели като единствената наследница.
  В Без милост най-много ме привлече това с убийството на родителите и четирите деца останали сираци, но готови един ден да си отмъстят. Цялата тази мистерия с това кой го е сторил и как ще му отмъстят е много интригуваща. А точно когато мислеха, че знаят всичко и само им липсват доказателства, се появи нещо съвсем ново и аз останах страшно заинтригувана. Знам, че има още две книги, едната предстояща и си изгарям от любопитство да разбера дали ще е последната или ще има още(много искам да има и още).
  Без милост е много интересна съвременна романтика с определено неочаквано развитие. Обичам когато съм изненадана и книгата ми поднесе нещо, което не съм очаквала. Все пак това е в основата на всичко, нали? Ако е твърде предвидимо, би било твърде скучно и нямаше да е същото. Хубаво е когато знаеш, че има какво да очакваш, но не знаеш какво. А аз определено съм навита за още и силно се надявам издателство Ибис скоро да издадат и втората книга за Бран.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 20 май 2017 г.

Prom Night Book Tag


Исках публикация свързана с баловете и се сетих защо да не си потърся таг, тъй като вече съм на такава тематика след като тази година съм абитуриентка. Намерих този и ми допадна като въпроси и съдържание. Взех го от тук: LivingThroughPages. Определено за бала момчетата са много по-улеснени, защото нещата им се ограничават до пръстите на едната ми ръка, а списъка на едно момиче може да е безкраен(само като видиш снимката ми за тага и можеш да изброиш дузина неща).
Като цяло подготовката ми не започна наведнъж, а постепенно като най-напред поръчахме рокли, а после започнахме да снабдяваме останалото: обувки, чантички, грим, прическа, бижута... Определено отиват много средства за това, колкото и в началото да си повтаряш „не искам никакви префърцунени неща; не ми трябва скъпа рокля и т.н.“, в крайна сметка се оказва, че цените са такива, че и да искаш и да не искаш, те просто струват толкова. Въпреки всичко аз се вълнувам, защото ми е трудно да осмисля, че вече завършвам и ще имам бал, всичко е толкова... уау! Но сега да преминем към тага.

1. Книга с корица като цвета на роклята/костюма/вратовръзката ти.

Роклята ми е много светло синя. Държах на такава и такава си взех. Синьото от корицата на Стъкленият трон много ми напомня на роклята ми.


2. Книга, която ти напомня на роклята ти, било то корицата или самата книга.

Определено с корица е по-лесно да се посочи. Но май тази книга ми напомня повече от колкото само една корица.


3. Книга, която ти напомня за твоя бал или каквото мислиш, че ще бъде.

Хм, интересен въпрос. Имам точно една определена книга наум, но няма да изпадам в подробности защо.


4. Книга, която можеш да “пъхнеш“ в клъч или малка чантичката

Реално погледнато, нито една книга не може да се побере в една такава чантичка. По-скоро този въпрос е изпълнен с голяма доза въображение, защото не виждам как можеш да събереш повече от телефон, червило, огледалце и навярно носни кърпички(особено ако имаш голям телефон като моя). Пък и книга точно в този момент... не ми се фантазира, че ще си сложа книга в клъча, защото няма да го направя.

5. Ако можеше да бъдеш всеки герой от книга за бала си, то кой би избрал/ла.

Искам Селена Сардотиен. Тя има уникален вкус към дрехи и луксозен живот, пък и си пада по такива неща. Мисля, че би ми било страшно приятно да бъда нея пък и още в първата книга тя беше на едно кралско тържество и имаше една разкошна рокля! Както и косата ѝ... Наистина искам нея.

6. Книга, която би искал/ла да си прочел/ла преди бала. Или книга, която мислиш, че би била полезна да прочетеш преди бала.


Смятам да се придържа към първата част на въпроса. Ще ми се да имах време да прочета Империя на бури, просто защото искам да я прочета след като я имам както и да имам поне още едно ревю за май, не заради друго. Но като гледам май няма да ми се сбъдне желанието.

 7. Ако можеше да избереш всеки герой от книга да те придружава на бала, то кой би избрал/ла.

О, много интересен въпрос. И много труден де. Колебая се между много сексапилен и добър или едно истински секси лошо момче. Определено фаворити са ми Рисанд, Джейс Херондейл и Уил Херондейл. Мога да посоча и още, но с това само ще затрудня избора си. Обаче по-скоро клоня към Рисанд, защото преди това си избрах и Селена и някак той ми се струва правилния избор.

Този таг много ми хареса. Идеален за малко преход само към тези неща особено с тези матури сега... Добре е човек да се поразсее и да превключи на друга вълна.

Искам да видя няколко различни отговори затова ще тагна Юли(тъй като нейния бал предстои), Ралица(твоя отдавна е минал, но ми е любопитно какво е било тогава, за разлика от сега) и който друг желае да го направи, ще ми е интересно да видя отговорите на всички!

понеделник, 8 май 2017 г.

First Date Book Tag


По-добре да имам някакви публикации, отколкото никакви, дори и да са два тага един след друг. Не че не искам да чета, но вече всичко ми е едно след друго - завършване, бал, матури... Вече ми се иска да прескоча май месец ама...
Благодаря на Юли за тага (който отново забавих, упс)!

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.

Неутолимо желание, както си пише и във въпроса, не беше лоша, но не успя да ме грабне. Просто ми беше безлична и я прочетох по скоро по наложителност, отколкото от желание.


2. The cheap first date- книга, която не оправда очакванията ти.

Финалът на Нощна сянка - Кървава роза беше тотално разочароваща. Очаквах толкова много, а това бе разбито на пух и прах. Далеч не смятам, че това е „взривяваща се бомба“, по-скоро надут балон, чийто въздух си изпуснал. Това звучи много по-правдоподобно за впечатленията ми от тази книга. Тя просто издъхна накрая и почти ме накара да съжаля, че изобщо четох тази трилогия.

3. Well-prepared first date- книга, която е била по-добра от очакваното

Жестока любов. Последната книга, която прочетох. Като цяло не знаех нищо за нея, просто я получих и се чудех „ама какво ще е това, дали ще ми хареса, ама надали ще ми хареса...“ и като я прочетох се изненадах, че всъщност доста ми хареса. Определено това не го очаквах.


4. Hot but dumb- красива корица, не толкова добро съдържание

Определено е Тайни. Корицата е твърде хубава за този абсурд. Точната дума, която я описва е боклук. Така ме дразнеше от самото начало, не знам как я изтърпях до края и защо изобщо я дочетох. Тя не струваше ОТ КЪДЕТО И ДА Я погледнеш. Беше ми супер досадно оj това колко жалка, ЖАЛКА героиня е Хюма и ако можех, щях лично да я удуша, за да спре да е такова мекотело и да реве за всичко(и отново, наистина ВСИЧКО, което ме влудяваше на n-та степен)!



5. Blind date- книга, която си започнала без да знаеш нищо за нея

За да не се повтарям с Жестока любов пък и не беше мой избор, ще посоча Всичко, всичко. Е, добре де, видях трейлъра на филма и веднага реших, че я искам. Не знаех нищо друго, но това беше достатъчно да ме запали по нея. Наистина е уникална! Не мога да опиша колко прекрасно се чувствах след като я прочетох.

6. Speed dating- книга, която прочете много бързо

Когато имам желание и време мога и за един ден прочета една книга. Но да, спомням си идеалния пример. Започнах Двор от рози и бодли някъде по обяд или аз не помня и след няколко часа я бях приключила, но леле, влюбих се в нея! Почти същата история се повтори и с Двор от мъгла и ярост, обожавам тази поредица и тя ми е от най-любимите!



7. The Rebound - книгата, която прочете веднага след book hangover, което до някъде развали удоволствието от книгата.
 Не помня да съм имала нещо такова. На мен книгата просто си ми харесва и за мен не е причина да спра да чета или нещо такова. Мога да си продължа съвсем спокойно със следващата книга и пак да си харесвам тази. Е, може би след като прочетох първата от Последните целели, но там по-скоро ме хвана параноята. Беше си и едно такова есенно, мрачно и дъждовно навън, аз бях така вглъбена в книгата, че по едно време като я оставих и не знаех къде се намирам.

9. The perfect first date- книга, която беше перфектна.
 Не искам да се повтарям с Двора, може би ще прозвучи... не странно, а по-скоро необичайно, но пък аз много харесвам Граф Монте Кристо. За мен тя се доближава до съвършенството и страшно много ми харесва. Влюбих се в нея още докато я четях. Толкова е интригуваща и добре развита, Александър Дюма е сътворил нещо невероятно! Не само че е доста голяма, но и толкова добре изградена и всичко... Тя е любимата ми класика, със сигурност! Въпреки че и Клетниците не е за изхвърляне, но то е един друг тип четиво.

10. Humiliating first date- книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесала/ неудобно ми е да я чета на публично място

 Определено ако трябва да обсъждам на публично място Красив негодник ще ми е малко (а може би много, защо да се лъжем) неловко, защото ще трябва да говоря ако не само, то предимно за едно нещо и ще стане доста сконфузваща ситуация.
Най-вече е неудобно да четеш книги със страшно провокативни корици, които просто казват на всички за какво четеш сякаш ти се надсмиват издавайки те. Определено си е неприятно.

Тагвам Елена и всеки, който желае да направи този таг.

четвъртък, 4 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Бях тагната от Юли преди почти месец и просто не ми оставаше време да го направя. Не че искам да си зарязвам блога или да не чета, но това оставащо съвсем малко време до края ми излезе през носа. Никакво съобразяване от страна на учителите и никаква спирка! Омръзна ми, честно си го казвам, по-точно ми писна и искам вече да се водя официално завършила, защото иначе НЯМА да се спрат.

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?

Сещам се за няколко случая, но не бях аз виновната в случая. Сещам се за Завръщане на Острова на изгубените, да, признавам, че стоеше седмици на секцията до телевизора просто, защото съм си такава и не ми се занимаваше да ѝ намирам място. Не знам дали тогава е станало или когато реших да я преместя на гардероба си, но когато отново я взех отстрани на страниците се вижда как е имало нещо мокро до книгата и е останало като отпечакът и стои като хармоника (колкото и неприятно да е да си го призная)!
Иначе... наистина не мога да се сетя за други случаи. Не и точно да си наранявам книгата.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Зависи от дължината и от свободното ми време. Ако се отдам на четене и книгата е кратка - един ден. Средно два, защото обикновено не чета много кратки книги.

4. Книги, които не си завършила?

Има кои да посоча, като например Лявата ръка на Бога, Крал Артур, Паднали ангели, Сирената, Вестители, Прикачен, The Exception... Повечето само съм ги започвала и съм ги зарязала понеже или не са ме грабнали, или не съм могла да ги изтърпя.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

Освен “класическото“ 50 нюанса и След : В морските дълбини, Хари Потър, книгите на Сюзън Елизабет Филипс(опитах се да чета нейна книга, не можах да я издържа и 20 страници, може да харесвам романтики, но не всички ми допадат, а нейните определено не ми). Не предпочитам никой да се опитвам да ме убеждава в противно на моето мнение, защото не харесвам тези книги и то от много отдавна, така че няма смисъл. Не ми харесват, не са моят тип четиво и няма да ги прочета, затова няма смисъл да коментираме.

6. Класики, които не харесваш?

Портретът на Дориан Грей тотално ме разочарова, а Джейн Еър я мразя. Да, знам, че има хора, които я харесват(очевидно, щом е класика), но аз не мога да я понасям. Дразнеше ме през цялото време и се чудя защо изобщо съм си губела времето с нея както и с Шърли. Не знам коя от двете беше по-ужасна. Аз лично никога не бих ги препоръчала, и трите споменати.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Не си падам по някакви супер дълбоки или нравоучителни книги, всичко, което си купувам е с целта да го прочета после. Не ги купувам с цел огромно познание, не си падам по такъв тип литература.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Не, въпреки че аз книги от приятелите си не съм взимала, а от библиотеката също си ги връщам като съм взимала няколко пъти.


Тагвам Теди, Кристина и Теди. :д

вторник, 2 май 2017 г.

Жестока любов - Колийн Хувър

  Това е книга, за която не знаех нищо и нямах никаква представа за какво става въпрос. Просто не бях поглеждала, не и докато не пристигна онзи ден като ми я пратиха от издателство Ибис и едва тогава прочетох и резюмето. В последно време силно експериментирам със себе си: първо спонтанния ми избор с Всичко, всичко, а сега Жестока любов, която ми пратиха. И изненадващо, харесах и двете. 
  Много, много харесвам тази корица. Тя е толкова синя и перфектна! Запазена е основната идея на оригиналната корица, но определено е доста, доста по-добра.
  Книгата започна с появата на Тейт в сградата на брат ѝ, където ще се нанесе за известно време. Само че от самото начало всичко започна необичайно. Тя не очакваше Корбин, брат ѝ, да живее в супер луксозна сграда, а още по-малко да открие мъртво пиян мъж на прага на апартамента му. Но нищо не е такова, каквото изглежда. Хареса ми това, че тя е медицинска сестра(това е една от най-далечните ми специалности, с които аз съм като в пълна мъгла, но медицината тук много ми хареса незнайно защо).
  Майлс е човек, който е преживял много и това го е направило такъв, какъвто е. Това, което му се е случило е наистина ужасно. Има поговорка, че всичко се случва с причина и е така. Болката и загубата, които е изпитал са несравними и могат да накарат всеки да се почувства ужасно. Въпреки това той се е забил в миналото и не желае да продължи напред, което изправя Тейт пред огромно изпитание. Тя трябва да достигне до него, но той е като стена, пред която тя е изправена и няма начин да премине през нея.
  Харесва ми как е структурирана книгата. Едновременно с повествованието в настоящето, се развива и това в миналото, което позволява на читателя да разбере по-добре главния герой. Истината е, че това става достатъчно бавно и те държи в очакване като цяло до последно, но мисля, че това му е хубавото. Обичам когато една книга ме държи в очакване и искам да разбера какво ще стане после, колкото и гадно да е от друга страна, но това му е най-хубавата част.
  Много ми хареса, че авторката Колийн Хувър е заложила на постоянството и до последно Майлс си беше същия. Ако се беше „изцерил“ твърде рязко, нямаше да е същото. Точно това бавно осъзнаване и израстване като персонаж го направи такъв, какъвто е. При него имаше много отличително развитие и само мога да съм изненадана от търпението на Тейт и тази постоянна надежда, която таеше. Май тя наистина умира последно.
  За мен това беше една съвсем неочаквана книга, защото никога не бях предполагала, че ще я прочета, нямаше конкретни причини за това, просто не се бях спирала на нея. Но се оказа доста хубава и май ще искам да прочета още книги от Колийн Хувър и би било хубаво ако издателство Ибис издадат още някоя. Жестока любов май отговаря точно на заглавието си, както и живота не е само цветя и рози и си има своите хубави, но и лоши моменти, любовта също е такава. В едни моменти те издига на висини, друг път те пуща твърде рязко на земята, но важното е всичко това да си струва. Понякога не е нужно да прочетеш задълбочено за книгата или един куп мнения, понякога просто е достатъчно да се оставиш на течението и да се довериш на интуицията си - тя знае по-добре от теб какво ще ти хареса.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 30 април 2017 г.

April Wrap Up

Ох, ето че и април свърши и остана само май. Направо не мога да повярвам, че остана толкова малко до края! Предстоят ми толкова много неща, наред с хубавите също и матури... но като цяло моята философия е такава: не го мисли докато не стане неизбежно, т.е. това е последния момент и то буквално. Не че да го караш супер лежерно и да не правиш нищо, а просто да не го мислиш и да не се притесняваш напразно и за пореден път се убеждавам в правотата на своята практика. Не го мисля толкова, не се тревожа и така минава доста по-леко и далеч не притеснително. (Определено си спестявам много нерви и тревоги.)
Април не беше много по-малко ползотворен от март, едва 2 книги, това е пълна катастрофа! Не че не искам да чета, искам, но нямам тази възможност. Просто вече последния месец даскалите съвсем се оляха с глупостите си и ако не им кажа в лицето какво мисля веднъж щом си взема дипломата да не съм аз. Ама наистина, това на нищо не прилича, ние си имаме един милион неща на главата, плюс тъпи проекти, тестове, глупости... аа ами то и ние си имаме лимити!
Ами няма да е голямо обобщение като са само две книжки и ще дам линкове към ревютата им. Но пък през април отпразнувах и втората годинка на блога си! ^^

1. Истории от Академията за ловци на сенки - Касандра Клеър

Много исках да прочета тази книга, аз съм почитател на допълнителните истории към поредици. Като цяло чета всичко що е книга, просто не мога да оставя така нещо непрочетено... Continue reading

2. Всичко, всичко - Никола Юн

Останах силно впечатлена от книгата, прочетох я на един дъх! Толкова много ми хареса, че дори не мога да повярвам... Continue reading

четвъртък, 20 април 2017 г.

Всичко, всичко - Никола Юн

  Останах силно впечатлена от книгата, прочетох я на един дъх! Толкова много ми хареса, че дори не мога да повярвам. Определено това е един от най-спонтанните ми избори, за които съм повече от доволна.
  Корицата е много хубава и пролетна. Абсолютно подходяща за тази книга, така че пълни адмирации към дизайнерите на издателство Ибис, създават уникални корици!
  Запалих се по Всичко, всичко когато видях трейлъра на филма. Най-напред той ми хареса и тогава видях, че е по книга и съвсем неочаквано разбрах, че е тази. Веднага реших да я прочета и съм сигурна, че искам да изгледам и филма. Двете ми харесаха еднакво и нямам търпение да излезе.
  Маделин има много рядка болест - тежък комбиниран имунодефицит, поради което не може да излиза изобщо навън, защото иначе ще умре. Тя е алергична към всичко и само контакта с външния свят е способен да я убие. И така тя живее осемнадесет години - в своя безопасен мехур с майка си и медицинската си сестра. Мади наистина живее много изолирано и никога не е била като останалите си връстници. Ежедневието ѝ е доста еднообразно и съвсем по график, води обучение онлайн и чете книги, много книги. Тя има доста интересна външност - комбинация от японка и афроамериканка, това определено е нещо различно, но красиво. До преди да се нанесат новите съседи тя е щастлива в своето ежедневие, защото за човек в нейното състояние няма как да иска повече. Но с появата му, всичко се променя, защото:
Бях щастлива, преди да го срещна. Ала сега съм жива, а това не е същото.
  Оливър е новият съсед, който заедно със семейството си се е преместил в къщата до тях. За Мади това е една неочаквана промяна в сивото ѝ ежедневие. Тя се е изолирала до такава степен от външния свят, но появата му сякаш я приземява. Той, безспорно, е привлекателен особено с уникалните си сини очи(аз обожавам сини очи). Оли също си има своите проблеми с баща си, който се държи ужасно с майка му и той се налага да ги защитава със сестра му. Харесва ми, че авторката е решила някак да не задълбочава проблемите на героите и да развие историята им по съвсем различен начин. Истината е, че при такива обстоятелства се разбира най-лесно когато любовта е истинска.
 Лично аз не особен съм привърженик на този тип книги с болно момиче, но като видях Всичко, всичко и веднага ме плени. Просто не всяка книга е my cup of tea, но този определено беше, направо си бе в десетката, защото толкова удовлетворена след четиво отдавна не съм била. Пък и аз не просто исках да чета, изпитвах нужда за четене. Наслаждавах се на всяка една част от тази книга на пълен капацитет.
Докато четях започнах да разбирам Мади в много отношения, защото ако не рискуваш, на практика няма да разбереш какво е можело да стане и по-добре да знаеш, че си опитал, а не да съжаляваш, че изобщо не си го направил. Ако бях на нейно място щях по-рано да изляза навън и да рискувам, защото нямаше да издържа да стоя затворена и да не водя никакъв живот, това не е живот.
Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.
  Май след тази книга ще се сдобия с много любими цитати. Изпитах много и различни чувства докато четох тази книга и успях наистина да я почувствам. Наистина много ми хареса и я прочетох по такъв начин, че изпитах напълно цитата на Annie Dillard: "She read books as one would breathe air, to fill up and live." Тя просто ми спря дъха и ме остави без думи. Искрено я препоръчвам на всеки, който още не я е чел. Повярвайте ми, заслужава си от самото начало да самия край. Направо не можах да ѝ се наситя! Толкова прекрасна и хубава история, наистина остави силно впечатление у мен и ужасно се радвам, че е сред библиотеката ми.

  Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!