неделя, 26 март 2017 г.

The Laird Who Loved Me - Karen Hawkins

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  О, определено беше много забавна. И Александър, и Кейтлин си намериха майстора. Двамата са еднакво упорити и не отказват предизвикателство и са готови на всичко да го спечелят.
До тук това е първата корица с мъж, а не жена. Може би, защото трябваше да е нещо подобно на предната(все пак Катриона и Кейтлин са близначки), а тук доста си подхожда със самата книга и мисля, че този плейд е същия като от предната - символизиращ клана МакЛийн.
  Александър е най-големият от братята и като такъв той е леърд на клана. Той като цяло е най-сдържан от братята си и умее да се владее най-добре, но Кейтлин се справя доста добре в разклащането на неговата сдържаност. Ако има някой, който не желае никога да се ожени, то това е той. Останалите са много по-склонни да го направят, от колкото непреклонния и упорит Александър, който всячески се старае да отблъсне Кейтлин, дори наранявайки я.
  Кейтлин е по-забележимата и привлекателна от двете. Всички я забелязват и лесно са привлечени от нея. Освен един упорит леърд, който успява да я изкара от кожата ѝ. Именно неговото безразличие я вбесява така, а тя е достатъчно импулсивна, за да измисли онзи глупав капан, който навреме осъзнава, че е твърде несигурен, но пък се превръща в капан за сестра ѝ и Хю МакЛийн. Само че и двамата са щастливи с брака си и всичко завършва с хепи енд, но Александър е твърдо решен да ѝ отмъсти. Никак, обаче, не одобрявам начина, по който се отнася с нея. Твърде е... грубо и не може да се държи така с една жена, която и да е тя. 
  Книгата се развива около техния малък облог, който се базира на легендата за крал Артур и изпитанията, през които е трябвало да премине Килхух, неговият братовчед. А варианти има много, така че всеки има богат избор. Но това, което Александър си избира за награда ако спечели... прекалено е. Не може действително да иска Кейтлин да му бъде метреса за две седмици и да я изложи по подобен начин пред обществото! Това е твърде жестоко и безчувствено, с това не само с нейната репутация е свършено, но и с тази на семейството ѝ. Според мен той изобщо не съзнава каква вреда можеше да ѝ стори и колко жестока щеше да е постъпката му. Нейното желание той да ѝ предложи пред всички направо ми се вижда безобидно пред това, не е ли така?
  След като тази книга беше за последния член на семейство МакЛийн, някак това изглеждаше като финал, но в шестата книга по-скоро се разкрива повече за това проклятие. То сякаш е придобило индивидуален характер при всеки от членовете и действа по различен начин. Което е и по-интересно, защото всяка буря може да се прояви по различен начин, досущ като тях. Но в крайна сметка се радвам, че всичко приключи добре. Щеше да е много гадно ако беше другояче. Смятам, че МакЛийн са страхотни и изключително много ми допадат ама вече искам да прочета нещо различно от тези исторически романчета, защото не са кой знае колко по-различни едни от други и ако прочета твърде много такива ще ми омръзнат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар