сряда, 15 март 2017 г.

To Scotland, With Love - Karen Hawkins

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Това ревю трябваше да го пусна вчера, а аз напълно забравих за това. Ох, наистина някои неща ми идват в повече и умът ми просто изключва. Не е толкова фатално де, но после ще ги струпам на куп, а тази идея не ми харесва.
  Да, корицата отново е уникална и този шотландски плейд... Ах, наистина много ми харесва!
  Понеже харесах Грегор още от първата книга, той ми се стори доста интригуващ и имах доста високи очаквания към тази книга. По-скоро не книгата, а героинята не ми допадна. Някак тя развали самата история.
  Единствено при Грегор проклятието има по-необичайно проявление - може да доведе до градушка или сняг. Определено това може да се окаже огромно неудобство за всички ако си изпусне нервите, което прави рядко тъй като е най-сдържан от братята си. Е, нали затова са жените, или по-скоро една конкретна, която да го накара съвсем да изгуби контрол. Много ми е интересно, че май всички МакЛийн са със зелени очи и тъмни коси, без Дугъл, който е рус и се откроява ярко сред тях, но за него по-нататък като му дойде реда. Останах много заинтригувана от портретните им характеристики като са описани като гардероби(credits: Юли) - те са толкова високи и огромни, и изпълнени с мускули. От тях просто лъха на мъжество и сексапил. Точно заради това смятах, че Грегор заслужава жена, която разпали тази страст и да бъде с неговия нрав както Фиона и Джак.
  Нямам нищо против Венеша като цяло, но за мен беше твърде слаба героиня. Тя е просто толкова наивна, че чак е дразнещо! Отвличат я, а тя съвсем лековерно тръгва с „похитителя“ си. Нейната добронамереност и желание да помага на всички, ама буквално ВСИЧКИ, е прекалена. Та тя направо е сляпа за хората и единствено ѝ е на ума: трябва да помогна. Като в наивната си глупост помага на крадци, измамници и всякакъв род несретници, но нали е имала добри намерения и е искала да помогне. Точно заради това според мен не е достойна жена за Грегор: аз си представях силна героиня, не безобразно наивна.
  Историята на Грегор и Венеша е малко внезапна. Всъщност те се познават от деца, но до този момент са като момче и момиче най-добри приятели и сякаш са слепи за промените у другия. И изведнъж озовавайки се насред нищото в една странноприемница, той внезапно осъзнава, че Венеша е истинска жена и хоп, взема, че се влюбва. Сериозно, това звучи супер клиширано и нереалистично. Все едно да щракнеш с пръсти и да светнеш лампите - по същия начин и той започва да вижда Венеша. Тя от своя страна... не виждам нито една причина да го отхвърля, но тя го прави. Не, определено тази книга ме разочарова много.
  Силно се надявам следващата книга, за Дугъл, да е по-добра от тази. Сюжетната линия не ми хареса особено, Вениша е твърде досадна като си вре носа във всичко и си въобразява, че може да разреши проблемите на всеки и Грегор е прав да престане с това. Тя прекалява и дори не го осъзнава. Определено успя да се нареди в списъка ми с най-ужасни героини. Дори първоначалното ми впечатление за Грегор се понижи малко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар