сряда, 31 май 2017 г.

May Wrap Up


Тази година за мен май беше особен месец. Тази година завърших и имах балове, изпращане, матури... толкова много неща, но ето, че и те отминаха. В края на април бях в пълна мъгла относно предстоящото, а сега мисля, че някои моменти отминаха твърде бързо. Натоварения ми уикенд преди матурите с моя бал и изпращането, който ми се виждаше непонятно, а не усетих кога минаха и двата дни. Матурите, които, за щастие, отминаха и те. И бала, към който имах толкова... разнообразни очаквания(особено след като в последния момент го преместиха другаде, наистина имах доста очаквания).
Откъм книгите, май практически ми беше много слаб месец. Успях да прочета само две - една в началото и една в края. Не че не ми се искаше повече, но трябваше да се готвя за матури и уви, четенето остана настрана. Е, поне имам две ревюта.

1. Жестока любов - Колийн Хувър

Книгата, за която не знаех нищо и не очаквах толкова да ми хареса. Определено доста взех да експериментирам със себе си и в повечето случаи тези избори ми допадат. РЕВЮ

2. Без милост - Лекси Блейк

Исках тази книга и когато я получих преди още да съм попитала за нея, бях доста приятно изненадана. Но ми хареса, това е една съвременна романтика с неочаквано развитие. РЕВЮ



петък, 26 май 2017 г.

Без Милост - Лекси Блейк

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БЕЗЗАКОНИЕ“

  Исках тази книга и бях много приятно изненадана от издателство Ибис, когато я получих. И много им благодаря, за което. Толкова много ми се четеше още миналата седмица, но трябваше да се въздържам заради матурите, което си беше убийствено, след като вече имам нужда от почивка от всичко и да се посветя само на неща, които обичам да правя, начело, разбира се, с четене.
  Корицата е повече от страхотна. Запазена е първоначалната идея на оригиналната, но тази ми допада повече. Преливането на мъжа и сградите се е получило много добре и си пасват идеално. Все пак аз обожавам синьото и корицата ми допада още повече.
  Веднага след като прочетох резюмето си казах, че трябва да прочета книга. Падам си точно по такъв тип съвременни романи, които са свързани с историята на няколко души, в повечето случаи семейство както е тук с братята и сестрата Лолес. Като деца те губят родителите си след като са убити жестоко от своите съдружници и сега младите, но пораснали членове на семейството искат възмездие. Истина е, че те четиримата са имали тежък живот след смъртта на родителите си, защото отиват по домове и приемни семейства и това им нанася някои неизлечими белези. Това със сигурност е от уязвимите им места.
  Райли е юрист по професия заради плана им и е напълно отдаден на него. Като адвокат той се явява най-подходящия да поеме ролята на адвоката на госпожица Стратън, която е първата стъпка за задействането на плана им. Но той от самото начало е наясно, че няма да успее да го следва стриктно. Той избира да вземе тази роля не само, защото е най-подходящ, но и защото нещо го привлича към Ели Стратън. Химията между тях протича мигновено. Те просто са създадени един за друг.
  Ели е натоварена с огромната отговорност да стане изпълнителен-директор на компанията, но като жена в света на технологиите и бизнеса за нея е двойно по-трудно. Сега се нужда от Райли заради сделката по изкупуването, която трябва да протече тихо и гладко и тя да оглави фирмата на покойния си баща. Само че той не смята да саботира това като част от плана им, но това, което не очаква е да стане част от един още по-голям план, който цели да унищожи Ели като единствената наследница.
  В Без милост най-много ме привлече това с убийството на родителите и четирите деца останали сираци, но готови един ден да си отмъстят. Цялата тази мистерия с това кой го е сторил и как ще му отмъстят е много интригуваща. А точно когато мислеха, че знаят всичко и само им липсват доказателства, се появи нещо съвсем ново и аз останах страшно заинтригувана. Знам, че има още две книги, едната предстояща и си изгарям от любопитство да разбера дали ще е последната или ще има още(много искам да има и още).
  Без милост е много интересна съвременна романтика с определено неочаквано развитие. Обичам когато съм изненадана и книгата ми поднесе нещо, което не съм очаквала. Все пак това е в основата на всичко, нали? Ако е твърде предвидимо, би било твърде скучно и нямаше да е същото. Хубаво е когато знаеш, че има какво да очакваш, но не знаеш какво. А аз определено съм навита за още и силно се надявам издателство Ибис скоро да издадат и втората книга за Бран.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 20 май 2017 г.

Prom Night Book Tag


Исках публикация свързана с баловете и се сетих защо да не си потърся таг, тъй като вече съм на такава тематика след като тази година съм абитуриентка. Намерих този и ми допадна като въпроси и съдържание. Взех го от тук: LivingThroughPages. Определено за бала момчетата са много по-улеснени, защото нещата им се ограничават до пръстите на едната ми ръка, а списъка на едно момиче може да е безкраен(само като видиш снимката ми за тага и можеш да изброиш дузина неща).
Като цяло подготовката ми не започна наведнъж, а постепенно като най-напред поръчахме рокли, а после започнахме да снабдяваме останалото: обувки, чантички, грим, прическа, бижута... Определено отиват много средства за това, колкото и в началото да си повтаряш „не искам никакви префърцунени неща; не ми трябва скъпа рокля и т.н.“, в крайна сметка се оказва, че цените са такива, че и да искаш и да не искаш, те просто струват толкова. Въпреки всичко аз се вълнувам, защото ми е трудно да осмисля, че вече завършвам и ще имам бал, всичко е толкова... уау! Но сега да преминем към тага.

1. Книга с корица като цвета на роклята/костюма/вратовръзката ти.

Роклята ми е много светло синя. Държах на такава и такава си взех. Синьото от корицата на Стъкленият трон много ми напомня на роклята ми.


2. Книга, която ти напомня на роклята ти, било то корицата или самата книга.

Определено с корица е по-лесно да се посочи. Но май тази книга ми напомня повече от колкото само една корица.


3. Книга, която ти напомня за твоя бал или каквото мислиш, че ще бъде.

Хм, интересен въпрос. Имам точно една определена книга наум, но няма да изпадам в подробности защо.


4. Книга, която можеш да “пъхнеш“ в клъч или малка чантичката

Реално погледнато, нито една книга не може да се побере в една такава чантичка. По-скоро този въпрос е изпълнен с голяма доза въображение, защото не виждам как можеш да събереш повече от телефон, червило, огледалце и навярно носни кърпички(особено ако имаш голям телефон като моя). Пък и книга точно в този момент... не ми се фантазира, че ще си сложа книга в клъча, защото няма да го направя.

5. Ако можеше да бъдеш всеки герой от книга за бала си, то кой би избрал/ла.

Искам Селена Сардотиен. Тя има уникален вкус към дрехи и луксозен живот, пък и си пада по такива неща. Мисля, че би ми било страшно приятно да бъда нея пък и още в първата книга тя беше на едно кралско тържество и имаше една разкошна рокля! Както и косата ѝ... Наистина искам нея.

6. Книга, която би искал/ла да си прочел/ла преди бала. Или книга, която мислиш, че би била полезна да прочетеш преди бала.


Смятам да се придържа към първата част на въпроса. Ще ми се да имах време да прочета Империя на бури, просто защото искам да я прочета след като я имам както и да имам поне още едно ревю за май, не заради друго. Но като гледам май няма да ми се сбъдне желанието.

 7. Ако можеше да избереш всеки герой от книга да те придружава на бала, то кой би избрал/ла.

О, много интересен въпрос. И много труден де. Колебая се между много сексапилен и добър или едно истински секси лошо момче. Определено фаворити са ми Рисанд, Джейс Херондейл и Уил Херондейл. Мога да посоча и още, но с това само ще затрудня избора си. Обаче по-скоро клоня към Рисанд, защото преди това си избрах и Селена и някак той ми се струва правилния избор.

Този таг много ми хареса. Идеален за малко преход само към тези неща особено с тези матури сега... Добре е човек да се поразсее и да превключи на друга вълна.

Искам да видя няколко различни отговори затова ще тагна Юли(тъй като нейния бал предстои), Ралица(твоя отдавна е минал, но ми е любопитно какво е било тогава, за разлика от сега) и който друг желае да го направи, ще ми е интересно да видя отговорите на всички!

понеделник, 8 май 2017 г.

First Date Book Tag


По-добре да имам някакви публикации, отколкото никакви, дори и да са два тага един след друг. Не че не искам да чета, но вече всичко ми е едно след друго - завършване, бал, матури... Вече ми се иска да прескоча май месец ама...
Благодаря на Юли за тага (който отново забавих, упс)!

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.

Неутолимо желание, както си пише и във въпроса, не беше лоша, но не успя да ме грабне. Просто ми беше безлична и я прочетох по скоро по наложителност, отколкото от желание.


2. The cheap first date- книга, която не оправда очакванията ти.

Финалът на Нощна сянка - Кървава роза беше тотално разочароваща. Очаквах толкова много, а това бе разбито на пух и прах. Далеч не смятам, че това е „взривяваща се бомба“, по-скоро надут балон, чийто въздух си изпуснал. Това звучи много по-правдоподобно за впечатленията ми от тази книга. Тя просто издъхна накрая и почти ме накара да съжаля, че изобщо четох тази трилогия.

3. Well-prepared first date- книга, която е била по-добра от очакваното

Жестока любов. Последната книга, която прочетох. Като цяло не знаех нищо за нея, просто я получих и се чудех „ама какво ще е това, дали ще ми хареса, ама надали ще ми хареса...“ и като я прочетох се изненадах, че всъщност доста ми хареса. Определено това не го очаквах.


4. Hot but dumb- красива корица, не толкова добро съдържание

Определено е Тайни. Корицата е твърде хубава за този абсурд. Точната дума, която я описва е боклук. Така ме дразнеше от самото начало, не знам как я изтърпях до края и защо изобщо я дочетох. Тя не струваше ОТ КЪДЕТО И ДА Я погледнеш. Беше ми супер досадно оj това колко жалка, ЖАЛКА героиня е Хюма и ако можех, щях лично да я удуша, за да спре да е такова мекотело и да реве за всичко(и отново, наистина ВСИЧКО, което ме влудяваше на n-та степен)!



5. Blind date- книга, която си започнала без да знаеш нищо за нея

За да не се повтарям с Жестока любов пък и не беше мой избор, ще посоча Всичко, всичко. Е, добре де, видях трейлъра на филма и веднага реших, че я искам. Не знаех нищо друго, но това беше достатъчно да ме запали по нея. Наистина е уникална! Не мога да опиша колко прекрасно се чувствах след като я прочетох.

6. Speed dating- книга, която прочете много бързо

Когато имам желание и време мога и за един ден прочета една книга. Но да, спомням си идеалния пример. Започнах Двор от рози и бодли някъде по обяд или аз не помня и след няколко часа я бях приключила, но леле, влюбих се в нея! Почти същата история се повтори и с Двор от мъгла и ярост, обожавам тази поредица и тя ми е от най-любимите!



7. The Rebound - книгата, която прочете веднага след book hangover, което до някъде развали удоволствието от книгата.
 Не помня да съм имала нещо такова. На мен книгата просто си ми харесва и за мен не е причина да спра да чета или нещо такова. Мога да си продължа съвсем спокойно със следващата книга и пак да си харесвам тази. Е, може би след като прочетох първата от Последните целели, но там по-скоро ме хвана параноята. Беше си и едно такова есенно, мрачно и дъждовно навън, аз бях така вглъбена в книгата, че по едно време като я оставих и не знаех къде се намирам.

9. The perfect first date- книга, която беше перфектна.
 Не искам да се повтарям с Двора, може би ще прозвучи... не странно, а по-скоро необичайно, но пък аз много харесвам Граф Монте Кристо. За мен тя се доближава до съвършенството и страшно много ми харесва. Влюбих се в нея още докато я четях. Толкова е интригуваща и добре развита, Александър Дюма е сътворил нещо невероятно! Не само че е доста голяма, но и толкова добре изградена и всичко... Тя е любимата ми класика, със сигурност! Въпреки че и Клетниците не е за изхвърляне, но то е един друг тип четиво.

10. Humiliating first date- книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесала/ неудобно ми е да я чета на публично място

 Определено ако трябва да обсъждам на публично място Красив негодник ще ми е малко (а може би много, защо да се лъжем) неловко, защото ще трябва да говоря ако не само, то предимно за едно нещо и ще стане доста сконфузваща ситуация.
Най-вече е неудобно да четеш книги със страшно провокативни корици, които просто казват на всички за какво четеш сякаш ти се надсмиват издавайки те. Определено си е неприятно.

Тагвам Елена и всеки, който желае да направи този таг.

четвъртък, 4 май 2017 г.

Reader Confessions Book Tag


Бях тагната от Юли преди почти месец и просто не ми оставаше време да го направя. Не че искам да си зарязвам блога или да не чета, но това оставащо съвсем малко време до края ми излезе през носа. Никакво съобразяване от страна на учителите и никаква спирка! Омръзна ми, честно си го казвам, по-точно ми писна и искам вече да се водя официално завършила, защото иначе НЯМА да се спрат.

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?

Сещам се за няколко случая, но не бях аз виновната в случая. Сещам се за Завръщане на Острова на изгубените, да, признавам, че стоеше седмици на секцията до телевизора просто, защото съм си такава и не ми се занимаваше да ѝ намирам място. Не знам дали тогава е станало или когато реших да я преместя на гардероба си, но когато отново я взех отстрани на страниците се вижда как е имало нещо мокро до книгата и е останало като отпечакът и стои като хармоника (колкото и неприятно да е да си го призная)!
Иначе... наистина не мога да се сетя за други случаи. Не и точно да си наранявам книгата.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Не.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Зависи от дължината и от свободното ми време. Ако се отдам на четене и книгата е кратка - един ден. Средно два, защото обикновено не чета много кратки книги.

4. Книги, които не си завършила?

Има кои да посоча, като например Лявата ръка на Бога, Крал Артур, Паднали ангели, Сирената, Вестители, Прикачен, The Exception... Повечето само съм ги започвала и съм ги зарязала понеже или не са ме грабнали, или не съм могла да ги изтърпя.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

Освен “класическото“ 50 нюанса и След : В морските дълбини, Хари Потър, книгите на Сюзън Елизабет Филипс(опитах се да чета нейна книга, не можах да я издържа и 20 страници, може да харесвам романтики, но не всички ми допадат, а нейните определено не ми). Не предпочитам никой да се опитвам да ме убеждава в противно на моето мнение, защото не харесвам тези книги и то от много отдавна, така че няма смисъл. Не ми харесват, не са моят тип четиво и няма да ги прочета, затова няма смисъл да коментираме.

6. Класики, които не харесваш?

Портретът на Дориан Грей тотално ме разочарова, а Джейн Еър я мразя. Да, знам, че има хора, които я харесват(очевидно, щом е класика), но аз не мога да я понасям. Дразнеше ме през цялото време и се чудя защо изобщо съм си губела времето с нея както и с Шърли. Не знам коя от двете беше по-ужасна. Аз лично никога не бих ги препоръчала, и трите споменати.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Не си падам по някакви супер дълбоки или нравоучителни книги, всичко, което си купувам е с целта да го прочета после. Не ги купувам с цел огромно познание, не си падам по такъв тип литература.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Не, въпреки че аз книги от приятелите си не съм взимала, а от библиотеката също си ги връщам като съм взимала няколко пъти.


Тагвам Теди, Кристина и Теди. :д

вторник, 2 май 2017 г.

Жестока любов - Колийн Хувър

  Това е книга, за която не знаех нищо и нямах никаква представа за какво става въпрос. Просто не бях поглеждала, не и докато не пристигна онзи ден като ми я пратиха от издателство Ибис и едва тогава прочетох и резюмето. В последно време силно експериментирам със себе си: първо спонтанния ми избор с Всичко, всичко, а сега Жестока любов, която ми пратиха. И изненадващо, харесах и двете. 
  Много, много харесвам тази корица. Тя е толкова синя и перфектна! Запазена е основната идея на оригиналната корица, но определено е доста, доста по-добра.
  Книгата започна с появата на Тейт в сградата на брат ѝ, където ще се нанесе за известно време. Само че от самото начало всичко започна необичайно. Тя не очакваше Корбин, брат ѝ, да живее в супер луксозна сграда, а още по-малко да открие мъртво пиян мъж на прага на апартамента му. Но нищо не е такова, каквото изглежда. Хареса ми това, че тя е медицинска сестра(това е една от най-далечните ми специалности, с които аз съм като в пълна мъгла, но медицината тук много ми хареса незнайно защо).
  Майлс е човек, който е преживял много и това го е направило такъв, какъвто е. Това, което му се е случило е наистина ужасно. Има поговорка, че всичко се случва с причина и е така. Болката и загубата, които е изпитал са несравними и могат да накарат всеки да се почувства ужасно. Въпреки това той се е забил в миналото и не желае да продължи напред, което изправя Тейт пред огромно изпитание. Тя трябва да достигне до него, но той е като стена, пред която тя е изправена и няма начин да премине през нея.
  Харесва ми как е структурирана книгата. Едновременно с повествованието в настоящето, се развива и това в миналото, което позволява на читателя да разбере по-добре главния герой. Истината е, че това става достатъчно бавно и те държи в очакване като цяло до последно, но мисля, че това му е хубавото. Обичам когато една книга ме държи в очакване и искам да разбера какво ще стане после, колкото и гадно да е от друга страна, но това му е най-хубавата част.
  Много ми хареса, че авторката Колийн Хувър е заложила на постоянството и до последно Майлс си беше същия. Ако се беше „изцерил“ твърде рязко, нямаше да е същото. Точно това бавно осъзнаване и израстване като персонаж го направи такъв, какъвто е. При него имаше много отличително развитие и само мога да съм изненадана от търпението на Тейт и тази постоянна надежда, която таеше. Май тя наистина умира последно.
  За мен това беше една съвсем неочаквана книга, защото никога не бях предполагала, че ще я прочета, нямаше конкретни причини за това, просто не се бях спирала на нея. Но се оказа доста хубава и май ще искам да прочета още книги от Колийн Хувър и би било хубаво ако издателство Ибис издадат още някоя. Жестока любов май отговаря точно на заглавието си, както и живота не е само цветя и рози и си има своите хубави, но и лоши моменти, любовта също е такава. В едни моменти те издига на висини, друг път те пуща твърде рязко на земята, но важното е всичко това да си струва. Понякога не е нужно да прочетеш задълбочено за книгата или един куп мнения, понякога просто е достатъчно да се оставиш на течението и да се довериш на интуицията си - тя знае по-добре от теб какво ще ти хареса.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.