петък, 16 юни 2017 г.

Класиките, които обичам


Освен обичайните фентъзи и други съвременни книги, които чета, аз съм чела и класики, които всъщност много обичам. Е, не всички класики, които съм чела ми харесват, все пак not all books are my cup of tea, right? Но има някои, които наистина много, много харесвам и този пост е специално за тях. Истината е, че едни от най-любимите ми книги ever са класики и ще се наредят на първите две места (оп, малък спойлер).

1. Граф Монте Кристо от Александър Дюма


  Този роман ме остави без думи и без дъх. Толкова много ми хареса и я прочетох буквално за няколко дни - над 1200 страници, но имаше основание защо. Толкова добре изграден роман и толкова забележителен герой. Граф Монте Кристо олицетворява истинско търпение и постоянство осъществявайки своето отмъщение. Наистина е впечатляващо колко добре планирано е всичко и как той търпеливо го изпълнява точка по точка като по учебник. А толкова много бих искала да я притежавам, но я има в луксозни и скъпи издания, които уви, не мога да си позволя.
  Бях толкова възхитена докато пишех ревюто си и все още смятам, че то е едно от най-хубавите ми и аз много си го харесвам. Просто тази книга ми е оставила много силно и трайно впечатление и за мен тя има специално място. Този класически шедьовър на всички времена продължава да е единствено по рода си. Ако препоръчвам на някого да прочете някоя класика, то тази ще стои начело в списъка ми! Граф Монте Кристо е единствена по рода си и друга като нея няма да има, такива шедьоври в световната литература се срещат рядко и остават в историята.

2. Клетниците от Виктор Юго


  Друг класик, чийто голям фен съм, е Виктор Юго. Но безспорно неговите книги са доста тежки и трябва да си психически настроен и готов да ги прочетеш. Дори аз не прочетох тази и другата му книга, които съм чела наведнъж, защото просто не бях готова. Стилът на Юго е труден и нелесно се осмисля. Но Клетниците е друг шедьовър в световната литература и много критици биха се съгласили с това, защото малко са книгите, които могат да се сравняват с нея.
  Книгата е изградена много майсторски като историята е много широко разгърната и от начало не може да се разбере точно за какво ще става въпрос. Затова и аз бях прекъснала четенето ѝ понеже не разбирах за какво ще се разказва и това ме отказа, но по-късно реших да продължа и да видя какво ще стане. Просто Виктор Юго е истински майстор, разказва за толкова много хора, съдби... Накрая разбрах и смисъла на книгата, все пак се нарича Клетниците и няма една конкретна сюжетна линия, а много. Но накрая толкова много ми хареса и наистина се влюбих в книгата, която ми бе втората на Юго, но после за нея. Все пак ако някой реши да се захване с него, определено няма да е лесно четиво и може да не се получи от първия път, като при мен. Но не се отказвайте то него, защото толкова богати, обстойни и дълги книги с тяхното морално значение трудно могат да се намерят.

3. Парижката Света Богородица от Виктор Юго


  От самото начало знаех, че тази история ми е позната. И си спомних, че като малка съм Гърбушкото от Нотр Дам - една адаптирана версия за деца. В течение на романа ми стана ясно точно колко адаптирана, защото доста от нещата не съвпадат, но и Малката русалка на Андерсен в оригинал далеч не е като тази на Дисни (както и повечето от приказките, ако се замисли човек). Все пак е имало причина да изрежат или променят някои неща, но в общи линии е спазено основното - циганката Есмералда, Квазимодо, абат Фариа и други герои от творбата.
гледала едно анимационно филмче
  В типичен за Юго готически стил, той сякаш осъжда героите си на нелека съдба. Но в това сякаш има нещо красиво и дори тъжният край изглежда прекрасен в неговите романи. Неговите герои са обречени на своята съдба още преди живота да ги е погълнал. Той засяга бедните среди и действието се развива точно около такива хора, най-вече в Париж по онова време. Романите му безспорно са свързани и с историческия период, в който са създавани през XIX век, което няма начин да не е така, но и са толкова характерни за Романтизма. Особено Парижката Света Богородица, която разказва не една история и тежка съдба. Мен точно това ме впечатлява у класическите книги и това ме привлича най-много да ги прочета. А Виктор Юго ми стана един от любимите автори заради толкова сходните ни стилове и... склонността към тъжния край(аз определено имам такава). Може да не е и наполовина колкото Клетниците, но и Парижката Света Богородица не е по-малко добра и аз прочетох първо нея и мога да кажа, че изключително се радвам, че притежавам и двете.

4. Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл


  Признавам, че реших да го прочета заради книгите Младият Шерлок Холмс, който издателство Ибис решиха да издадат и на мен ми стана интересно, но не бях чела оригинала. И като се реших, за почнах да ги чета, всички. Прочетох всяка една история за Шерлок Холмс и ми беше наистина много интересно. Обичам трилърите и криминалните романи, а по-добро в това отношение от Шерлок Холмс? В повечето случаи, някоя класика е основополагаща за някой жанр или конкретна тема, в случая тази. Има много истории след това за прочутия Шерлок Холмс, които не са от Сър Артър Конан Дойл, което само по себе си показва колко известен е той и надали има някой, който не е чувал за него.
  Детективът Шерлок Холмс няма равен на себе си. Той наистина е единствен по рода си и докато четях наистина се убеждавах в това. Дори най-сложното престъпление той го правеше да изглежда като нещо съвсем простичко. Точно това ме впечатляваше най-много у него и се изумявах как успява така чрез неговата дедукция да сведе всичко до нещо просто. Като в математиката, когато се опростява едно уравнение, за да достигнеш до нещо познато и лесно. Надали има по-популярни герои от Шерлок Холмс и доктор Уотсън, те са като комбина, която винаги върви заедно. Мисля, че това е най-известните английски книги и англичаните могат да са горди с това. Има дори прословутата 221B Baker Street и ако отида в Лондон, задължително ще я посетя, все пак това е свързано с най-известния детектив на света! Определено за мен беше много интригуващо и приятно четиво, защото е в един от любимите ми жанрове. Е, не всеки си пада по криминалета както аз, но въпреки това бих го препоръчала, все пак това е Шерлок Холмс! И още една книга, която не притежавам, ех защо?

2 коментара:

  1. Много се зарадвах, че "Граф Монте Кристо" присъства в списъка ти, при това на първо място, и на мен ми е една от любимите книги изобщо. Всъщност отворих поста и бях готова да ти я препоръчам в случай, че вече не си я отбелязала :D "Клетниците" също е страхотна! Уцелила си вечни класики! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Това е една от най-любимите ми книги! И благодаря, наистина подбрах едни от най-добрите топ 4, всички са невероятни! ^^

      Изтриване