сряда, 26 юли 2017 г.

Знакът на чумата - Кевин Сендс

  КНИГА ВТОРА ОТ „КЛЮЧЪТ НА БЛЕКТОРН“

  Не знам защо, но много ме заинтригува да чета за чумните епидемии и да научавам повече за историята общо взето. Особено ме интригува Големия Лондонски пожар от 1666. Дали датата има нещо общо с това? Всичко звучи толкова мистериозно. И въпреки това благодарение на пожара се предотвратява епидемията, дори и 3/4 от Лондон да е бил опожарен (е, няма пълно щастие, нали?).
  Не знам защо на тази корица отново има уроборос като това изобщо не се споменава нито веднъж в цялата книга. А мога да потвърдя със сигурност след като вече съм чела книгата, че оригиналната корица е много повече в съответствие със съдържанието от това. Може да има меч, но уроборосът... това, че те са искали да направят, така че всичките книги от поредицата да са с общи по тема корици не значи, че това е правилно спрямо книгата. Знакът, който в действителност е важен е замаскиран от змията и се губи напълно смисъла му.
  Книгата ми беше доста интересна. Аз обичам мистериите, загадките, надпреварата и приключенията с разкриването им... всичко това е страшно вълнуващо. А аз обичам да е интригуващо. Мина доста време откакто четох Ключът на Блекторн и спомените ми са доста мъгляви, но си спомних някои неща частично докато четох тази книга.
  В Лондон е избухнала отново чумна епидемия - толкова голяма и заплашителна, повече от няколкото станали преди това през този век. Броят на жертвите е огромен, а възможността за намирането на някакъв лек - почти нулева. Кристофър продължава да си е все същия неуморим пакостник, като все пак се надява неговите изобретения наистина да се окажат полезни. Но вече е сам след като неговият ментор, Бенедикт Блекторн, вече го няма и магазинът е изцяло негов. Приятелят му Том, обаче, продължава да е единственият му близък и дори в тези смутни времена двамата са неотлъчно заедно.
  Както и в първата година, тук също има доста мистерии и не всичко е такова каквото изглежда. От самото начало знаех, че някои герои не са за това, което се представят и въобще не им се вързах. Може би, защото си беше очевидно или пък защото книгата е предназначена за по-ниска възрастова група.
  Кристофър продължава да е все така умен за възрастта си и благодарение на познанията, научени от ментора си успява да разгадае неща, които другите сякаш са слепи да видят. Но като се има предвид, че за онези времена чумата е била равна на масова паника, затова е лесно да манипулираш хора, покрусени от смъртта.
  Ключът на Блекторн малко ми напомня на Младият Шерлок Холмс, с разликата, че тази поредица се развива няколко века по-рано, а и Шерлок не е аптекар. Но детективските умения - и двамата си ги имат. Очевидно не изневерявам на вкуса си и обикновено чета неща, които знам, че ще ми харесат. В случая със сигурност е така.
  Този път Кристофър трябва да разкрие една ужасна измама - толкова добре изиграна и прикрита, че всяка грешка може да му коства всичко. Към малката им групичка се присъединява Сали, сираче от същото сиропиталище като Кристофър, но доста добре се вписа при тях. И мисля, че за постоянно.
  От самото начало ми се искаше Кристофър да може да поеме магазинът на Блекторн. Той по право му се полага, но всички тези правни глупости и усложнения(наистина не ставам за правото, аз съм по ясните и точни неща, без заобикалки и вратички както винаги става и това ужасно ме дразни). Плюс необходимостта от ментор, един вид попечител. Навярно правят всичко нарочно, защото все пак са си бюрократи, а тях в това ги бива.
  До края беше много интересно и Знакът на чумата оправда очакванията ми. Беше си точно толкова интригуващо и заплетено колкото трябва да е. Както и елементът на изненадата, който много обичам. Доста се надявам за Кристофър да има много добра перспектива и това всъщност да продължи в по-голяма трилогия. Наистина много бих искала да видя това като по-дълга поредица и Крис да е пораснал, ще бъде интересно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар