сряда, 16 август 2017 г.

Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ТРЕТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Тази книга направо ме разтърси из основи. Краят беше... разтърсващ, май това описва много добре Прелестен хаос като цяло. Наистина не знам какво да очаквам във всяка следваща книга от Хроники на чародейците, но това... определено беше неочаквано. *Няма да издам нищо повече, ще трябва да прочетете сами и да разберете.*
  Дори разбирам какво представлява и самата корица. Ауч! След като знам края на третата книга... направо всичко ми се струва много гадно (не като грозно, в другия смисъл).
  Толкова се радвам, че Лена премине през онзи отвратителен период, в който беше една дразнеща хленчеща чародейка (цитат по памет от Лив). Наистина беше нетърпима в онова състояние и щеше да стане Мрак от своята глупост, защото не желаеше да сподели! Мразя героини, които се държат очебийно глупаво (когато употребявам подобни словосъчетания, значи наистина много съм се раздразнила и това е било прекалено вече). Но стига за ужасната втора книга. Прелест хаос направо ме срази. Не очаквах нищо подобно или пък може би и аз като Итън се надявах да стане нещо друго, както той се опитваше да избегне истината до последно (в случая... е разбираемо и не беше от глупост, това е заключение, до което никой не би искал да достигне).
  Естествено, след Седемнадесетата луна идва и Осемнадесетата. Тази идея на авторките малко не ми допада толкова вече. Просто като вземе да е едно и също - шестнадесета, седемнадесета... та чак до деветнадесета луна, започва да се повтаря и губи красотата си. В началото беше нещо специално и хубаво, но после... взе да ми се изтърква и просто си очаквам във всяка книга песента. И реално погледнато, едва тук съвсем бегло се спомена нещо свързано със заглавието на поредицата, но естествено, пак никой не иска да казва нищо (защо ли се учудвам, тук да ти кажат нещо направо без увъртания ще е аномалия!).
  След като Лена раздели луната си, направо настъпи периодът на Апокалипсиса, защото всичко тръгна с краката нагоре и целия свят започна да се променя. По едно време се ядосах на Лена, защото постъпката ѝ беше крайно глупава, да причини масова разруха, защото не можа да вземе решение. Но после ми мина, а пък и май... не е само нейна заслугата.
  Този път, за разлика от филма, датата 21-ви декември присъстваше тук и беше важна, но в астрономически план като най-дългата нощ в годината, зимното слънцестоене. Цялата книга премина в периода до тази дата и всеки очакваше... ами най-лошото.
  Предположенията ми за Итън се бяха оказали верни, той е специален и е важен, и ами... обичам когато съм права. Неговата роля в цялата поредица е от първостепенна важност, дори самите чародейци не стоят в такъв център като него. Така че вярвам, че и в последната книга ще заеме голямо място, защото все още нищо не е свършило и най-голямата битка предстои.
  Всеки път когато четях Ейбрахам Рейвънуд се сещах за президента Линкълн. За капак фамалията на Линк е Линкълн и майка му се споменава с нея, което още повече ме навеждаше на мисълта за президента. Пък и той е историческа фигура, към която имам по-специално отношение (родена съм на същата дата като него!).
  Трудно е да напишеш ревю, когато се въздържаш да не издадеш някой спойлер. Но Прелестен хаос наистина беше много бурна и изпълнена с действие. Особено след като я прочетох бях толкова преизпълнена с емоции... Уви, нямах възможност да напиша ревюто веднага след това, сигурно щеше да е по-хубаво и да отразява емоциите ми, но... Накратко, тази книга ми хареса и просто не мога да чакам да прочета последната, трябва да разбера какво ще се случи по-скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар