неделя, 20 август 2017 г.

Красиво момче - Кристина Лорен

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Отдавна исках да прочета последната книга от поредицата Красив негодник, но реших да чакам издателство Егмонт да я издадат.
  Корицата отново е страхотна точно като предишните. Наистина много ми харесват, повече от оригиналните, които са нещо като скици, а аз обичам снимки.
  Както написах в ревюто си в Goodreads, не че на харесвам книгата, напротив, хубава си е просто... взе да ми става еднообразно. Хубава е точно като всички останали в негодника и това всички останали е ключовият израз. Всичките книги си приличат и в началото ми изглеждаха по-атрактивни отколкото сега. Не обичам еднообразието и вече взех да се отегчавам, след като напоследък четох и доста други романтики, но вече ще превключвам към фентъзи, защото ми взе да ми омръзва от обикновени неща, а и в тези любовни романи общо взето, става едно и също. Отново ще кажа, че не искам никой да приема това като негативно ревю или че книгата не ми е харесала. Ако я бях прочела например миналата година когато четох и останалите, щеше да има друг ефект над мен, но сега...
  Петата и последна книга е за Йенсен (продължавам да се чудя, Jensen така ли трябва да се чете или не, защото нямам много доверие на преводите на Егмонт). Той е работохолик ама в най-висока степен на тази дума. Навярно ако можеше щеше да спи и живее в офиса си. Малко не го разбирам, хубаво работа, но... от 24 часа в денонощието, той работи сигурно към 16 поне, все пак да остане нещо за сън. Това е маниакално и наистина ми беше трудно да го разбера. Аз хич не съм такъв човек. Иначе той си е като всеки друг от поредицата - красив, ослепителен, горещо парче... въобще всеки такъв епитет, който може да се използва за героите от негодника. Малко си приличат с Найл, заради този затворен живот, който водят сякаш са влюбени в работата си. Е, Йенсен е малко по-социален от Найл, който пък направо пропиляваше тази красота, а определено прилича на истински плейбой.
  Първоначално изобщо не се сетих коя е Пипа после ми дойде на ума. Тя беше бившата колежка на Руби, в Лондон. Двете са най-добри приятелки и са си чудна комбинация, както Клоуи и Сара. Пипа изключително много ми напомни на мен самата - никакъв филтър на устата. Не че това винаги е лошо, но понякога не е много полезно качество (питайте ме, знам от личен опит).
  Още от самото начало Красиво момче започна забавно - полета в самолета в първа класа заедно с Йенсен. Беше им писано да се срещат постоянно. Това със самолета ми напомни за един кратък турски сериал, който е забавен всъщност и бях намерила случайно (казва се Аромат на ягоди, има го със субтитри в YouTube, двамата герои не се понасят и въобще това довежда до много комични ситуации, все още се каня да го гледам). Но тяхната среща... беше от типа досаден съсед по място, който си длъжен да търпиш по време на полета. Но още по-неловко е да се окаже, че със същия този човек ще сте на двуседмична винена обиколка. Точно това се случи с Йенсен и Пипа. Тази ваканция от самото начало предвещава да бъда епична, както и става.
  Общо взето ми бяха приятни моментите между Пипа и Йенсен, тази ваканция беше необичайна и вълнуваща. Е, не е от типа, на който аз бих отишла - да обикалям с някакъв ван в провинцията... не, това не е за мен. Не обичам всички тези country неща, не ми харесват малките забутани или планински места, отегчават ме. Бих направила винена обиколка във Франция (това вече е друго нещо, знам поне няколко града свързани с това, ползата да съм с профил френски).
  Може би най-вече се радвам, че свърши. Надали бих понесла още една книга ако имаше такава. Как може винаги някой от главните герои да се окаже дразнещо инат?! В случая беше Йенсен, който продължи безсмислено да упорства като магаре все едно работата е най-хубавото нещо на света и трябва само това да прави. Той просто не си позволяваше да прави друго. Всъщност, кой би си отрязал седмици от собствената отпуска, защото не му трябват?! Явно той.
  Не казвам, че поредицата Красив негодник или тази книга конкретно са лоши. Хубави са стига да ти харесва да четеш само такива неща. Но вече си представям как ще чета ACOWAR и Кралска клетка, така че тази книга повече не може да ми задържи вниманието. При други обстоятелства сигурно би ми харесала повече, но... Не го приемайте като отрицателно ревю, поредицата е хубава и една от най-добрите от своя тип.

Няма коментари:

Публикуване на коментар