петък, 4 август 2017 г.

Сбъдната любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Преди не харесвах много заглавието, повече ми допадаше на един фен превод Дългоочаквана любов, защото звучеше логично след като Блей, а може би и Куин дълго бяха чакали това да се случи. Но сега сякаш смятам, че Сбъдната е по-подходящо и звучи по-добре. Най-вече бях разколебана заради оригинала, at last, което е нещо като най-сетне, но невинаги буквалния превод е за предпочитане, тъй като всеки език е различен и трябва да звучи така сякаш е писано на този език.
  Май се подразбра, че тази книга не ми е любима и то неслучайно. Всъщност е тази, която най-малко харесвам. Основна причина - гей двойката. Не мога да възприема тези неща, дори да се опитвам това е като да накараш сухоземно животно да живее във водата и обратно, не става. Не подкрепям тези неща, всеки си има мнение и аз заставам зад своето. В известна степен имам консервативно виждане относно тези неща, защото смятам, че ако трябваше да сме създадени такива (да има връзки между еднаквите полове) щяхме да сме и това ми се струва против природата.
  Корицата... най-вече ми харесва града на заден план, защото силно си падам по големи мегаполиси като Ню Йорк, Лондон... личи си, че провинцията не е моето място. Определено мъжа на корицата изобразява Куин заради различните очи. Лично аз не съм била привързана никога към идеята за различни очи, шантаво е, а аз предпочитам симетрията и затова ми беше трудно да го възприема. Но татуировката под окото му е интересна, странно е, че съм по-склонна да приема татуировката от различните очи, но... аз съм си такава.
  Както казах, ама никак не желаех да чета най-вече интимните сцените, не ми е приятно, но си наложих да прочета книгата, защото освен тяхната... любов има и много други събития, без които няма да разбера какво ще се случи по-нататък, а аз мразя дупки в поредица. Това ми бе основна причина да я чета, признавам го.
  Куин определено е един безразсъден герой готов на всичко за приятелите си и то без да се замисли. Много ми хареса как спаси Зейдист с онзи самолет. Успя да го закара навреме в Братството и да оживее. На практика спаси живота му. С това и всички останали неща, включително героичното спасяване дори на краля, напълно си заслужиха подобаващото отблагодаряване. От тази гледна точка харесвам Куин като персонаж, защото смелостта му граничи с безразсъдство, но някак винаги му се разминава.
  Блей, обаче, е съвсем друга работа. Той не може да се нарече герой, защото не е извършвал чак толкова много героични неща като Куин, а и той си призна това със сексуалната ориентация отдавна и даже живееше с братовчеда на Куин, чието име не помня. Двамата са толкова различни. Блей е по-земен, по-тих отколкото буйния и непредвидим Куин.
  Няма да казвам, че я препоръчвам, защото действително не я, но без нея поредицата няма да е пълна и не може да се пропусне. Дори да не ми харесва нещо чак толкова, щом е част от поредица не бих го прескочила, защото не е stand-alone и не е независима от всичко останало. Всъщност до голяма степен се случват много повече неща от любовната история, което в случая за мен беше доста хубаво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар