неделя, 3 септември 2017 г.

Повелител на сенките - Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ „ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ“

  Тази книга ме остави тотално сащисана. Случиха се толкова много неща, а краят беше толкова... разтърсващ. Отдавна не бях оставала толкова смаяна и без думи от някоя (последно толкова силни чувства у мен предизвика A Court of Wings and Ruin). Но определено Повелител на сенките надмина Лейди Полунощ. И тя също беше много хубава, но тази... тази бе дори по-хубава!
  Леле, влюбих се в тази корица! Може би е приближен образ на оригиналната, не зная, но я обожавам. А и Лондон за фон с Тауър Бридж... повече от прекрасно! А двете една до друга - Повелителя и Лейди Полунощ, стоях страхотно заедно и страшно много си отиват.
  Историята продължава с познатите ни герои от Тъмни съзаклятия - семейство Блекторн, Ема Карстерс, Кристина... всички са част от това голямо семейство. Харесва ми колко са задружни и сплотени, в тези времена това е особено наложително, защото не могат да разчитат на никого другиго извън техния кръг.
  Кит за мен е много интригуващ герой. Най-новият член от семейството, който притежава всички качества на един Херондейл. Как да не останеш заслепена от един Херондейл? (Вече има двама в списъка ми, които обожавам, а май ще има и трети.)
  След Тъмната война и Студения мир май всичко върви наопаки. Клейвът е още по-абстрахиран от преди и продължава с мнимата си справедливост, която изостря отношенията между всички. Най-много ме отвращават тези, които искат да го върнат „към предишния му блясък“, което в техните очи означава да потъпчат всичко и всички по пътя си и да тероризират долноземците. Това е повече от отвратително.
  Изключително много мразя тесногръди идиоти, които заради своите ограничени разбирания се изживяват като диктатори и Кохортата олицетворява всичко това. Толкова жалки и долни създания събрани накуп, разкош. Понякога се изумявам от самообладанието, което героите показват без да ги убият мигновено до един. Това навярно им струва огромни усилия, защото те всячески се стараят да постигнат обратния ефект (аз лично не знам дали щях да се сдържа, не съм толкова търпелива, а подобни неща ме вбесяват). По едно време исках някой да накара Зара да замълчи, завинаги. Тя е толкова отвратителна героиня, че Тъмният крал ми се вижда почти приятен пред нея.
  Сюжетът е разделен на толкова много линии и аз искам да следя всичките едновременно. Иска ми се да разбера час по-скоро какво ще стане с Кристина и Марк (и Кийрън също), ами с Джулиън и Ема (от самото начало си знаех, че това с парабатайството е лоша идея и си мисля, че и другите наоколо трябваше да го видят и да попречат докато е време), както и с всички останали от семейството. Ох, толкова е вълнуващо цялото това очакващо напрежение... А чакането ще си е дълго - цели две години!
  Един израз ми направи особено впечатление и ми хареса, че е включен в книгата. Me haces falta. Няма точен превод нито на български, нито на английски. Но при обяснението веднага се сетих за френския му еквивалент, - Tu me manque, липсваш от мен буквално. И испанският, и френският са част от романската езикова група и са близки, което ме навежда на мисълта дали на италиански също има такъв израз(ще си отбележа една бележка наум да проверя).
  От началото си мислех за Анабел като злодей. Касандра Клеър обича да ни кара да мислим за някои герои едно, а после да се окаже съвсем различно нещо. Май като се замисля с почти всички антагонисти беше така. Но пък харесвам елемента на изненадата, дори да ми е гадно.
  Светът на ловците на сенки продължава да ври и кипи и май скоро това няма да се промени (което е добре дошло за всеки читател, защото колкото повече книги - толкова по-добре). Предстоят още толкова много поредици (вече само трилогии, но все пак) и ми се иска да излязат по-скоро. Така и не съм усетила чакането по време на Реликвите, защото ги четох накуп след като бяха излезли вече (прекрасна привилегия), но сега... трябва да усетиш и чакането като един истински фен, уви, то също е част от цялото нещо. Книгата беше толкова прекрасна и динамична, нямах време да си поема дъх и дори изненадах самата себе си със скоростта на прочитането ѝ, а искам и още. Прекрасно издание и страшно се радвам, че издателство Ибис успяха да ни зарадват с него съвсем скоро след излизането на оригиналното! Нямам търпение и за следващите, задължително ще ги взема и на български!

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар