събота, 30 април 2016 г.

April Wrap Up


Април беше меко казано лош месец. И без това нямах причина да го харесвам преди, а след тази година съвсем взе да не ми харесва. Беше ми ужасно натоварено, имах и все още имам да правя куп неща, но и ужасното променливо време направо ме вбесява. Онзи ден точно цяла сутрин беше хубаво и слънчево, а на обяд като отивах на училище втора смяна взе, че заваля! Връщах се за чадър, бързах да не закъснея и половин час след това - ни помен от лошото време, слънцето пак си го имаше и направо... Една причина да харесвам този месец? А да, международния ден на книгата, в който имаше отстъпки навсякъде. Значи има една, жалко, че този ден е през април. Направо се учудих като видях, че съм прочела цели 8 книги, това направо е постижение за слаб месец като този. Силно се надявам май да е много по-добър, защото разбрах, че ще излизат доста книги, които харесвам, което е една много добра причина, плюс многото почивни дни, разбира се.

1. Кралица на сенките

Четвъртата книга от Стъкленият трон е просто феноменална! Тя направо ме остави без думи и абсолютно нямам търпение да излезе следващата на български(дано да е по-скоро). РЕВЮ

2. Град на небесен огън

Финалът на Реликвите на смъртните беше наистина спиращ дъха! Направо не ми се искаше да свършва. Шестата книга е просто... уникална и направо я обожавам. Така не ми се искаше да свършва една от най-любимите ми поредици, но хубавото е, че Тъмни съзаклятия е едва в началото си и ще има да чета още за ловците на сенки. РЕВЮ

3. Котката на Далай Лама

Една изключително приятна и лека за четене книжка. Хареса ми и не съжалявам, че я прочетох. РЕВЮ

4. Освободена любов

РЕВЮ

5. Сладко поражение

Още една книга на Теса Деър, която ме накара да се влюбя в нея! Хубаво е да се завърнеш към историческите любовни романи, те са ми слабост. Предпочитам ги много повече от съвременните, но ако книгата е хубава това не е от значение. РЕВЮ

6. PS... You're mine

Открих тази книга случайно и много ми хареса. Идеята е много добра, само дето не е напълно развита, защото е доста кратка, за жалост. Би била един страхотен роман ако авторката я беше направила като един добър любовен роман от 250-300 страници. Но и за своите 60 не е никак лоша. РЕВЮ

7. Алена кралица

Най-сетне реших да я прочета и не съжалявам за това. Книгата много ми хареса и сегашното време е почти пренебрежимо, защото на мен това ми беше основния проблем, който ме възпираше да прочета не една книга. За всичко си има първи път и добре, че избрах първата да ми е Алена кралица, а не някоя друга. РЕВЮ

8. Оковите на миналото

Определено това е началото на една страхотна поредица. Добре, че реших да я прочета та сега нямам търпение за останалите и се надявам Егмонт да издадат до края на годината и другите две тъй като вече има три излезли(третата излиза тази седмица). Изключително интересна и много интригуваща. Тези петима братя определено ще ми влязат под кожата. РЕВЮ

петък, 29 април 2016 г.

Оковите на миналото - Щефани Рос

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДЬО ГРАС“

Рейтинг:

  Не мога да повярвам, че дори не бях поглеждала преди за какво става дума в тази книга! Добре, че беше корицата на предстоящата трета книга, която да повдигне интереса ми, та да й обърна внимание. Определено има какво да предложи и е много, много интересна. Направо съжалявам, че оригиналите са на немски и няма да мога да прочета допълнителните новели към поредицата, защото си нямам и понятие от този език.
  Ако продължава всяка книга да е с тенденцията на корицата да има привлекателен секси мъж определено няма да откажа. Германската корица притежава свое собствено очарование както и всичките от поредицата, но не отричам, че издателство Егомонт този път силно ме изненадаха с техните варианти. Добри са и имат пълно съответствие със сюжета на книгата.
  Първоначално нямах представа колко точно са братята дьо Грас и от резюмето на Смъртоносна пустош останах с впечатлението, че са трима, но в Goodreads като видях броя на книгите и като отворих последната успях да установя, че няма начин да са само трима щом и в петата героят носи фамилията дьо Грас. Което всъщност е по-хубаво, защото означава повече книги за четене. Петима тъмнокоси и може би синеоки братя мисля, че направо е като в рая. Интересно е, че всеки си има професия коренно различна от тази на останалите си братя. Люк е войник от военноморската армия на САЩ, по-известно наричани като тюлените. Интересно название, нямах представа за него. Той притежава всички качества на главния мъжки персонаж - привлекателност, интелигентност, той е водач и има силно чувство за дълг. Може би това е като образец за перфектния герой, но точно такива ми харесват. Само че аз винаги ценя освен физическата красота и вътрешността, за мен умът винаги е важен.
  Беше ми трудно да си представя Ясмин като руса зеленоока американка сред мургавите афганистанци. Очевидно е, че тя просто не се вписва в цялата картинка. Уменията й, обаче, да се подвизава тайно и да се слива с тълпата се впечатляващи. Тя сама си е спечелила уважението на хората като е доказала способността си и им е помогнала, но най-важното е, че приема и техните нрави, а не се стреми да ги промени. Важно е умението за адаптивност и в природата съществува хармония именно, защото видовете успяват да съжителстват заедно, за разлика от хората. Останах изумена от отношението й талибаните, от които би трябвало да се страхува и страни, само че тя напълно доказва, че Хипократовата клетва е по-силна и е помогнала на един от известните лидери, Хамид, единият от братята Казим спасявайки сина му от болест, която е можела да го погуби.
  Тази книга ми даде едно различно виждане на нещата и ми показа, че е грешно да гледаш на всички различни като екстеримсти и да ги слагаш под общ знаменател, защото определено има разлики и то големи. Хамид е пример за достоен управляващ, който ще се стреми към благото на народа си, а не към собствени облаги и цели. Реално погледнато, в средните векове и християнството е било толкова крайно. Отнема време, за да се променят вижданията на огромна маса, процесът е бавен, но резултатите си струват.
  Всичката тази корупция и мръсни дела остави у мен възмущение, но и изумление как тези две неща не се крият в бедните и изостанали страни, където за хората това е единствения начин за прехраната им, а дълбоко във властта. Дори в една от най-известните тайни агенции също може да има такива... неща и това е крайно възмутително. Ясмин е принудена да стои като затворник в чужда страна и да се подвизава там като единствено нейно убежище от враговете, които се опитват да я открият. Появата на Люк в цялата сложна система и той става част от нещо много по-голямо, от колкото може да си представи. Последното, което и двамата очакват е да се влюбят...
  Много харесах Оковите на миналото, защото това е роман, който ме заинтригува и ме остави с абсолютно желание да прочета и останалите книги. Не е исторически трилър, каквито обикновено чета, но е достатъчно интригуващ и вълнуващ, за да ме плени веднага. Братята дьо Грас май ще ми влязат под кожата.

петък, 22 април 2016 г.

Алена кралица - Виктория Айвярд

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

Рейтинг:

  От доста време се колебаех дали да прочета тази книга и в крайна сметка реших да ѝ дам шанс. Всъщност единствената причина, поради която се колебаех беше сегашното време. Не бях чела преди нито една книга във време, различно от миналото и не можех да възприема никое друго и точно това ме възпираше. Само че това беше доста тесногръдо от моя страна и все пак за всичко си има първи път. Започнах да я чета и веднага бях привлечена от историята, нямаше как да не ми хареса. Тя е точно това, което харесвам в един фентъзи роман и да продължа да я отхвърлям щеше да си е пълна лудост!
  Корицата е изчистена и семпла, но пък на мен точно такава ми харесва. Обожавам белите корици, толкова са... красиви. Сред целия поток от всички цветове на рафтовете ми, белите направо се отличават от далеч.
  Алена кралица е една страхотна книга и единственото, което съжалявам е, че не съм я прочела по-рано и предубежденията ми изцяло си отидоха. Доста ми напомни за Изборът, не знам защо. Сюжетите на двете поредици са много различно помежду си, но и имат много общи неща. Кастовото деление на Ерилея е толкова подобно на това тук, само че не са много касти, а две ясни разделения - Сребърни и Червени. Лично аз имам интерес към сребристата на цвят кръв и това ми се стори наистина заинтригуващо. Някак... толкова по-различно е от червеното, така по-впечатляващо. Само че тук сребърната кръв е символ на надмощие и сила. Те се смятат за нещо повече, аристокрацията, „чистата раса“. Червенокръвните, от друга страна, са низшите, обикновените, на тях се пада тежкия физически труд и всичко, което не се смята за достойно да върши един сребърен. Винаги е имало разлика между властващите и народа, но тук направо е нечовешко. Сребърните се смятат за истински богове само заради силите, които имат и това, което ги прави специални.
  Мер е точно като Америка - упорита, твърдо зад своите убеждения към своите господари и е напълно непреклонна. Тя е нещо удивително, което не са виждали нито едните, нито другите.
„Сребърна и Червена и по-силна и от едните, и от другите.“
   Но точно като нея осъзнава в какво заблуждение е и прозира истинската реалност. Още от самото начало разбрах, че Кал е различен от останалите, че е по-добър и естествено, поредния мъжки персонаж, в който да се влюбя. Наистина му се възхищавам и той ми направи по-доброто впечатление от двамата принцове. Мейвън беше типичния пример за останалия в сянка по-малък брат, който е бил пренебрегван и омаловажаван. Всъщност не останах изненадана от действията му. Както каза и Джулиян, той е истински син на майка си. В Изборът кралят беше злодея, а тук е кралицата. Защо ли не се учудвам, че от една жена излиза по-добър злодей? Жените са хитри и коварни, те използват мозъците си, а мъжете - груба сила, което е ефективно, но само донякъде, а умът печели на всички останали фронтове.
  Краят доста ме изуми, но аз съм свикнала с много повече от това и би ми трябвало доста, за да се разтърся силно. Аз съм крайно особена и имам доста... необичайни предпочитания, меко казано. Алена кралица наистина много ми хареса и не съжалявам, че я прочетох. Това е една наистина уникална книга, която успя да ме заплени от самото начало и ме накара да се влюбя в нея.

събота, 16 април 2016 г.

PS... You're mine - Alexa Riley

Рейтинг:

  Онзи ден прочетох тази книга и за малко да забравя да ѝ направя ревю. Видях я случайно и реших да я прочета. Стори ми се интересна. Една учителка и класът ѝ участват в проект, чрез който да си пишат с морски пехотинци в чужбина. Само че класът е с един по-малко заради преместила се ученичка и така Кейти решава да заеме мястото ѝ, за да не остане този войник без писмо. Идеята потенциално е много добра и веднага ме заинтригува. Само че е развита доста кратко и сбито в едва 60 страници. Би била един чудесен любовен роман от около 250-300 страници ако бе обстойна и развита, но...
  Книгата е страшно забавна, защото Кейти е млада учителка, която никога не е била с мъж и най-голямата ѝ страст е сладкарството. Тя е червенокоса, немного висока и малко закръглена, но според мен е по-добре закръглена от колкото болезнено слаба и винаги съм предпочитала този вариант. Кейти има една приятелка, която е страшна лудетина и е много забавна, казва се Тами. Фамилията на Кейти е същинска игра на думи - Ловли.
  Марк Гънър е старши сержант и няма търпение да напусне Морската пехота. Той наближава четиридесет, с къса тъмна коса и е много висок - 1,95м и е мускулест. Той е, както Юли би казала, „гардероб“ като братята от Братството на черния кинжал. Но пък аз си падам точно по такива. Той няма никакви близки, които да му пишат и много се изненадва когато получава писмото от Кейти. Впечатляващо е как без дори да са се виждали, а само чрез някакви си писма, между тях прехвърчат искри. Бих казала, че и аз като Марк обожавам сладки, особено ако са с шоколад, превъзходно!
  Двамата започват да си пишат доста активно в продължение на година, като този етап е доста спестен и съкратен, което е жалко, защото наистина ми харесваше и толкова исках да прочета още за тях двамата. Появяването му в Южна Каролина е ами... ефектно, накратко. Понеже му е забранено да издава мястото, на което се намира поради естеството на професията му, както и да съобщи на близките си кога ще се прибере, същото от мерки за сигурност. Затова се появява на вратата ѝ съвсем неочаквано когато тя е решила да излезе с приятелката си същата тази вечер. Няма нужда да споменавам, че веднага след това става още по-пикантно или че излизането им се отмени.
  PS... You're mine е забавна и приятна книга, която се прочита за по-малко от час и ако някой има желание да я прочете, не мисля, че ще съжалява. На мен много ми хареса и смятам, че си струваше да я прочета, само съжалявам, че свърши така бързо и че бе така кратка.

четвъртък, 14 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag


Като цяло видях след една седмица, че съм била номинирана от Памела. Уви, тя малко е объркала условията и изобщо не е изяснила подробностите. Правилата на тага са следните: избирате си книги, няма значение дали са ви любими или не; пишете заглавията им на листчета, които сгъвате и разбърквате в купа или чаша, или каквото имате под ръка. След това вадите три от тях и от посечените книги изберете една, която ще изгорите(метафорично), пренапишете и препрочетете. Аз избрах 15 книги, които са доста смесени, така че да видим. Тагът протича в няколко рунда, така че явно ще има доста да се потрудя, за да избера книги. Аз номинирам Paris love, Briana Knows, Йоана и Павлина.

Рунд 1


P.S. You're mine - Alexa Riley
Тайните дневници на мис Миранда Чийвър - Джулия Куин
Шърли - Шарлот Бронте

Бих изгорила Шърли, защото беше наистина ужасна и толкова съжалявам, че я прочетох. Не стига това, но и беше на английски с някакви странни по-стари неща и ми отне цели няколко дни. Идеята на P.S. You're mine е много добра, но някак... не е развита добре. Твърде кратка и сбита е, би могла да е доста, доста по-добре и да е цял роман с приличните 200-300 страници, не 60. Да, очевидно е, че бих я пренаписала. Тайните дневници на мис Миранда Чийвър е много сладка и очарователна, нея също съм отваряла просто така, за да си припомня някои моменти, също и от Какво се случи в Лондон, толкова са забавни и приятни.

Рунд 2


Джейн Еър - Шарлот Бронте
A brooding beauty - Jillian Eaton
Изборът - Кийра Кас

Джейн Еър също ми е една от най-нелюбимите книги и нея бих изгорила. Беше скучна, а и момичето е на 20, а мъжът е на 40, това е вече прекалено. A brooding beauty е прекрасна, но ми се стори твърде кратка. Цялата поредица Омъжени жени е колкото една сравнително нормална по размер книга, но поотделно са ми доста сбити и просто бих ги развила повече, за да не са така сбити. И Изборът, след като си припомних от И заживели щастливо за какво става въпрос страшно ми се прииска да я прочета отново.

Рунд 3


Ключът на Блекторн - Кевин Сендс
Нещата, на които не ни учат в училище - Емил Конрад
Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър

Бих се разделила с Нещата, защото е книга, която мога да прежаля. Не беше кой знае какво и поне не съм давала пари за нея, а я получих като подарък. Явно бих пренаписала Ключът на Блекторн, но май наистина бих го сторила. Очаквах повече от тази книга и малко се разочаровах. Наистина ми се чете Ангел с часовников механизъм след като направих онзи таг за Реликвите и Адски устройства, направо си припомних книгата и колко много ми харесва.

Рунд 4


Intertwined - Gena Showalter
Кървава роза - Андреа Креймър
Стъкленият трон - Сара Дж. Маас

Intertwined изглеждаше наистина обещаващо, но когато я прочетох изобщо не оправда очакванията ми. Така че навярно нея ще изгоря. Кървава роза просто ме... разочарова. Очаквах нещо повече за края на трилогията Нощна сянка, но това... изобщо не беше това, което очаквах, затова бих я пренаписала. А Стъкленият трон ще препрочета.

Рунд 5


Ухание на мрак - Марго Бъруин
Пробудена любов - Дж. Р. Уорд
Moonlight - Rachel Hawthorne

 Ухание на мрак бе още едно разочарование. Резюмето предразполага към едно, корицата също, а това, което всъщност е далеч не отговаря на очакванията. Нея бих изгорила. Не че не ми хареса Moonlight, но поредицата не беше кой знае какво и просто има нужда от нещо повече, затова едно пренаписване няма да е зле. А Пробудена любов я обожавам и съм препрочитала сцени от книгата и то неведнъж, бих препрочела и цялата книга. 

Книгите, които избрах бяха смесени и да, не усетих чак толкова болка, защото всяка си пасна на мястото. Тагът беше интересен и ми хареса.

сряда, 13 април 2016 г.

Сладко поражение - Теса Деър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА СПИНДЪЛ КОУВ

Рейтинг:

  Сладко поражение е един пикантен, сладък и привличащ любовен роман. Тя беше точно това, което очаквах и въобще не ме разочарова, а напротив, радвам се, че реших да ѝ дам шанс, защото напълно си го заслужаваше. След като прочетох Слепият херцог останах приятно възхитена от увлекателния стил на писане на Теса Деър и страстта ми към историческите романи ме склони към прочитането на тази книга. Определено нищо не може да се сравни с един хубав роман и няма лошо в това да разнообразявам малко фентъзи и трилърите с нещо по-леко и ободряващо за четене. Понякога се нуждаеш точно от това - една ненатоварваща любовна история, която е като глътка въздух след нещо натоварващо и изпълнено с действие.
  Друг въпрос е, че се влюбих в корицата от пръв поглед и още не мога да спра да ѝ се възхищавам. Само като я гледам и знам, че тя е истинско бижу в колекцията ми. Огромни адмирации на човека или хората сътворили това нещо, защото е просто великолепно!
  Сузана Финч и Виктор Брамуел са толкова различни, но и толкова еднакви, че срещата на характерите им в повечето случаи довеждаше до комични ситуации, защото когато никой не иска да отстъпи и двамата водят "война" помежду си няма как да не настъпят неочаквани промени. Това си е истинска битка на половете, нещо, което през XIX век е направо нечувано сред всички среди. Е, може би освен в Спиндъл Коув. Тук жените имат права и се чувстват като равни да правят това, което им доставя удоволствие, да показват интелекта си и да не са просто кукли в хубави рокли. Това малко селце предоставя едно уединение и отдих от аристокрацията, класовите различия и всичко, което има в големите градове. Природата, океана... всичко навява спокойствие и е идеалното място за една лятна почивка. Е, точно това лято почивката е последното нещо, което могат да имат.
  Винаги съм обичала Англия и особено много ми харесва когато действието се развива там. Това не е първата книга, чието действие се развива там и то през XIX век, която чета. Очевидно проявявам симпатии към този исторически период по ред причини. Направи ми впечатление цвета на косата на Сузана, която е изключително интригуващ - медено русо, което има едновременно медени, но и златисти нюанси. А също и теменужените ѝ сини очи, както се изразява самият Брамуел. Странно е, защо предпочиташе да го наричат така и никога никой не го нарече с първото му име - или Брамуел, или Брам за тези, които са му по-близки. Забелязах, че също както в Слепият херцог, мъжът отново бе с внушителна мъжествена фигура, която да задоволи всяка женска фантазия. Имам слабост към силните мъжки персонажи и Брамуел, новият граф Райклиф, определено влиза в числото с високия си ръст, мускулатурата си, тъмната дълга коса и зелени очи. Само ми стана жал за прахосаната му дълга коса, която отряза. Обичам по-дългите коси, привлекателни са.
  Като цяло ми беше изключително приятно, но и забавно да проследя премеждията и етапите, през които минаха Сузана и Брамуел. Те са два силни персонажа, които изправени един срещу друг не водят до нищо добро, но заедно могат да постигнат много. Тези два процеса са точно като тях, абсолютно противоположни - градация и деградация. Сладко поражение ми хареса изключително много и се надявам издателство Ибис да издаде още прекрасните книги в поредицата Спиндъл Коув.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 11 април 2016 г.

Освободена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Петата книга от поредицата е за Вишъс. Не ми е от най-любимите братя, защото Вишъс си пада по садо-мазо неща, които не са по моя вкус. Просто не ми допадат и не виждам нищо толкова еротично в това. Но пък има толкова гениален и съвършен ум, че как да не му завиждам поне мъничко като аз обичам да знам много неща и непрестанно обогатявам общата си култура? Моята памет е силна и съм достатъчно умна, но много бих искала да притежавам неговия интелект. Компютрите за него са като онези игри тамагочи, с които всеки един е играл като дете. Въобще разбира от всички технологии, науки, езици... А като прибавим в бонус и ръката му, която може да изпепелява разни неща... как да не го харесвам още повече?
  Харесва ми мъжът на корицата, напълно подходящ за Ви, но момичето е малко.. обикновено. Аз си я представях другояче. Този тъмно червен нюанс наистина ми харесва. Ако трябва да избирам между червено и зелено бих предпочела червеното, то е по-огнен и жив цвят, а противно на него зеленото се води цвета на плодородието и спокойствието, странно защо на мен ми действа далеч не „успокояващо“.
  Историята на Вишъс и Джейн е по-различна от тази на останалите братя, но несъмнено и Вишъс също си има своята мрачна тайна. Няма да коментирам нищо за интимните сцени в книгата, защото на мен не ми се понравиха повечето от неговите предпочитания, но пък е хубаво да има и малко разнообразие, защото ако всичките бяха еднакви сигурно щеше в един момент да стане еднотипно и скучно. Доктор Джейн не ми е най-голямата фаворитка, но накрая ме беше много яд какво се случи с нея. Тя е добра и с Вишъс наистина си подхождат. Само тя може да го разбере и успява да види, че зад интелектуалеца се крие нещо повече, крие се... сърце и душа.
  Също много се изумих от това кои са родителите на Вишъс. Оказаха се доста... известни, особено майка му. Хареса ми постъпката ѝ накрая, което доказва, че го обича, било то и по свой си начин, но ако аз бях на негово място също щях да я мразя за дето ме е оставила с така наречения ми баща, който ме мрази и тормози, а като се има и в предвид, че е бил единствения му син... това си е било пълен абсурд да се държи с него по този начин. Обикновено в средновековните страни хората са се гордеели с мъжки наследник и така са го искали, а той... Не, наистина не го разбирам.
  Поне се радвам, че краят бе задоволителен и напълно в стила на Дж. Р. Уорд. Освободена любов напълно отговаря на очакванията и до сега ми хареса всяка една книга от поредицата, която мисля че е една от любимите ми.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 9 април 2016 г.

Котката на Далай Лама - Дейвид Мики

Рейтинг:

  Котката на Далай Лама е една изключително ненатоварваща книга, която ми подейства като глътка въздух след двете дебели и изпълнение с действие книги, които прочетох през последните няколко дни. Реших да я прочета просто така, защото ми стана интересно за какво ли ще става въпрос след като се разказва от гледната точка на котката. А е факт, че аз не просто обичам, а обожавам котки! Да, това е една от причините, поради която реших да я прочета. Но наистина би било любопитно ако домашните ни любимци можеха да говорят, какво биха ни казали.
  Друга причина беше корицата, безспорно. Не мога да спра да гледам тази пухкава, сладка, синеока котка, която е застанала така грациозно и величествено в скута на Далай Лама.
  Книгата се чете бързо, защото е мъничка, а и съдържанието ѝ няма за цел да те натоварва кой знае колко. Като цяло в нея се съдържат размислите, вижданията и съжденията на монасите, с които е заобиколено едно малко, бездомно котенце спасено от духовния водач. В началото ми беше малко трудно да чета, защото така ми дожаля за котенцата(може да съм безпристрастна към много неща, но най-много може да ме разчуства една бездомна животинка, особено ако е коте). Зарадвах се когато го взеха от улицата и го приютиха при себе си.
  По-нататък обаче всичко се развива доста добре... най-вече за котката. Тя наистина има доста име както и казва самата тя още в пролога. Най-много ми допадна НСК, т.е. Нейно Светейшество Котката. Тя си живее като истинска царска особа и си има всичко - хубава храна, като сама си открива един ресторант където е почетен гост и получава от най-добрите ястия, уютен дом, всички се отнасят добре с нея, а това е един наистина добър живот.
  Целта на книгата е да ни кара да се научим да се замисляме повече, но не да витаем някъде другаде, а в настоящия момент като например хората, които се хранят в ресторанта, но сякаш изобщо не са там. Тогава защо са отишли да си пият кафето и да дават три долара като могат да го направят и в хотелите си при това безплатно? Също показва и как когато правиш на другите добро се чувстваш щастлив. Действително е така, когато радваш някого било и с нещо малко и незначително, тази радост не може да бъде заменена с никоя друга. Именно затова и Котката на Далай Лама ми се стори една много хубава книга, която всеки би могъл да отдели малко от времето си, за да я прочете. Тя не е фентъзи бестселър или изключителна любовна история, но ни кара да погледнем от друг ъгъл на нещата.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
"Каквото и да правите или да си мечтаете да правите - започнете го. Смелостта притежава вътре в себе си и гений, и сила, и магия." - Мери Кей Аш

четвъртък, 7 април 2016 г.

TMI vs TID Tag

Видях този таг от Илияна, но още не бях прочела шестата книга и го оставих за по-нататък. Прочетох Град на небесен огън едва преди няколко дни, но нямах търпение да направя този таг понеже това е една от най-любимите ми поредици.


1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?

Това е наистина труден въпрос и усещам, че и останалите няма да са ми лесни. Възхищавам се и на двете им, а и те имат доста общо помежду си. Най-напред миналото им - и двете нямаха представа за произхода си, но Клеъри поне живееше с майка си, която е напълно наясно какви са, докато Теса научава каква е съвсем неочаквано; изправят се срещу жестоки врагове, които не се спират пред нищо и разбира се, влюбват се в представител от рода Херондейл. Но Теса мъничко ми допада малко повече, защото Клеъри си беше дете когато разбра каква е и при нея всичко протече малко по-бавно.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?

Този въпрос е невъзможен. Няма как да избера между двама герои, които не просто харесвам, а направо обожавам. Уил си е... Уил. Той е харизматичен, дързък, чаровен, което е и Джейс. Просто колкото и да се опитвам да ги различа, единствено по външен вид бих открила разлики, но ги харесвам всичките, защото това ги прави, които са.

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?

Мразя любовните триъгълници, защото най-често се случва и двете момчета да ми харесват и самият факт, че героинята трябва, а не може да избере ме дразни. Затова бих си променила въпроса на кой ме дразни повече. Клеъри, за разлика от Теса, не обича Саймън, не и по този начин. Те са най-добри приятели, но не и нещо повече. Докато Теса обича и Уил, и Джем, което означава, че мен ужасно ме дразнеше това и преведено от моя език означава, че ми е любим.


4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?

Себастиян беше зъл заради демонското у себе си, нямаше как самият той да го предотврати, защото баща му го е направил такъв. Магистърът обаче си беше зъл от началото до края и нито веднъж не изпита угризения за действията си, а и неговите адски устройства... Не че Себастиян изпитваше угризения, но накрая... наистина ми стана гадно за него и ми се щеше да не свършва така, не го заслужаваше. Не заслужаваше да определят какъв да бъде още преди да се е родил.

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?

Автоматоните са... неживи създания, те не са нормални. Не казвам, че демоните са най-нормалното нещо, но те са живи същества, истински... Всичко, което е против природата е извън кръга на приемливото. Автоматоните си имат програмирано нещо и правят това, което им е казано, а демоните все пак могат да разсъждават и е по-логично да са по-добра армия, а и ловците на сенки са създадени да убиват тях, нали така?


6. По-добра първа книга: "Град от кости" или "Ангел с часовников механизъм"?

Мина толкова време от както четох и двете книги... Мисля, че Ангел с часовников механизъм ми беше малко по-интересна. Там някак мистерията бе по-голяма, защото всичко започна внезапно с отвличането на Теса, откриването ѝ от Уил, отиването в института... Бях наясно за Град от кости още преди да я започна заради филма и именно заради това помня повече неща от обикновено. Да, беше си доста интересна и наистина харесвам и двете ужасно много.

 7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?

Тук нямам колебания - Изабел. Сесили си я спомням главно от последната книга, Принцеса с часовников механизъм, а Изабел в Реликвите на смъртните бе постоянен герой, а и тя е един силен женски персонаж, който ми допадна от самото начало. Много ми харесва нейната черна коса и камшикът - самият начин, по който може да откъсне всичко с него е изумителен.

8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?

Принципно и двата института са добри и няма някакъв конкретен критерий, по който да ги оценявам. Но може би Лондонския ми допада малко повече, може би защото ужасно много харесвам Лондон, но и нещо в него ме привлече от самото начало, не мога да обясня какво, но знам, че винаги ще изпитвам нещо повече към него, от колкото към останалите институти.


9. По-добра последна книга: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?

О, това е ужасно труден въпрос. Град на небесен огън имаше много хубав, удовлетворяващ и прекрасен завършек и успя да ме докосне. Не че Принцесата не го направи, дори твърде добре, защото се разплаках накрая и точно заради това предпочитам повече финала на Реликвите.

10. По-добър епилог: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?

Навярно ще дублирам отговора си с предходния въпрос, но Град на небесен огън имаше някак по-приятен завършек, който не ме накара да плача и ме остави доволна от начина, по който всичко свърши. Е, имах някои и други планове за Клеъри и Джейс, но те просто са все още твърде малки. За сметка на това, Теса и Уил ги пресъздадоха прекалено добре, защото животът им беше показан направо на лента до... края. А срещата на Теса и Джем... беше хубава, но аз винаги бях предпочитала Уил и ми беше гадно, че него го няма.


Тагвам: Юли, Yoanna M. и Юлия.

сряда, 6 април 2016 г.

Град на небесен огън - Касандра Клеър

 КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

   Възхитителния завършек на една спираща дъха поредица!
  Не мога да повярвам, че е имало момент, когато не съм искала да прочета тази поредица. Това навярно е една от най-големите ми грешки, защото съм изпускала наистина, наистина много. Започнах с трилогията предистория на Реликвите на смъртните - Адски устройства в началото на септември миналата година и сега, в началото на април, вече я завърших. Хубаво е, че има и spin-off поредица и няма да се наложи да се откъсвам окончателно от света на ловците на сенки, защото не знам как бих свикнала с това. Беше толкова хубаво да знам, че има още книги, а сега все едно усещам липсата им. Успях напълно да бъда погълната от света на Касандра Клеър и съм изключително доволна, че се докоснах до него.
  Корицата говори сама по себе си. Тя просто... няма какво да се коментира по нея, защото е точно толкова невероятна, колкото и предходните. Нещо повече, тя е по-огнена и по-възхитителна сякаш иска да подскаже, че съдържанието ѝ е по-необикновено и силно от останалите. Тя просто се откроява.
  От началото книгата започва с действие и почти до самия край е точно така. Да прекъсна, за да дочета на следващия ден навярно бе едно от най-трудните неща, пред които съм се изправяла, защото където и да спрях знаех, че нямаше да ми е достатъчно и трябваше да прочета още, и още... Себастиян е истинско превъплъщение на злото и Валантайн направо бледнее пред него. Може би заради демонското в него, но това което прави минава всякакви предели. Той жадува единствено за унищожение и разруха. Дори да искаш... трудно е да изпиташ съжаление към човек, който отнема душите на други живи същества.
  В първата част на книгата Себастиян владее положението като нанася удар след удар, а нефилимите не са способни да го спрат. Нападенията му са направо безмилостни и най-много ми стана мъчно за Джордан, харесваше ми и още когато се появи ми допадна като герой. А от друга страна беше много трудно да гледаш как Джейс и Клеъри трябва да странят един от друг заради небесния огън. Представях си, че могат да го използват по други начини и действителното му използване ме изненада, беше неочаквано.
  Във втората част Джейс, Клеъри, Изабел, Алек и Саймън поемат към едно крайно несигурно и опасно приключение. Мисията им привидно изглеждаше направо невъзможна, а краят ѝ - изключително неблагоприятен. Бурната развръзка, която последва успа наистина да ме разтърси. Авторката определено обича да втъкава едновременно и щастие, и тъга. Тези две емоции при нея вървят ръка за ръка. От една страна се радвах за Клеъри и Джейс, защото те заслужават да бъдат щастливи след всичко, което преживяха, но от друга това със Саймън и Изабел... А като се сетя, че в началото не харесвах Саймън. Всички се променят, аз също. В един момент просто започваш да гледаш по друг начин на нещата и променяш светогледа си. С книгите на Касандра Клеър аз определено го направих. Бях чела и в друга поредица за хомосексуална двойка, но само Касандра Клеър успя, било и малко, да промени моето крайно отрицателно мнение и ми повлия по начин, по който ме накара да приема Алек и Магнус като двойка. Навярно това ще е първия и последния ми компромис, но ще знам, че е било за тази поредица, която обожавам.
  Трудно ми е да приема, че това е краят. Наистина Реликвите ще ми липсват. Ще ми липсва чувството да си планирам как в близкото бъдеще ще чета следващата книга, да си мисля за Джейс и Клеъри... Толкова много фамилии, които са се запечатали в ума ми още от Адски устройства - Херондейл, Карстерс, Лайтууд, Феърчайлд... Едновременно обичам, но и не обичам отровения финал. Първото е, защото всеки си има своя представа за това, което ще се случи и различни очаквания; второто, защото оставам в неведение с моите предположения и никога няма да узная кое е вярното. А може би няма нито едно вярно, защото всеки би написал края както той го вижда. Хубаво е, че има Тъмни съзаклятия, успокояващо е да знам, че ще имам възможността да прочета още за ловците на сенки, но Реликвите на смъртните... тази поредица е незаменима! Бях запленена от нея от самото начало и продължавам да я обичам точно както и тогава, дори и повече. Малко са книгите, които наистина са успели да ме докоснат и да оставят трайна следа в мен, а специално Град на небесен огън е една от тях
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 4 април 2016 г.

The Throne of Glass Book Tag



Видях този таг преди няколко месеца, но реших да си го запазя за по-нататък. Пускам го сега тъй като излезе четвъртата книга от поредицата, Кралица на сенките, и смятам, че това е идеалния момент. Взех го от този английски блог - Paper Riot.

Лизандра: Книга с променена корица, която обичаш

Стъкленият трон има две основни корици, ако се види в Goodreads. Едната е с едно истинско момиче, а другата е като останалите и аз определено харесвам втория вариант, защото изглежда по-интригуващо.

Абраксос: Книга, която е по-добра вътрешно, от колкото изглежда външно

Не може да се каже, че книгите от Магистериум имат най-красивите корици, но съдържанието е много добро. На практика аз си взех първата, защото ме заинтригува резюмето, а не защото изображението ме привлече чак толкова. Е, друг въпрос е, че тя беше подарък като вземеш друга книга от лятната тийн селекция на Егмонт за 12,90 миналото лято.

Ерилея: Поредица със страхотен изграден свят

Разбира се, Стъкленият трон, нямаше как да не се впечатля от изцяло измисления свят на Сара Дж. Маас. Също бих казала и Изборът, защото е уникална поредица и все пак Кийра Кас си е измислила едно ново времепространствено място, което отличава доста ясно поредицата ѝ.

Рифтхолд: Книга, която съчетава жанрове

Бих казала, че книгите от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс комбинират едновременно един добър трилър, но и фентъзи, защото много от нещата, които им се случват са си направо свръхестествени и измислени в повечето случаи.

Дамарис: Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда

Веднага се сетих за цели поредици понеже точно с тази тематика съм чела доста неща. Естествено най-напред е Пърси Джаксън, какво по митологично от това? Също Нина Уайлд и Еди Чейс, защото всяка книга се центрира около различна историческа загадка. Както и тези, които прочетох наскоро от Дан Браун - Шестото клеймо и др.

Калтейн Ромпие: Книга с неочакван обрат

Наскоро прочетох Цигуларят от Венеция и посоката, в която пое действието силно ме изненада, наистина не очаквах такъв обрат.

Асасинската крепост: Книга с ненадежден разказвач

Intertwined, защото далеч не бе това, което очаквах и останах крайно разочарована от тази поредица.

Астерин Черноклюна: Книга, която има екипни цели

Този въпрос ми беше малко странен за превод, но се сещам за идеалната поредица, а не само една книга. В Героите на Олимп там са отбор и работят заедно седмината герои, така че идеално отговарят на въпроса.

Терасен: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома

За мен много специални са всички от Братството на черния кинжал, най-вече благодарение на тази поредица се запалих да чета още повече преди две лета. Освен това първата книга, Тъмна любов, има по-голямо значение за мен, защото ми беше подарък за шестнайстия рожден ден от приятелка, която замина надалеч.

Елин Ашривер Галантиус: Книга със силата да те унищожи

Елин Ашривер Галантиус или Селена Сардотиен ми е любимата героиня, защото е силна, смела и боец. Много силни книги са безспорно от Стъкленият трон, започнеш ли да ги четеш, просто няма как да ги оставиш докато не ги довършиш.


Манон Черноклюна: Книга, която те е уплашила

Добре, да речем, че Шестото клеймо и ме уплаши мъничко заради жигосванията и Шифърът на Леонардо в началото, защото първо гледах началото на филма по книгата, не беше от най-приятните гледки признавам, дори още си го спомням.

Роуан Уайторн: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст

Един от най-напрегнатите книги, които съм чела са поредиците Нощна сянка и Стъкленият трон. При тях няма забавено действие и изобщо не са някакво сладникаво четиво. Карат те да бъдеш изцяло погълнат от ставащото и да не можеш да се отлепиш от тях и за секунда и точно това харесвам най-много.

Каол Уестфол: Книга, която те е предизвикала на погледнеш различно на нещата

Преди не желаех да прочета Стъкленият трон, защо не знам, но сега съжалявам, че не го направих по-рано, защото съм изпускала много. Също и Реликвите на смъртните, колко много съм изпускала само и то без да зная. Ако не беше Юли щях още много да изпущам.

Лапичка: Книга, която си получавал/а като подарък

Не са ми подарявали много книги, въпреки че ги обичам, но от една страна е по-добре, защото в половината случаи когато ми подаряват нещо то не ми харесва. Като подарък за Коледа или пък за рожден ден съм получавала Осмели се да мечтаеш(биографичната книга на One Direction); Бъдете силни: 365 дни в годината(книгата на Деми Ловато); Нещата, на които не ни учат в училище; Тъмна любов и други.

Окото на Елена: Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея

Понеже не ми се задълбочава много назад, наскоро прочетох Слепият херцог и тя определено бе точно това, от което се нуждаех. Тази книга върна отново желанието ми към любовните романи, което бях загубила тъй като твърде много бях вглъбена в другите си любими жанрове - фентъзи и трилър.

Тагвам: Юли и Памела

неделя, 3 април 2016 г.

Кралица на сенките - Сара Дж. Маас

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

 Рейтинг:

  Книгата успя да ме заплени още от самото начало и си дадох сметка, че само книгите на Сара Дж. Маас са способни да ме пленяват по този необясним начин и да не искам да ги оставям изобщо. Нямах търпение да излезе на български и съм толкова щастлива, че от издателство Егмонт решиха да я издадат по-рано от предвиденото.
  Четвъртата книга допълва съвършено останалите три относно външния си вид и изглежда точно толкова изумителна, колкото и тях. На кориците на Стъкленият трон и Среднощна корона беше асасинът Селена Сардотиен, а на Огнената наследница - елфическа принцеса, но тук вече е кралицата, Елин Ашривер Галантиус. Фигурата ѝ излъчва сила и увереност достойни за един владетел.
  Кралица на сенките се различава главоломно и се откроява ясно в поредицата Стъкленият трон, защото тук Селена Сардотиен вече я няма. Елин е коренно различен човек и е готова да върне трона си. Двете са едновременно са един и същ, но и противоположен човек. Селена е кръвожаден убиец, който прави всичко, за да оцелее и не се интересува от никого. Елин, от друга страна, е готова да се бие за това, което ѝ принадлежи - за отнетия престол, за поробения народ и изгубения роден дом.
  Първата част от книгата е по-мрачната и тягостна от двете, като в нея действието е по-забавено. Няма маловажна част и винаги има да се разбере нещо ново дори когато си мислиш, че всичко ти е ясно. Точно това ме впечатлява най-силно в стила на авторката - начинът, по който напълно скрива истината от очите на читателя и не му позволява да я разбере докато тя самата не поиска това. Всички герои преминават през едно духовно израстване, изпълнено с трудности. Никой не е същият и всеки е оставил много зад гърба си.
   Външността винаги лъже и за пореден път се убедих в това. Както не бива да се съди за книгата по корицата ѝ, така не бива да се съди и за героите. Защото първите впечатления много често грешат - тези които първоначално са били добри, могат да се окажат зли и обратното, които са привидно зли, да не са такива каквито изглеждат. През цялото време доста се тревожех за Дориан, защото дори да не им е писано да бъдат заедно с Елин, аз силно се привързах към него от самото начало и ми беше ужасно гадно за него още от края на предходната книга. И именно затова бях съгласна с Каол, защото не исках да го погубват, таях надежда, че доброто в него още е живо.
  Друг герой, който според мен не е такъв, какъвто изглежда е Манон Черноклюна. Тази вещица е много повече, от колкото тя показва. Силно ненавиждам баба ѝ, която е отличен пример за деспотичен владетел както и за това, че старото поколение е от друга генерация, възпитано единствено на жестокост, коварство и безпощадност дори към своите. Не само Елин и Дориан са единствената промяна, която трябва да настъпи в управлението, но и във всички общества, като вещиците, например, където се нуждаят от нови Матрони, които да внесат промени.
  Във втората част останах почти без думи от бурното действие и всички събития, които се случиха. Разкритията, които последваха, обаче, бяха наистина неочаквани и показаха, че това далеч не е краят. Не си спомням където съм го чула или пък прочела, но тук тази фраза идеално важи: "Краят е едва началото..."
  Останах изключително впечатлена от всичко и въпреки достатъчно приличният ѝ размер, изобщо не ми се искаше да свършва. Кралицата на сенките ме заплени от самото начало и не можех да я оставя нито за миг. Дори след като я прочетох чувството останало ми след нея сякаш се е пропило в мен и не мога да се откъсна от света на Елин Галантиус. Стъкленият трон е поредица, която не съжалявам, че реших да прочета и нямам търпение да излязат още книги от нея и която искрено препоръчвам.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.