сряда, 30 септември 2015 г.

September Wrap Up


Ето че пак се започна с училище, най-гадното време от годината. Прочетох доста малко книги - само седем, но ако го сравня с август са доста, защото тогава четох единствено Шерлок Холмс. Поне най-сетне започнах да излизам от своята, да я наречем, летаргия. Повече от месец ме бе налегнал такъв мързел, че нямах желание дори да чета(значи наистина ще е било доста щом дори за това да нямам желание)! Този път имам всичките си прочетени книги в книжен вариант.

1. Рубиненочервено

Честно казано една от любимите ми книги. Трилогията е изключително интересна и ме грабна веднага, ала най-напред ме грабна невероятната корица, разбира се.
РЕВЮ

2. Сапфиреносиньо

Това е втората книга от трилогията "Скъпоценни камъни", а ревюто е ТУК.

3. Гондолата на времето

Една изключително интересна и заинтригуваща книга. Оказа се дори повече от колкото предполагах и сега съм огромен почитател на поредицата.
РЕВЮ

4. Ангел с часовников механизъм

Първа книга от "Адски устройства", която ме запали по цялата трилогия. Все още си я спомням добре и я харесвам точно толкова, колкото и докато я четох. Това е една от най-уникалните книги, които съм чела и наистина я препоръчвам.
РЕВЮ

5. Принц с часовников механизъм

Втора книга от трилогията, може би най-малко любима ми от трите, но не защото не е хубава, а поради други причини. Ревюто й е ТУК.

6. Принцеса с часовников механизъм

Трета и последна книга от трилогията. Тя ми бе най-интересна и я четох с огромно удоволствие.
РЕВЮ

7. Вечна любов

Втора книга от поредицата "Братството на черния кинжал". Наистина много хубава и цялата поредица си заслужава да се прочете.
РЕВЮ

В момента не чета нищо, за сега, но възнамерявам скоро да започна след като приключа с написването на последната си история. Най-вероятно в близката една седмица няма да има никакви ревюта.

вторник, 29 септември 2015 г.

Chocolate Book Tag

Видях този таг в един английски сайт и ми се стори интересен. Всъщност малко ми напомни за този с кафето заради тези различни видове шоколад. Ами да започваме.


1) Тъмен шоколад - книга, която обхваща мрачна тематика

Хм, този въпрос ми напомня за Lords of the Underworld от Джина Шоуолтър. Дванадесет безсмъртни воини, които са прокълнати да носят в себе си демоните от кутията на Пандора. Всеки от тях е обречен да притежава демон като за всеки си има и още ощетения в зависимост от това какъв демон притежава. Например първата книга - Мадъкс е прокълнат да умира всяка нощ по един и същ начин като на сутринта се съживява, за да може в полунощ да се изправи срещу същото. Определено Джина е типът авторка, която умее да пише тези неща.

2) Бял шоколад - Любимото ти безгрижно/хумористично четиво

Не съм от типа хора, който чете забавни книги или в този жанр на драмата. Някак не си падам по такива и не съм сигурна кое четиво бих определила като такова. Може би Дневниците на мис Миранда Чийвър и Какво се случи в Лондон. И двете са страшно забавни и са много леки четива.

3) Млечен шоколад - Книга с много истерия, която си умираш да прочетеш

Всъщност аз не си падам особено по книги, по които има голяма истерия и са много популярни. В повечето случаи или не са мой тип, или не ми харесват. Не знам колко много са популярни, мисля че доста, но аз си умирам да прочета цялата поредица на Реликвите на смъртните! Вече прочетох предисторията Адски устройства и интересът ми е изцяло грабнат и се надявам скоро да мога да ги прочета.

4) Шоколад с карамелен пълнеж - Книга, която те накара да се чувстваш сантиментално в средата докато я четеше

 Тук е за някоя тъжна романтика навярно. Май единствената, която съм чела е Незабравима разходка, защото не си падам по сладникавите любовни романи. Преди повече четях романтика, но вече много рядко се случва да чета книга в този жанр.

5) Кит Кат - Книга, която те е изненадала в последно време

Наскоро прочетох Гондолата на времето, която се каза една от най-заинтригуващите книги, които съм чела. Изключвайки невероятната ѝ корица, тя се оказа в пъти по-интересна от колкото очаквах. Четох я с огромен интерес и дори нямам търпение за следваща книга от трилогията!

6) Сникърс - Книга, по която си луда

Е, чак луда не съм, но метафорично казано де. Много харесвам поредицата Изборът, Братството на Черния кинжал, а вече и Реликвите на смъртните. Отделни книги.. почти съм луда по Граф Монте Кристо, обожавам тази книга!

7) Горещ шоколад със сметана и маршмелоу - Книга, към която се обръщаш за утеха

Ако препрочитах книги, разбира се, което не правя. Ако обаче препрочитах, специално за утеха бих препрочела Гондолата на времето, трилогията Скъпоценни камъни(все още нямам трета книга, но броя и нея) както и Адски устройства.

Тагвам: Юли, Йоана и Ева.
Този път реших да се огранича до трима души, защото така е по-добре, понеже на предходния си таг.. меко казано попрекалих.

петък, 25 септември 2015 г.

Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „АДСКИ УСТРОЙСТВА“

Рейтинг:

„Адските устройства не знаят милост.
Адските устройства не знаят пощада.
Адските устройства нямат чет.
Адските устройства никога няма да престанат да прииждат.“


  Умишлено реших да започна ревюто си като цитирам този пасаж от книгата. Изключително вълнуваща, спираща дъха и държаща под напрежение до самия край. Определено тази книга е секващ дъха финал на Адски устройства.
  Отново една уникална корица. Със сигурност изобразява Теса и наистина изглежда прекрасно. Особено сивите ѝ очи. А тази книга в ръцете ѝ е повече от изумителна. Тази корица според мен е най-възхитителна от трите.
  Уил обича Теса, но заради своя парабатай е готов да се откаже от нея в името на неговото щастие. Това е истинска саможертва. Съжалявам Джем заради състоянието му, но през цялото време исках Теса да е с Уил. Поради огромното си любопитство бях надзърнала да видя какъв ще е края и си направих ужасен спойлер, но затова вината си е моя, ала поне ще знам за друг път да не си вра носа където не трябва.
  Принцеса с часовников механизъм е най-заинтригуваща от трите и я четох с огромен ентусиазъм, малко помрачен заради ужасния спойлер, който си направих(ето защо не бива да се вижда какъв ще е края предварително). Още в първата книга бях убедена, че ангелът с часовников механизъм ще изиграе важна роля и в тази наистина бе ключов елемент. Според мен, тук антагонистите са двама - Консулът и Аксел Мортмейн, Магистърът. Консулът съвсем безпричинно е срещу Шарлот, която според мен е прекрасен човек и върши работата си чудесно. Тя е една наистина смела и независима жена, която харесах от самото начало. Съпругът ѝ, Хенри, е просто различен, дори не бих го нарекла странен, защото той всъщност се интересува от науката и изобретенията си, в което няма нищо лошо.
  Още когато прочетох абзаца, който тук играе ролята на увод, в книгата знаех, че става дума за автоматоните, които са повече от преди и ще причинят още щети. През цялото време от самото начало се чудех за какво Теса е необходима на Мортмейн. Той наистина е безскрупулен човек, който иска единствено отмъщение и няма капчица съвест. Би могло да се направи доста правдоподобен аналог на него с брата на Теса - Нат. Той пък желае власт и пари, но е не по-малко безскрупулен от Магистърът. Може би едно от най-изненадващите неща бе произхода на Теса и от това останах доста изумена.
  Да, наистина ми стана много гадно накрая, но след като се замислих това бе най-подходящият завършек имайки се в предвид, че Теса обича и Уил, и Джем. Авторката определено е успяла да отговори на очакванията и на почитателите на Уилям Херондейл, и тези на Джеймс Карстерс. Двама души като братя, които се влюбиха в една и съща жена.
  Смятам, че напълно си е струвало да прочета цялата поредица на Адски устройства, защото е невероятна и изключително увлекателна. Това определено са едни от книгите, които най-сърдечно препоръчвам, защото е несравнимо да прочетеш фентъзи романи от такава брилянтна авторка като Касандра Клеър!
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 22 септември 2015 г.

Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „АДСКИ УСТРОЙСТВА“

Рейтинг:

  Втора книга - не по-малко интересна от предходната, та дори и повече.
  Действието отново се развива в Лондон през XIX век, всъщност цялата трилогия е в този исторически период. Според мен тази книга е повече центрирана към един друг главен персонаж - Джеймс Карстерс. Сякаш трилогията е към тримата главни герои - Уил, Теса и Джем, като всяка книга е малко по-насочена от един от тях от колкото от останалите. В тази специално тази тънка граница беше значително по-осезаема. Тук определено Джем изпъкваше повече от колкото Уил в Ангел с часовников механизъм.
  Както и още една възхитителна корица. Наистина адмирирам дизайнерът(-ите) за чудесната изработка, заслужават всички похвали за невероятната си работа. Героят действително изобразява Джем - сребристата коса и светлите очи и най-вече жезълът, който държи.
  Принц с часовников механизъм е изключително заинтригуваща, пленителна и невероятна книга. Има само едно нещо, което не ми допадна: няма нещо, което да не харесвам повече в книгите от любовния триъгълник. Все още не разбирам защо Теса трябваше да се влюбва и в двамата - Джем и Уил? Всичко можеше да се стече по коренно различен начин ако просто и в трите книги се говореше за любовта ѝ с единия от двамата, но навярно щеше да се изгуби и целия смисъл на трилогията, затова май трябваше това да се случи.
  Джеймс Карстерс е мил, отдаден и толкова всеотдаен, един истински ангел бих казала. Съчувствам му за болестта му и щеше да е далеч по-хубаво ако не бе в такова състояние. Би било много хубаво ако имаше своята черна коса, не че сребристата е лоша, дори напротив, интересна е, но ми напомня малко за възрастен човек. Само че бих предпочела очите му да си останат светли и сиви, вместо кафяви, защото кафявото е скучно.
  Като цяло втора книга се върти около този любовен триъгълник между Теса, Джем и Уил. Аз лично предпочитам Уил, защото той е своенравен, забавен и много красив. Нямам нищо против Джем, но мрачния мистериозен Уил ме плени веднага. Както очаквах, имаше нещо, което да го кара да се държи толкова лошо. Неговото отношение към всички се дължеше на една мрачна тайна от миналото, която го преследва като сянка. Когато се разкри каква е дори ми стана жал за него, защото беше по-ужасно от колкото си представях.
  Друг образ, който ме заинтригува доста е Магнус Бейн. Този магьосник е доста чаровен и с огромно чувство за хумор. Стана ми симпатичен още от самото начало, но там нямаше възможност да се разбере нещо повече за него. Магистърът, обаче, ми става все по-антипатичен и по-антипатичен. Каквото и да му се е случило в миналото, да унищожава нефилимите не е най-доброто решение на проблемите му. А тези автоматони са повече от ужасни, защото никога не биха могли да заместят едно истинско живо същество.
  Принц с часовников механизъм е нещо точно по средата - има разкрития, но не много, както и все повече нови загадки, които предстои да бъдат разкрити. Освен проблемите, които имат с Магистъра, Консулът се явява като чудесно допълнение. Наистина не ми допадна от самото начало и явно имаше защо.
  Книгата е много увлекателна и те кара още повече да заобичаш Ловците на сенки. Този изцяло нов свят на Касандра Клеър ми се струва невероятно пленителен и страхотен. Мисля, че дори вече заобичах поредицата и с това няма съмнение, че я препоръчвам.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 20 септември 2015 г.

Вечна любов - Дж. Р. Уорд

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Това не е история само за красивата черупка, но и за това, което се крие отвъд нея.
  Втора книга е за Рейдж, който е толкова красив и има визията на някой актьор и затова го наричат Холивуд. Честно казано в първата книга ми беше по-приятен тъй като е забавен и има чувство за хумор, а споровете му с Вишъс просто нямат равни! Точно заради това ужасно много ми харесва, но все пак да не пренебрегваме и невероятната му красота, защото тя е от голямо значение. Но като видях действителната му история малко ми стана гадно. Харесвах забавния Рейдж, а всичкото това с проклятието за чудовището, което се появява когато изгуби контрол ми промени донякъде мнението за него и явно е, че не е такъв какъвто е, защото много му харесва. Привидно е женкар, едно хубаво самовлюбено лице, но в действителност и той си има своите несгоди, което те кара да погледнеш от друг ъгъл на нещата.
  Да си призная, историята на Мери и Рейдж не ми е от най-любимите, просто защото бе твърде мила може би за моя вкус. Той е истински символ на сексапил и сила, а тази нежност ми идва в повече, пък и аз обичам по-лошите неща, неслучайно Зейдист успя да ми грабне вниманието още в Тъмна любов.
  Мери, от своя страна, е доста изстрадало човешко момиче и историята ѝ е наистина трогваща заради болестта, която според мен, несправедливо има. Не виждам какво толкова е сторила та да се е преборила с нея и за жалост да ѝ се налага отново да го прави.
  Накрая дори ме наведе на мисълта, че може да има някой тъжен край, защото по всичко личеше, че ще е така. Самите случки наистина бяха ужасни и се убедих, че тази Скрайб Върджин има доста власт и сила, което малко не ми се понрави, пък и начинът, по който изисква разни неща от бойците си.. това ама никак не ми допадна да си призная.
  Харесва ми и начинът, по който Рейдж се заяжда и шегува, обичам да се смея и забавните моменти са като щипка сол на вкус. Като цяло книгата не е лоша, но няма да отрека, че Рейдж не е най-любимият ми мъжки персонаж.
  Исках да кажа няколко думи и за корицата. Момичето е хубаво, харесват ми очите ѝ, но самия зеленикав фон не ми харесва чак толкова, защото не съм почитател на зеления цвят, при това никак. Или най-малкото на този тревисто зелен нюанс, предпочитам по-синьозелените гами и тюркоаза.
Все пак книгата си е хубава и я препоръчвам да се прочете. Мога да кажа, че за сега поредицата е много обещаваща и наистина ще си заслужава да се прочете!
 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 19 септември 2015 г.

Сапфиреносиньо - Керстин Гир

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ“

Рейтинг:


  Невероятна смесица от минало и настояще, която е едва началото, а краят е далеч.
  Тази корица може би ми е най-любимата, защото обичам синьото и отзад отново изгледи от Лондон, които я допълват съвършено. Едновременно съчетание от миналото и настоящето на този невероятен град, който обожавам!
Щях да пусна ревюто снощи ако не бях толкова уморена, но...
  Втората книга включва и още двама герои, по-точно, други пътуващи във времето, които са били преди тях, но са „изгубени“. Люси и Пол за мен са доста загадъчни образи и исках още когато научих за тях да разбера тайната им и защо са избягали. Надали би могло да е нещо толкова маловажно, че да напуснат семействата си и всичко останало. Наистина тези неща с хронографа ми се сториха много заинтригуващи и ми бе интересно какво би станало когато се затвори Кръгът на дванайсете.
  Но преди всичко намразих ужасния граф Сен Жермен, който манипулира всички в бъдещето, та даже самата аз се чудя как успява като нали той си е заклещен там, в своето време, а контролира наследниците си с невидими нишки. От любопитство написах името му просто така в Гугъл и имаше информация в Уикипедия, че действително има такъв човек, за който се носи легенда, че е живял поне двеста години без да остарее и има теории, че е бил пътешественик във времето. Може би точно тези слухове за този образ са подтикнали авторката да напише тази трилогия и от там са се зародилите идеите ѝ. Не зная със сигурност, но не пречи да предполагам.
  Освен всичко това между Гуен и Гидиън се заражда силна връзка, която обаче е невъзможна, защото двете фамилии на пътуващите във времето, съответно на жените и на мъжете, не се смесват. Това ми се стори малко глупаво. Така де, какво пречи да се събират помежду си ако желаят? Аз лично не виждам нищо нередно щом те се харесват. Според мен наистина си подхождат и то много.
  Като цяло книгата е интересна и тя е съвсем като завръзка на поредицата, но няма да отрека, че бях шокирана най-вече от неочакваните разкрития, защото дори не бях предположила, че могат да бъдат възможни.
 Тази книга е съвсем в кулминационния стадий на цялата трилогия, а развръзката е много далеч. Книгата е страхотна и наистина си заслужава да се прочете. Само че има една подробност, както пише и в резюмето:
 Само не очаквайте да получите отговорите веднага...
 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 12 септември 2015 г.

Seven Heavenly Virtues Tag

Седемте небесни добродетели


1. Щедрост
Коя е най-скъпата книга, която си подарявал(а)?

 Хм, до колкото си спомням, понеже моите приятелки не са от най-големите почитатели на книгите и съм подарявала малко книги, най-скъпата е 13 лв, май.

2. Прошка
Кой автор има книги, които харесваш и не харесваш, но го харесваш въпреки това?

В момента се сещам за Intertwined(и трите книги в поредицата), които не ми харесват особено, но пък харесвам други поредици от същата авторка. Независимо от това дали харесвам някои нейни книги или не, аз продължавам да харесвам Джина Шоуолтър.

3. Въздържание
Коя книга харесваш умерено(харесва ти, но е в умерени граници)?

Повечето книги, които съм чела са така. Малко са тези, които наистина много харесвам. За пример мога да дам повечето от Лордовете или някоя друга поредица.

4. Усърдие
Коя книга си нямал(а) търпение да прочетеш?

Нямах търпение да прочета Единствената, защото тъкмо бях завършила другите две от поредицата и трябваше да чакам цели два месеца докато излезе третата!

5. Скромност
За коя книга говориш най-малко с цел да не привличаш вниманието върху себе си?

Хм, определено не бих говорила за Джейн Еър и Шърли, въпреки че се водят класики. Специално с тях не бих тръгнала да се хваля за нищо на света!

6. Целомъдрие
Какви вътрешни качества според теб са най-важни в мъжки или женски персонаж?

Харесвам упоритостта, все пак без нея как един герой ще преследва целта си? Също и чувството за хумор, мистериозността, откровеността и смелостта. Като цяло е това най-вече.

7. Доброта
Коя книга би искала да получиш, но не би поискал(а) поради някаква причина?

Хм, сега не се сещам за конкретен пример, но всъщност много бих искала някоя поредица, ала не бих я поискала цялата, защото със сигурност ще е не малко скъпа, а нашите и без това не ми дават пари за книги(аз си ги купувам от собствените си пари)...

Тагвам:

Юли, Йоана, Илияна, Ева, Ники, Jeina и Кая, Briana Knows, също и Памела Петкова и Павлина Гранчарова надявам се нямате нищо против, че ви тагвам. Всъщност този таг си го измислих аз след като се вдъхнових от Седемте смъртни гряха(ТАГ). Иначе всеки, който желае да направи тага може да се смята за тагнат. :)

сряда, 9 септември 2015 г.

Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „АДСКИ УСТРОЙСТВА“

Рейтинг:

  Възнамерявах да прочета тази книги и другите две, просто не на този етап. Просто очаквах, че първо ще чета Реликвите на смъртните, а след това тези, въпреки че са предистория на основната поредица. Заинтригувах се благодарение на една приятелка и тя ме посъветва да чета Адски устройства по-късно. Е, надявам се да не са някакъв спойлер, защото до сега не усетих нещо такова.Действието се развива в миналото, което на много пъти забравях. Много трудно свикнах, че това е Лондон през XIX, а не XXI век. Но си е добре описано и смесицата между фантазия и реалност е просто феноменална! Още след като започнах да чета ми стана интересно и можех да завърша книгата още вчера, но поради някои ангажименти, които ми взеха от времето за четене, не можах.
  Относно облика на книгата... корицата е невероятна! Обожавам всички корици с Лондон, защото съм огромен почитател на този град. Харесва ми състареният му вид и мъжът, който обезателно трябва да е Уилям Херондейл. А този ангел навярно е ангелът с часовников механизъм. О, и накрая, самата корица не е гланцирана, а някак матова.. и аз дори не знам как се нарича, но обожавам такива корици. Имам няколко книги с такива и тях харесвам най-много. Смятам, че са дори по-впечатляващи от гладките и лъскави корици на повечето книги.
  Уил Херондейл, образ, който пленява веднага. Той е груб, заядлив и с най-ужасното чувство за хумор, но не защото шегите му не са смешни. Приема всичко като на шега и винаги е готов да отвърне. Самият той е една пълна мистерия и в това е пленяващата му загадка. Кара те да искаш да разбереш повече и докато се осъзнаеш той вече ти е влязъл по кожата. Той е красавец, безспорно, но около него се крие нещо тъмно и загадъчно. Има черна коса и сини очи, една от най-пленителните комбинации. Няма съмнение, че изпитвам симпатии към него, лошите момчета винаги са били в кръвта ми.
  Тереза Грей, създание с неясен произход. Май това я описва най-точно. От самото начало се запитах какво точно искат Сестрите на мрака от нея, но отговорът така и не ми се изясни докато не навлязох съвсем напред в книгата. Самата ѝ способност.. да, рядка е, но е и толкова уникална сама по себе си. Още когато за пръв път срещна Уил очаквах да се развие някаква любовна история, но по-скоро се радвам, че не стана както очаквах. Нейният малък ангел с часовников механизъм на верижка през цялото време ме караше да си мисля, че има отредена някаква ключова роля. Може би е така, но да не съм го усетила. В началото, преди дори още да бях започнала да чета книгата, си мислех, че този Ангел с часовников механизъм е живо същество или поне магическо, най-малко. Е, всъщност не съвсем.
  Историята е много вълнуваща и за един почитател на фентъзи литературата, тази книга е блестяща! Това е втора книга, която чета от Касандра Клеър, въпреки че първата е нейна съвместна работа с друга авторка и няма как да видя истинският ѝ потенциал в нея, но се убедих, че харесвам тази авторка от голяма степен, защото пише основно в любимия ми жанр - фентъзи. В допълнение, имаше доста забавни моменти, на които отвътре ми идваше да се смея. Определено с щипка забавни моменти всичко е по-хубаво!
  Преди всяка глава има някакъв откъс от стих и това ми се струва страхотно. Харесва ми да има такива неща преди главите, интересно е. Също и ми направи впечатление, че издателство Ибис ограждат номера на страницата винаги с нещо, което на мен лично ми допада много. Някак.. различно е и ми харесва да се разнообразя от еднообразното. Както и при заглавието на главите. Приятно е да видиш нещо различно от обичайното и, заради което още повече адмирирам издателството.
  Несъмнено я препоръчвам, защото си заслужава да се прочете. Това е нещо различно от обичайното и точно заради това на мен ми харесва. Ангел с часовников механизъм наистина е книга, която си струва да я прочетеш.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 8 септември 2015 г.

Гондолата на времето - Ева Фьолер

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“

Рейтинг:

  С една дума: възхитителна! Гондолата на времето е една от най-интересните книги, която съм чела и не мога да повярвам, че преди не бях погледнала дори резюмето ѝ! Заплени ме от началото до края и наистина не я оставих цял ден докато не я завърших, защото нямаше как. Истински съм благодарна на издателство Ибис, че ми изпрати точно нея, просто е уникална!
  Корицата е толкова възхитителна. Аз дори нямах представа, че по закон всички гондоли трябва да са черни и първоначално този червен цвят за мен не беше странен докато не започнах да чета, разбира се. Момичето е доста красива, а и някак.. всичко е така добре замислено, че просто нямам думи! И тази сфера наподобяваща часовник... от известно време постоянно търся някаква хубава снимка с часовник и тази е направо невероятна! Корицата очевидно е страхотна и аз я харесвам не по-малко от самата книга.
  В началото и аз като Ана не разбирах почти нищо. Този сърбеж ми стана интересен от самото начало и знаех, че все пак е с някаква цел, няма как да се е появил от само себе си. Когато попадна от настоящето в 1499 беше доста.. заинтригуващо. Според мен пътуването в миналото е много вълнуващо, винаги съм си падала по книги свързани с отминали епохи и дори нямах представа, че Предренесанса може да е толкова зашеметяващо прекрасен. Мислех че само баловете през XVII-XVIII век са били толкова пищни и затова изпитвах симпатия към този период, но вече харесвам и Ренесанса. Авторката е описала повече от чудесно обстановката през петнадесети век и те кара да се чувстваш все едно наистина си там и това е най-изумителното. Благодарение на тази книга вече харесвам дори повече Венеция, този град ми се струва още по-привличащ от преди.
  Себастиано ми грабна вниманието още с първото си появяване и вече нямах търпение отново да се появи. Наистина харесвам сините очи и това ми направи доста силно впечатление. След като Ана сама го откри вече си знаех, че между тях може да има нещо, просто си пасваха идеално! Клариса е герой със смесени качества. Ту ѝ вярвах, ту не... Накрая вече дори не знаех дали да ѝ вярвам или не. Шанса това, което изричаше да бъде истина или лъжа бе петдесет на петдесет. Бартоломео в началото ми се стори, че може да не е добър, но той се доказа напълно и то противно на моите очаквания, за което се радвам.
  Истината е, че повече ми харесваше в XV век и почти не ми се искаше Ана да се връща. А и някак..по-добре им бе на тях със Себастиан да са там, можеха да контактуват спокойно и всичко да си е.. перфектно! Когато прочетох думата пазители се сетих веднага за един анимационен филм, който бях гледала - Чудната петорка, един доста некачествен превод на английското Rise of the Guardians. Нямат нищо общо помежду си, но след като и филма ми бе направил силно впечатление се сетих веднага за пазителите, които бранят от мрака.
  Ролята на маските в историята ме заинтригува и будеше интереса в мен. Както и чудесен избор за онези маски картинки с маска, които са като интервали за отделяне на различни части в произведението. Малко се изненадах, че цялата книга се състои от четири части заедно с пролог и епилог. Очаквах глави и това ме озадачи, а и ако исках да прекъсна четенето си щеше да е по-трудно, но не се оказа така. Разказана е от гледната точка на Ана и още една книга от първо лице, в която да се влюбя.
  А краят... той бе повече от обещаващ. Накара ме вече да желая да прочета и следващите книги. Цялата трилогия е просто невероятна и нямам търпение да бъдат преведени и другите две книги.
  Книгата е прекрасна и наистина си заслужава четенето! Дадох ѝ оценка пет, защото дори 4.5 ми се видя малко, тя напълно е заслужила най-високата възможна рецензия. Силно я препоръчвам на всеки да я прочета, наистина си заслужава!
  Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 5 септември 2015 г.

Рубиненочервено - Керстин Гир

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ“

Рейтинг:

  Обичам историческите любовни романи и тази трилогия изглежда отговаря напълно на моите вкусови качества. Друго, в което се влюбих отново бяха кориците понеже аз обожавам Лондон. Наистина са много впечатляващи в допълнение с момичето, което носи рокля в различен цвят сходен със заглавието. Книгите са издадени са от издателство Ибис, което има доста страхотни поредици, като много от тях са в любимия ми жанр - фентъзи
  Първата книга, Рубиненочервено, е като встъпителна и все още има доста въпроси, които остават без отговор, но аз ще се въздържа от всичко и ще този път ще се постарая да не издавам нищо, защото това си е спойлер, на практика.
  Историята разказва за дванадесет пътуващи във времето души всеки, от който е различен скъпоценен камък. Последните два са Гидиън де Вилърс - диаманта и Гуендолин Шепърд - рубина. Това е най-основното, което мога да кажа, а и в резюмето могат да се разберат тези неща.
  Не разбирам защо през цялото време Гуен е така отрицателно настроена към способността си да пътува във времето. Според мен е яко и би било страшно интересно ако действително можехме да правим това. Аз ако имах дар като нейния бих се възползвала от него и наистина щеше да ми е забавно да се връщам в така пищните обстановки на XVIII век. Наистина обожавам този период от XVII до XVIII век когато е имало пищни балове, висшето общество, аристокрацията, невероятните рокли и всички неща по онова време.
  Като цяло е много заинтригуваща и не е тежка за четене книга. Написана е от първо лице, но нищо не пречи, така предава по-достоверно желания ефект върху читателя. Пък и това е една от малкото книги, които съм чела написани в „Аз“ форма.
 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.